Return to Video

Животът, случващ се в клетките ти, разкрит в 3D.

  • 0:01 - 0:05
    Да се опитваме да разберем живота
    без да го виждаме ясно
  • 0:05 - 0:08
    е като извънземно да се опитва да разбере
    правилата на една футболна игра
  • 0:08 - 0:10
    само от гледане на няколко снимки.
  • 0:10 - 0:12
    Ние можем да разберем много
    от тези снимки.
  • 0:12 - 0:15
    Например, има играч във и извън игрището.
  • 0:15 - 0:16
    Има група.
  • 0:16 - 0:20
    Има дори мажоретки, които
    много се забавляват, докато гледат играта.
  • 0:20 - 0:23
    И разбира се, въпреки научаването
    на цялата тази информация
  • 0:23 - 0:26
    от гледане на тези снимки,
  • 0:26 - 0:28
    ние все още не можем да свържем
    правилата на играта.
  • 0:28 - 0:30
    За тази цел
  • 0:30 - 0:32
    ще трябва реално да гледаме
    играта в действие.
  • 0:33 - 0:36
    Много от това, което знаем за живота
    и как той работи
  • 0:36 - 0:38
    идва от гледането на тези "снимки''.
  • 0:38 - 0:42
    Учените са успели да разберат много
    от гледането на подобни снимки,
  • 0:42 - 0:46
    но в края на краищата, за да могат
    да разберат как работи животът,
  • 0:46 - 0:48
    трябва наистина да го гледат в действие.
  • 0:48 - 0:51
    И това, в основата си, е
    където животът се случва
  • 0:51 - 0:55
    е да се опитаме да разберем как
    работи фундаменталната му единица.
  • 0:55 - 0:57
    И за да сме способни да гледаме това,
  • 0:57 - 1:00
    трябва да сме способни
    да разбираме как е животът.
  • 1:01 - 1:03
    В сравнение с тази мравка
  • 1:03 - 1:07
    една човешка клетка е стотици милиони
    пъти по-малка по размери.
  • 1:07 - 1:10
    Виждате ли клетката точно до мравката?
  • 1:10 - 1:11
    Тя е точно там.
  • 1:11 - 1:12
    За да можем да видим тази клетка,
  • 1:13 - 1:16
    трябва да направим невидимото видимо,
  • 1:16 - 1:18
    а това правим като построим микроскопи.
  • 1:18 - 1:19
    Не тези микроскопи:
  • 1:19 - 1:22
    тези, които строим,
    приличат на нещо подобно.
  • 1:22 - 1:25
    Помага и това, че аз съм
    част от папараците - е, донякъде.
  • 1:25 - 1:27
    Вместо да правя снимки на хора,
  • 1:27 - 1:30
    аз съм по-скоро заинтересуван от
    снимането на известни клетки.
  • 1:30 - 1:34
    Е, моята собствена
    кариера до този момент
  • 1:34 - 1:35
    е доста лъкатушеща,
  • 1:35 - 1:40
    започвайки с първата ми страст
    още като дете и досега с компютрите,
  • 1:40 - 1:44
    която направи остър завой,
    обръщайки се към инженерството,
  • 1:44 - 1:46
    и в последно време,
  • 1:46 - 1:50
    много остро пренасочване към
    опитването да разбера клетъчната биология.
  • 1:51 - 1:54
    Сега, това е точно тази
    интердисциплинарност,
  • 1:54 - 1:56
    която ме доведе докъдето съм днес.
  • 1:56 - 1:59
    Способен съм да правя
    тези многодисциплинарни проучвания
  • 1:59 - 2:00
    с една единствена цел.
  • 2:00 - 2:04
    И идеята е да можем да напреднем
    в иновациите и откритията
  • 2:04 - 2:07
    като обединим всички парчета
    от тези различни дисциплини,
  • 2:07 - 2:10
    за да можем да работим заедно
    и да решим проблемите,
  • 2:10 - 2:12
    които не можем поотделно.
