Return to Video

Бьорн Ломборг поставя глобални приоритети

  • 0:00 - 0:04
    Онова, за което бих искал да говоря, всъщност са най-големите проблеми в света.
  • 0:04 - 0:06
    Няма да говоря за "Скептичния еколог"...
  • 0:06 - 0:08
    това вероятно също е добър избор.
  • 0:08 - 0:09
    (Смях)
  • 0:09 - 0:12
    Но ще говоря за това - кои са големите проблеми в света?
  • 0:12 - 0:15
    И трябва да кажа, преди да продължа, трябва да помоля всеки един от вас
  • 0:15 - 0:17
    да се опита да извади лист и химикалка,
  • 0:17 - 0:20
    защото всъщност ще ви помоля да ми помогнете в търсенето на начин да сторим това.
  • 0:20 - 0:22
    И така, извадете си лист и химикалка.
  • 0:22 - 0:24
    Изводът е, че в света има много проблеми.
  • 0:24 - 0:26
    Ще изредя само няколко от тях.
  • 0:26 - 0:28
    800 милиона души гладуват.
  • 0:28 - 0:30
    Има един милиард души без чиста питейна вода.
  • 0:30 - 0:32
    Два милиарда души без канализация.
  • 0:32 - 0:35
    Няколко милиона души умират от ХИВ и СПИН.
  • 0:35 - 0:37
    Списъкът продължават още, и още.
  • 0:37 - 0:42
    Два милиарда души ще бъдат тежко засегнати от климатичната промяна... и така нататък.
  • 0:42 - 0:44
    Има много, много проблеми.
  • 0:44 - 0:48
    В един идеален свят бихме ги разрешили всичките, но не е така.
  • 0:48 - 0:50
    Всъщност не разрешаваме всички проблеми.
  • 0:50 - 0:54
    А щом е така мисля, че въпросът, който е нужно да си зададем...
  • 0:54 - 0:57
    и затова е в икономическата сесия... да кажем,
  • 0:57 - 1:00
    ако не правим всички неща, наистина трябва да започнем да се питаме -
  • 1:00 - 1:02
    кои трябва да разрешим първо?
  • 1:02 - 1:04
    Това е въпросът, който бих искал да ви задам.
  • 1:04 - 1:09
    Ако имахме, да кажем, 50 милиарда долара за харчене през следващите четири години,
  • 1:09 - 1:12
    за да вършим добро в този свят, къде би трябвало да ги похарчим?
  • 1:12 - 1:15
    Идентифицирахме 10 от най-големите предизвикателства в света,
  • 1:15 - 1:17
    и ще ги прочета само накратко.
  • 1:17 - 1:19
    Климатична промяна, заразни болести, конфликти, образование,
  • 1:19 - 1:21
    финансова нестабилност, управление и корупция,
  • 1:21 - 1:24
    недохранване и глад, миграция на население,
  • 1:24 - 1:27
    канализация и вода, субсидии и търговски бариери.
  • 1:27 - 1:29
    Вярваме, че те в много отношения
  • 1:29 - 1:31
    включват най-големите проблеми в света.
  • 1:31 - 1:33
    Очевидният въпрос би бил да запитаме:
  • 1:33 - 1:35
    какви според вас са най-големите неща?
  • 1:35 - 1:38
    Откъде да започнем да разрешаваме тези проблеми?
  • 1:38 - 1:40
    Но това е погрешно поставена задача.
  • 1:40 - 1:43
    Това всъщност беше задачата, поставена в Давос през януари.
  • 1:43 - 1:46
    Но, разбира се, има проблем в това да помолиш хората да се съсредоточат върху проблемите.
  • 1:46 - 1:49
    Защото не можем да разрешаваме проблеми.
  • 1:49 - 1:52
    Сигурно най-големият проблем, който имаме в света е, че всички умираме.
  • 1:52 - 1:54
    Но нямаме технология за разрешаване на това, нали?
  • 1:54 - 1:57
    Така че въпросът не е да се приоритизират проблемите,
  • 1:57 - 2:01
    а да се приоритизират разрешенията за проблемите.
  • 2:01 - 2:04
    А това би било... разбира се, това става малко по-сложно.
  • 2:04 - 2:06
    За климатичната промяна това би било като Киото.
  • 2:06 - 2:09
    За заразните болести би могло да бъде здравни клиники или мрежи против комари.
  • 2:09 - 2:12
    За конфликтите биха били мироопазващите сили на ООН, и така нататък.
