NEWSNIGHT - Паксман срещу Бранд

Журналистът на Newsnight Джереми Паксман разговаря с Ръсел Бранд относно гласуване, революция и бради...

(Дж.П.) Ръсел Бранд, кой си ти, че да си редактор на политическо списание?

(Р.Б.) Предполагам, че съм човек учтиво поканен от една привлекателна жена.

Не знам какъв е типичния критерий за това.

Не познавам много редактори на политически списания.

Борис (Борис Джонсън) също го е правил, не е ли така?

Така че аз съм човек с шантава прическа, добро чувство за хумор,

не разбирам много от политика, идеален съм!

(Дж.П.) Истина ли е, че дори и не гласуваш?

(Р.Б.) Да, не гласувам.

(Дж.П.) Тогава откъде имаш правото да говориш за политика?

(Р.Б.) Не получавам това право от съществуващия от преди образец, който е доста ограничаващ

и служи само на малцина души.

Поглеждам другаде за алтернативи, които да са в услуга на човечеството.

Алтернативи означава алтернативни политически системи.

(Дж.П.) И какви са те?

(Р.Б.) Ами, още не съм я измислил, Джереми!

Миналата седмица работех по списанието, имах доста неща за вършене!

Не ето какви неща тя не бива да прави:

не бива да унищожава планетата;

не бива да създава огромно икономическо неравенство;

не бива да игнорира нуждите на хората.

Отговорността е върху хората с власт, а не върху хора, които например публикуват списания.

(Дж.П.) Как според теб тези хора са получили тази власт?

(Р.Б.) Според мен има йерархически системи, които са били запазени поколения наред...

(Дж.П.) Получават властта след като е било гласувано за тях...

Никой няма да те накара да гласуваш.

(Р.Б.) Това е една установена традиция,

която се променя в...

(Дж.П.) В една демокрация така стоят нещата.

(Р.Б.) Не мисля, че тя работи добре, Джереми, имайки предвид, че планетата се унищожава,

имайки предвид икономическото неравенство в огромна степен.

Казваш, че не съществуват алтернативи? Няма алтернативи?

(Дж.П.) Не, казвам само, че ако не можем да те накараме да гласуваш

защо тогава да се вслушваме в твоята политическа гледна точка?

(Дж.П.) Не сте длъжни да се вслушвате в политическите ми възгледи,

но аз не гласувам от апатия,

не гласувам от напълно безразличие, скука или преумора,

а от лъжите, измяната, измамите на политическата класа.

Това се случва поколения наред

и вече достига връхна точка

където имаме лишена, разочарована, обезверена подкласа,

която сегашната политическа система не може да представя,

така че да гласуваш за нея е едно безмълвно съучастничество с тази система.

Това не е, което предлагам аз.

(Дж.П.) Тогава защо не го промениш?

(Р.Б.) Опитвам се!

(Дж.П.) Защо не започнеш като гласуваш?

(Р.Б. смее се) Не мисля че това върши работа! Хората вече са гласували

и именно това е създало сегашния образец.

(Дж.П.) Кога за последно гласува?

(Р.Б.) Никога.

(Дж.П.) Никога не си гласувал?

(Р.Б.) Не. Мислиш ли че това е много лошо?

(Дж.П.) Значи си приел това поведение на колко, на 18?

(Р.Б.) Ами по онова време прекалено зает със зависимостта си от наркотиците,

защото идвам от типа социални условия, които са влошени

от една безразлична система, която реално само се грижи за големи корпорации

и игнорира населението, което е гласувало, за да им служи.

(Дж.П.) Обвиняваш политическата класа за това, че си имал проблем с наркотиците?

(Р.Б.) Не, не, не. Казвам, че бях част от социалната и икономическа класа,

за която настоящата политическа система не се грижи

и че зависимостта от наркотици е един от проблемите, които биват създавани

когато имаш едно голямо необгрижено, разорено население хората си създават проблеми с наркотици

и също не чувстват, че искат да се ангажират с настоящата политическа система,

защото виждат, че тя не работи за тях,

виждат, че това не прави разлика, виждат че тя не се грижи за тях.

(Дж.П.) Разбира се, че няма да работи за тях ако изобщо не гласуват!

(Р.Б.) Джереми миличък, не казвам... безразличието не идва от нас хората.

Безразличието идва от политиците, които са безразлични към нуждите ни,

интересува ги само грижата за корпорации.

Да не би Торите да не съдят ЕС, защото той се опитва да намали бонусите на банките?

Да не би това не се случва в момента в страната ни?

Не е ли така?

Тогава защо да се съгласявам с това?

(Дж.П.) Не вярваш в демокрацията, искаш революция, така ли е?

