Return to Video

Няма Утре (2012)

  • 0:23 - 0:31
    Няма Утре
  • 0:47 - 0:49
    Това е Земята,
  • 0:49 - 0:51
    така както е изглеждала преди 90 млн години.
  • 0:51 - 0:55
    Геолозите наричат този период Късна Креда.
  • 0:55 - 0:58
    Било е време на екстремно глобално затопляне.
  • 0:58 - 1:00
    Динозаврите били господари на планетата.
  • 1:01 - 1:03
    Живеели си живота
  • 1:03 - 1:05
    на върха на хранителната верига,
  • 1:08 - 1:10
    несъзнаващи промените, които настъпвали около тях.
  • 1:11 - 1:12
    Континентите се раздалечавали,
  • 1:12 - 1:15
    отваряйки огромни цепнатини в земната кора.
  • 1:16 - 1:19
    Те се наводнили, образувайки морета.
  • 1:20 - 1:22
    Водораслите процъфтявали в силната жега
  • 1:22 - 1:24
    и отравяли водата.
  • 1:25 - 1:26
    Умирали и падали
  • 1:26 - 1:29
    с цели трилиони на дъното на разломите.
  • 1:32 - 1:34
    Реките отмивали седимент в моретата,
  • 1:34 - 1:36
    докато органичните останки от водораслите били затрупани.
  • 1:38 - 1:41
    С повишаване на налягането се повишавала и температурата,
  • 1:41 - 1:43
    докато накрая химическа реакция преобразувала
  • 1:43 - 1:46
    органичната материя в изкопаеми горива.
  • 1:46 - 1:49
    Петрол и Природен Газ.
  • 1:49 - 1:51
    Подобен процес протекъл на земята,
  • 1:52 - 1:54
    при което се образували въглища.
  • 1:55 - 1:57
    Отнело е на природата 5 млн години
  • 1:57 - 2:02
    да създаде горивата, които светът употребява за 1 година.
  • 2:02 - 2:03
    Модерният начин на живот
  • 2:03 - 2:06
    е зависим от слънчевата енергия, превърната в горива...
  • 2:06 - 2:10
    макар че учудващо голям брой хора го имат за даденост.
  • 2:13 - 2:18
    От 1860 г. досега геолозите са открили над 2 трлн барела петрол.
  • 2:19 - 2:23
    Досега светът е употребил около половината.
  • 2:26 - 2:29
    Преди да изпомпваш петрол, трябва да го откриеш.
  • 2:30 - 2:33
    В началото било лесно да се открие и евтино да се извади.
  • 2:33 - 2:36
    Първото голямо американско находище било Spindletop,
  • 2:37 - 2:39
    открито през 1900 г.
  • 2:39 - 2:40
    После имало още много като него.
  • 2:41 - 2:43
    Геолозите кръстосвали Америка.
  • 2:43 - 2:47
    Откривали огромни находища на петрол, газ и въглища.
  • 2:48 - 2:51
    Америка произвеждала повече петрол от коя да е друга държава,
  • 2:51 - 2:54
    което и позволило да стане индустриална суперсила.
  • 2:56 - 2:58
    Започне ли кладенец да произвежда петрол,
  • 2:58 - 3:01
    въпрос на време е да достигне пик и добивът да намалее.
  • 3:02 - 3:05
    Всеки кладенец има различен темп на добив.
  • 3:06 - 3:07
    Ако усредним данните от всички кладенци,
  • 3:07 - 3:10
    комбинираната крива има формата на камбана.
  • 3:10 - 3:11
    Обикновено
  • 3:11 - 3:14
    40 години след пика в откриването на залежи
  • 3:14 - 3:16
    се достига пик в добива,
  • 3:17 - 3:20
    след което добивът навлиза в постоянен спад.
  • 3:21 - 3:23
    През 50-те
  • 3:23 - 3:25
    М. Кинг Хъбърт - геофизик, работещ за Shell -
  • 3:25 - 3:29
    предсказал, че добивът на петрол в Америка ще достигне пик през 1970 г.
  • 3:29 - 3:33
    или 40 години след пика в откриването на залежи.
  • 3:33 - 3:35
    Почти никой не му повярвал.
  • 3:35 - 3:37
    Обаче през 1970 г.
  • 3:37 - 3:39
    добивът в САЩ достигнал максимума си
  • 3:39 - 3:41
    и навлязъл в постоянен спад.
  • 3:42 - 3:44
    Хъбърт бил реабилитиран.
  • 3:45 - 3:46
    От този момент
  • 3:46 - 3:50
    Америка започнала да разчита все повече на вносен петрол.
  • 3:50 - 3:53
    Това я направила зависима от колебанията в предлагането
  • 3:53 - 3:57
    и допринесло за икономическия хаос
  • 3:57 - 4:00
    при петролните шокове от 1973 и 1979 г.
  • 4:02 - 4:06
    30-те години били свидетели на най-голям брой новооткрити находища в американската история.
  • 4:06 - 4:08
    Въпреки напредналите технологии,
  • 4:08 - 4:13
    спадът при новите находища е неумолим.
  • 4:14 - 4:17
    По-скорошни находища, като ANWAR,
  • 4:17 - 4:21
    биха ни стигнали за най-много 17 месеца.
  • 4:24 - 4:25
    Дори новото находище "Jack 2" в Мексиканския залив
  • 4:25 - 4:28
    ще задоволи вътрешното търсене за няколко месеца.
  • 4:29 - 4:32
    Макар и големи, тези находища не се доближават дори
  • 4:32 - 4:34
    до необходимото за американските нужди.
  • 4:36 - 4:37
    Растат доказателствата,
  • 4:37 - 4:41
    че световния добив е достигнал пик, или ще го достигне много скоро.
  • 4:41 - 4:46
    В световен план, новите находища са били най-много през 60-те.
  • 4:47 - 4:48
    Над 40 години по-късно
  • 4:48 - 4:50
    спадът в откриването на нови находища
  • 4:50 - 4:52
    изглежда неудържим.
  • 4:54 - 4:56
    54 от 65-те държави, производители на петрол,
  • 4:56 - 4:59
    вече са достигнали максимално производство.
