-
/скърцане на маркер по дъска/
-
Всяка държава по света в момента
-
реформира публичното образование.
-
За това има две причини.
-
Първата е икономическа.
-
Хората се опитват да разберат
-
как да образоваме децата си,
за да заемат мястото си
-
в икономиките на 21 век?
-
Как да го направим?
-
Въпреки, че не можем да предвидим
-
как ще изглежда икономиката
в края на следващата седмица,
-
както скорошните събития
показаха.
-
Как да го направим?
-
Втората причина е културна.
-
Всяка държава по света
се опитва да измисли
-
как да образоваме децата си така,
-
че да имат усещане за
културна идентичност
-
и да можем да предадем нататък
културните гени на нашите общности,
-
докато сме част от процеса
на глобализация?
-
Как да оформим всичко това?
-
Проблемът е, че те се
опитват да посрещнат бъдещето
-
като правят това,
което са правили в миналото.
-
По този начин те
отритват милиони деца,
-
които не виждат никакъв смисъл
в това да ходят на училище.
-
Когато ние ходехме на училище,
-
бяхме задържани там от една история,
-
а именно, че ако работим усилено
и се справяме добре,
-
и получим диплома, ще имаме работа.
-
Нашите деца не вярват в това.
-
И впрочем са прави.
-
По-добре е да имаш диплома,
отколкото да нямаш,
-
но това вече не е гаранция.
-
Още по-малко, ако по пътя към нея
-
трябва да се откажеш от повечето неща,
-
които смяташ за важни за себе си.
-
Някои хора казват, че трябва
да повишим изискванията,
-
сякаш това е решението.
-
Нали разбирате, да,
трябва да ги повишим.
-
Защо бихме ги снижили?
-
/смях/
-
Не съм срещал причина,
-
която да ме убеди, че
трябва да ги понижим.
-
Но да ги повишим, разбира се.
-
Проблемът е,
-
че сегашната система на образование
-
е била замислена, оформена
-
и структурирана за друга епоха.
-
Тя е била създадена по време на интелектуалната
култура на Просвещението.
-
И при икономическите обстоятелства
на Индустриалната революция.
-
Преди средата на 19-ти век,
-
не е имало системи за публично образование.
-
Не наистина.
-
Можело е да те образоват Йезуити,
-
знаете, ако сте имали пари,
-
но публичното образование,
заплащано от данъци,
-
задължително за всички и безплатно
в момента на предоставянето му,
-
е било революционна идея.
-
И много хора са й се противопоставили.
-
Те казали, че не е възможно уличните деца,
-
децата на работниците,
да се възползват от образованието.
-
Те не могат да се научат
да четат и пишат,
-
така че защо да се харчат пари за това?
-
Така че в тази идея има вложени
цяла серия от допускания
-
за социалната структура и способности.
-
По това време тя е била задвижена
от икономическите нужди,
-
но в нея е бил заложен
-
един интелектуален модел на ума.
-
Който е в основата на просвещенската
представа за интелект.
-
Че истинската интелигентност се състои
в способността
-
да мислиш по определен дедуктивен начин,
-
и в класическите познания.
-
Това, което определяме като
академични способности.
-
И това е дълбоко заложено
в публичното образование-
-
че има два типа хора:
-
академични и неакадемични;
-
умни и не-умни хора.
-
Последствието от това е,
-
че много блестящи умове
не се мислят за такива,
-
защото са били оценявани
съгласно този конкретен модел за ума.
-
Така че имаме два стълба,
икономически и интелектуален.
-
Според мен
-
този модел е причинил хаос
в живота на много хора.
-
За някои хора е чудесен.
-
Има хора, които са се възползвали
по най-добрия начин от него.
-
Но не и повечето.
-
И те страдат от това.
-
Това е модерната епидемия,
-
тя е безпочвена,
-
и въображаема.
-
Това е синдромът на хиперактивност
с дефицит на вниманието.
-
Тук е картата на разпространение на СХДВ
в Америка,
-
или на рецепти за СХДВ.
-
Не ме разбирайте погрешно,
-
нямам предвид, че не съществува
-
синдром на дефицит на вниманието.
-
Не съм квалифициран да го кажа.
-
Знам, че мнозинството психолози
-
и педиатри смятат, че има такова нещо.
-
Но все пак може да е обект на спор.
-
Това, което аз знам със сигурност е,
-
че това не е епидемия.
-
Тези деца са лекувани също толкова
-
рутинно като ваденето на сливици.
-
И на същата капризна основа,
-
и по същата причина - модата в медицината.
-
Нашите деца живеят в най-интензивния
и стимулиращ период
-
от историята на Земята.
-
Те са обсаждани с информация,
-
вниманието им е привличано отвсякъде - компютри,
-
телефони,
-
реклами,
-
стотици телевизионни канали.
-
И сега ние ги наказваме за това,
че се разсейват.
-
И то от какво - от скучни неща,
-
обикновено в училище.
-
На мен ми се струва, че не е
съвсем съвпадение,
-
че нарастването на случаите на СХДВ
се случва паралелно
-
с нарастването на
стандартизираните тестове.
-
И сега на тези деца се дава
Риталин или Адерал
-
и всякакви други,
-
често опасни лекарства,
-
за да бъдат фокусирани и спокойни.
-
Според картата
-
СХДВ се увеличава,
-
пътувайки на изток в страната.
-
Хората започват да губят интерес
в Оклахома
-
/смях/
-
Едвам мислят трезво в Арканзас.
-
/смях/
-
И докато стигнат до Вашингтон,
-
вече съвсем са се разсеяли.
-
За това има и други причини според мен.
-
/смях/
-
Това е фалшива епидемия.
-
Ако се замислите за изкуствата примерно,
-
не казвам, че става дума само за тях.
