Саймън Бероу: Как да спасите акула, за която не знаете нищо?

Втори по големина в света, почти изчезнал вид, за който не знаем почти нищо. По време на TEDxDublin Саймън Бероу разказва за фантастичните гигантски акули (“Великата риба от слънцето“ на ирландски), както и за изключителните и прекрасно прости методи, които той използва за изучаването и съхранението им.

Гигантските акули са невероятни същества. Направо величествени.

Достигат до 10 м. дължина.

Твърди се, че и повече.

Могат да достигнат до тегло от 2 тона.

Според някои до 5.

Те са вторите по големина риби в света.

В същото време са безобидни животни, хранещи се с планктон.

В състояние са да филтрират

един кубичен км. вода в час

и за да оцелеят изяждат 30 кг. зоопланктон на ден.

Фантастични същества.

Тук в Ирландия имаме щастието да разполагаме с голяма популация

и много шансове да ги изучаваме.

Ако се върнем стотици години назад, ще установим колко важни са

били за крайбрежните общности,

особено около Клада, Дъф (Конемара),

където бедни рибари направлявали

своите малки открити лодки,

понякога далеч от брега до място наречено Сънфиш Банк,

намиращо се на около 30 мили от остров Акил,

за да ловуват гигантски акули.

Това е стара гравюра от 18-19 век.

Били са много важни, заради маста извличана от черния им дроб.

1/3 от размера на гигантската акула е зает от черния ѝ дроб, пълен с мас.

От черния ѝ дроб могат да бъдат извлечени галони мас.

Тази мас се употребявала най-вече за осветление,

но също и за превързване на рани и за други цели.

В действителност уличното осветление през 1742 г.

в Гауей, Дъблин и Уотърфорд

е било свързано с маста от слънчева риба.

"Слънчева риба" е едно от имената на гигантските акули.

Така че те били изключително важни животни.

Познати много време, те били много важни за крайбрежните общности.

Вероятно най-добре документираният улов на гигантски акули

е този на о-в Акил.

Това е залива Ким на о-в Акил.

Акулите влизали в залива,

където рибарите опъвали мрежи от носа

и ги разполагали успоредно едни на други.

Когато акулите се приближели, те се удряли в мрежата,

която се оплитала около тях. Понякога се задушавали или се давели.

Друг път рибарите се приближавали със своите примитивни лодки

и убивали акулата, като я пронизвали с пика в гърба.

След това я извличали на буксир до пристанището Пъртийн,

сварявали я и извличали маста.

Месото използвали за тор,

а перките отрязвали.

Улова на акули заради перките им е може би

най-голямата заплаха за оцеляването им в световен мащаб.

Благодарение на "Челюсти" ние често се страхуваме от акулите.

Годишно може би 5 или 6 души

биват убивани от акули.

Последният случай, ако не се лъжа, само преди седмици.

Ние убиваме 100 милиона акули годишно.

Не знам какъв е годишния баланс, но си мисля, че акулите

имат много по-голямо право да се страхуват от нас, отколкото ние от тях.

Този улов е добре документиран,

и както виждате, достига до връхната си точка през 50-те,

когато годишно били убивани 1 500 акули.

След което рязко спада -- класически бум и спад на риболова,

който говори, че популацията е намаляла

или че възпроизводството е много ниско.

През този период са убити 12 000 акули

буквално само чрез опъване на манилово въже

от двата края на залива Ким

на о-в Акил.

Избиването на акули продължило до средата на 80-те,

най-вече на места като Дънмоур Ийст в графство Уотърфорд.

До 85 г. около 2 500 - 3 000 акули са избити,

много от норвежки плавателни съдове.

Черното тук, всъщност не можете да видите, но това са норвежки кораби

за улов на акули и черната линия на марса

означава, че е кораб за акули,

а не е китоловен кораб.

Значението на гигантските акули за крайбрежните общности

може да се види и в езика.

Нямам претенциите да говоря ирландски,

но в Кери са познати като "Ainmhide na seolta,"

чудовището с платната.

Друго наименование е "Liop an da lapa",

тромавия звяр с две перки.

"Liabhan mor", отнасящо се до голямо животно.

И моето любимо, "Liabhan chor greine",

голямата риба от слънцето.

Това е прекрасно и емоционално наситено име.

На о-в Тори, едно странно място, са били познати като Мълдунс,

но никой не знае защо.

Надявам се, че тук няма никой от Тори...прекрасно място.

Най-често били познати по целия остров

като слънчеви риби. Наименование, идващо от навика им

при слънце да се припичат на повърхността.

Съществува сериозна загриженост, че популацията

от гигантски акули намалява в световен мащаб.

Някои твърдят, че това не е спад в популацията.