  • 5:01 - 5:05
    Много други се очаква да го направят в близко бъдеще.
  • 5:06 - 5:08
    Светът има нужда да прибави еквивалента
  • 5:08 - 5:10
    на една нова Саудитска Арабия в добива
  • 5:11 - 5:14
    за да компенсира изчерпването на съществуващите залежи.
  • 5:16 - 5:17
    През 60-те
  • 5:17 - 5:20
    6 барела петрол били откривани на всеки 1 използван.
  • 5:21 - 5:22
    Четири десетилетия по-късно
  • 5:22 - 5:26
    светът консумира между 3 и 6 барела
  • 5:26 - 5:27
    на всеки 1 новооткрит.
  • 5:29 - 5:31
    Достигне ли се до пик в производството,
  • 5:31 - 5:34
    търсенето ще надмине предлагането
  • 5:34 - 5:36
    и цената на бензина ще започне да подскача,
  • 5:36 - 5:39
    с последици доста по-сериозни от цената на един резервоар.
  • 5:42 - 5:44
    Модерните градове зависят от изкопаемите горива.
  • 5:44 - 5:46
    Дори пътищата са направени от асфалт,
  • 5:46 - 5:48
    който е петролен продукт.
  • 5:48 - 5:50
    Каквито са и покривите на много къщи.
  • 5:51 - 5:53
    Големи площи биха били необитаеми
  • 5:53 - 5:57
    без отопление през зимата или климатици през лятото.
  • 5:58 - 6:01
    Растящите покрайнини подтикват хората да шофират много километри
  • 6:01 - 6:03
    до работа, училище или до големите магазини.
  • 6:04 - 6:06
    В големите градове жилищните и търговските квартали
  • 6:06 - 6:09
    са далеч едни от други,
  • 6:09 - 6:11
    което принуждава хората да шофират.
  • 6:11 - 6:13
    Жилищните предградия в САЩ
  • 6:13 - 6:16
    са проектирани с идеята за изобилие от петрол и енергия.
  • 6:20 - 6:21
    Химикалите, извлечени от изкопаеми горива,
  • 6:21 - 6:23
    т.нар. нефтопродукти,
  • 6:23 - 6:24
    са съществени за производството на безброй продукти.
  • 6:28 - 6:30
    Модерното земеделие
  • 6:30 - 6:32
    е силно зависимо от изкопаемите горива.
  • 6:32 - 6:33
    Такива са и болниците,
  • 6:34 - 6:35
    авиацията,
  • 6:35 - 6:37
    водоснабдяването,
  • 6:37 - 6:38
    американската армия,
  • 6:38 - 6:43
    която използва 140 млн барела петрол на година.
  • 6:44 - 6:48
    Горивата са основна суровина в производството на пластмаси и полимери -
  • 6:48 - 6:53
    ключови компоненти в компютрите, техниката, облеклата.
  • 6:54 - 6:57
    Световната икономика разчита на безконечен растеж,
  • 6:57 - 7:01
    което изисква растящ приток на евтина енергия.
  • 7:01 - 7:04
    Толкова сме зависими от петрола и другите изкопаеми горива,
  • 7:04 - 7:07
    че дори малко колебание в предлагането
  • 7:07 - 7:10
    може да има сериозни последствия за всеки аспект от живота ни.
  • 7:17 - 7:22
    ЕНЕРГИЯ
  • 7:23 - 7:26
    Енергията е способност да извършваш работа.
  • 7:26 - 7:36
    Средният американец днес има на разположение енергиен еквивалент на 150 роби, работещи 24 часа на ден.
  • 7:36 - 7:39
    Материалите, който съхраняват тази енергия за работа, се наричат горива.
  • 7:39 - 7:42
    Някои горива имат повече енергия от други.
  • 7:42 - 7:46
    Наричаме това енергийна плътност.
  • 7:46 - 7:50
    От всички горива, петролът е най-важен.
  • 7:50 - 7:51
    Светът използва 30 млрд барела на година,
  • 7:52 - 7:54
    което се равнява на около 2,5 кубични километра
  • 7:55 - 7:56
    и съдържа толкова енергия,
  • 7:56 - 7:59
    колкото биха произвели 52 атомни централи
  • 7:59 - 8:02
    за 50 години.
  • 8:03 - 8:07
    Въпреки че петролът е източник само на 1.6% от електричеството в САЩ,
  • 8:08 - 8:11
    той е използван за 96% от целия транспорт.
  • 8:12 - 8:15
    През 2008 г. две трети от американския петрол е бил внос.
  • 8:16 - 8:18
    Най-много от Канада,
  • 8:18 - 8:19
    Мексико,
  • 8:20 - 8:21
    Саудитска Арабия,
  • 8:21 - 8:23
    Венецуела,
  • 8:23 - 8:26
    Нигерия, Ирак и Ангола.
  • 8:27 - 8:29
    Няколко фактора правят петрола уникален:
  • 8:29 - 8:31
    С висока енергийна плътност е.
  • 8:33 - 8:35
    Един барел съдържа енергийния еквивалент
  • 8:35 - 8:37
    на почти три години човешки физически труд.
  • 8:38 - 8:40
    Течен е на стайна температура,
  • 8:40 - 8:42
    лесен е за транспортиране
  • 8:42 - 8:44
    и може да се ползва за малки двигатели.
  • 8:45 - 8:48
    За да добиете енергия, трябва да използвате енергия.
  • 8:49 - 8:53
    Номерът е да използвате малки количества, за да намерите и извлечете големи количества.
  • 8:53 - 8:56
    Това се нарича ЕВНЕИ:
  • 8:56 - 8:59
    Енергийна Възвръщаемост На Енергийната Инвестиция.
  • 9:02 - 9:04
    Конвенционалният петрол е добър пример.
  • 9:04 - 9:08
    Лесният за добив, качествен петрол е бил изпомпан пръв.
  • 9:09 - 9:15
    Влагал се е 1 барел петрол за откриването и добива на 100 барела.
  • 9:15 - 9:18
    ЕВНЕИ на петрола е била 100.
