Ментализъм, четене на мисли и изкуството да се вмъкнете в главата си

„Магията е чудесна аналогия за това как редактираме реалността и оформяме история - и след това бъркаме тази история с истината“, казва психологическият илюзионист Дерън Браун. В умела беседа, обвита около ослепително изпълнение на четене на мисли, Браун изследва съблазнителната привлекателност на намирането на прости отговори на сложните и коварни житейски въпроси.

Ние всички сме в капан

вътре в собствените си глави,

и нашите вярвания и разбирания
за света са ограничени

от тази гледна точка,

което означава, че си казваме
истории.

Нали? И ето ни в този безкраен
източник на данни.

Има безкраен брой неща
за което можем да мислим,

но ние редактираме и изтриваме.

Ние избираме за какво да мислим,
на какво да обърнем внимание.

Ние си съчиняваме история.

За да дадем смисъл на случващото се,

и всички го разбираме погрешно.

Защото всички се опитваме да
управляваме с изкривените си компаси,

и всички имаме собствен багаж,

но самите истории
са напълно убедителни.

И всички ние правим това,

и много от историите чрез
които живеем дори не са наши.

Първите наследяваме в ранна възраст
от родителите си,

които разбира се имат
собствените си изкривени убеждения,

собствени трудности,
собствения си неизживян живот.

И за добро или за лошо,
ние вземаме всичко предвид,

и тогава се впускаме в света,

мислейки, че може би трябва
да бъдем успешни, да бъдем обичани;

или че винаги трябва да слагаме
първо нуждите на другите;

или че има някаква голяма ужасна тайна,
която не можем да кажем на хората.

И това е просто измислица,
това са просто истории,

и бихме се тревожили много по-малко
за това, което другите хора мислят за нас

ако разберем колко рядко го правят те.

(Смях)

Така че усещам, че магията е чудесна
аналогия за това как редактираме

реалността и оформяме история

и след това бъркаме тази история
с истината.

И съм имал 20-годишна кариера
във Великобритания,

представяйки големи психологически
експерименти по телевизията,

и сега това е в Netflix.

Също имам и сценично шоу.

Всъщност първото му шоу дебютира на
Бродуей, и е наречено „Тайно“.

Просто го казвам. Без натиск.

(Смях)

Това трябва да е тази година.

И се опитвам да направя нещо ново
с ментализъм. Ментализъм,

което е несигурното изкуство
да влезеш вътре в главата си.

Имаше разцвет на този вид сценично
четене на мисли,

което беше през 1930те.

За това съм облечен така,

в моето най-нетипично за TED облекло.

И имаше номер,
номер известен като Номера на Оракула.

И в Номера на Оракула
членове на публиката,

както знам вие бихте постъпили,

написват тайни въпроси.

Типа въпроси, които бихте попитали
медиум.

Запечатват въпроса в плик

и от другата страна на плика написват
инициалите си

и горе-долу мястото си в публиката.

И после Оракула, четеца на мисли,
взимал пликовете един по един.

Не ги отварял,

но се опитвал да предусети какъв
въпрос е запечатан вътре.

И ако го познаел, той се опитвал да
отговори на този въпрос

за неговия човек.

И номера се разпространил като див огън.

Това е доказателство, мисля, за
съблазнителната привлекателност

на някаква мощна фигура, предлагаща ви
лесни, прости отговори

към сложните и коварни житейски въпроси

и тревоги.

Така че благодаря на всички,
които написаха въпроси.

Не съм ги виждал. Знам, че някой
ги пази, ги е събрал.

Благодаря Ви много.

Ще ги взема сега. Благодаря на всички вас,
които направихте това.

Трябва да кажа, вероятно,
няколко неща, преди да започна.

С абсолютна честност,

първо не мога да видя
през тези пликове.

Те са запечатани.
Те са плътни черни пликове.

Ще знаете ако сте написали такъв.
Не мога да видя през тях.