Може би се дължи на промяната в разпространението на планктона.

Предполага се, че гигантските акули могат да бъдат

чудесни индикатори за промяната в климата,

тъй като в основата си са постоянни наблюдатели на планктона,

плуващи наоколо с отворени усти.

Сега са в световната "Червена книга" като уязвим вид.

Съществуват движения в Европа за опит за спиране на улува им.

Сега има забрана върху улова им, дори и с въдица

и дори на уловените с въдица по грешка.

В Ирландия те не са защитени.

Всъщност в Ирландия дори нямат какъвто и да е законодателен статус,

въпреки тяхната важност за нас,

както и историческият контекст, към който гигантските акули принадлежат.

Знаем малко за тях,

и повечето от това, което знаем се дължи

на навика им да излизат на повърхността.

Опитваме се да ги опознаем

изучавайки поведението им на повърхността.

Едва миналата година научих, на конференция на о-в Ман,

колко необичайно е да живееш някъде,

където гигантските акули често и предвидимо

изплуват на повърхността да се припичат.

Това е фантастична възможност за науката

да наблюдава гигантските акули,

които са едни невероятни същества.

Това ни дава фантастична възможност да ги доближим и да ги изучаваме.

Това, с което се занимаваме през последните години, и миналата година

беше една важна година, е да започнем да ги маркираме,

за да можем да опитаме да придобием

представа за миграцията им и др.п.

Концентрирахме се главно

в северен Донегъл и западно Кери

като райони, в които главно развивах дейността си.

Маркирахме ги простичко без висока технология

с помощта на голям дълъг прът.

Това е мачов прът

с етикет на единия край.

Приближаваш се до акулата и я маркираш.

Свършихме много добра работа.

Успяхме да маркираме 105 акули миналото лято.

Маркирахме 50 за три дена

в близост до п-в Инишоуен.

Най-важно за влизането в контакт е да си на правилното място

в точния момент. Техниката е проста и лесна.

Ще ви покажа как става.

Използваме камера с удължителен прът,

за да филмираме акулите.

Едно от нещата е да определим пола на акулата.

Използвахме и сателитни етикети, което всъщност е

висока технология. Това са архивиращи етикети.

Това, което правят е да съхраняват информация.

За да могат сателитните етикети да пращат сигнал до сателита,

трябва да са извън водата.

Акулите като риби са под вода през повечето време, разбира се.

Така че този етикет всъщност определя местоположението на акулата,

в зависимост от часа и движението на слънцето,

както и от температурата на водата и дълбочината.

След това остава да бъде възстановена траекторията.

Етикетът изпраща сигнали през определени периоди от време,

в нашия случай през 8 месеца

и буквално на деня етикетът изплува, поздравява сателита

и изпраща, ако не цялата, то поне достатъчно информация.

Това е единствения начин за изследване

поведението на акулите, докато се намират под вода.

Успяхме да разработим няколко карти.

Тази акула, както виждате, беше маркирана в близост до Кери.

Прекарала е последните 8 месеца в ирландски води.

На Коледа е била в покрайнините на шелфа.

Тази, въпреки че все още не е сателитно проследена

за дълбочина и температура на повърхността,

също е прекарала повече от времето си

в Ирландско море.

Една от акулите, маркирана миналата година от колеги на о-в Ман,

е пропътувала от о-в Ман

до Нова Скотия за около 90 дена.

Това са 9 500 км. Не знаехме, че това се случва.

Друг колега в Щатите маркира около 20 акули

в близост до Масачузетс, но етикетите му не са сработили.

Знаем само къде ги е маркирал и

къде са изплували на повърхността.

Негови етикети са изплували на Карибите

и дори в Бразилия.

А ние смятахме, че гигантските акули предпочитат

умерен климат и живеят само в нашите ширини.

Всъщност очевидно пресичат и екватора.

Това са детайлите, които се опитваме

да научим за гигантските акули.

Едно от нещата, които смятам за

много странно и изненадващо е

колко ниско е генетичното ранообразие на акулите.

Аз не съм генетик и не претендирам да разбирам от генетика.

За това именно е чудесно, че разполагаме със сътрудници.

Аз обичам теренното изследване.

Обхваща ме паника, ако трябва да прекарам часове

с бяла престилка в лабораторията.

Така че работим с генетици, които разбират от това.

След като те проучиха гените на гигантските акули

се оказа, че разнообразието им е изключително ниско.

Ако разгледате първата линия, може да видите,

че всички тези различни видове акули са много подобни.

Смятам, че това в основата си означава, че всички те са акули и че

произлизат от един общ правид.