  • 9:19 - 9:21
    Тъй като "лесният" петрол е бил пръв,
  • 9:21 - 9:24
    сондирането е преминало в дълбоки води
  • 9:24 - 9:26
    или в далечни страни,
  • 9:26 - 9:29
    с което вложената енергия се увеличила.
  • 9:29 - 9:32
    Петролът, който сега откриваме, често е тежък или кисел
  • 9:32 - 9:35
    и е скъп за рафиниране.
  • 9:36 - 9:40
    ЕВНЕИ на петрола днес е около 10.
  • 9:40 - 9:44
    Ако използвате повече енергия за добив, отколкото се съдържа в самото гориво,
  • 9:44 - 9:47
    не си заслужава усилието.
  • 9:50 - 9:53
    Възможно е да трансформираме един енергоизточник в друг.
  • 9:54 - 9:54
    Всеки път, когато го правим,
  • 9:54 - 9:58
    част от енергията в оригиналното гориво се губи.
  • 9:59 - 10:01
    Да вземем за пример неконвенционалния петрол:
  • 10:01 - 10:03
    катранен пясък и шист.
  • 10:04 - 10:07
    Катраненият пясък се намира предимно в Канада.
  • 10:07 - 10:10
    Две трети от световния шист е в САЩ.
  • 10:11 - 10:14
    И двете горива могат да се трансформират в синтетичен суров петрол.
  • 10:14 - 10:17
    Само че това изисква големи количества топлина и чиста вода,
  • 10:17 - 10:19
    което намалява техните ЕВНЕИ,
  • 10:19 - 10:23
    които варират от 5 до 1,5.
  • 10:24 - 10:26
    Шистът е изключително слабо гориво.
  • 10:26 - 10:29
    Съдържа около една трета от енергията
  • 10:29 - 10:31
    на същото количество мюсли.
  • 10:33 - 10:35
    Въглищата съществуват в големи количества
  • 10:35 - 10:38
    и генерират почти половината електричество на планетата.
  • 10:39 - 10:41
    Светът използва около 5 кубични километра въглища на година.
  • 10:42 - 10:47
    Но световният добив на въглища може да достигне пика си преди 2040 г.
  • 10:48 - 10:51
    Твърдението, че Америка има въглища за векове напред, е измамно,
  • 10:51 - 10:56
    защото не отчита растящите нужди и понижаващото се качество.
  • 10:56 - 10:59
    Повечето от висококачествените антрацитни въглища са изчерпани,
  • 10:59 - 11:03
    което ни оставя по-нискокачествени въглища с по-малка енергийна плътност.
  • 11:04 - 11:07
    Появяват се проблеми с добива, защото въглищата по повърхността се изчерпват
  • 11:07 - 11:11
    и минните компании трябва да копаят все по-надълбоко и на по-труднодостъпни места.
  • 11:11 - 11:14
    Много от тях унищожават цели хълмове, за да достигнат до залежите,
  • 11:14 - 11:17
    предизвиквайки екологични щети.
  • 11:20 - 11:23
    Природният газ често се намира в близост до петрола и въглищата.
  • 11:24 - 11:27
    Броят на нови находища в Северна Америка е бил най-голям през 50-те,
  • 11:27 - 11:30
    а добивът е бил в пик в началото на 70-те.
  • 11:31 - 11:34
    Ако графиката на новите находища се премести напред с 23 години,
  • 11:34 - 11:39
    се разкрива потенциалното бъдеще на
  • 11:39 - 11:40
    добива на конвенционален газ в Северна Америка.
  • 11:41 - 11:45
    Нови технологични открития позволиха добива на неконвенционален газ,
  • 11:45 - 11:50
    като например шистовия газ, който би могъл да омекоти ефекта от общия спад през идните години.
  • 11:51 - 11:54
    Добивът на неконвенционален газ е противоречив,
  • 11:54 - 11:58
    защото изисква пазарните цени на горивата да бъдат високи, за да носи печалба.
  • 11:58 - 12:00
    Дори и при наличието на неконвенционален газ,
  • 12:00 - 12:05
    може би ще бъде достигнат пик в добива на природен газ преди 2030 г.
  • 12:08 - 12:11
    Все още съществуват големи залежи от уран за ядрен разпад.
  • 12:12 - 12:16
    За да заместим 10-те теравата, генерирани днес в света от изкопаеми горива,
  • 12:16 - 12:19
    ще ни трябват 10 хиляди атомни централи.
  • 12:19 - 12:24
    С тези темпове известните ни залежи от уран ще ни стигнат само за 10-20 години.
  • 12:25 - 12:29
    Експериментите с ново поколение реактори с плутоний
  • 12:29 - 12:31
    във Франция и Япония
  • 12:31 - 12:33
    се оказаха скъпи провали.
  • 12:34 - 12:38
    Пътят към ядрения синтез все още е изпълнен с огромни технически препятствия.
  • 12:39 - 12:40
    Има и възобновими източници.
  • 12:40 - 12:45
    Вятърната енергия има висока ЕВНЕИ, но е непостоянна.
  • 12:46 - 12:47
    ВЕЦ по реките са надеждни,
  • 12:47 - 12:51
    но повечето реки в развития свят вече са нашарени с язовири.
  • 12:52 - 12:54
    Конвенционалните геотермални централи
  • 12:54 - 12:57
    използват горещи точки близо до земната повърхност.
  • 12:57 - 13:00
    Ограничени са само в тези зони.
  • 13:01 - 13:03
    При експерименталните геотермални системи
  • 13:03 - 13:06
    се пробиват два улея на 10 км дълбочина.
  • 13:06 - 13:09
    Вода се помпа в единия улей, загрява се в пукнатини,
  • 13:09 - 13:12
    после се издига по втория, генерирайки енергия.
  • 13:13 - 13:15
    Според скорошен доклад на Масачузетския Технологичен Институт
  • 13:15 - 13:21
    тази технология би могла да генерира 10% от електричеството в САЩ до 2050 г.
  • 13:22 - 13:25
    Енергията на вълните е ограничена по бреговете.
  • 13:25 - 13:29
    Енергийната плътност на вълните варира според региона.
  • 13:31 - 13:35
    Транспортирането на такова електричество навътре към сушата би било предизвикателство.
  • 13:35 - 13:39
    Освен това солената океанска среда предизвиква корозия у турбините.
