Какво е депресията? - Хелън М. Фарел

Виж целия урок: http://ed.ted.com/lessons/what-is-depression-helen-m-farrell

Депресията е водещата причина за увреждания в света. В САЩ близо 10% от възрастните се борят с депресията. Но понеже тя е душевно заболяване, може да е много по-трудна за разбиране, отколкото, да кажем, холестерола. Хелън М. Фарел изследва симптомите и методите за лечение на депресия и дава някои съвети как може да помогнете на приятел, който страда от депресия.

Урок от Хелън М. Фарел, анимация от Artrake Studio.

Депресията е водещата причина
за увреждания в света.

В САЩ

близо 10% от възрастните се
борят с депресията.

Но защото тя е душевно заболяване,

може да е много по-трудна за разбиране,
отколкото, да кажем, холестерола.

Една от основните причини за объркване
е разликата между това да имаш депресия

и просто да се чувстваш депресиран.

Почти всеки се чувства омърлушен
от време на време.

Да получим лоша оцена,

да загубим работата си,

да се скараме,

дори един дъждовен ден
може да ни натъжи.

Понякога няма никакви причинители.

Просто се появява изневиделица.

После нещата се променят

и тъжните чувства изчезват

Клиничната депресия е нещо различно.

Тя е медицинско състояние,

което няма просто да си отиде,
защото така ни се иска.

Депресията трае поне
две последователни седмици

и има значителен ефект върху начина,
по който работим,

играем

или обичаме.

Депресията може да има много
различни симптоми:

лошо настроение,

загуба на интерес към неща,
които обикновено харесваме,

промяна в апетита,

чувство на безполезност
или прекалена вина,

твърде дълъг или кратък сън,

слаба концентрация,

чувство на безпокойство или мудност,

загуба на тонус

или повтарящи се мисли за самоубийство.

Ако изпитвате поне пет от тези симптоми,

според психиатричните норми

е възможно да имате диагноза депресия.

Симптомите обаче не са само
в поведението.

Депресията има физическа проява в мозъка.

Преди всичко

има промени, които се забелязват
с просто око

и рентгенова снимка.

Те включват по-малък обем на
фронталния лоб и хипокампуса.

На още по-дълбоко ниво

депресията се свързва с няколко неща:

анормалното предаване или изчерпване на
някои невротрансмитери,

особено на серотонин, норепинефрин
и допамин,

нарушени циркадни ритми

или промени в стадиите на съня,

(REM и части с ниска честота на вълните),

както и отклонения в хормоналните нива -

например високо ниво на кортизол и

нарушена регулация на тироидните хормони.

Но невролозите още не са разгадали
напълно

какво точно причинява депресия.

Изглежда е сложно взаимодействие
между гените и околната среда,

но няма диагностичен метод,

който точно да определи къде и кога
ще възникне депресия.

И точно защото симптомите често са неясни

е трудно да се разбере, кога някой, който
изглежда нормално, всъщност страда.

Според Националния институт за
психично здраве (САЩ)

средностатистическият човек,
страдащ от психично заболяване,

има нужда от над десет години,
за да се реши да потърси помощ.

Но има много ефективни начини за лечение.

Лекарства и терапия заедно

регулират нивата
на химични вещества в мозъка.

В екстремни случаи, електроконвулсивната
терапия (ЕКТ),

контролирано предизвикан епилептичен
припадък чрез електрошок

също може да помогне.

Други многообещаващи методи

като транскраниалната магнитна
стимулация (ТМС)

също се изследват.

Ако познавате някого,
който се бори с депресия,

окуражете го да потърси лечение.

Дори може да предложите помощ
с определени задачи,

например да потърсите терапевт наблизо

или да съставите списък с въпроси
за лекаря.

За някого с депресия

тези първи стъпки може да изглеждат
непреодолими.

Ако се чувстват виновни или засрамени,

подчертайте, че депресията е
медицинско състояние

точно като астма или диабет.

Не е слабост или черта на характера

и не бива да очакват просто да
го преодолеят,

така както не могат да очакват сами
да "преодолеят" счупена ръка.

Ако вие самите не сте изпитали депресия,

избягвайте да я сравнявате с моменти,
когато сте се чувствали тъжни.

Да сравняват това, което те изпитват, с
нормалните, временни чувства на тъга,

може да ги накара да се чувстват виновни.

Дори самото свободно говорене за
депресията може да помогне.

Проучванията показват, че когато питаме
някого дали има самоубийствени мисли,

всъщност намаляваме техния риск
от самоубийство.

Свободните разговори за душевните болести
помагат да се премахне стигмата

и помагат на хората по-лесно да
потърсят помощ.

А колкото повече хора търсят лечение,

толкова повече учените ще научат
за депресията

и толкова по-добро ще стане лечението.