Питър ван Ум: Защо избрах оръжието

Питър ван Ум е холандския началник на отбраната, но това не означава, че той е за войната. На TEDxAmsterdam той обяснява как неговата кариера е повлияна от любов към мира, не от нужда за кръвопролитие -- и защо имаме нужда от армии ако искаме мир.

Като най-високопоставения военнокомандващ

в Холандия,

с войски разположени по целия свят,

за мен е чест

да бъда тук днес.

Когато се огледам

из това TEDxAmsterdam мероприятие,

аз виждам една много специална публика.

Вие сте причината,

поради която казах да на поканата

да дойда тук днес.

Когато се огледам,

аз виждам хора,

които искат да направят принос,

виждам хора,

които искат да направят света по-добър

чрез революционни научни открития,

чрез създаването на внушителни работи на изкуството,

пишейки критични статии,

или вдъхновяващи книги,

започвайки природосъобразни бизнеси.

И всички вие сте избрали

своите инструменти,

за да изпълните тази мисия

за създаването на един по-добър свят.

Някои са избрали микроскопа

като техен инструмент.

Други са избрали танцът, или рисуването,

или музиката, както тъкмо чухме.

Някои са избрали перото.

Други работят с пари като техен инструмент.

Дами и господа,

аз направих един различен избор.

Благодаря.

Дами и господа --

(Смях)

(Аплодисменти)

аз споделям вашите мечти.

Споделям мечтите

на говорителите, които чухте преди.

Аз не избрах

да взема перото,

четката, камерата.

Избрах този инструмент.

Избрах оръжието.

За вас, и вие вече чухте,

стоейки толкова близо до това оръжие,

може би ви кара да се чувствате неудобно.

Може би дори уплашени.

Едно истинско оръжие

само на няколко стъпки разстояние.

Нека спрем за момент

и почувстваме това неудобство.

Дори може да го чуете.

Нека се порадваме на факта,

че най-вероятно повечето от вас

никога не са били близо до едно оръжие.

Това означава,

че Холандия е една мирна страна.

Холандия не е във война.

Означава, че не са ни нужни войници

да обикалят по нашите улици.

Оръжията не са част от нашия живот.

В много страни

историята е различна.

В много страни

хората са изправени срещу оръжия.

Те са подтиснати.

Те са заплашени --

от войнолюбци,

от терористи,

от престъпници.

Оръжията могат да навредят много.

Те са причината

за много беди.

Защо тогава стоя пред вас

с това оръжие?

Защо избрах оръжието

за моя инструмент?

Днес искам да ви кажа защо.

Днес искам да ви кажа

защо аз избрах оръжието,

за да създам един по-добър свят.

И искам да ви кажа

как това оръжие може да помогне.

Моята история започва

в град Наймехен,

в източната част на Холандия,

градът в който съм роден.

Моят баща

беше трудолюбив пекар,

но когато свършваше работа в пекарната,

той често разказваше на мен и на брат ми истории.

И по-голямата част от времето,

той ми разказваше тази история, която смятам да споделя с вас сега.

Историята за какво се случи,

когато той беше записан войник

в холандските въоръжени сили

в началото на Втората Световна Война.

Нацистите нахлуха в Холандия.

Техните мрачни планове бяха ясни.

Те смятаха да управляват

чрез репресии.

Дипломацията не успя да спре германците.

Остана само жестока сила.

Това беше нашият последен шанс.

Моят баща беше там

за да я предостави.

Като син на фермер,

който знаеше как да ловува,

моят баща беше изключителен стрелец.

Когато се насочваше,

той никога не пропускаше.

В този решителен момент в холандската история,

моят баща беше разположен

на брега на реката Ваал,

близо до град Наймехен.

Имал безпрепятствен изстрел към германските войници,

които дошли да окупират една свободна страна,

неговата страна,

нашата страна.

Той стрелял. Нищо не се случило.

Стрелял отново.

Нито един германски войник не паднал на земята.

На баща ми му била дадена

една стара пушка,

която не можела да достигне

насрещният край на реката.

Войниците на Хитлер измарширували напред,

и моят баща не можел да направи нищо.

До деня в който баща ми почина,

той беше разочарован от тези пропуснати изстрели.

Той е можел да направи нещо.

Но с една стара пушка,

дори и най-добрият стрелец от въоръжените сили

не би могъл да уцели мишената.

И така тази история остана с мен.

После в гимназията,

бях завладян от историите

на Съюзническите войници --

войници, които са напуснали сигурността на техните домове

и рискували живота си,

за да освободят една страна и един народ,

който дори не познавали.

Те освободиха моя роден град.

Тогава аз реших

да взема оръжието --

от уважение и благодарност

към тези мъже и жени,

които дойдоха да ни освободят --

знаейки,

че понякога само оръжието

може да застане

между доброто и злото.

И поради това

взех оръжието --

не да стрелям,

не да убивам,

не да разрушавам,

а да спра тези които правят зло,

да защитавам беззащитните,

да защитя демократичните ценности,

да се изправя за свободата, която имаме

да говорим тук днес

в Амстердам,

за това как можем да направим света по-добро място.

Дами и господа,

не съм тук днес

да ви говоря за славата на оръжията.

Аз не харесвам оръжия.

И ако сте били някога под обстрел,

ви става дори по-ясно,

че оръжието не е някакъв си мачо инструмент,

с който да се хвалим.

Днес съм тук,

за да ви разкажа за употребата на оръжието

като инструмент на мира и стабилността.

Оръжието е може би един от най-важните инструменти

на мира и стабилността,

които имаме на този свят.