  • 13:41 - 13:43
    Биогоривата са горива, който се отглеждат.
  • 13:43 - 13:46
    Дървесината има ниска енергийна плътност и расте бавно.
  • 13:46 - 13:50
    Светът използва 10 кубични километра дървесина годишно.
  • 13:51 - 13:53
    Биодизелът и етанолът
  • 13:53 - 13:57
    се правят от култури, който са отглеждани с помощта на изкопаеми горива.
  • 13:58 - 14:01
    Енергийната печалба от такива горива е много ниска.
  • 14:02 - 14:05
    Някои политици искат да използват царевица за етанол.
  • 14:05 - 14:10
    Така, ако искаме да заменим 10% от потреблението на петрол с етанол през 2020 г.,
  • 14:10 - 14:14
    ще трябва да засеем 3% от площта на САЩ.
  • 14:15 - 14:19
    За да заменим една трета с етанол, ще трябва да засеем площ, три пъти по-голяма от сегашните земеделски земи.
  • 14:20 - 14:23
    За да заменим цялото потребление на петрол в САЩ през 2020 г.,
  • 14:23 - 14:27
    ще трябва да използваме два пъти повече земя за етанол, отколкото за храна.
  • 14:29 - 14:34
    Водородът трябва да се извлече от природния газ, въглищата или водата,
  • 14:34 - 14:37
    при което се използва повече енергия, отколкото можем да получим от самия водород.
  • 14:37 - 14:40
    Това прави водорода малко вероятен кандидат за основно гориво.
  • 14:42 - 14:46
    Всички фотоволтаични слънчеви панели в света генерират електричество
  • 14:46 - 14:48
    колкото две ТЕЦ на въглища.
  • 14:49 - 14:51
    Еквивалентът на 1 до 4 тона въглища
  • 14:51 - 14:54
    се използва за направата на един слънчев панел.
  • 14:56 - 15:00
    Ще трябва да покрием 350 хиляди кв км с панели,
  • 15:00 - 15:02
    за да посрещнем сегашните глобални нужди.
  • 15:02 - 15:07
    Към 2007-ма съществуват 10 кв км.
  • 15:09 - 15:12
    Концентрираната слънчева, или слънчево-термалната енергия, има голям потенциал,
  • 15:12 - 15:16
    но към момента има много малко такива централи.
  • 15:18 - 15:19
    Освен това те могат да работят само на много слънчев климат
  • 15:19 - 15:22
    и после електричеството трябва да се транспортира
  • 15:22 - 15:24
    на големи рязстояния.
  • 15:26 - 15:29
    Всички алтернативи на петрола са зависими от машини, работещи с гориво.
  • 15:29 - 15:34
    Или пък изискват материали като пластмасите, произведени от петрол.
  • 15:36 - 15:39
    Когато преценявате твърденията за чудни нови горива или изобретения,
  • 15:39 - 15:40
    попитайте:
  • 15:40 - 15:44
    Има ли модел, демонстриращ как изобретението работи в реални условия и в голям мащаб?
  • 15:45 - 15:47
    Каква е енергийната му плътност?
  • 15:48 - 15:50
    Може ли да се съхранява или да се дистрибутира лесно?
  • 15:51 - 15:53
    Надеждно ли е или е непостоянно?
  • 15:53 - 15:56
    Може ли да се разработи на национален мащаб?
  • 15:56 - 15:59
    Има ли скрити технически предизвикателства?
  • 16:00 - 16:02
    Каква е ЕВНЕИ?
  • 16:02 - 16:05
    Какво е въздействието му върху околната среда?
  • 16:05 - 16:08
    Запомнете, че големите числа могат да бъдат измамни.
  • 16:08 - 16:10
    Например: 1 милиард барела петрол
  • 16:10 - 16:14
    ще задоволи глобалните нужди само за 12 дни.
  • 16:15 - 16:19
    Преходът от изкопаеми горива ще бъде момументално предизвикателство.
  • 16:20 - 16:24
    Към 2007-ма година въглищата генерират 48,5% от електричеството в САЩ.
  • 16:24 - 16:27
    21,6% са от природен газ.
  • 16:27 - 16:30
    1,6% са от петрол.
  • 16:30 - 16:33
    19,4% са от АЕЦ.
  • 16:33 - 16:35
    5,8% са от ВЕЦ.
  • 16:35 - 16:39
    Останалите възобновими ресурси генерират едва 2,5%.
  • 16:40 - 16:43
    Възможно ли е да заменим системата, базирана на изкопаеми горива,
  • 16:43 - 16:46
    със смесица от алтернативни източници?
  • 16:46 - 16:49
    Сериозни технологични нововъведения са нужни,
  • 16:49 - 16:52
    както и политическа воля и сътрудничество,
  • 16:52 - 16:53
    огромни инвестиции,
  • 16:54 - 16:56
    международен консенсус,
  • 16:56 - 16:59
    пълно преобразуване на световната икономика (оценена на 45 трилиона долара),
  • 16:59 - 17:02
    включително транспорта,
  • 17:02 - 17:03
    промишлеността
  • 17:03 - 17:05
    и селското стопанство;
  • 17:05 - 17:09
    а са необходими и лидери, компетентни да извършат прехода.
  • 17:10 - 17:12
    Ако всичко това бъде постигнато,
  • 17:12 - 17:15
    ще може ли да продължим със сегашния начин на живот?
  • 17:19 - 17:21
    РАСТЕЖ
  • 17:21 - 17:23
    Тези бактерии живеят в бутилка.
  • 17:24 - 17:26
    Популацията им се удвоява всяка минута.
  • 17:27 - 17:29
    В 11 ч. има една бактерия.
  • 17:30 - 17:32
    В 12 ч. бутилката е пълна.
  • 17:33 - 17:35
    Наполовина е пълна в 11:59,
  • 17:35 - 17:38
    като оставя място за само още едно удвояване.
  • 17:39 - 17:41
    Бактериите виждат заплахата.
  • 17:41 - 17:44
    Търсят нови бутилки и откриват 3.
  • 17:44 - 17:47
    Те предполагат, че проблемът им е решен.