-
Мисля, че е вярно и за наука и математика.
-
Но нека поговорим конкретно за изкуствата,
-
защото те са жертва
-
на текущия модел в особена степен.
-
Изкуствата специално предизвикват
естетическите преживявания.
-
Естетическото преживяване
-
е такова, при което сетивата ви
са най-активни.
-
Тогава присъстваш в настоящия момент.
-
Тогава отвръщаш на вълнението от това,
-
което преживяваш.
-
Тогава си напълно жив.
-
С успокоителните си притъпяваш сетивата
-
и се изолираш към случващото се.
-
А много от тези лекарства са такива.
-
Прекарваме децата си през образованието
като ги упояваме.
-
Би трябвало да правим
точно обратното.
-
Не да ги приспиваме,
-
а да ги будим
-
за това, които носят в себе си.
-
Но моделът ни е такъв.
-
Вярам, че имаме образователна система,
-
оформена според индустриалните интереси
-
и представата за тях.
-
Ще ви дам няколко примера.
-
Училищата все още са организирани
по модела на фабриките
-
звънци, отделни помещения,
-
специализирани по предмети.
-
Все още обучаваме децата на партиди.
-
Нали знаете, вкарваме ги в системата
по възрастови групи.
-
Защо го правим това?
-
Знаете ли откъде идва това предположение,
-
че най-важното нещо, свързващо децата
-
е тяхната възраст?
-
Все едно най-важното нещо за тях
-
е датата им на производство.
-
Аз познавам деца, които са много
по-добри от други деца
-
на същата възраст
в различните дисциплини
-
или по различно време от деня,
-
или в малки групи, отколкото в големи,
-
или понякога като са съвсем сами.
-
Ако се интересувате
от модел на учене,
-
не започвате с този
конвейерен манталитет.
-
Всичко има за цел уеднаквяването.
-
Това става още по-ясно,
-
като погледнете ръста
на стандартизираните тестове
-
и стандартизираните програми.
-
Става дума за стандартизация.
-
Аз вярвам, че трябва да поемем
точно в обратната посока.
-
Това имам предвид под смяна на парадигмата
-
Има едно чудесно проучване на
дивергентното мислене,
-
публикувано преди няколко години.
-
Дивергентното мислене не е същото
като креативността.
-
Аз определям креативността като процес
-
на създаване на оригинални идеи,
които имат стойност.
-
Дивергентното мислене не е синоним,
-
но е важен компонент на креативността.
-
Това е способността да виждаш много
възможни отговори на един въпрос,
-
много възможни начини за
тълкуване на въпроса.
-
Да мислиш, както Едуард де Боно би
казал, "латерално".
-
Да мислиш не само по линеен
или конвергентен начин.
-
Да виждаш много отговори, вместо един.
-
Има тестове за това.
-
Такъв пример е, когато
-
хората са запитани да изброят
-
начините на употреба на кламер,
за които се сещат.
-
Това е типичен въпрос.
-
Повечето хора ще се сетят за 10-15.
-
Хората, които са добри в това,
могат да се сетят за 200.
-
Те го правят като си казват:
-
може ли да изправим кламера,
да е дълъг 6 м.,
-
и да е направен от пяна.
-
Тоест, не е нужно да е същият
кламер, с каквито сме свикнали.
-
Тези тестове са такива.
-
Направили са ги с 1500 човека.
-
Има го в книга, наречена
"Breakpoint and Beyond".
-
Според правилата на теста,
-
ако резултатът ти е над определено ниво,
-
се смяташ за гений в дивергентното мислене
-
Ясно?
-
Така, моят въпрос към вас е
-
какъв процент от тестваните хора
-
от тези 1500,
-
са били на ниво гений
в дивергентното мислене?
-
Трябва да знаете още нещо за тях.
-
Това са били деца от детската градина.
-
Така че как мислите?
-
Какъв процент са на ниво гений?
-
/от публиката/: 80
-
Смятате 80, добре.
-
98%.
-
Сега, интересното тук е,
че проучването било дългосрочно.
-
Така че те тествали отново същите деца
пет години по-късно,
-
на възраст 8-10.
-
Как мислите?
-
50?
-
Те ги тествали отново,
-
пет години по-късно,
на възраст 13-15.
-
Виждате модела, нали?
-
/смях/
-
Това е много интересно.
-
Можеше да си представим обратното,
-
нали?
-
В началото да не си много добър,
-
но с времето да задобряваш.
-
Но това показва две неща.
-
Първо - всички имаме тази способност.
-
Второ- тя обичайно намалява.
-
Сега, много неща са се случили
с тези деца,
-
докато са пораствали, много.
-
Но едно от най-важните неща,
които им се е случило,
-
убеден съм, е,
че по това време,
-
са били образовани.
-
Били са 10 години в училище,
и са чували, че има един отговор.
-
Той е на последната страница,
но не го гледай!
-
И не преписвай,
-
защото това е измама!
-
Извън училище това се нарича сътрудничество.
-
Но в училище..
-
Това не е по желание на учителите,
-
а просто така се случва.
-
То е част от генофонда на образованието
-
Трябва да мислим по друг начин
за човешките способности.
-
Трябва да преодолеем този стар
модел на академични, неакадемични,
-
абстрактни, теоретични... /способности/
-
и да го видим какъвто е - един мит.
-
Второ, трябва да признаем,
-
че най-доброто учене се случва в групи,
-
че сътрудничеството е
същината на израстването.
-
Ако разделяме хората и ги оценяме отделно,
-
създаваме един вид преграда между тях
-
и естествената им среда за учене.
-
И трето, да обърнем особено внимание
на културата на нашите институции,
-
техните навици
-
и средата, в която съществуват.