Дан Палота: Начинът, по който мислим за благотворителността е изцяло грешен

Активистът и събирач на пари, Дан Палота, разглежда двойния стандарт, който движи грешното ни отношение към благотворителността. Твърде много организации с идеална цел, казва той, са наградени за това, колко малко харчат - не за това, което са направили. Вместо да изравни пестеливостта с моралността, той ни моли да започнем да награждаваме благотворителните организации за големите им цели и големите им постижения (дори ако това е свързано с големи разходи) В този смел разговор, той казва: нека променим начина, по който мислим, че ще променим света.

Искам да говоря за социалните иновации

и социалното предприемачество.

Имам тризнаци.

Малки са. На пет години са.

Понякога казвам, че имам тризнаци.

Казват ми: "Наистина ли? Колко?"

Ето снимка на децата.

Това са Сейдж, Аналиса и Райдър.

Също съм и гей.

Да бъдеш гей и баща на тризнаци е далеч

най-социално-иновативното, социално -предприемаческо нещо,

което съм правил.

(Смях) (Аплодисменти)

Социалната иновация, за която искам да говоря,

включва благотворителността.

Искам да говоря за това, как нещата, за които са ни научили да мислим,

даването и благотворителността,

и сектора с идеална цел

подкопават каузите, които обичаме

и желанието ни да променим света.

Но преди да направя това, искам да попитам, дали изобщо вярваме,

че всички тези организации с идеална цел ще играят някаква сериозна роля

в променянето на света.

Сега много хора казват, че бизнесът ще подобри развиващите се страни,

а социалният бизнес ще се погрижи за останалите.

Вярвам, че бизнесът ще допринесе за напредъка

на човечеството.

Но той винаги оставя тези 10 процента или повече,

които са най-неоправдани или нещастни.

Социалният бизнес се нуждае от производители

и съществуват някои проблеми, за които не може да разработят

вида парични мерки, които са нужни за един пазар.

Член съм в борда на директорите на център за умствени инвалиди

и тези хора искат смях,

състрадание и любов.

Как ще монетаризирате това?

Ето къде секторът с идеална цел

и филантропията се намесват.

Филантропията е пазар за любов.

Тя е пазарът за всички тези хора,

за които няма друг пазар.

Ако искаме, както каза Бъкминстър Фулър,

свят, в който има място за всички,

като нищо и никой не са пропуснати,

тогава секторът с идеална цел трябва

да бъде сериозна част от разговора.

Но това не върши работа.

Защо благотворителността за рак на гърдата

не доведе до откритие за лечение на рак на гърдата;

нито пък благотворителните акции за безпризорни

доведоха до край на бездомничеството в някой голям град.

Защо бедността обхваща 12 процента

от населението на САЩ за период от 40 години?

Отговорът е, че тези социални проблеми

са големи,

организациите са твърде малки, за да се борят с тях,

но вярваме, че именно система ги държи малки.

Имаме два наръчника.

Един наръчник за сектора с идеална цел

и един за останалия икономически свят.

Това е апартейд и дискриминира

сектора с идеална цел в пет различни области,

като първата е компенсацията.

В търговския сектор, колкото повече стойност произвеждате,

толково повече пари можете да направите.

Но не искаме организациите с идеална цел да използват пари,

за да стимулират хората да произвеждат повече в социални услуги.

Имаме противоречива реакция срещу идеята, че някой

ще направи много пари, като помага на другите хора.

Интересно е, че нямаме противоречива реакция

за мисълта, че хората ще направят много пари, като не помагат на другите хора.

Искате да направите 50 милиона долара,

като продавате жестоки видео игри на децата.

Ще ви сложим на корицата на списание Уьйърд.

Но искате да направите половин милион долара,

като се опитвате да лекувате децата от малария

и се считате за паразит. (Аплодисменти)

Мислим за това, като система за етика,

но това, което не разбираме, е че тази система

има силен страничен ефект, който е,

че тя дава силен, взаимно изключващ се избор

между това, как вие и семейството ви да живеете много добре

или да правите добро на света,

най-умните хора, които излизат от най-добрите университети

и изпраща десетки хиляди хора,

които могат да променят сектора с идеална цел,

всяка година в търговския сектор,

защото те не искат да направят този вид доживотно икономическо пожертване.

Биснесуик направи проучване, разгледа пакетите компенсации

за период от 10 години на бизнес университетите по MBA

и средната компенсация за завършил MBA в Стандфорд

с награда, на възраст 38 години, беше 400 000 долара.