  • 17:47 - 17:50
    До 12 часа първата бутилка е пълна.
  • 17:50 - 17:53
    В 12:01 втората бутилка е пълна.
  • 17:54 - 17:57
    В 12:02 всички бутилки са пълни.
  • 17:58 - 18:00
    Такъв е проблемът пред нас,
  • 18:00 - 18:03
    заради удвояването, причинено от експоненциалния растеж.
  • 18:06 - 18:09
    Когато човечеството започнало да използва въглища и петрол като горива,
  • 18:09 - 18:13
    преживяло невиждан растеж.
  • 18:14 - 18:17
    Дори малките темпове на растеж предизвикват големи нараствания с времето.
  • 18:19 - 18:20
    При растеж от 1%
  • 18:20 - 18:23
    дадена икономика ще се удвои за 70 години.
  • 18:24 - 18:27
    При 2% ще се удвои за 35 години.
  • 18:27 - 18:29
    При 10%
  • 18:29 - 18:32
    ще се удвои само за 7 години.
  • 18:33 - 18:37
    Ако дадена икономика расте със средния засега темп от 3%,
  • 18:37 - 18:40
    ще се удвоява на всеки 23 години.
  • 18:41 - 18:44
    С всяко удвояване потреблението на енергия и ресурси
  • 18:44 - 18:47
    ще е равно на сумата от всички изразходвани енергия и ресурси преди това.
  • 18:48 - 18:52
    Финансовата система е построена върху парадигмата за растеж,
  • 18:52 - 18:56
    която изисква нарастващо количество енергия, за да се поддържа.
  • 18:57 - 18:58
    Банките дават назаем пари, които нямат.
  • 18:58 - 19:01
    На практика те ги създават.
  • 19:01 - 19:05
    Кредитополучателите използват новосъздадените пари като заем, за да развият бизнес,
  • 19:05 - 19:06
    и изплащат обратно дълга,
  • 19:06 - 19:09
    заедно с лихва, която сама по себе си изисква още растеж.
  • 19:10 - 19:13
    Поради природата на този модел за създаване на пари чрез дълг,
  • 19:13 - 19:18
    повечето от парите в света представляват дълг и лихва към него.
  • 19:19 - 19:22
    Без постоянен поток от нови и все по-големи поколения
  • 19:22 - 19:24
    от кредитополучатели, които да създават растеж
  • 19:24 - 19:26
    и така да плащат предния дълг,
  • 19:26 - 19:28
    световната икономика ще се срине.
  • 19:30 - 19:31
    Като една Понзи схема (или финансова пирамида),
  • 19:31 - 19:34
    системата трябва да расте или да загине.
  • 19:36 - 19:37
    Отчасти заради тази дългова система
  • 19:38 - 19:40
    ефектите от икономическия растеж са грандиозни:
  • 19:41 - 19:42
    при БВП (брутен вътрешен продукт),
  • 19:42 - 19:43
    строежите на язовири,
  • 19:43 - 19:44
    потреблението на вода,
  • 19:44 - 19:46
    използването на торове,
  • 19:46 - 19:48
    градското население,
  • 19:48 - 19:50
    потреблението на хартия,
  • 19:50 - 19:51
    моторните превозни средства,
  • 19:51 - 19:52
    комуникациите
  • 19:52 - 19:54
    и туризма.
  • 19:55 - 19:57
    Глобалното население нарастна до 7 милиарда
  • 19:57 - 20:01
    и се очаква да надхвърли 9 милиарда преди 2050 г.
  • 20:02 - 20:06
    На една плоска, безкрайна планета, това не би било проблем.
  • 20:06 - 20:09
    Само че Земята е сферична и крайна
  • 20:09 - 20:12
    и в крайна сметка ще се сблъскаме с ограниченията в растежа.
  • 20:13 - 20:14
    Икономическият растеж
  • 20:14 - 20:18
    предизвика увеличение на концентрацията на азотен оксид в атмосферата,
  • 20:18 - 20:19
    както и на метан,
  • 20:19 - 20:21
    изчерпване на озона,
  • 20:21 - 20:23
    увеличение на големите наводнения,
  • 20:23 - 20:26
    щети на океанските екосистеми,
  • 20:26 - 20:28
    включително изчерпване на азот,
  • 20:28 - 20:31
    изчезване на гори и джунгли,
  • 20:31 - 20:33
    увеличаване на култивираните земи,
  • 20:33 - 20:36
    изчезване на животински и растителни видове.
  • 20:38 - 20:40
    Ако поставим едно зърно ориз
  • 20:40 - 20:42
    на първото поле на шахматна дъска,
  • 20:42 - 20:45
    удвоим го и сложим 2 зърна на второто поле,
  • 20:46 - 20:49
    удвоим отново и поставим 4 на третото,
  • 20:49 - 20:51
    удвоим отново и поставим 8 на четвъртото,
  • 20:52 - 20:53
    и продължим нататък,
  • 20:53 - 20:55
    слагайки на всяко поле два пъти повече,
  • 20:55 - 20:57
    отколкото на предишното,
  • 20:57 - 20:59
    докато достигнем последното поле,
  • 20:59 - 21:01
    ще ни трябва астрономически брой зърна:
  • 21:04 - 21:05
    9 квинтилиона
  • 21:05 - 21:07
    223 квадрилиона
  • 21:07 - 21:09
    372 трилиона
  • 21:09 - 21:11
    36 милиарда
  • 21:11 - 21:13
    854 милиона
  • 21:13 - 21:17
    776 хиляди зърна.
  • 21:17 - 21:19
    Или повече, отколкото човечеството
  • 21:19 - 21:22
    е произвело през последните 10 хиляди години.
  • 21:23 - 21:24
    Съвременните икономики,
  • 21:24 - 21:25
    досущ като зърната на шахматната дъска,
  • 21:25 - 21:27
    се удвояват на всеки няколко десетилетия.
  • 21:28 - 21:31
    На кое поле на дъската сме сега?
  • 21:33 - 21:35
    Освен енергия,
  • 21:35 - 21:38
    цивилизацията изисква редица основни ресурси:
  • 21:38 - 21:39
    чиста вода,
  • 21:39 - 21:40
    почва,
  • 21:40 - 21:41
    храна,
  • 21:41 - 21:42
    гори,
  • 21:42 - 21:44
    както и множество минерали и метали.