  • 2:12 - 2:15
    Ние се интересуваме от клетката.
  • 2:15 - 2:16
    Клетката... Какво е това?
  • 2:16 - 2:18
    Ами, това е фундаменталната
    единица на живота.
  • 2:18 - 2:21
    По-просто казано, това е просто торба.
  • 2:21 - 2:24
    Това е торба с трилиони
    неорганични молекули,
  • 2:24 - 2:27
    било то белтъци, въглехидрати,
    липиди или мазнини.
  • 2:27 - 2:29
    И се оказва, че през
    последния половин век
  • 2:29 - 2:32
    молекулярните биолози и биохимиците
    са се опитвали
  • 2:32 - 2:34
    да намерят начин тези белтъци да засияят.
  • 2:35 - 2:37
    Те светят точно като светулки.
  • 2:37 - 2:40
    Така, хората, правещи микроскопи
    са успели да направят
  • 2:40 - 2:42
    все по-добри и по-добри инструменти,
  • 2:42 - 2:45
    за да могат да хванат светлината,
    излъчвана от тези молекули
  • 2:45 - 2:48
    и информатиците и математиците
    са могли да разберат
  • 2:48 - 2:51
    сигналите, които са били записвани
    от камерите.
  • 2:51 - 2:54
    И чрез събирането
    на всички тези неща заедно
  • 2:54 - 2:58
    ние реално ще можем да разберем
    организацията на тези молекули
  • 2:58 - 2:59
    вътре в клетката,
  • 2:59 - 3:02
    ще разберем как това се променя с времето
  • 3:02 - 3:05
    и това е основата на нещото,
    от което се интересуваме -
  • 3:05 - 3:07
    да разберем живота в неговата същност.
  • 3:08 - 3:10
    Така започнахме от това
    да си представяме живота,
  • 3:10 - 3:13
    което е по принцип разделено
    в две измерения,
  • 3:13 - 3:16
    и стигнахме до това да виждаме
    живота в три измерения.
  • 3:16 - 3:19
    Но как можем да превърнем
    едно изображение от 2- в 3D?
  • 3:19 - 3:21
    Ами, оказва се, че е доста лесно.
  • 3:21 - 3:24
    Просто събираме серия от
    двуизмерни изображения,
  • 3:24 - 3:25
    докато движим пробата нагоре и надолу
  • 3:25 - 3:28
    и после закачаме изображенията
    едно върху друго
  • 3:28 - 3:30
    и създаваме триизмерен обем.
  • 3:30 - 3:33
    Проблемът с този метод е,
    че традиционните микроскопи
  • 3:33 - 3:35
    отделят прекалено много енергия
    в тази система.
  • 3:35 - 3:38
    Това означава, че тази клетка,
    която виждате ето там
  • 3:38 - 3:41
    Тя изпитва много високи дози токсичност
  • 3:41 - 3:42
    и това е проблем.
  • 3:43 - 3:45
    Нека го обясня малко по-добре.
  • 3:45 - 3:47
    Например,
  • 3:47 - 3:50
    нека кажем, че на тази планета животът
    се е развил само под едно слънце, нали?
  • 3:51 - 3:54
    Сега, нека кажем, че искам да гледам
    пазаруващите хора на тази улица,
  • 3:54 - 3:56
    за да разбера навиците им на пазаруване:
  • 3:56 - 3:58
    колко дълго се бавят пред витрините,
  • 3:58 - 4:00
    през колко магазина минават
  • 4:00 - 4:02
    и колко дълго време прекарват
    във всеки един магазин.
  • 4:02 - 4:05
    И ако стоях в кафене и
    просто наблюдавах хората,
  • 4:05 - 4:08
    много от тях дори не биха забелязали,
    че ги гледам.
  • 4:08 - 4:09
    Сега, какво ако изеднъж
  • 4:09 - 4:12
    аз блестях с еквивалента на това
    което е, да кажем,
  • 4:12 - 4:17
    светлината от около пет,
    или, да кажем, десет слънца?
