Маз Джобрани: Арабин, индиец и иракчанин влизат в един катарски бар...

Комедиантът Маз Джобрани (американец с ирански произход) излиза на сцената на TEDxSummit в Доха, Катар, за да разгледа сериозни въпроси в Близкия изток - например колко целувки да дадем, когато казваме "Здрасти" и какво да не казваме на борда на американски самолет.

Здравейте, Доха. Здравейте. Салам алейкум.

Обичам да идвам в Доха. Това е толкова международно място.

Например, сякаш тук са "Обединените нации".

Кацаш на летището и ви посреща индийка,

която ви отвежда до" Ал Маха Сървисис" (услуга на Катарските авиолинии), където срещате филипинка,

която ви оставя в ръцете на южноафриканка,

която после ви води до кореец, който пък ви отвежда до

пакистанец, който ви носи багажа и

ви води до колата с шофьор от Шри Ланка.

Отивате в хотела и се регистрирате на рецепцията. А там - ливанец.

Да? И след това швед ми показа стаята.

Викам аз: "Къде са катарците?" (Смях)

(Аплодисменти)

Отговориха ми: "Не, не, твърде горещо е. Те излизат по-късно. Те са умни."

(Смях) "Те знаят."

И разбира се, това се разраства толкова бързо, че понякога е трудно.

Като например - понякога се сблъсквате с хора, които смятате,

че познават града добре, но те не го познават толкова добре.

Шофьорът на таксито ми - индиец - се появява пред хотела

и аз го помолих да ме откара до хотел "Шератон,

и той каза: "Няма проблем, сър."

И след това си стояхме там две минути.

Казах: "Какво има?"
Той отвърна: "Един проблем, сър."

Казах: "Какъв?" Той: "Къде се намира този хотел?"

(Смях)

Аз му викам: "Ти си шофьорът, ти трябва да знаеш."
Той ми отговаря: "Не, аз току-що пристигнах, сър."

Аз: "Току-що си пристигнал пред хотела?"
"Не, току-що пристигнах в Доха, сър.

Бях на път за вкъщи от летището и получих тази работа.

Вече съм на работа."

И продължава: "Сър, защо вие не карате?"

Отговарям: "Аз не знам пътя."

"Нито пък аз. Ще бъде приключение, сър."

То си е приключение. Близкият изток си е приключение през последните няколко години.

Близкият изток полудя с Арабската пролет

и революцията, и всичко това. Има ли ливанци тук тази вечер?

Ако има ливанци да ръкопляскат? (Аплодисменти) Ливанци.

Да. Близкият изток полудя.

Знаете, че Близкият изток е полудял,

когато Ливан е най-спокойното място в региона.

(Смях) (Аплодисменти)

Кой би помислил? О Боже мой.

Не. В региона има сериозни проблеми.

Някои хора не искат да говорят за тях. Аз съм тук, за да говоря за тях тази вечер.

Дами и господа от Близкия изток,

ето един сериозен въпрос. Когато се видим,

когато си казваме "Здравей", колко целувки трябва да си разменим?

Във всяка страна е различна и е объркващо, нали?

В Ливан си разменят три. В Египет - две.

Бях в Ливан и свикнах с три.

Отидох в Египет. Отидох да поздравя един египтянин

и почвам - една, две. Продължавам за три. Той не беше навит.

(Смях)

Казах му, казах, "Не, не, не, аз тъкмо бях в Ливан."

Той ми вика, "Не ми пука, къде си бил. Просто стой, където си, моля. Просто остани, където си."

Отидох в Саудитска Арабия. В Саудитска Арабия, хората си разменят една, две,

и после остават на едната страна - три, четири, пет, шест,

седем, осем, девет, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18.

(Смях)

Следващия път, когато някого от Саудитска Арабия, погледнете отблизо. Те просто са малко наклонени на една страна.

"Абдул, добре ли си?"
"Да, казвах "Здравей" половин час.

Ще се оправя."

Катарците, вие, хора, си допирате носовете.

Защо е това? Твърде уморени ли сте да се завъртите насам натам?