  • 21:45 - 21:46
    Ограничението в растежа се определя
  • 21:46 - 21:49
    от най-оскъдния ресурс.
  • 21:51 - 21:52
    Бъчвата е направена от дъги.
  • 21:52 - 21:55
    Както водата, пълнеща бъчвата,
  • 21:55 - 21:58
    не може да е по-високо от най-ниската дъга,
  • 21:58 - 22:01
    така и растежът е ограничен от най-оскъдния ресурс.
  • 22:02 - 22:04
    Човечеството понастоящем оползотворява
  • 22:04 - 22:07
    40% от фотосинтезата на Земята.
  • 22:08 - 22:10
    И макар че сигурно е възможно да оползотворим цели 80%,
  • 22:10 - 22:14
    надали някога ще успеем да оползотворим 160%.
  • 22:23 - 22:26
    ХРАНА
  • 22:27 - 22:28
    Световното производство на храни
  • 22:28 - 22:30
    зависи силно от изкопаемите горива.
  • 22:32 - 22:33
    Преди ПСВ
  • 22:33 - 22:35
    земеделието е било изцяло "органично" или "био".
  • 22:36 - 22:40
    След откриването на торовете и пестицидите, направени от петрол,
  • 22:40 - 22:42
    силно се увеличило производството на храна,
  • 22:43 - 22:45
    което довело до увеличаване на човешкото население.
  • 22:48 - 22:49
    Изкуствените торове са направили възможно
  • 22:49 - 22:52
    да бъдат нахранени много повече хора, отколкото
  • 22:52 - 22:55
    би било възможно с "био" земеделие.
  • 22:56 - 22:58
    Изкопаемите горива са нужни и за земеделските машини,
  • 22:58 - 23:00
    транспорта,
  • 23:00 - 23:01
    охлаждането,
  • 23:01 - 23:03
    пакетирането в пластмасови опаковки,
  • 23:03 - 23:05
    готвенето.
  • 23:05 - 23:09
    Съвременното земеделие използва земята да превърне горивата в храна
  • 23:09 - 23:11
    и храната - в хора.
  • 23:12 - 23:14
    Около 7 калории от енергия от изкопаеми горива
  • 23:14 - 23:17
    се използват за производството на 1 калория храна.
  • 23:19 - 23:25
    В Америка храната пътува приблизително 2500 км от фермата до потребителя.
  • 23:30 - 23:32
    Освен намаляването на изкопаемите горива
  • 23:32 - 23:35
    има още няколко заплахи за настоящата ситема за производство на храна:
  • 23:35 - 23:36
    Евтината енергия,
  • 23:36 - 23:38
    подобрените технологии
  • 23:38 - 23:41
    и субсидиите доведоха до страшно разрастване на риболова.
  • 23:43 - 23:46
    Световният улов достигна пик в края на 80-те,
  • 23:46 - 23:49
    принуждавайки риболовците да се придвижат в дълбоки води.
  • 23:53 - 23:56
    Азотът, отделящ се от изкуствените торове,
  • 23:56 - 24:00
    отравя реките и моретата, създавайки огромни мъртви зони.
  • 24:00 - 24:01
    С настоящите темпове на риболов
  • 24:01 - 24:04
    всички рибни популации се очаква да изчезнат
  • 24:04 - 24:06
    до 2048 г.
  • 24:07 - 24:11
    Киселинните дъждове от градовете и промишлеността изсмукват жизнени вещества от почвата
  • 24:11 - 24:12
    като калий,
  • 24:12 - 24:13
    калций,
  • 24:13 - 24:14
    магнезий.
  • 24:18 - 24:20
    Друга заплаха е недостигът на вода.
  • 24:20 - 24:25
    Много ферми използват за напояване вода, изпомпана от подземни водоносни хоризонти.
  • 24:26 - 24:29
    Водоносните хоризонти се пълнят по естествен път за хиляди години,
  • 24:29 - 24:31
    но могат да бъдат пресушени за няколко десетилетия,
  • 24:31 - 24:33
    точно като петролни кладенци.
  • 24:34 - 24:37
    Огромният водоносен хоризонт Огалала в Америка е дотолкова спаднал,
  • 24:37 - 24:41
    че много фермери се принуждават да се върнат към по-непродуктивното сухо земеделие.
  • 24:42 - 24:47
    Освен това, използването на напоителни системи и наторяването могат да доведат до засоляване:
  • 24:47 - 24:49
    натрупването на сол в почвата.
  • 24:49 - 24:52
    Това е основна причина за опустиняването.
  • 24:53 - 24:56
    Още една заплаха е изчезването на горния почвен слой.
  • 24:56 - 24:58
    Преди 200 години
  • 24:58 - 25:01
    е имало около 2 метра почвен слой в американските прерии.
  • 25:01 - 25:03
    Днес, заради оранта и лошото стопанисване,
  • 25:03 - 25:06
    около половината вече го няма.
  • 25:09 - 25:13
    Напояването подхранва разпространението на причинената от гъби ръжда по растенията,
  • 25:13 - 25:18
    която има потенциала да унищожи 80% от световната реколта на пшеница.
  • 25:19 - 25:20
    Според Норман Борлауг,
  • 25:20 - 25:22
    бащата на Зелената Революция,
  • 25:22 - 25:28
    ръждата "има огромен потенциал за социално и човешко унищожение".
  • 25:29 - 25:32
    Използването на биогорива означава, че по-малко земя
  • 25:32 - 25:35
    ще бъде достъпна за производство на храна.
  • 25:37 - 25:39
    Дадена площ има краен капацитет.
  • 25:40 - 25:42
    Това е броят на животните или хората,
  • 25:42 - 25:44
    който могат да живеят там неопределено дълго време.
  • 25:44 - 25:47
    Ако даден вид надхвърли капацитета на площта,
  • 25:47 - 25:52
    ще настъпи мор, който да върне популацията до естествените й нива.
