Красивият баланс между куража и страха
-
0:01 - 0:04Когато сме млади, ние сме невинно смели
-
0:04 - 0:08и безстрашно мечтаем какъв живот
бихме могли да имаме. -
0:08 - 0:11Може би сте искали да станете астронавт
или гениален учен-откривател. -
0:11 - 0:15Може би сте си мечтали да посетите
всеки континет. -
0:15 - 0:17Още от много малка
-
0:17 - 0:19аз си мечтаех да работя
за Обединените Нации -
0:19 - 0:22в някои от най-трудните страни по света.
-
0:22 - 0:24И благодарение на голяма доза кураж,
-
0:24 - 0:27тази моя мечта се сбъдна.
-
0:27 - 0:29Но ето какво е характерно за куража:
-
0:29 - 0:31той не се появява просто винаги,
когато ни е необходим. -
0:31 - 0:35Идва като резултат от сериозно мислене
и истинска работа, -
0:35 - 0:39включваща баланса между
страх и смелост. -
0:39 - 0:42Ако нямаме страх, ще вършим глупави неща.
-
0:42 - 0:46Ако нямаме смелост, никога няма да
пристъпим към неизвестното. -
0:46 - 0:49Балансът между двете е разковничето,
там лежи магията -
0:49 - 0:52и към баланс се стремим
всички ние всеки ден. -
0:53 - 0:55Първо, две думи за шикозната ми количка.
-
0:55 - 0:57Невинаги съм използвала инвалиден стол.
-
0:58 - 0:59Израснах като много от вас,
-
0:59 - 1:01бягах, скачах и танцувах.
-
1:01 - 1:04Обичам да танцувам.
-
1:04 - 1:06Но когато станах на около 25 години,
-
1:06 - 1:10започнах често да падам, необяснимо защо.
-
1:10 - 1:12Няколко години по-късно
-
1:12 - 1:15ме диагностицираха с рецесивно
генетично състояние, -
1:15 - 1:19на име "наследствена телесна миопатия"
-
1:19 - 1:21или НIBM миопатия.
-
1:21 - 1:24Това е заболяване на прогресивно
стопяване на мускулите -
1:24 - 1:28и засяга всичките ми мускули
от главата до петите. -
1:28 - 1:30Болестта се среща много рядко.
-
1:30 - 1:35В САЩ има по-малко от 200 души
диагностицирани с тази болест. -
1:36 - 1:40Към днешна дата няма доказано
ефективно лечение или лек, -
1:40 - 1:43и в рамките на 10-15 години от началото
на болестта -
1:43 - 1:46тя води до квадриплегия,
-
1:46 - 1:49затова и сега използвам инвалидна количка.
-
1:49 - 1:52Когато отначало ми поставиха диагнозата,
всичко се промени. -
1:52 - 1:54Новината ме изплаши,
-
1:54 - 1:59защото нямах никакъв опит
с хронични болести или недъзи. -
1:59 - 2:03Нямах представа как болестта
би могла да прогресира. -
2:03 - 2:05Най-обезсърчително, обаче,
-
2:05 - 2:08беше да слушам съветите на хората:
-
2:08 - 2:11да огранича амбициите и мечтите си
-
2:11 - 2:14и да променя очакванията си за това
какво да очаквам от живота. -
2:15 - 2:18"Трябва да прекратиш
международната си кариера." -
2:18 - 2:21"Никой няма да се ожени за теб такава."
-
2:21 - 2:23"Ще бъде егоистично да имаш деца."
-
2:25 - 2:27Фактът, че някой друг, а не аз самата,
-
2:27 - 2:30ми налагаше ограничения
на моите мечти и амбиции, -
2:30 - 2:32беше абсурдно нелепо.
-
2:32 - 2:33И неприемливо.
-
2:35 - 2:36Така че игнорирах всички.
-
2:36 - 2:43(Одобрителни възгласи и аплодисменти)
-
2:43 - 2:44Омъжих се.
-
2:44 - 2:48И сама взех решението
да нямам деца. -
2:48 - 2:52Продължих кариерата си в ООН
-
2:52 - 2:53след диагнозата ми,
-
2:53 - 2:55отивайки да работя две години в Ангола,
-
2:55 - 2:59страна, която се съвзема от бруталната
гражданска война, продължила 27 години. -
3:00 - 3:02Минаха обаче още пет години,
-
3:02 - 3:06преди официално да съобщя диагнозата си
на своя работодател. -
3:06 - 3:07Страхувах се,
-
3:07 - 3:12че ще се усъмнят дали ще съумея да се
справям и че ще загубя работата си. -
3:12 - 3:15Работех в страни, където
детският паралич беше често срещан, -
3:15 - 3:17затова когато дочух някой да казва,
-
3:17 - 3:19че сигурно съм оцеляла след полиомиелит,
-
3:19 - 3:22си помислих, че тайната ми е безопасност.
-
3:22 - 3:24Никой не питаше защо куцам,
-
3:24 - 3:27затова не казвах нищо.
-
3:27 - 3:28Отне ми повече от 10 години
-
3:28 - 3:31да осъзная колко сурова е болестта.