"Миличка, толкова е горещо. Просто ела тук за една секунда. Кажи "Здравей".

Здравейте, миличък. Просто не се движи. Просто стой така, моля.

Имам нужда да си почина."

Всяка страна..., иранците понякога си разменяме две целувки, понякога - три.

Един мой приятел ми обясни, че преди революцията от '79 година,

са се разменяли по две целувки. След революцията - три.

Така, че при иранците, можеш да кажеш на чия страна е този човек,

въз основа на броя на целувките, които ти дават.

Да, ако ви дадат една, две, три - "Не мога да повярвам, че подкрепяш този режим

заради твоите три целувки."

Но не, хора, всъщност, вълнуващо е да бъдеш тук,

и както казах, вие правите много откъм култура,

и е чудесно, и помага да се промени представата

за Близкия изток на запад. Много американци

не знаят много за нас, за Близкия изток.

Аз съм иранец и американец. Живея там. Знам, пътувал съм тук.

Има толкова много, на което се смеем, нали?

Хората не знаят, че ние се смеем. Когато направих комедийното турне "Оста на злото",

то се излъчи по "Комеди сентрал", проверих в интернет

какво мислят хората за него. Озовах се на консервативна интернет страница.

Един човек беше написал на друг. Той каза: "Никога не съм знаел, че тези хора се смеят."

Помислете за това. Никога не ни виждат да се смеем в американски филм или телевизия, нали?

Може би като злодей - например, "Уахахахахах, уахахаха. (Смях)

Ще ви убия в името на Аллах, уахахахахахах."

Но никога така "ха ха ха ха ха ха ха ха ха."

Ние обичаме да се смеем. Обичаме да се радваме на живота.

И ми се иска повече американци да пътуват до тук. Винаги препоръчвам това на моите приятели:

Пътувайте, разгледайте Близкия изток, има много какво да се види, толкова много добри хора.

И обратното. Това помага да се избегнат проблемите

свързани с недоразумения и стереотипи.

Например, не знам дали сте чували за това,

неотдавна в САЩ едно мюсюлманско семейство

върви по пътеката между седалките в самолета

и говори за най-безопасното място за сядане в самолета.

Някои пътници дочуват разговора, и по някакъв начин

изтълкували това като терористичен разговор, свалят семейството от самолета.

Това е едно семейство, майка, баща, дете, които вървят между седалките и

си говорят за мястото за сядане. Сега, като мъж от Близкия изток,

знам, че има някои неща, които не трябва да казвам

на самолет в САЩ?

Не трябва, например, да вървя между седалките и

да викам: "Хай, Джак" (игра на думи hijack=отвличам самолет). Нали, това не е готино.

Дори, ако аз съм там с моя приятел на име Джак, казвам,

"Здрасти, Джак. Поздрави, Джак."

Никога "Хай, Джак."

(Смях)

Но вече очевидно не можем дори да говорим за

най-безопасното място за сядане в самолета.

Така че моят съвет към всички мои приятели от Близкия изток и мюсюлмански приятели

и всеки, който изглежда като човек от Близкия изток или мюсюлманин,

и, индийци и латиноамериканци, всички,

ако сте кафяви--

ето моят съвет към моите кафяви приятели.

Следващия път, когато сте на самолет в САЩ,

просто говорете на майчиния си език.

По този начин, никой няма да знае какво казваш. Животът продължава.

Разбира се, някои майчини езици може да звучат

малко заплашително за средния американец, нали?

Ако минавате между седалките говорейки арабски,

можете да им изкарате ангелите, ако вървите, "[арабски]"

те може да кажат, "За какво говори той?"

Така че, важното, мои арабски братя и сестри,

е да изричате произволни добри думи, за да успокоите хората,

докато вървите по пътеката между седалките.

Както си вървите: "[имитирайки арабски]--

ягоди!"

(Смях)

"[Имитирайки арабски]--дъга!"

"[Имитирайки арабски]--тути фрути!"

"Мисля, че той ще отвлече самолета с малко сладолед."

Много благодаря. Лека вечер.

Благодаря, TED. (Аплодисменти)