Ако погледнете нуклеотидното разнообразие,

което се отнася към това как гените преминават от родителите към поколението,

може да видите, ако разгледате първото изследване, че

разнообразието при гигантските акули е пъти по-ниско

от това при други видове акули.

Може да видите и че това изследване се осъществи през 2006 г.

Преди 2006 г. нямахме представа за генетичните вариации на гигантските акули.

Нямахме представа дали се разделят на различни популации,

дали съществуват подпопулации,

което, разбира се, е много важно, ако искаш да знаеш

какъв е размерът на популацията им и статусът на индивидите.

Д-р Лес Нобл от университета в Абърдийн

сметна, че това е някак трудно за вярване.

Той проведе друго изследване

с помощта на микросателити,

които са много по-скъпи и отнемащи време

и за негова изненада стигна до почти идентични резултати.

Така че изглежда, че по някаква причина

гигантските акули имат изключително ниско генетично разнообразие.

Причината е вероятно генетично заприщване

случило се преди 12 000 години,

което е предизвикало ниските вариации.

Ако все пак разгледаме китовите акули,

които са другият вид големи акули, хранещи се с планктон,

ще видим, че при тях разнообразието е много по-голямо.

Няма логика.

Откри се, че няма генетични разлики

между гигантските акули в световния океан.

Т.е. въпреки че гигантските акули се намират на различни места,

няма генетични разлики между обитаващите

Тихия или Атлантическия океан, Нова Зеландия, Ирландия или Южна Африка.

В основата си всички са еднакви.

Още веднъж казвам, че това е странно и някак неочаквано.

Аз не го разбирам, а и нямам претенциите.

Имам съмнението, че и генетиците не го разбират,

въпреки че това са техните заключения.

Приблизителният размер на популацията може да се изчисли

на базата на генетичното разнообразие.

Според Ръс Хоулзъл размера на ефективната популация е

8 200 екземпляра.

Това е всичко.

8 000 екземпляра в света.

Мислите се, че това е абсурдно.

Лес направи по-задълбочено проучване

и стигна до числото 9 000.

Използването на различни микросателити даде различни резултати.

Бе направено общо изчисление от всички изследвания и

средната стойност е 5 000,

на което аз лично не вярвам,

но аз съм скептик.

Но дори и ако прибавиш няколко стотици, то тогава е възможно

да се стигне до ефективна популация от 20 000 екземпляра.

Спомняте ли си колко от тях са били убити на о-в Акил

през 70-те и 50-те?

Това което изчислението ни говори е, че всъщност

сме изправени пред опасността от изчезването на вида,

тъй като популацията е много малка.

Сметнахме, че от тези 20 000, 8 000 са женски.

Има само 8 000 женски гигантски акули на Земята?

Не знам. Не го вярвам.

Проблемът е, че не се разполагаше с достатъчно

проби за изследването.

Учените не раполагаха с достаъчно проби

за изследване на генетиката

в детайли.

От къде се взимат проби

за генетичните анализи?

Един от очевидните източници са умрелите акули.

Умрелите акули изхвърлени от морето.

Годишно в Ирландия 2 или 3 акули се изхвърлят от морето,

ако имаме късмет обаче.

Друг източник е случайния улов.

Доста акули се улавят случайно в даляните.

Това сега е забранено, което е добра новина за акулите.

Но все пак някои биват улавяни в мрежи или тралове.

Тази акула се озова на пазара в Хоут точно преди Коледа.

Незаконно, тъй като това е позволено от законите на ЕС

и се продаваше за 8 евро на килограм като филе от акула.

Даже имаше рецепта на стената, докато не бяха уведомени,

че това е незаконно и в последствие глобени.

Ако разгледате изследванията, които ви показах,

ще видите, че общият брой проби в целия свят

понастоящем е 86.

Това е много важна работа

и учените могат да задават въпроси

или да ни говорят за размера на популацията,

подпопулацията и нейната структура,

но са ограничени от липсата на проби.

Докато маркирахме акулите,

ето ни тук как ги маркираме от лодката,

в редки случаи акулите реагират.

Веднъж при нос Малин в Донегъл

една акула удари странично лодката с опашката си,

което според мен бе повече от изненада, че лодката я доближи,

отколкото от пробождането на етикета.

Нищо страшно -- намокрихме се. Без проблеми.

Когато по-късно аз и Емет

се върнахме на кея на нос Малин,

забелязах някаква черна слуз отпред на лодката.

Тогава си спомних от опита са на търговски риболовни кораби,

че рибарите ми казваха, че могат да разпознаят

кога се е хванала гигантска акула в мрежата

по черната слуз, която оставя след себе си.

Така че си помислих, че трябва да е от акулата.

Имахме интерес от събирането на

тъканни проби за генетичните изследвания,

защото знаехме, че са много ценни.