Междувременно, за същата година, средната заплата

на изпълнителен директор за медицинска благатворителност в САЩ на стойност над 5 милиона долара

беше 232 000 долара, а за благотворителност за борбата срещу глад, беше 84 000 долара.

Няма начин да накарате много хора,

със заплата 400 000 долара да дават за благотворителност 316 000 долара

всяка година, за да станат изпълнителни директори за фондация, която се бори слещу глада.

Някои хора казват: "Това е, защото тези завършили MBA са алчни".

Не винаги. Те са умни.

По-евтино е, този човек да дарява

100 000 долара всяка година на фондация, която се бори срещу глада,

да спестява 50 000 долара от данъците им,

и ще има грубо 270 000 долара годишна печалба,

но ще бъде наречен филантроп, защото дарява

100 000 долара за благотворителност,

вероятно ще бъде член на управителния съвет на фондация, която се бори срещу глада,

може би ще супервизира бедния SOB,

който е решил да стане изпълнителен директор на фондация, която се бори срещу глада

и цял живот ще има тези сила и влияние,

а в бъдеще ще го наградят.

Втората област на дискриминация са рекламата и маркетинга.

Казваме на сектора с идеална цел: "Харчете, харчете, харчете за реклама,

докато последния долар вече не произвежда пени стойност".

Но не искаме да видим, че даренията ни са похарчени за реклама.

Отношението ни е: "Вижте, ако можете да спонсорирате рекламата,

в четири часа сутринта ще съм добре, съгласен съм с това.

Но не искам даренията ми да бъдат харчени за реклама.

Искам те да отидат при нуждаещите се".

Като че ли, парите, инвестирани в реклама,

не могат да донесат драматично по-големи суми пари,

за да обслужват нуждаещите се.

През 1990-те години, компанията ми създаде

AIDSRide пътешествия с велосипеди на дълги разстояния,

и разходки на разстояние от 60-мили за три дни против рак на гърдата

и за девет години

при нас участваха 182 000 обикновени хора герои

и те донесоха общо 581 милиона долара.

Те донесоха по-бързо и повече пари за тези каузи,

отколкото всяко друго събитие в историята,

основано на идеята, че хората са отегчени

да бъдат молени да правят най-малкото, което могат да направят.

Хората копнеят да преценят

целия си потенциал

за каузите, за които много се грижат.

Но те трябва да бъдат попитани.

Много хора участват,

като купуват реклами на цяла страница в Ню Йорк таймс,

в Дъ Бостън глоуб, в прайм - тайма на радио и телевизионна реклама.

Знаете ли, колко хора бихме получили,

ако сложим флайери в пералня на самообслужване?

Благотворителността в САЩ остава

два процента от брутния вътрешен продукт, откакто започнахме да я измерваме през 1970-те години.

Това е важен факт, защото той ни казва,

че след 40 години, секторът с идеална цел

няма да може да завоюва пазарен дял

извън сектора с идеална цел.

Ако помислите за това, как може един сектор

да заеме пазарен дял от друг сектор,

ако това не е позволено на пазара?

Ако кажем на потребителските марки:

"Можете да рекламирате всички ползи от продукта си",

но кажем на благотворителните фондации: "Не можете да рекламирате всичките добрини, които правите",

къде мислите, че ще отидат доларите на потребителите?

Третата област на дискриминация е поемането на риска

от преследване на нови идеи за създаване на печалба.

Дисни може да направи нов филм за 200 милиона долара, който е пълен провал

и никой не вика Министъра на правосъдието.

Но ако създадете малка общинска фондация

за бедните и тя не прави 75 процента печалба

за каузата през първите 12 месеца,

вас ще ви разпитат в съда.

Организациите с идеална цел не искат да са силни,

да са предприемачи, които правят пари в широк мащаб,

поради страха, че може да не успеят, че репутацията им

ще бъде унищожена.

Вие и аз знаем, че когато забраняваме неуспеха,

убиваме иновациите.

Ако убиете иновациите в събирането на пари, няма да можете да печелите.

Ако не можете да печелите, няма да можете да растете.

Ако не можете да растете, няма да можете да решавате големи социални проблеми.

Четвъртата област е времето.

Амазон работи шест години, без да дава печалби на инвеститорите

и хората бяха търпеливи.

Знаеха, че има дългосрочна цел

за създаване на доминиране на пазара.

Но една организация с идеална цел имаше дори мечтата

да строи в голям мащаб за шест години,

без да отиват пари при нуждаещите се,

всичко трябваше да бъде инвестирано в създаването на този мащаб,

очаквахме разпъване на кръст.