Второ, важно е,
не познавам никой от вас

и никой не се преструва.

Това не е онова.

Трето,

не вярвам нито за секунда, че имам
някакви специални психологически дарби,

камо ли някакви медиумни.

Така че нека започнем.

Не.

(Смях)

Добре, това -

Хубаво.

Добре, този е интересен.
Тук има няколко.

Ще започна с може би този.

Този е интересен, защото написаното
е вълнуващо.

Има нещо нагоре-надолу,

което обикновено, не винаги,
обикновено означава,

че самия човек не знае
отговора на въпроса.

Така че обикновено това е въпрос
за бъдещето, нали?

Този вид предполага несигурност.

Така че бих казал, че е дама.

Възрастово е малко трудно да се каже
от този минималистичен почерк,

но очаквам 30-те години,
може би 40-те, но нека разберем.

Пише - и въпрос
за бъдещето.

пише: „Дж.Н., център“.

Значи ще бъде някой
в този голям централен раздел тук.

Ако мислите, че това сте вие,
ако сте написали един,

може ли да вдигнете шум?

Малко е трудно за мен да видия центъра.

Здравей, помахай.

Така, Дж...

Джейн? Джесика?

Джесика: Да.

Дерън Браун: Кое?
Джесика: Джесика

Д.Б.: Благодаря ти. Само предположение.
Малко шум на одобрение, благодаря?

(Смях)

Ще го приема.

Добре. Така, Джесика.
Няма да те питам за възрастта ти,

но въпрос ли е,
по същество, за бъдещето?

Джесика: Мхм?
Д.Б.: Да?

Джесика: Да
Д.Б.: Да. Ок.

Добре. И така, какво попитахме?
Какво попита Джесика за бъдещето?

Прав ли съм с края на 30-те,
началото на 40-те?

Джесика: Аз ще го приема. Приемам го.

(Смях)

Д.Б.: Добре, важно е,

защото задаваме различни въпроси
в зависимост от възрастта ни.

Просто кажете: „Ще го приема“ отново.

Джесика: Ще го приема

Д.Б.: Вирджиния? Ти си от Вирджиния?
Джесика: Да, аз съм.

Д.Б.: Да. Така...

(Смях)

Мисля, че това е дама,

Мисля, че това е дама,
която иска да напусне Вирджиния.

Мисля, че гледаш планове,

и е дали нещата ще се получат, за да
избягаш.

Просто ми покажи ръцете си.

От другата страна, за да видя ноктите ти?

Добре, мисля, че имате ферма

и е дали ще продадеш фермата, за да
избягаш от Вирджиния?

Това вярно ли е?

Джесика: Абсолютно, това е въпроса.

Д.Б.: Добре. Страхотно. Благодаря ти.
Страхотен въпрос!

Какъв беше истинският въпрос?
Какво написахте?

Джесика: „Ще продавам ли
фермата във Вирджиния?"

Д.Б.: Ще продадете ли фермата?

Добре, вижте, това е чудесен въпрос
ако се преструвате на медиум,

защото става въпрос за бъдещето,

което означава, че мога да ви дам
да или не на това.

Това не означава нищо.
Нямате начин да го потвърдите.

И опасно нещо за правене е -

ако кажа да или не,
просто ще стане в дълбините на ума ви, -

а не може да не започне да влияе
на решенията, които вземате.

Опасно нещо за правене. Въпреки това --

(Смях)

Да, мисля, че ще продадете фермата,

защото мисля, че сте такъв човек,

който по най-добрия начин
ще получи това, което иска.

Мисля, че когато има неща, които искате,
сте склонни да се съсредоточите върху тях

за сметка на други неща,

върху които знаете, че вероятно
трябва да се съсредоточите повече.

Бихте ли се съгласили?

Образована, прекарали сте няколко
години в -

Кажете отново „да“, думата „да“ бързо?
Джесика: Да.

Д.Б.: Не?
Джесика: Не.