(Р.Б.) Планетата се унищожава, създаваме подкласи,

екплоатираме бедни хора по целия свят

и истинските основателни проблеми, на които политическата класа не обръща внимание.

(Дж.П.) Всичко това може да е истина...

(Р.Б.) Истина е!

(Дж.П.) Не бих спорил с теб за много от тях...

(Р.Б.) Тогава защо усещам, че се разминаваме?

Едва ли е заради тази брада, разкошна е!

И ако Дейли Мейл не я искат, аз я искам!

Аз съм против тях! Пусни я по-дълга! Сплети я с космите подмишниците си.

(Дж.П.) Много несериозен човек си.

(Р.Б.) Мислиш ли, че съм несериозен?

(Дж.П.) Да!

(Р.Б.) Само преди малко ме разпитва, защото исках революция, а сега съм несериозен!

Разпилях се!

(Дж.П.) Не те разпитвам, защото искаш революция, много хора искат революция,

но те питам каква ще бъде тя?

(Р.Б.) Мисля че това, което няма да бъде е

едно огромно неравенство между богати и бедни,

където 300 американци да имат същото количество богатство колкото 85 милиона по-бедни американци,

където съществува една експлоатирана и необгрижена по ниска класа, която непрекъснато бива игнорирана,

където богатството бива разсечено докато Камерън и Озборн са в съда,

за да защитават правото на банкерите да продължават да получават бонуси, това казвам.

(Дж.П.) Каква е измамата? Само това те питам, каква е измамата?

Говориш неясно за революция, каква е тя?

(Р.Б.) Мисля, че е една социална егалитарна система, основаваща се на масово преразпределение на благосъстоянието,

тежки данъци върху корпорации и огромна отговорност на енергийните компании

и всякакви други компании, които експлоатират околната среда.

Мисля, че трябва да се обла...

Мисля, че самата концепция за печалба трябва да бъде силно ограничена.

Дейвид Камерън казва, че печалбата не е мръсна дума. Аз казвам, че печалбата е порочна дума,

защото където има приход има и дефицит

и днес системата не се занимава с тези идеи.

Затова защо някой да гласува за нея? Защо някой да го интересува?

(Дж.П.) Кой ще събира тези данъци?

(Р.Б.) Мисля, че се нуждаем от... Има нужда от централизирана административна система...

(Дж,П.) Правителство?

(Р.Б.) Може би. Наречи го другояче, наречи го AdminBods...

(Дж.П.) Как ще бъде избирана тя?

(Р.Б.) Джереми, не ме карай да давам интервю тук в хотелска стая

и да планирам една глобална утопична система.

Аз едва посочвам, че сегашната...

(Дж.П.) Приканваш за революция!

(Р.Б.) Да! Напълно! Призовавам промяна, призовавам за истински алтернативи.

(Дж.П.) Има много хора, които ще се съгласят с теб...

(Р.Б.) Хубаво.

(Дж.П.) Настоящата система не се ангажира с всички видове проблеми, така е,

и хората се чувстват безразлични, наистина безразлични,

но ако те приемат на сериозно и не гласуват...

(Р.Б.) Да, не бива да гласуват. Това е едно нещо, което трябва да направят: да не си правят труда да гласуват,

защото когато се стигне до момент...

виждаме тези дребни начини за контрол, уютни малки начини за контрол...

това ни спира да достигнем до момента, в който се замисляме, че това е достатъчно, спрете да гласувате, спрете да се преструвате,

събудете се! Върнете се към реалността. Време е да се върнем към реалността.

Защо да гласувате? Знаем, че това няма да промени нищо, знаем го това вече.

Знаете ли имам по-силно влияние върху Уест Хем Юнайтед, аплодирайки ги,

а те загубиха от Сити, ненужно, тъжно.

(Дж.П.) Сега започваш да се шегуваш.

(Р.Б.) Да си шеговит е също толкова важно колкото да си сериозен.

Мисля че грешиш и придаваш на сериозността прекалено голямо значение.

(Дж.П.) Няма да решим световните проблеми като се шегуваме.

(Р.Б.) Не ги решаваме и със сегашната система! Поне да си шеговит е забавно.

(Дж.П.) Понякога.

Да, понякога, Джереми.

Чуй тогава, нека да подходим по оптимистично.

През цялата си кариера си смъмрял и тормозел политици,

и тогава когато някой като мен, един комик ти каже: "Да, всичките са безполезни,

какъв е смисълът да се ангажирам към някоя от тях?",

сега ме разпитваш и мен, защото вече не съм беден.

(Дж.П.) Не те питам заради това.

Просто питам защо да те приемем на сериозно когато не се уточняваш...

(Р.Б.) Първо нямам против ако ме приемеш насериозно.