Последната област е печалбата.

Търговският сектор може да изплаща печалби,

за да привлича капитала за нови идеи,

но не можете да плащате печалби в сектора с идеална цел

и секторът с идеална цел спира мултитрилионните капиталови пазари

и секторът с идеална цел е ощетен от растежа

и рисковия и идеален капитал.

Като съберете тези пет неща - не можете да използвате пари,

за да отклонявате таланти от търговския сектор,

не можете да рекламирате навсякъде,

както търговския сектор прави за привличане на нови клиенти,

не можете да поемате рисковете в преследване на тези клиенти,

които търговския сектор поема,

нямате същото време, за да ги намерите,

както търговския сектор

и нямате фондов пазар, с който да спонсорирате всичко това,

дори ако отначало го направите

и поставите сектора с идеална цел

при изключително неблагоприятно положение в сравнение с търговския сектор

на всяко ниво.

Ако не се съмняваме за ефектите от този отделен наръчник,

статистиката е отрезвяваща:

От 1970 г. до 2009 г.,

броят на организациите с идеална цел се е увеличил,

като премина бариерата на годишна печалба от 50 милиона долара

и е 144.

В същото време, броят на търговските компании,

е 46,136.

Справяме се със социални проблеми, които са големи по мащаб

и организациите ни не могат да произведат това.

Цялата скала отива при Кока Кола и Бъргър Кинг.

Защо мислим по такъв начин?

Като повечето фанатични догми в Америка,

тези идеи идват от пуританските вярвания.

Пуританите дойдоха тук поради религиозни причини или поне така казваха,

но те дойдоха тук и защото искаха да спечелят много пари.

Бяха набожни, но бяха и

агресивни капиталисти

и бяха обвинени за екстремни форми на тенденции за правене на печалба,

в сравнение с другите капиталисти.

Но в същото време, пуританите бяха калвинисти

и бяха научени да се мразят.

Бяха научени, че самоинтересът е ревящо море,

което е сигурен път към вечно проклятие.

Това създаде проблем за тези хора, нали?

Те са дошли тук през Атлантика, за да спечелят всички тези пари.

Спечелването на всички тези пари ви изпраща в ада.

Какво правят те?

Отговорът им беше благотворителност.

Тя стана това икономическо убежище,

където те можеха да се покаят за тенденциите си за печелене на пари

като даряваха пет цента от всеки спечелен долар.

Разбира се, как можете да спечелите пари чрез благотворителност,

ако благотворителността е покаянието ви за спечелването на пари?

Финансовият стимул беше изгонен от царството да помагате на другите

и той можеше да процъфтява в областта на спечелването на пари за себе си

и за 400 години, никой не каза:

"Това е непродуктивно и нечестно".

Тази идеология доведе до опасния въпрос,

който е: "Какъв процент от дарението ми отива за каузата, а не за режийни разноски?"

Има много проблеми в този въпрос.

Ще разгледам два от тях.

Първо, това ни кара да мислим, че режийните разноски са негативни,

че те не са част от каузата.

Но те определено са, особено ако се изполват за растеж.

Тази идея, че режийните разноски са някакъв

враг на каузата,

създава този втори, много по-голям проблем, който

кара организациите да функционират без режийните разноски,

които са им нужни, за да растат

и в интерес е да поддържат режийните разноски ниски.

Научене сме, че благотворителните организации трябва да харчат

колкото може по-малко за режийни разноски като събиране на пари,

според теорията, че колкото по-малко пари харчите за събиране на пари,

толкова повече пари има за каузата.

Това е вярно, ако света е в депресия

и тортата не може да стане по-голяма.

Но живеем в логичен свят, в който инвестициите в събиране на пари

създават повече пари и правят тортата по-голяма

и я имаме обратно

и трябва да инвестираме повече пари, а не по-малко,

в събиране на пари, защото събирането на пари е едното нещо,

което има потенциала да умножава количеството пари,

които са събрани за каузата, за която толкова много ни е грижа.

Ще ви дам два примера. Въведахме AIDSRides

с първоначална инвестиция 50 000 долара рисков капитал.

За девет години, умножихме това 1 982 пъти

и получихме 108 милиона долара след всички разноски за услуги за СПИН.

Въведохме три дни за борба срещу рак на гърдата

с първоначална инвестиция 350 000 долара рисков капитал.

Само за пет години, умножихме това 554 пъти

и получихме 194 милиона долара след всички разходи

за изследване на рак на гърдата.