Д.Б.: Калифорния? Бъркли?
Малко предположение, но ...

Джесика: Бях в Бъркли, да.
Спри да правиш това!

Д.Б.: Значи това е да.

О, и също сте били в Индия наскоро.

Има само едно мъничко, мъничко нещо
там. Да? Не?

Джесика: Да, току-що се върнах от Индия.

Д.Б.: Това е да от мен, просто не искам
да звучи, както написано в звездите,

защото не е, и ти трябва
да поемеш отговорност за това.

Д.Б.: Седнете.
Благодаря Ви. Нека направим още един.

(Аплодисменти)

A.Х., също в центъра? A.Х.

Това ще бъде мъж, малко по-възрастен,
може би в края на 40-те, бих казал от това

A.Х., център, станете за мен
ако мислите, че това сте вие.

A.Х.. Здравей, нека да дадем
микрофон на този човек.

Бързо, колкото можем,
на камера би било невероятно.

О, виж това! Замръзни.
Не мърдай. Не мърдай.

Стойте абсолютно неподвижен.

Прав ли сте? Къде сте?

Мъж: Прав съм. Не съм толкова нисък.

Д.Б.: Добре.

Добре, сега променихте това.

Имаше просто нещо, което
направихте като станахте.

Да или не, сложихте ли нещо тук -

не го правите сега,
но го направихте, докато се изправяхте -

за левия или левия крак
или лявото ходило, да или не?

Мъж: Да.

Д.Б.: Добре. Той ни даде
хубав ясен сигнал, докато се изправи.

Поставете теглото си
отляво и кажете „да“.

Мъж: Да.

Д.Б.: Извади ръката си от този джоб,
постави теглото си от другата страна,

сменете ръцете с микрофона
и кажете отново „да“.

Мъж: Да.

Д.Б.: Имате дислокация

в големия пръст на лявата страна?

Мъж: Да.

Д.Б.: Благодаря ти много. Страхотно.
Добре! Седнете. Седнете.

Мога ли да взема микрофона?
Ще сменя микрофона за това.

Мога ли да взема микрофон?
Благодаря ти.

Много благодаря.
Това би било чудесно там.

Ще сменя микрофона, защото

надявам се, че все още можете да ме чуете?

Защото ще си завържа очите.

И сега правя това, за да нямам улики,
докато се изправяте.

Не виждам къде си слагате ръце.

Не виждам как реагирате
на това, което казвам.

Нито виждам какво хората
до вас правят.

Ако те знаят отговора на въпроса,
това винаги е много полезно.

Няма да имам тези предимства,

но странно,

това ме освобождава,

и искам това също да ви освободи.

Така че ако не сте написали въпрос,

но искате да сте го направили,

все още можете да участвате.

Смисълът на писането на въпроса
е само, че то просто се става

хубава, ясна, кратка
формулировка в главата ви.

Така че, ако можете просто да намерите
въпрос в главата си,

направите го ясен и кратък,
просто ми го изпратете,

и ще се опитам да го направя сега
без нищо записано.

Затова просто започнете да образувате
въпроси, но ми изпратете и името си.

"Казвам се", каквото и да беше
на последният човек,

и "Какво е странното в краката ми?"
или какъвто е въпросът.

Така че име и въпрос.

Вече има някой.
Предполагам, че сте доста близо отпред,

защото името Ви е съвсем ясно.

Чувства се, че сте
в центъра отпред.

Добре, нека просто ... Алън?

Чувства се, че има Алан.

И вие ще бъдете съвсем наблизо до
предната част, някак централно, мисля.

Чувства се, че идва оттам.

Има човек, може би началото на 60-те,
нещо такова.

Алън: Да.

Д.Б.: Имаш микрофон? Добре, благодаря ти.

Алън, просто кажи „спри“, когато стигна
до теб така че да знам къде си,

къде да гледам.

Алън: Спри.