  • 25:53 - 25:54
    Светът е избегнал този мор
  • 25:54 - 25:56
    чрез откриването на нови земи за култивиране
  • 25:56 - 25:58
    и чрез увеличено производство,
  • 25:58 - 26:01
    което е станало възможно главно благодарение на петрола.
  • 26:01 - 26:04
    За да продължи растежът,
  • 26:04 - 26:07
    повече ресурси са необходими, отколкото Земята може да предложи,
  • 26:07 - 26:10
    а ние нямаме други планети.
  • 26:11 - 26:13
    Изправено пред всички тези предизвикателства,
  • 26:13 - 26:16
    световното производство на храна трябва да се удвои до 2050 г.,
  • 26:16 - 26:19
    за да бъде нахранено увеличаващото се население.
  • 26:21 - 26:24
    Един милиард души вече са недохранени или гладуващи.
  • 26:24 - 26:28
    Ще бъде трудно да нахраним очакваните 9 милиарда души в близко бъдеще,
  • 26:28 - 26:32
    когато добивът на петрол и газ вече ще намалява.
  • 26:41 - 26:43
    ЩАСТЛИВИЯТ КРАЙ
  • 26:46 - 26:48
    Световната икономика расте експоненциално,
  • 26:48 - 26:50
    с около 3% на година,
  • 26:50 - 26:53
    изисквайки увеличаващи се количества невъзобновими горива,
  • 26:53 - 26:55
    минерали и метали,
  • 26:55 - 26:57
    както и възобновими ресурси,
  • 26:57 - 27:00
    като вода, гори, почви и риба,
  • 27:00 - 27:02
    по-бързо, отколкото те могат да се възстановят.
  • 27:04 - 27:06
    Дори при темп на растеж от 1%
  • 27:06 - 27:08
    икономиката ще се удвоява на 70 години.
  • 27:10 - 27:13
    Проблемът се задълбочава от други фактори:
  • 27:13 - 27:16
    глобализацията позволява хора на един континент
  • 27:16 - 27:18
    да купуват стоки и храни, произведени на друг континент.
  • 27:19 - 27:21
    Снабдителните вериги са дълги,
  • 27:21 - 27:24
    което оказва допълнителен натиск върху ограничения петролен ресурс.
  • 27:26 - 27:29
    Днес разчитаме на далечни страни за неща от първа необходимост.
  • 27:31 - 27:33
    Модерните градове са зависими от горивата.
  • 27:34 - 27:37
    Повечето банкови системи са базирани на дълг,
  • 27:37 - 27:40
    което вкарва хората в омагьосан кръг от заеми и погасявания,
  • 27:40 - 27:42
    създавайки растеж.
  • 27:43 - 27:46
    Какво може да бъде сторено?
  • 27:47 - 27:49
    Мнозина смятат, че кризата може да бъде преодоляна
  • 27:49 - 27:50
    чрез пестене,
  • 27:50 - 27:51
    нови технологии,
  • 27:51 - 27:53
    интелигентен растеж,
  • 27:53 - 27:54
    рециклиране,
  • 27:54 - 27:55
    електрически коли и хибриди,
  • 27:55 - 27:57
    заместители,
  • 27:57 - 27:58
    гласуване.
  • 28:00 - 28:01
    Пестенето ще ви спести пари,
  • 28:01 - 28:04
    но няма да спаси планетата.
  • 28:05 - 28:07
    Ако някои намалят потреблението си на горива,
  • 28:07 - 28:10
    пониженото търсене ще намали цените,
  • 28:10 - 28:12
    което ще позволи на други да купуват повече за по-малко пари.
  • 28:13 - 28:14
    По подобен начин,
  • 28:14 - 28:17
    по-ефективен двигател, който използва по-малко енергия,
  • 28:17 - 28:21
    парадоксално ще доведе до по-голямо потребление на енергия.
  • 28:22 - 28:23
    През 19-ти век
  • 28:23 - 28:26
    английският икономист Уилям Стенли Джевънс
  • 28:26 - 28:28
    е осъзнал, че по-добрите парни машини
  • 28:28 - 28:31
    направили въглищата по-ефективен ресурс,
  • 28:31 - 28:33
    което довело до използването на повече парни машини,
  • 28:33 - 28:36
    което пък довело до по-голямо потребление на въглища.
  • 28:37 - 28:40
    По-голямото потребление ще неутрализира ефекта
  • 28:40 - 28:42
    от ефективността и пестенето.
  • 28:48 - 28:49
    Мнозина смятат, че учените
  • 28:49 - 28:52
    ще решат проблемите ни с нови технологии.
  • 28:52 - 28:55
    Само че технологиите не са енергия.
  • 28:56 - 28:58
    Технологиите могат да впрегнат енергията на работа,
  • 28:58 - 29:00
    но не могат да я заместят.
  • 29:00 - 29:02
    Дори използват ресурси.
  • 29:02 - 29:03
    Например:
  • 29:03 - 29:05
    един компютър е направен с 10% от енергията,
  • 29:05 - 29:08
    необходима за направата на автомобил.
  • 29:09 - 29:10
    По-новите технологии
  • 29:10 - 29:12
    може да влошат положението,
  • 29:12 - 29:14
    тъй като много от тях изискват редки минерали,
  • 29:14 - 29:16
    които също наближават своя пик.
  • 29:17 - 29:18
    Например
  • 29:18 - 29:22
    97% от световните редки земни елементи се добиват в Китай,
  • 29:22 - 29:25
    повечето в една единствена мина във Вътрешна Монголия.
  • 29:26 - 29:29
    Тези минерали се използват за каталитични конвертори,
  • 29:29 - 29:31
    самолетни двигатели,
  • 29:31 - 29:33
    високоефективни магнити, твърди дискове,
  • 29:33 - 29:35
    акумулатори за хибридни автомобили,
  • 29:35 - 29:36
    лазери,
  • 29:36 - 29:38
    преносими рентгени,
  • 29:38 - 29:40
    защитни слове на атомни реактори,
  • 29:40 - 29:42
    компакт дискове,
  • 29:42 - 29:44
    двигатели на хибридни автомобили,
  • 29:44 - 29:45
    енергоспестяващи крушки,
  • 29:45 - 29:47
    фиброоптични кабели,
  • 29:47 - 29:48
    плоски екрани.