-
3:31 - 3:36Ставаше ми все по-трудно да изпълнявам
основни задачи и функции. -
3:36 - 3:40Въпреки това продължавах да преследвам
мечтата си да работя по цял свят -
3:40 - 3:42и дори бях назначена в център
за инвалиди -
3:42 - 3:44към УНИЦЕФ в Хаити,
-
3:44 - 3:48където служих две години след
опустошителното земетресение през 2010. -
3:49 - 3:52После работата ми ме доведе
в Съединените Щати. -
3:52 - 3:55Дори когато болестта значително
взе да прогресира -
3:55 - 3:58и се нуждаех от шини за краката
и количка, за да се придвижвам, -
3:58 - 4:01аз продължавах да копнея за приключения.
-
4:01 - 4:02Този път
-
4:02 - 4:05започнах да мечтая за грандиозно
приключение на открито. -
4:05 - 4:09А какво по-грандиозно може да има
от Гранд Каньон? -
4:10 - 4:14Знаете ли, че на всеки пет милиона души,
които посещават периферията, -
4:14 - 4:18само един процент слизат долу,
в основата на каньона? -
4:18 - 4:21Исках да стана част от този един процент.
-
4:21 - 4:23Само че -
-
4:23 - 4:27(Аплодисменти)
-
4:27 - 4:32Само че Гранд Каньон не е точно
достъпен. -
4:32 - 4:33Трябваше ми помощ,
-
4:34 - 4:38за да сляза по вертикалния неравен
терен с дължина над 1500 метра. -
4:38 - 4:40Когато пред мен има препятствия,
-
4:40 - 4:44страхът невинаги веднага
ме завладява, -
4:44 - 4:47защото предполагам, че
по един или друг начин -
4:47 - 4:48ще намеря изходен път.
-
4:48 - 4:50В този случай си казах:
-
4:50 - 4:53"Щом не мога да сляза до долу пеша,
-
4:53 - 4:55бих могла да се науча да яздя кон."
-
4:55 - 4:57Точно това и сторих.
-
4:57 - 4:59Това съдбоносно решение
-
4:59 - 5:01сложи началото на 4 години посвещение,
-
5:01 - 5:04в които се лутах напред-назад
между страха и куража -
5:04 - 5:06да предприема 12-дневна експедиция.
-
5:06 - 5:10Четири дни на гърба на кон,
за да прекося целия Гранд Каньон по ръба -
5:10 - 5:14и осем дни рафтинг 240 километра
по реката Колорадо, -
5:14 - 5:16и то със снимачен екип като допълнение.
-
5:16 - 5:18Ще ви издам края - успяхме.
-
5:18 - 5:21Но не и без да видя явно
как най-дълбокият ми страх -
5:21 - 5:26може по някакъв начин да породи
огледална реакция на равностоен кураж. -
5:26 - 5:29На 13 април 2018 година,
-
5:29 - 5:31седнала на 2.5 метра над земята,
-
5:31 - 5:33яздейки мустанг на име Шериф,
-
5:33 - 5:35първото ми впечатление от Гранд Каньон
-
5:35 - 5:38беше шок и ужас.
-
5:38 - 5:41Кой да знае, че имам страх от височини.
-
5:41 - 5:42(Смях)
-
5:42 - 5:45Обаче, нямаше връщане назад.
-
5:45 - 5:49Събрах всяка капчица кураж
вътре в себе си, -
5:49 - 5:52за да не позволя на страха
да ограби най-доброто от мен. -
5:52 - 5:54Поемайки по Южния Ръб,
-
5:54 - 5:57всичко, което можех да направя,
за да запазя самообладание -
5:57 - 6:00беше да дишам дълбоко,
да се взирам в облаците -
6:00 - 6:04и да се фокусирам върху гласовете
на хората от екипа ми. -
6:04 - 6:08Но още през първия час
ме сполетя нещастие. -
6:08 - 6:11Понеже не можех да се държа
изправена на седлото, -
6:11 - 6:13при една прекалено голяма стъпка
-
6:13 - 6:17полетях напред и си разбих лицето
в задната страна на главата на коня. -
6:17 - 6:19Настъпи паника,
-
6:19 - 6:20главата ми ме болеше свирепо,
-
6:20 - 6:24но пътечката беше твърде тясна,
за да можем да слезем. -
6:24 - 6:27Едва когато преполовихме пътя,
на 700 метра, -
6:27 - 6:29поне още два часа слизане надолу,
-
6:29 - 6:31можахме да спрем, да си махна каската
-
6:31 - 6:35и да видя как цицина, голяма колкото яйце,
се издава от челото ми. -
6:35 - 6:37При цялата ни подготовка и екипировка,
-
6:37 - 6:40незнайно как се озовахме без нито една
торбичка с лед. -
6:40 - 6:41(Смях)
-
6:41 - 6:44За наше щастие
отокът излезе навън -
6:44 - 6:48и изби по лицето ми като
две фантастични насинени очи, -
6:48 - 6:51което е превъзходен начин да те снимат
в документален филм. -
6:51 - 6:53(Смях)
-
6:53 - 6:58(Аплодисменти и възгласи)
-
6:58 - 7:00Пътуването не беше лесно, нито гладко,
-
7:00 - 7:03но точно в това беше смисълът.