  • 2:12 - 2:17
    Онова, което бих искал да ви помоля да се опитате да направите,
  • 2:17 - 2:20
    е само за 20 секунди... знам, че това в известен смисъл
  • 2:20 - 2:22
    е невъзможна задача... да запишете кое смятате,
  • 2:22 - 2:24
    че вероятно са някои от най-важните приоритети.
  • 2:24 - 2:27
    И също... тук, разбира се, икономиката става зла...
  • 2:27 - 2:30
    да определите кои са първите неща, които не трябва да правим.
  • 2:30 - 2:32
    Какво би трябвало да е накрая на списъка?
  • 2:32 - 2:35
    Моля, просто отделете 30 секунди, може да поговорите със съседа си
  • 2:35 - 2:37
    и просто преценете какви би трябвало да бъдат първите приоритети
  • 2:37 - 2:39
    и последните приоритети от разрешенията, които имаме
  • 2:39 - 2:41
    за най-големите проблеми на света.
  • 2:41 - 2:44
    Изумителната част от този процес... разбира се, искам да кажа,
  • 2:44 - 2:46
    с удоволствие бих... имам само 18 минути,
  • 2:46 - 2:48
    вече ви отделих доста значителна част от времето си, нали?
  • 2:48 - 2:52
    Много бих искал да навляза, и да ви накарам да мислите за този процес,
  • 2:52 - 2:54
    всъщност това и направихме.
  • 2:54 - 2:56
    Също така силно ви насърчавам,
  • 2:56 - 2:58
    и съм сигурен, че ще водим тези дискусии и после,
  • 2:58 - 3:00
    да помислите за това, как всъщност приоритизираме?
  • 3:00 - 3:02
    Разбира се, трябва да се запитате,
  • 3:02 - 3:04
    защо, за бога, такъв списък никога не е правен преди?
  • 3:04 - 3:09
    Една причина е, че приоритизацията е невероятно неудобна.
  • 3:09 - 3:11
    Никой не иска да прави това.
  • 3:11 - 3:14
    Разбира се, всяка организация много би искала да е в началото на такъв списък.
  • 3:14 - 3:17
    Но също така всяка организация много не би искала да не бъде в началото на списъка.
  • 3:17 - 3:21
    И тъй като има много места в списъка, които не са номер едно,
  • 3:21 - 3:24
    отколкото, които са номер едно, е съвсем нормално
  • 3:24 - 3:26
    да не искаш да правиш такъв списък.
  • 3:26 - 3:28
    Имаме ООН почти от 60 години,
  • 3:28 - 3:31
    и все пак всъщност никога не сме правили фундаментален списък
  • 3:31 - 3:33
    на всички големи неща, които можем да направим в света,
  • 3:33 - 3:36
    и да кажем кое от тях трябва да направим първо?
  • 3:36 - 3:39
    Това не означава, че не приоритизираме...
  • 3:39 - 3:43
    всяко решение е приоритизация, така че разбира се, все пак приоритизираме,
  • 3:43 - 3:46
    дори само косвено... а това едва ли е толкова добре,
  • 3:46 - 3:48
    както ако наистина правехме приоритизацията
  • 3:48 - 3:50
    и продължавахме с разговори за нея.
  • 3:50 - 3:52
    Онова, което предлагам, всъщност е да кажем,
  • 3:52 - 3:56
    че много отдавна имаме ситуация, при която сме имали меню от избори.
  • 3:56 - 3:58
    Има много, много неща, които можем да правим,
  • 3:58 - 4:01
    но не сме имали нито цените, нито размерите.
  • 4:01 - 4:03
    Не сме имали представа.
  • 4:03 - 4:06
    Представете си, че влизате в ресторант и получавате това голямо меню,
  • 4:06 - 4:08
    но нямате представа каква е цената.
  • 4:08 - 4:10
    Разбирате ли, поръчвате си пица, но нямате представа каква е цената.
  • 4:10 - 4:12
    Би могла да е един долар, би могла да е 1000 долара.
  • 4:12 - 4:14
    Би могла да е пица със семеен размер.
  • 4:14 - 4:16
    Би могла да е пица с много индивидуален размер, нали?
  • 4:16 - 4:18
    Бихме искали да знаем тези неща.
  • 4:18 - 4:20
    И това всъщност се опитва да направи Копенхагенският консенсус...
  • 4:20 - 4:23
    да се опита да постави цени на тези въпроси.
  • 4:23 - 4:26
    И така, по същество това беше процесът на Копенхагенския консенсус.
  • 4:26 - 4:30
    Имаме 30 от най-добрите световни икономисти, по трима във всяка област.