Ако сте филантроп, който се интересува от лечение на рак на гърдата,

това има повече смисъл:

намерете най-иновативния изследовател в света

и му дайте 350 000 долара за изследване

или дайте на отдела му за събиране на пари 350 000 долара,

за да ги увеличи до 194 милиона долара за изследване на рак на гърдата.

2002 г. беше най-успешната ни година.

Нетните ни спестявания само за рак на гърдата през тази година,

бяха 71 милиона долара.

Тогава спряхме да работим

внезапно и травматично.

Защо? Краткият отговор е, че спонсорът ни изостави.

Искаха да се дистанцират от нас,

защото бяхме разпънати на кръст от медиите

за това, че инвестирахме 40 процента бруто в наемане на персонал

и услуги на потребителите и магията от опита

съществува и няма нужда от терминология, за да се опише

това инвестиране в растеж и в бъдещето,

което е различно от този етикет на режийни разноски.

Един ден, всички 350 от страхотните ни служители

загубиха работата си,

защото им беше сложен етикет режийни разноски.

Спонсорът ни започна да управлява самият той.

Режийните разноски се увеличиха.

Нетният доход за изследване на рака на гърдата намаля

с 84 процента или 60 милиона долара за една година.

Ета какво се случва, когато объркаме

моралността с пестеливостта.

Научени сме, че продажбата на хляб с пет процента режийни разноски

е моралност, която е по-висша от професионалното събиране на пари с 40 процента режийни разноски,

но ни липсва най-важната част от информацията,

която е, какъв е размера на тези торти.

Кой го е грижа, дали продажбата на хляб има само пет процента режийни разноски, ако тя е малка?

Какво ще стане, ако продажбата на хляб отделя 71 долара за благотворителност,

защото тя не инвестира в своя мащаб,

а професионалното предприятие за събиране на пари отделя

71 милиона долара, защото работи?

Коя торта ще предпочетем и коя торта мислим,

че ще предпочетат гладните?

Ето как влияе всичко това на голямата картина.

Казах, че благотворителността в САЩ е два процента от брутния вътрешен продукт.

Това е около 300 милиарда долара годишно.

Но само около 20 процента от нея или 60 милиарда долара

отива за здравеопазване и услуги на човечеството.

Останалото отива за религия и висше образование и за болници

и тези 60 милиарда долара не са достатъчно,

да се справим с тези проблеми.

Но можем ли да увеличим благотворителността

от два процента от брутния вътрешен продукт само до

три процента от брутния вътрешен продукт, като инвестираме в този растеж,

което ще бъдат допълнително 150 милиарда долара годишно в благотворителност

и ако тези пари могат да отидат непропорционално

към благотворителност за здравеопазване и услуги за човечеството,

защото това бяха тези, които насърчихме да инвестират в растежа им,

които ще представляват утрояване на благотворителността в този сектор.

Растем мащабно.

Говорим за потенциала за промяна.

Но това никога няма да се случи, като караме

тези организации да намалят хоризонта си

за деморализиране на целта да поддържат режийните си разноски ниски.

Поколението ни не иска да чете епитафията си:

"Поддържахме режийните разноски за благотворителност ниски".

(Смях) (Аплодисменти)

Искаме то да прочете, че сме променили света

и тази част от пътя, където направихме това

беше, като променихме начина, по който мислим за тези неща.

Следващият път, когато разглеждате благотворителността,

не питайте за размера на режийните разноски.

Попитайте за мечтите им,

мечтите им в Епъл, Гугъл, Aмазон,

как измерват напредъка си на тези мечти

и от какви ресурси се нуждаят, за да се сбъднат,

независимо какви са режийните разноски.

Кой го е грижа, какви са режийните разноски, ако тези проблеми се решат?

Ако можем да имаме този вид щедрост,

щедрост на мисленето, тогава секторът с идеална цел може да играе

голяма роля в промяната на света за всички тези граждани,

които най-отчаяно се нуждаят той да се промени.

Ако това може да бъде трайното наследство на поколението ни,

за което поехме отговорността,

като мислехме, че това ни е дадено,

че сме го посетили отново, че сме го променили

и сме измислили отново целия начин, по който мисли човечеството за да променя нещата,

завинаги, за всички,

мисля, че ще бъде по-добре да оставя децата да обобщят това, което ще бъде.

Аналиса Смит - Палота: Това ще бъде -

Сейдж Смит - Палота: - социална -

Райдър Смит - Палота: - иновация.

Дан Палота: Благодаря много. Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря. (Аплодисменти)