  • 4:17 - 4:19
    Те биха ли се държали
    по същия нормален начин?
  • 4:20 - 4:23
    Биха ли се бавили навън за същото време?
  • 4:23 - 4:27
    Наистина ли мога да вярвам, че
    тяхното поведение изобщо не се е променило
  • 4:27 - 4:30
    като последствие от това, че са изложени
    на толкова светлина.
  • 4:30 - 4:31
    Не.
  • 4:31 - 4:33
    Повечето микроскопи в днешно време
  • 4:33 - 4:35
    и традиционни микроскопи
  • 4:35 - 4:39
    са способни да светят между 10 и
    10 000 пъти слънчевата светлина,
  • 4:39 - 4:42
    на която ние сме изложени тук,
    на тази планета, където животът
  • 4:43 - 4:45
    реално се е развил.
    И заради това
  • 4:45 - 4:48
    се оказва, че аз съм част от
    тези клетъчни папараци
  • 4:48 - 4:51
    и затова трябва да сме много внимателни
    с това колко светлина
  • 4:51 - 4:53
    в действителност влагаме в клетката.
  • 4:53 - 4:55
    В противен случай, може да се окажем
    с изпържена клетка
  • 4:56 - 4:57
    И се оказва,
  • 4:57 - 5:01
    че няма нищо естествено в това
    да се опитваме да гледаме разрушена клетка,
  • 5:01 - 5:04
    чието поведение
    е било значително променено.
  • 5:05 - 5:09
    Е, нека вземем тази клетка за пример.
  • 5:09 - 5:11
    Тя е поставена на парче метал.
  • 5:11 - 5:12
    Виждате ли петната навсякъде?
  • 5:12 - 5:15
    Тези петънца представляват
    молекулярни машини,
  • 5:15 - 5:17
    които се събират на
    повърхността на клетката
  • 5:17 - 5:22
    така, че могат да захранват клетката
    с храна отвън.
  • 5:22 - 5:25
    Лабораторията ни използва решетъчна
    светлинна микроскопия,
  • 5:25 - 5:28
    което генерира много тънък лъч светлина
  • 5:28 - 5:30
    като отделя внимание
    да не увреди клетката,
  • 5:30 - 5:32
    или да не вложи прекалено много
    светлина в системата.
  • 5:32 - 5:34
    И когато правим това,
  • 5:34 - 5:38
    ние сме способни да гледаме динамиката
    на тези процеси за много по-дълго
  • 5:38 - 5:40
    без наистина да стресираме тези клетки.
  • 5:40 - 5:43
    Използвали сме тези техники
    с микроскопите и тези "уреди",
  • 5:43 - 5:46
    за да можем да разберем как
    вирусите инфектират клетките.
  • 5:46 - 5:49
    В този пример сме изложили клетка
    на ротавирус.
  • 5:49 - 5:54
    Това е изключително заразен патоген, убиващ
    повече от 200000 души всяка година
  • 5:54 - 5:57
    И гледайки тези молекули,
    тези вирусни частици,
  • 5:57 - 5:59
    как те се разпространяват
    на повърхността на клетката,
  • 5:59 - 6:02
    можем реално да разберем правилата,
    по които играем.
  • 6:02 - 6:04
    И когато разберем тези правила,
  • 6:04 - 6:05
    можем да започнем да ги надхитряваме,
  • 6:05 - 6:08
    без значение дали през
    интелигентна фармакотерапия,
  • 6:08 - 6:11
    за да можем да смекчим, да се справим
    или дори предотвратим вируса
  • 6:11 - 6:13
    от това да влиза в клетката още по начало.
  • 6:14 - 6:17
    Сега сме направили невидимото видимо,
  • 6:17 - 6:18
    но въпросът си остава:
  • 6:18 - 6:20
    Кога можем да вярваме на това,
    което виждаме?
  • 6:20 - 6:23
    Всичко, което съм ви показал
    до този момент
  • 6:23 - 6:27
    е било клетка, която е била държана
    затворник на парче стъкло от блюдо на Петри
  • 6:27 - 6:31
    Е, оказва се, че клетките наистина не са
    се развили на парче стъкло. Нали?