Аз съм тук само, за да привлека внимание към някои идеи. Искам и малко да се повеселя.

Казвам, че има хора с алтернативни идеи, които са далеч по-квалифицирани от мен,

и по-важното, далеч по-квалифицирани

от хората, които в момента вършат тази работа,

защото те не се опитват да решат тези проблеми, не се опитват.

Опитват се да успокояват населението.

Мерките, които понастоящем са взели относно климатичните промени са безразлични

и няма да разрешат проблемите.

(Дж.П.) Вероятно, като човешки същества, са просто поразени от мащаба на проблема.

(Р.Б.) Не съвсем. Вероятно може и това да е, но е само семантика,

дали са поразени от проблема или мълчаливо го поддържат, защото им е привично...

Искам да кажа, ето какво забелязах когато ходих в парламента:

декориран е точно като Итън, декориран точно като Оксфорд,

така че определен тип хора влизайки да си помислят: "О, чувствам се неспокоен!",

а друг тип хора като влязат: "Ето така трябва да бъде!"

и си мисля, че сега това ще се промени.

Не можем повече да имаме погрешни и лицемерни системи,

освен ако... Само системи в услуга на планетата и в услуга на населението на планетата

би трябвало да оцелеят.

А не такива, които служат на елита, бил той политически или корпоративен.

И именно това се случва в момента.

(Дж.П.) Не може наистина да вярваш в това.

(Р.Б.) Напълно вярвам в това.

Не ме гледай сякаш си седнал до камина с лула в устата.

(недоловимо)

Ходил е в същото начално училище, в което и Борис, така ли е?

(Дж.П.) Така е, но след това е учил в средно училище в северен Лондон.

(Р.Б.) Това е много хубаво. Това е много добре.

Казвам, че в рамките на съществуващия образец промените не са достатъчно драматични, не са достатъчно радикални,

затова можеш да разбереш смута и недоволството на хората

когато действително няма промени и не се предлагат реални алтернативи.

Казвам, че когато съществуват такива алтернативи, тогава гласувайте за тях.

Но до тогава? Пффффф! Не обръщайте внимание. Защо да се преструваме? Защо да сме съучастници в тази нелепа илюзия.

(Дж,П.) Защото когато се появи някой за когото си мислиш, че си заслужава да гласуваш може да е прекалено късно.

(Р.Б.) Не мисля, защото сега е момента.

Този момент настъпва. Случва се навсякъде.

Живеем във време, в което комуникациите са мигновени и съществуват общности по целия свят.

Движението Окупирай Лондон направи разлика, дори само с това, че представи публично

идеята за "1% срещу 99%".

За първи път от едно поколение насам хората са наясно за обширната корпоративна и икономическа експлоатация.

Тези неща не са глупости и на този въпрос не се обръща внимание.

Никой не прави нищо относно данъчните убежища,

никой не прави нищо относно политическите и финансови сдружения в Консервативната партия,

така че докато някой от тях не обърне внимание на реалните неща

защо да не се държа шеговито? Защо да не го приемам на сериозно?

Защо да окуражавам младите избиратели, които за безразлични, да гласуват?

Защо да го правим? Не ти ли омръзна? На теб не ти ли омръзна?

Не си ли разговарял с тях година след година слушайки лъжите им? Глупостите им?

Тогава този влиза в парламента, онзи влиза в парламента, но проблема си остава.

Защо да продължаваме да допринасяме за тази фасада?

(Дж.П.) Изненадам съм как можеш да се шегуваш когато толкова те е яд.

(Р.Б.) Да, яд ме е. Яд ме е.

Защото това за мен е истинско.

Защото за мен това не е нещо, на което обръщам внимание от време на време.

Оттам идвам аз. Затова и ме е грижа.

(Дж.П.) Виждаш ли някаква надежда?

(Р.Б.) Да, напълно. Революция ще има, определено ще се случи.

Изобщо не се съмнявам в това. Това ще е краят.

Време е да се събудим.

Помня когато те гледах в онова предаване за предците ти,

когато гледа баба си да преглъща срама

прецакана от аристократите, които ѝ изиграха театър

и ти плака, защото това бе неправилно и несправедливо.

А това е било преди колко, преди един век?

Това се случва с хората и днес.

Преди малко се срещнах с жена, с която са постъпили така.

Днес разговарях с жена, с която са постъпили по този начин.

Така че ако можем да събудим това чувство вместо

момент на плач и сантименти по телевизията за хора изливащи емоционална порнография,

само ако можем да събудим това чувство и да променим нещата, защо да не можем?

Защо това да е наивно? Защо това да не е мое право понеже съм актьор?

Вземам това право.

Няма нужда ти да ми дадеш това право.

Няма нужда никой да ми дава това право.

Аз си го вземам.