Д.Б.: Козирог ли си?
Алън: Да.

Д.Б.: Значи Алън има нещо в главата си.

Чухте ли, чувате ли сдържаността
в гласа му?

Това ще бъде нещо наистина сложно.

Мисля с теб ...
Просто кажете "да" отново за мен?

Алън: Да.

Д.Б.: Няма да бъде или -

не, не е.

Това е достъп, това е парола
или достъп до нещо.

Имате ли нещо, просто да или не,
с парола в главата си?

Алън: Да.

Д.Б.: Парола за компютър,
такова нещо?

Алън: Да.

Д.Б.: Отлично!

(Смях)

В такъв случай приключвам тук.
Нека да ---

Ако позная,

всички те ще разберат какво е,
и милиони хора потенциално.

Ще я промениш, нали?

Алън: Разбира се.

(Смях)

Д.Б.: Просто кажете отново „разбира се“?
Алън: Разбира се.

Д.Б.: Добре. Ако е дума -
Представям си, че това е дума, нали -

просто си представете паролата
написана пред вас.

Големи ясни главни букви.

И докато гледате, помислете си за
буква някъде по средата,

не я казвайте на глас.

Просто мислете буква в главата си,
която е в средата.

Имате ли такава?
Алън: Да.

Д.Б.: Добре, придържайте се към това.

О, ти го промени. Добре.

Променихте решението си там.

Мисля, че се установихте на -

Мисля, че това е "Б", да?

Алън: Не.

Не съм.

Д.Б.: Тогава е "И"?
Алън: Правилно.

Д.Б.: Но имахте Б.
Алън: Да.

Д.Б.: Да, той промени решението си.
Той промени решението си.

(Смях)

Вижте го написано там.

Просто продължавайте да си го
повтаряте в главата.

О, свирите на барабани, нали?

Алън: Да.

Д.Б.: Просто го извадете от главата си,
извади го от главата си,

просто се съсредоточи върху това едно
нещо за мен.

(Смях)

Моята работа е да ви продам история, нали?

Опитвам се да направя това на всички вас,
за да ви накарам да обърнете внимание

на едно нещо, което искам
да приемете за важно,

игнорирайте други неща, които
искам да игнорирате,

и след това да съедините
тези разказвателни точки,

да си кажете определена история
за това, което правя.

И това работи само защото
ние сме създаващи история същества.

Което означава, че правим това всеки ден.

Излизаме в този комплексен
и изкусен свят,

пълен със сложни и изкусни хора
като теб и мен, Алън.

И ги принижаваме до
тези изпипани герои,

които отговарят на каквато и да е история
която си казваме,

И казваме: "Тя е несигурна", „Той е
арогантен“, „Не може да им се вярва“.

И това са само истории като историята,
че мога да прочета вашата мисъл.

Мислите да продадете компанията си
в момента, нали?

Алън: Правилно.

Д.Б.: Която има общо с кожата?

Алън: Да.

Д.Б.: Грижа за кожата или нещо подобно.

Алън: Ъъ, да.

Д.Б.: И мисля, че причината
защо обичам да правя това

е, че ми напомня поне да се опитам
да бъда по-жив и бдителен

към сложността
и тънкостта на истината.

Че винаги има други неща,
за които не знаем. И това означава,

че можем да сме по-малко заклещени,
да бъдем по-добри към хората

защото можем да разпознаем, че винаги
има страх зад стреса.

Така че няма нужда
да го посрещнем като отбранително,

и можем да започнем да виждаме историите
за това, което са

и да признаем, че живота
не е само за нас.

О!

Вашата парола, къде сте?
Къде си? Къде е той?

Алън: Точно тук.

Д.Б.: Станете за мен.
Вашата парола е „арибой“.

А-р-и-б-о-й? Вярно ли е?
Алън: Това е правилно.

Д.Б.: Тогава много ви благодаря.
Благодаря наистина много.

Благодаря.

(Аплодисменти)