Използвахме традиционни методи -- арбалет.

Ето ме тук с арбалет в ръка.

Използваме го също и за генетични изследвания на китове и делфини.

Опитах този метод, както и много други.

Но всичките ми опити бяха напразни,

тъй като кожата на акулите е много дебела.

Нямаше начин как да се сдобием с проби.

Системите ми нямаше да сработят.

Когато видях черната слуз по края на лодката,

си помислих, че трябва да се възползваме от дадения ни шанс,

така че изстъргах слузта.

Имах епруведка със спирт, която да изпратя на генетиците.

Изстъргах слузта и я пратих в Абърдийн.

Предложих им да опитат пробата,

но я забавиха с месеци.

Беше само заради конференцията на о-в Ман.

Но аз продължих да пращам имейли и да питам:

“Успя ли да разгледаш моята слуз?“

А той отговаряше: “Да, да, да...ще я разгледам.“

Тъй като никога не бяхме се срещали,

той явно най-сетне реши да свърши работата,

вероятно за да не се компрометира пред мен.

Изненадващо за него той всъщност намери ДНК в слузта.

След направените тестове

откриха, че всъщност ставаше дума за ДНК на гигантска акула,

което беше извлечено от слузта.

В крайна сметка той много се развълнува.

Пробата стана известна като акулската слуз на Саймън.

А аз си помислих, че мога да разработя метода.

Така че решихме да опитаме да излезем

и да съберем още слуз.

Така след като похарчихме 3 500 за сателитно маркиране,

реших да инвестирам 7.95, цената още си стои,

и от местната железария в Килръш

купих дръжка за парцал,

а за още по-малко купих парцали за фурна.

Увих парцала около края на дръжката --

толкова дълбоко бях отчаян

в опита си да се сдобия

с няколко проби от акули.

Това се случи през август,

а обикновено акулите са най-много през юни и юли.

И се срещат рядко.

Много рядко може да се окажеш на правилното място и

да намериш акули през август. Бяхме истински отчаяни.

Втурнахме се към Бласкет, веднага след като чухме, че там са забелязани

акули и успяхме да намерим някои от тях.

Чрез просто отъркване на дръжката в акулата,

докато тя минава под лодката --

тук виждате как акулата минава под лодката --

успяхме да съберем слуз.

И ето я тук.

Погледнете тази чудесна, черна акулска слуз.

За около половин час

събрахме 5 проби от 5 различни акули и то само с помощта на

системата на Саймън за взимане на проби от акулска слуз.

(Смях в залата)

(Аплодисменти)

Занимавам се с китове и делфини в Ирландия вече 20 г.

Работата с тях е някак по-драматична.

Може би сте видели размера на гърбатия кит,

който уловихме преди един-два месеца в Уексфорд.

И човек си мисли, че може би ще остави нещо за поколенията.

И вярвах, че в моя случай ще са скоковете на

гърбатите китове и делфините.

Но понякога съдбата ни праща други дарове и

трябва да ги приемаме.

Така че вероятно това е моето наследство --

акулската слуз на Саймън.

Тази година получихме повече пари

за събирането на още повече проби.

Едно много полезно нещо е употребата на камера с удължител.

Това е моята колежка Джоан с камерата с удължител.

С тази камера може да се наблюдава корема на акулата.

Опитваме да видим дали е мъжка по класперите,

които висят под гърба на акулата.

Определянето на пола е сравнително лесно.

Ако успеем да определим пола на акулата

преди да я маркираме

можем да кажем на генетиците дали пробата е от мъжка или женска акула.

До момента учените нямат метод за

генетично определяне на пола,

което намирам за изумително,

тъй като не знаят кои основни показатели да търсят.

Определянето на пола на акулата

е много важно

за дейности като проследяването на търговията

с гигантски акули и други видове,

защото търговията с акули е незаконна.

В същото време се ловят и продават.

Като теренен биолог целта ми е да

осъществявам контакти с тези животни.

Човек иска да научи за тях колкото се може повече.

Често пъти са редки и сезонно ограничени,

а ти прости искаш да научиш за тях колкото се може повече

и за възможно най-кратко време. Фантастично е,

че мога да предложа тези проби

на други научни дисциплини, като например на генетиката,

която може да извлече толкова полза от тях.

Така че, както вече казах, тези шансове се представят неочаквано.

Трябва да бъдат използвани своевременно.

Това ще приема като мое научно наследство.

Надявам се да постигна нещо по-драматично и романтично преди да умра.

Но за сега, благодаря ви за това.

Дръжте под око акулите.

Ако проявявате интерес, нашият уеб сайт за гигантски акули е в процес на изграждане.

Благодаря ви за вниманието.

(Аплодисменти)