  • 6:31 - 6:32
    Не са се развили в изолация,
  • 6:33 - 6:35
    и не са еволюирали извън
    физиологичния контекст.
  • 6:35 - 6:38
    За да може да се разбере естественото
    поведение на клетките,
  • 6:38 - 6:44
    ние трябва да можем да ги гледаме
    в действие в истинския им хабитат.
  • 6:44 - 6:48
    Та, нека да видим тази сложна система
  • 6:48 - 6:51
    Това е развиващ се зародиш на риба данио,
  • 6:51 - 6:54
    в която гледате клетки,
    които се самоорганизират,
  • 6:54 - 6:57
    за да формират тъкани, които пък
    да формират системи.
  • 6:57 - 7:00
    И когато гледаме пак филма, ще видите,
    че след 20 часа
  • 7:00 - 7:03
    започват да се формират опашката
    и очите на рибата.
  • 7:03 - 7:06
    Сега, можем да гледаме това,
    не с такава ниска резолюция,
  • 7:06 - 7:08
    можем да го видим с неповторими детайли,
  • 7:08 - 7:11
    и искаме да можем да го гледаме
    в триизмерно пространсвто
  • 7:11 - 7:13
    за времето от минути, секунди,
    часове или дори дни.
  • 7:14 - 7:17
    Та проблемът с тези сложни системи
  • 7:17 - 7:19
    е, че разбъркваме светлината
  • 7:19 - 7:22
    или те го правят със светлината,
    която реално им пускаме,
  • 7:22 - 7:25
    заради което ние запазваме
    размазани снимки.
  • 7:25 - 7:29
    И се оказва, че астрономите
    са имали подобни проблеми,
  • 7:29 - 7:30
    но за тях проблемът идва,
  • 7:30 - 7:34
    когато се опитват да запишат светлината
    от далечна звезда
  • 7:34 - 7:36
    на телескопи,
    които са разположени на земята.
  • 7:37 - 7:40
    Проблемът е, че когато светлината пътува
    хиляди светлини години
  • 7:40 - 7:43
    и се удари в турбулентната ни атмосфера
    изведнъж,
  • 7:43 - 7:44
    светлината се разсейва.
  • 7:45 - 7:47
    Те също така, за щастие,
    са открили решение на това
  • 7:47 - 7:49
    вече от повече от век.
  • 7:49 - 7:52
    Това, което правят,
    е да генерират изкуствена звезда
  • 7:52 - 7:54
    на около 90 километра
    от повърхността на Земята
  • 7:54 - 7:56
    и използват тази светлина,
  • 7:56 - 8:00
    която преминава през същата
    турбулентна атмосфера като отдалечената
  • 8:00 - 8:03
    и така могат да разберат как
    светлината се разсейва
  • 8:03 - 8:05
    и вземат огледало,
    което може да промени формата й,
  • 8:05 - 8:08
    за да компенсира
    или оправи това разсейване.
  • 8:08 - 8:10
    Това, което направихме,
    е да вземем тези идеи
  • 8:11 - 8:13
    и да ги вложим в нашите микроскопи.
  • 8:13 - 8:14
    И когато направиш това,
  • 8:15 - 8:18
    можеш малко или много да оправиш
    сложността на разсейването
  • 8:18 - 8:20
    и наелектризирането, което се случва
  • 8:20 - 8:22
    като последствие от комплексните системи.
  • 8:22 - 8:24
    И правим това в даниото.
  • 8:24 - 8:28
    Харесваме тази риба, защото, като нас,
    те са гръбначни.
  • 8:28 - 8:30
    За разлика от нас,
    те са основно прозрачни.
  • 8:30 - 8:33
    Това означава, че когато пуснем лъч
    светлина през тях
  • 8:33 - 8:36
    можем да наблюдаваме клетъчните
    и подклетъчните процеси
  • 8:36 - 8:37
    с невероятни детайли.