Сега това може би ви звучи противоречиво.

Но не само аз съм видял това със собствените си очи

по време на престоя ми в Ливан,

Сараево и (неясно) национален

в службата си на холандски военоначалник,

това е още подкрепено от

неопровержими статистики.

Насилието е намаляло драстично

през последните 500 години.

Независимо от картините,

които са ни показвани всеки ден в новините,

войните между развитите страни

не са често срещани.

Нивото на убийства в Европа

е спаднало 30-кратно

от Средновековието насам.

И срещанията на граждански войни и репресии

са намалели след краят на Студената Война.

Статистиките показват,

че ние живеем

в сравнително мирна ера.

Защо?

Защо е намаляло насилието?

Променило ли се е човешкото съзнание?

Ами ние говорихме за човешкото съзнание тази сутрин.

Дали просто сме изгубили нашите животински импулси

за отмъщение,

за насилствени ритуали,

за чиста ярост?

Или има нещо друго?

В последната си книга,

харвардският професор Стивън Пинкър --

и много други мислители преди него --

заключават, че един от основните двигатели

зад по-малко насилствените общества

е разпространението на правовата държава

и въведението в по-голям мащаб

на държавния монопол

върху легитимната употреба на насилие --

легитимирана от демократически избрано правителство,

легитимирана чрез проверки и баланси

и една независима правосъдна система.

С други думи, държавен монопол,

който има употребата на насилие

изцяло под контрол.

Такъв държавен монопол над насилието,

най-напред, играе ролята

на подсигуровка.

Премахва подбудата

за надпревара във въоръжаването

между потенциално враждебни групи

в нашите общества.

Второ, присъствието на наказания,

които надвишават ползите от използването на насилие,

накланя баланса още повече.

Въздържането от насилие

става по-изгодно

от започването на война.

Сега липсата на насилие започва да работи

като махово колело.

То повишава мира още повече.

Там където няма конфликт,

търговията процъфтява.

И търговията е още един важен подбудител

срещу насилието.

С търговията, има взаимна зависимост

и взаимна печалба между страните.

И когато има взаимна печалба,

и двете страни имат много повече да губят,

отколкото да спечелят

ако започнат война.

Войната просто

вече не е най-добрият вариант,

и ето затова насилието е намаляло.

Това, дами и господа,

е идеята зад съществуването

на въоръжените сили.

Въоръжените сили

подсигуряват държавения монопол над насилието.

Ние правим това по легитимен начин

само след като нашите демокрации са поискали

това от нас.

Тази легитимирана,

контролирана употреба на оръжия

е допринесла много

към статистиките за война,

конфликт и насилие

по цялото кълбо.

Тяхното участие в мироопазващи мисии

е довело до разрешаването

на много граждански войни.

Моите войници използват оръжието

като инструмент на мира.

И точно затова провалилите се държави

са толкова опасни.

Провалилите се държави

нямат легитимирана, демократично контролирана употреба на сила.

Провалилите се държави не познават оръжието

като инструмент на мира и стабилността.

Точно затова тези държави

могат да въвлекат един цял регион

в хаос и конфликт.

Точно затова разпространението на идеята

за правовата държава

е такъв важен аспект

в нашите чуждестранни мисии.

Поради тази причина

ние се опитваме да изградим една правосъдна система

точно сега в Афганистан.

Затова обучаваме полицейски служители,

обучаваме съдии,

обучаваме прокурори из целия свят.

И заради това --

и в Холандия, ние сме много уникални в това --

заради това холандската конституция заявява,

че една от основните задачи

на въоръжените сили

е да поддържа и допринася

за международното върховенство на закона.

Дами и господа,

гледайки това оръжие,

ние сме изправени срещу

грозната страна на човешкия ум.

Всеки ден се надявам

че политици, дипломати,

доброволци,

могат да обърнат конфликта

в мир

и заплахата

в надежда.

И се надявам, че един ден

армиите ще могат да бъдат разпуснати

и хората ще намерят начин да живеят заедно

без насилие и подтисничество.

Но докато този ден дойде,

ще трябва да направим така, че идеали

и човешки упадък

да се срещнат някъде по средата.

Докато този ден дойде,

аз заставам зад баща ми,

който се е опитал да застреля нацистите

с една стара пушка.

Заставам зад моите мъже и жени,

които са готови да рискуват живота си

за един по-малко насилствен свят за всички нас.

Заставам зад този войник,

който претърпя частична загуба на слуха

и претърпя дълготрайни наранявания на крака й,

когато бе ударена от ракета

по време на мисия в Афганистан.

Дами и господа,

докато този ден дойде,

когато можем да живеем без оръжия,

се надявам, че всички сме съгласни,

че мира и стабилността

не идват безплатно.

Те се нуждаят от тежка работа,

често зад кулисите.

Нуждаят се от добро оборудване

и добре тренирани, отдадени войници.

Надявам се, че ще подкрепите усилията

на нашите въоръжени сили

да тренираме войници

като този млад капитан

и да й предоставим едно добро оръжие,

вместо лошата пушка, която бе дадена на моя баща.

Надявам се, че ще подкрепите нашите войници

когато те са навън,

когато се прибират вкъщи

и когато са ранени

и имат нужда от нашата грижа.

Те излагат на риск техния живот,

за нас, за вас,

и ние не бива да ги предаваме.

Надявам се, че ще уважавате моите войници,

този войник с това оръжие.

Защото тя иска един по-добър свят.

Защото тя активно допринася

за по-добрия свят,

както всички ние тук днес.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)