-
7:03 - 7:05Макар че се страхувах
отново да се кача на седлото, -
7:05 - 7:07повторно яхнах коня.
-
7:07 - 7:09Само спускането до дъното на каньона
-
7:09 - 7:11отне общо 10 часа
-
7:11 - 7:14и това беше само един от общо четири дни
яздене. -
7:14 - 7:16После дойдоха мощните бързеи.
-
7:16 - 7:18Реката Колорадо в Гранд Каньон
-
7:18 - 7:21има едни от най-високите бързеи
в страната. -
7:21 - 7:24За да съм готова,
в случай че се преобърнем, -
7:24 - 7:26бяхме тренирали да плувам
в по-малък бързей. -
7:26 - 7:29Меко казано, не беше бляскаво преживяване.
-
7:29 - 7:30(Смях)
-
7:30 - 7:33Поех си въздух от грешната страна
на вълната, -
7:33 - 7:34задавих се с речна вода
-
7:34 - 7:37и не можех да държа правилна посока.
-
7:37 - 7:38Да, беше плашещо,
-
7:38 - 7:41но същевременно фантастично.
-
7:41 - 7:43Водопади, страхотни каньони
-
7:43 - 7:45и земна маса на няколко милиарда години,
-
7:45 - 7:47която сякаш променяше цвета си
с всеки изминал час. -
7:47 - 7:50Гранд Каньон е истинска необятност,
-
7:50 - 7:53достойна за всички получени суперлативи.
-
7:53 - 7:57(Аплодисменти)
-
8:01 - 8:02Експедицията,
-
8:02 - 8:05цялото планиране и самото пътуване
-
8:05 - 8:10ми показа ниво на страх, което
никога досега не бях преживявала. -
8:10 - 8:12Ала по-важното е,
-
8:12 - 8:16че ми показа колко дръзко
смела мога да бъда. -
8:16 - 8:18Моето пътуване из Гранд Каньон не бе леко.
-
8:18 - 8:21Не представляваше видение
на жена амазонка, -
8:21 - 8:25която без усилие си проправя път
през епичния пейзаж. -
8:25 - 8:26Бях аз, обляна в сълзи,
-
8:26 - 8:30изтощена и смазана с две насинени очи.
-
8:30 - 8:32Беше плашещо,
-
8:32 - 8:34беше стресиращо,
-
8:34 - 8:36беше въодушевяващо.
-
8:37 - 8:38Сега, след края на пътуването
-
8:38 - 8:42е лесно да приемаме постигнатото
с равнодушие. -
8:42 - 8:44Зная, че отново искам да се спусна
по бързеите. -
8:44 - 8:48Само че този път, всичките 446 километра.
-
8:48 - 8:51(Аплодисменти)
-
8:51 - 8:55Също обаче зная, че няма да повторя
тази част с язденето. -
8:55 - 8:56(Смях)
-
8:56 - 8:59Просто е твърде опасно.
-
8:59 - 9:01Точно това целя.
-
9:01 - 9:03Не съм тук само за да ви покажа
своя документален филм. -
9:03 - 9:05Тук съм, за да напомня на всички ни,
-
9:06 - 9:08че животът е просто урок
-
9:08 - 9:11за намиране на баланса между
страха и куража. -
9:11 - 9:16И за проумяване коя идея е добра
и коя - не. -
9:16 - 9:17(Смях)
-
9:17 - 9:19Животът си е достатъчно плашещ,
-
9:19 - 9:22така че за да се сбъднат мечтите ни,
трябва да сме смели. -
9:22 - 9:24Като посрещам страховете си
-
9:24 - 9:26и намирам куража да ги преодолея,
-
9:26 - 9:30кълна се, животът ми е невероятен.
-
9:30 - 9:32Живейте с размах.
-
9:32 - 9:35Опитайте се да позволите на куража
да вземе превес над страха. -
9:35 - 9:37Кой знае къде може да ви отведе.
-
9:38 - 9:39Благодаря ви.
-
9:39 - 9:42(Аплодисменти и възгласи)
- Title:
- Красивият баланс между куража и страха
- Speaker:
- Кара Е. Яр Хан
- Description:
-
След като е диагностицирана с рядко генетично заболяване, което стопява мускулите, казват на Кара Е. Яр Хан, че ще трябва да ограничи амбициите си за кариера и да принизи мечтите си. Тя пренебрегва този съвет и вместо това продължава да преследва най-смелите си копнежи. В тази силна, затрогваща лекция, тя споделя възгледите си за действие по проектите с най-голяма стойност за нея - позволявайки на куража и страха да съжителстват. Не пропускайте спиращия дъха, главозамайващ снимков материал от едно пътуване, което показва как на практика тя стопроцентово живее теорията, за която говори.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 09:55
Darina Stoyanova approved Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Darina Stoyanova accepted Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Nataliya Stancheva edited Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Nataliya Stancheva edited Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Nataliya Stancheva edited Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear | ||
Nataliya Stancheva edited Bulgarian subtitles for The beautiful balance between courage and fear |