  • 8:37 - 8:39
    Нека ви дам пример.
  • 8:40 - 8:44
    В това видео, вие гледате гръбнака
    и мускулите на рибата данио.
  • 8:44 - 8:48
    Можем да погледнем
    организацията на клетките --
  • 8:48 - 8:51
    стотици клетки в този точен обем --
  • 8:51 - 8:54
    в присъствието и отсъствието
    на адаптивна оптика.
  • 8:54 - 8:55
    Сега, с тези уреди
  • 8:55 - 8:59
    ние можем да виждаме нещата
    много по-ясно от преди.
  • 9:01 - 9:02
    И в един много специфичен пример,
  • 9:02 - 9:05
    гледайки как се развива окото при даниото,
  • 9:05 - 9:09
    можете наистина да видите вълненията
    вътре в този ембрион на рибата.
  • 9:09 - 9:12
    Можете да видите клетките,
    които танцуват наоколо.
  • 9:12 - 9:15
    В един пример виждате
    как клетката се дели.
  • 9:15 - 9:16
    В друг пример
    можете да видите
  • 9:16 - 9:19
    как те се опитват да отидат на
    едно място, минавайки през други клетки.
  • 9:20 - 9:24
    В последния пример виждате как една
    клетка е груба към съседите си
  • 9:24 - 9:25
    и как ги бута.
  • 9:25 - 9:26
    Нали?
  • 9:27 - 9:32
    Тази технология наистина ни позволява
    да гледаме по-дълбоко и ясно,
  • 9:32 - 9:35
    почти сякаш гледаме единствена клетка
    на парче стъкло,
  • 9:35 - 9:37
    където те са държани като затворници.
  • 9:37 - 9:40
    И за да демонстрираме колко е обещаваща
    тази технология,
  • 9:40 - 9:43
    сме си партнирали с някои от
    най-добрите учени по света.
  • 9:43 - 9:46
    И сме започнали да задаваме много
    фундаментални въпроси,
  • 9:46 - 9:48
    върху които почваме да работим заедно
    в момента.
  • 9:48 - 9:51
    Например, как ракът се разпространява
    през тялото?
  • 9:51 - 9:54
    В този пример гледате клетки от жена
    с рак на гърдата,
  • 9:54 - 9:56
    които в общи линии мигрират
  • 9:56 - 9:59
    като използват кръвоносните съдове,
    показани с магента.
  • 9:59 - 10:02
    В общи линии ги използват като магистрала,
  • 10:02 - 10:03
    за да стигнат до "колибата".
  • 10:03 - 10:06
    Можете горе-долу да ги видите как
    се промушват през вените.
  • 10:06 - 10:09
    Вижда се как те са там,
    където има достатъчно място.
  • 10:09 - 10:12
    И в друг пример, е, виждате нещо,
    приличащо на трейлър на Ридли Скот
  • 10:12 - 10:14
    за следващия филм на "Пришълецът".
  • 10:14 - 10:17
    Тази ракова клетка се опитва
    да излезе от кръвоносния съд,
  • 10:17 - 10:19
    за да може да нападне
    друга част от тялото.
  • 10:22 - 10:24
    В последния пример, който ще ви покажа
  • 10:24 - 10:26
    се опитваме да разберем
    как се развива ухото.
  • 10:26 - 10:30
    В този случай сме засенчени от
    пълзящи неутрофилни гранулоцити.
  • 10:30 - 10:33
    Тези клетки на имунната система
    в общи линии винаги патрулират.
  • 10:33 - 10:35
    Като цяло, нямат никаква почивка.
  • 10:35 - 10:38
    Работят постоянно, за да разберат
    ако има странна опасност,
  • 10:38 - 10:41
    ако има инфекция.
  • 10:41 - 10:44
    Те усещат околната среда, която постоянно
    се променя около тях.