  • 4:30 - 4:33
    Значи, трима от най-добрите световни икономисти пишат за климатичната промяна.
  • 4:33 - 4:36
    Какво можем да направим? Каква ще бъде цената?
  • 4:36 - 4:37
    И каква ще бъде ползата от това?
  • 4:37 - 4:39
    Подобно е и със заразните области.
  • 4:39 - 4:42
    Трима от световните топ експерти казват: какво можем да направим?
  • 4:42 - 4:43
    Каква би била цената?
  • 4:43 - 4:46
    Какво трябва да направим по въпроса, и какъв ще бъде резултатът?
  • 4:46 - 4:47
    И така нататък.
  • 4:47 - 4:49
    После няколко от световните топ икономисти,
  • 4:49 - 4:53
    осем от световните топ икономисти, включително трима нобелови лауреати,
  • 4:53 - 4:56
    се срещнаха в Копенхаген през май 2004-та.
  • 4:56 - 4:58
    Нарекохме ги отбора-мечта.
  • 4:58 - 5:01
    Префектите в Кеймбриджския университет решиха да ги наричат
  • 5:01 - 5:03
    "Реал Мадрид" на икономиката.
  • 5:03 - 5:05
    Това действа много добре в Европа, но всъщност не действа тук.
  • 5:05 - 5:09
    А онова, което правиха по същество, беше да излязат с приоритизиран списък.
  • 5:09 - 5:11
    Ще попитате - а защо икономисти?
  • 5:11 - 5:13
    Разбира се, много съм щастлив, че зададохте този въпрос... (Смях)...
  • 5:13 - 5:15
    защото това е много добър въпрос.
  • 5:15 - 5:18
    Разбира се, смисълът е, че ако искаш да научиш нещо за маларията,
  • 5:18 - 5:20
    питаш експерт по маларията.
  • 5:20 - 5:22
    Ако искаш да научиш за климата, питаш климатолог.
  • 5:22 - 5:25
    Но ако искаш да знаеш с кое от двете трябва да се захванеш първо,
  • 5:25 - 5:28
    не може да попиташ нито един от тях, защото не се занимават с това.
  • 5:28 - 5:30
    Икономистите се занимават с това.
  • 5:30 - 5:31
    Те подреждат приоритети.
  • 5:31 - 5:36
    Изпълняват онази в известни отношения отвратителна задача - да кажат кое трябва да направим първо,
  • 5:36 - 5:38
    и кое трябва да направим после?
  • 5:38 - 5:41
    Това е списъкът, и искам да го споделя с вас.
  • 5:41 - 5:43
    Разбира се, може да го видите и в уебсайта,
  • 5:43 - 5:46
    а и ще говорим за него още, сигурен съм, по-нататък през деня.
  • 5:46 - 5:48
    Те по същество излязоха с един списък, в който казаха,
  • 5:48 - 5:51
    че има лоши проекти - по същество, проекти,
  • 5:51 - 5:54
    при които, ако инвестираш един долар, получаваш обратно по-малко от долар.
  • 5:54 - 5:58
    После има справедливи проекти, добри проекти и много добри проекти.
  • 5:58 - 6:00
    А, разбира се, трябва да започнем с изпълнението на много добрите проекти.
  • 6:00 - 6:02
    Ще тръгна отзад напред,
  • 6:02 - 6:04
    така че да завършим с най-добрите проекти.
  • 6:04 - 6:06
    Това бяха лошите проекти.
  • 6:06 - 6:10
    Както може би виждате, най-долу в списъка беше климатичната промяна.
  • 6:10 - 6:14
    Това засяга много хора, и вероятно е едно от нещата,
  • 6:14 - 6:16
    за които хората ще кажат също, че не трябва да се връщам.
  • 6:16 - 6:18
    Бих искал да говоря за това, защото е наистина любопитно.
  • 6:18 - 6:20
    Защо възниква то?
  • 6:20 - 6:22
    Всъщност, ще се опитам да се върна и към това,
  • 6:22 - 6:24
    защото вероятно е едно от нещата,
  • 6:24 - 6:26
    по които няма да сме съгласни в списъка, който сте написали.
  • 6:26 - 6:29
    Причината да кажат, че Киото...
  • 6:29 - 6:31
    или да се прави нещо повече от Киото... е лоша сделка
  • 6:31 - 6:33
    е просто, че е много неефективно.
  • 6:33 - 6:35
    Това не значи да се казва, че глобалното затопляне не се случва.
  • 6:35 - 6:37
    Не значи да се казва, че то не е голям проблем.
  • 6:37 - 6:39
    А казваме, че онова, което можем да направим по въпроса,
  • 6:39 - 6:42
    е много малко, на много висока цена.