  • 29:49 - 29:53
    Китай вече обмисля да ограничи износа на тези минерали,
  • 29:53 - 29:54
    докато търсенето расте.
  • 29:57 - 30:01
    Т.нар. устойчив растеж или интелигентен растеж няма да помогне,
  • 30:01 - 30:04
    защото и той използва невъзобновими метали и минерали
  • 30:04 - 30:05
    във все по-големи размери,
  • 30:05 - 30:08
    включително редките земни елементи.
  • 30:09 - 30:10
    Рециклирането не решава проблема,
  • 30:11 - 30:12
    защото изисква енергия,
  • 30:12 - 30:14
    а и процесът не е 100% ефективен.
  • 30:16 - 30:20
    Възможно е да се възстанови само част от материала, който се рециклира.
  • 30:20 - 30:23
    Голяма част е изгубена завинаги под формата на отпадък.
  • 30:25 - 30:28
    Електрическите коли използват електричество.
  • 30:28 - 30:31
    А повечето електричество идва от горивата.
  • 30:31 - 30:33
    Така че това не е решение.
  • 30:33 - 30:37
    Освен това, при производството на всички автомобили се използва петрол.
  • 30:37 - 30:41
    Всяка гума се прави от около 25 литра петрол.
  • 30:43 - 30:47
    В света е имало около 800 милиона автомобили към 2010 г.
  • 30:47 - 30:49
    При сегашните темпове на растеж,
  • 30:49 - 30:53
    числото ще достигне 2 милиарда до 2025 г.
  • 30:54 - 30:57
    Малко вероятно е планетата да може да поддържа толкова много МПС дълго време,
  • 30:57 - 31:00
    независимо какъв източник на енергия ползват.
  • 31:01 - 31:02
    Много икономисти вярват,
  • 31:03 - 31:05
    че свободният пазар ще замени един енергиен източник
  • 31:05 - 31:07
    с друг източник, посредством технологична иновация.
  • 31:08 - 31:10
    Обаче основните заместители на петрола
  • 31:10 - 31:12
    имат своите собствени темпове на спад.
  • 31:14 - 31:19
    Заместването освен това изисква доста време за подготовка за прехода.
  • 31:20 - 31:22
    Докладът Hirsch на Енергийния Департамент на САЩ
  • 31:22 - 31:25
    стига до заключение, че поне две десетилетия са необходими
  • 31:25 - 31:28
    само за подготовка за ефектите от пика в добива на петрол.
  • 31:29 - 31:31
    Проблемите с недостига на енергия,
  • 31:31 - 31:33
    изчерпването на ресурси,
  • 31:33 - 31:35
    ерозията на почвите
  • 31:35 - 31:39
    и замърсяването са симптоми на един по-голям проблем:
  • 31:40 - 31:42
    Растежа.
  • 31:44 - 31:46
    Докато финансовата ни система изисква безконечен растеж,
  • 31:46 - 31:49
    надали някоя реформа ще успее.
  • 31:50 - 31:53
    Тогава какво ще бъде бъдещето ни?
  • 31:54 - 31:56
    Оптимистите вярват, че растежът ще продължи вечно,
  • 31:56 - 31:58
    без ограничения.
  • 31:59 - 32:02
    Песимистите мислят, че сме се засилили към нова Каменна ера
  • 32:02 - 32:04
    или измиране.
  • 32:05 - 32:06
    Истината може би е по средата между тези крайни прогнози.
  • 32:07 - 32:12
    Възможно е обществото да се върне към едно по-просто състояние -
  • 32:12 - 32:15
    такова, при което се използва много по-малко енергия.
  • 32:16 - 32:18
    Това би означавало по-тежък живот за повечето от нас.
  • 32:18 - 32:19
    Повече ръчен труд,
  • 32:19 - 32:20
    повече работа на нивата,
  • 32:20 - 32:24
    местно производство на стоки, храни и услуги.
  • 32:25 - 32:28
    Какво трябва да направи човек, за да се подготви за такова възможно бъдеще?
  • 32:29 - 32:33
    Очаквайте намалено снабдяване с храни и стоки от далечни места.
  • 32:34 - 32:36
    Привиквайте с ходенето и карането на велосипед.
  • 32:36 - 32:39
    Свиквайте с използването на по-малко ток.
  • 32:40 - 32:41
    Измъкнете се от дълговете си.
  • 32:42 - 32:43
    Опитайте да избягвате банките.
  • 32:43 - 32:45
    Вместо да пазарувате в големи вериги,
  • 32:45 - 32:48
    подкрепяйте местния бизнес.
  • 32:48 - 32:52
    Купувайте храна местно производство, на пазара.
  • 32:52 - 32:55
    Вместо да поддържате цветна градина, обмислете варианта да отглеждате сами храна.
  • 32:55 - 32:57
    Научете се да я съхранявате.
  • 32:58 - 33:00
    Обмислете използването на местни валути,
  • 33:00 - 33:02
    в случай че големите икономики спрат да функционират.
  • 33:02 - 33:06
    Развийте по-голяма независимост.
  • 33:07 - 33:08
    Никое от тези неща няма да предотврати евентуален колапс,
  • 33:08 - 33:12
    но могат да подобрят шансовете ви в едно нискоенергийно бъдеще,
  • 33:13 - 33:15
    бъдеще, в което ще трябва да сме по-самостоятелни,
  • 33:15 - 33:18
    каквито са били някога предците ни.
  • Não sincronizado
    Incubate Pictures представя
  • Não sincronizado
    в сътрудничество с Post Carbon Institute
  • Não sincronizado
    на всеки три години,
Título:
Няма Утре (2012)
Descrição:

Български превод на There's No Tomorrow (2012)
The first production by http://www.incubatepictures.com:
A 34 minute animated documentary about resource depletion and the impossibility of infinite growth on a finite planet.

mais » « menos
Idioma do Vídeo:
English
Duração:
34:53
Amara Bot editou as Búlgaro legendas para o There's No Tomorrow (2012)
martin.p.pavlov editou as Búlgaro legendas para o There's No Tomorrow (2012)
martin.p.pavlov adicionou uma tradução

Legendas em Bulgarian

Revisões