  • 10:45 - 10:49
    Сега, можем да видим тези изображения
    и тези филми
  • 10:49 - 10:53
    в по-големи детайли отколкото
    когато и да било
  • 10:53 - 10:54
    досега.
  • 10:54 - 10:57
    Сега, както с всички тези нови технологии,
  • 10:57 - 10:59
    с новите възможности идват
    и нови отговорности
  • 10:59 - 11:03
    и за нас, голямата е как да
    се справим с данните.
  • 11:03 - 11:06
    Тези микроскопи генерират тонове данни.
  • 11:06 - 11:10
    Генерираме някъде около един до три
    терабайта данни на час.
  • 11:10 - 11:15
    За да ви дам идея колко е това,
    напълваме до 2 милиона дискети на час,
  • 11:15 - 11:17
    за тези от вас в публиката с повече опит.
  • 11:17 - 11:19
    (Смях)
  • 11:20 - 11:22
    Това се равнява на горе-долу 500 DVD-та,
  • 11:22 - 11:25
    или, за да го направим по-разбираемо
    за поколението Z,
  • 11:25 - 11:29
    това са около дузина Айфон 11с,
    които пълня всеки час.
  • 11:31 - 11:33
    Имаме много информация.
  • 11:33 - 11:35
    Трябва да намерим нови начини
    да можем да я реализираме.
  • 11:35 - 11:37
    Трябва да намерим нови начини
  • 11:37 - 11:40
    да можем да извличаме биологически
    смислена информация
  • 11:40 - 11:41
    от тези набори от данни.
  • 11:41 - 11:42
    И, което е по-важно,
  • 11:42 - 11:45
    искаме да сме уверени, че можем да сложим
    тези напредничеви
  • 11:45 - 11:48
    микроскопи в ръцете на учени
    от целия свят.
  • 11:48 - 11:52
    И раздаваме дизайна
    на тези микроскопи безплатно.
  • 11:52 - 11:53
    Но важната част е,
  • 11:54 - 11:56
    че трябва да правим нещата заедно,
    за да имаме влияние.
  • 11:56 - 11:58
    Свързваме всички учени заедно,
  • 11:58 - 12:01
    които да могат да разработят
    биологични и химични уреди.
  • 12:01 - 12:04
    Работим заедно с учени,
    специализиращи в данните
  • 12:04 - 12:05
    и такива с научни инструменти,
  • 12:05 - 12:08
    за да можем да конструираме
    и да се справим с данните.
  • 12:08 - 12:11
    И защото раздаваме тези уреди без пари
  • 12:11 - 12:14
    за академични цели и про боно,
  • 12:14 - 12:17
    също така строим и развити
    медицински центрове за образна диагностика
  • 12:17 - 12:20
    така че да може да съберем групата хора,
    които разбират от микроскопи,
  • 12:20 - 12:23
    както и биолозите и тези, които
    се занимават с изчислителна наука
  • 12:23 - 12:26
    и да направим екип, който да може
    да се справя с такива проблеми,
  • 12:26 - 12:28
    с които всеки от нас поотделно
    не би могъл.
  • 12:28 - 12:30
    И благодарение на тези микроскопи
  • 12:30 - 12:32
    границата за науката е отворена отново.
  • 12:32 - 12:33
    Така че нека погледнем заедно
  • 12:34 - 12:35
    Благодаря ви!
  • 12:35 - 12:38
    (Аплодисменти)
Title:
Животът, случващ се в клетките ти, разкрит в 3D.
Speaker:
Гокул Упадхиайула
Description:

За да можеш да разбереш как работи животът, трябва да го видиш в действие , казва специалистът по био образна диагностика Гокул Упадхиайула. Водейки ни надолу на клетъчно ниво, той споделя работата зад най-новите микорскопи, които улавят и запазват в три измерения сложните поведения на организмите -- от инфекциозните ракови клетки до пълзящите клетки на имунната система -- и това, което те разкриват за динамиката в биологията. Гледай как животът се разкрива пред очите ти в невероятните визуализации в този разговор.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
12:51

Bulgarian subtitles

Revisions