  • 6:42 - 6:46
    Онова, което те ни показват по същество, средно от всички макроикономически модели,
  • 6:46 - 6:51
    е, че Киото, ако всички се съгласят, ще струва по около 150 милиарда долара годишно.
  • 6:51 - 6:53
    Това е значителна сума пари.
  • 6:53 - 6:55
    Това е два до три пъти повече от глобалната помощ за развитие,
  • 6:55 - 6:57
    която даваме всяка година на Третия свят.
  • 6:57 - 6:59
    И все пак от това ще има много малка полза.
  • 6:59 - 7:03
    Всички модели показват, че ще отложи затоплянето с около шест години през 2100.
  • 7:03 - 7:07
    Така че човекът в Бангладеш, който преживява наводнение през 2100, може да почака до 2106.
  • 7:07 - 7:09
    Което е малко добро, но не особено голямо добро.
  • 7:09 - 7:14
    Така че идеята тук всъщност е да кажем - е, похарчили сме много пари, за да сторим малко добро.
  • 7:14 - 7:16
    Просто за да ви дам усет за съотношение,
  • 7:16 - 7:18
    по приблизителни оценки на ООН всъщност за половината от тази сума,
  • 7:18 - 7:20
    за около 75 милиарда долара годишно,
  • 7:20 - 7:23
    бихме могли да разрешим всички основни големи проблеми в света.
  • 7:23 - 7:26
    Бихме могли да осигурим чиста питейна вода, канализация, основно здравеопазване
  • 7:26 - 7:29
    и образование на всяко едно човешко същество на планетата.
  • 7:29 - 7:33
    Така че трябва да се запитаме: искаме ли да похарчим двойно по-голяма сума,
  • 7:33 - 7:34
    за да сторим много малко добро?
  • 7:34 - 7:37
    Или половината от сумата, за да извършим изумително количество добро?
  • 7:37 - 7:40
    Всъщност, ето защо това става лош проект.
  • 7:40 - 7:43
    Не че казваме, че и да имахме всички пари на света, не бихме искали да го направим.
  • 7:43 - 7:47
    А ще рече, че това просто не е първият ни приоритет.
  • 7:47 - 7:50
    Справедливите проекти... отбележете, че няма да ги коментирам всички...
  • 7:50 - 7:54
    но заразните болести, мащабът на основните здравни услуги... току-що го съставих,
  • 7:54 - 7:57
    просто защото, да, мащабът на основните здравни услуги е нещо прекрасно.
  • 7:57 - 8:00
    Би сторило много добро, но също така е много, много скъпо.
  • 8:00 - 8:02
    И отново - това ни казва, че внезапно
  • 8:02 - 8:04
    започваме да мислим и за двете страни на уравнението.
  • 8:04 - 8:08
    Ако погледнете добрите проекти, много проекти за канализация и водоснабдяване навлязоха.
  • 8:08 - 8:10
    Отново - канализацията и водата са невероятно важни,
  • 8:10 - 8:13
    но също така струват много инфраструктура.
  • 8:13 - 8:15
    Затова бих искал да ви покажа първите четири приоритета,
  • 8:15 - 8:18
    които поне трябва да са първите, с които се занимаваме,
  • 8:18 - 8:21
    като говорим за това как трябва да се справяме с проблемите в света.
  • 8:21 - 8:25
    Четвъртият по важност проблем е маларията - справянето с маларията.
  • 8:25 - 8:29
    Заболеваемостта от малария е около два [милиона] души, заразявани всяка година.
  • 8:29 - 8:33
    Би могло да струва дори към един процент от БВП
  • 8:33 - 8:35
    всяка година за засегнатите нации.
  • 8:35 - 8:39
    Ако инвестираме около 13 милиарда долара през следващите четири години,
  • 8:39 - 8:41
    бихме могли да намалим тази заболеваемост наполовина.
  • 8:41 - 8:44
    Бихме могли да избегнем смъртта на около 500 000 души,
  • 8:44 - 8:47
    но вероятно още по-важно е, че бихме могли да избегнем
  • 8:47 - 8:48
    заразяването на около милиард души всяка година.
  • 8:48 - 8:50
    Значително бихме повишили тяхната възможност
  • 8:50 - 8:53
    да се справят с много от другите проблеми, с които трябва да се справят.
  • 8:53 - 8:56
    Разбира се, в дългосрочен план, да се справят също и с глобалното затопляне.
  • 8:57 - 9:00
    Третото поред беше свободна търговия.
  • 9:00 - 9:03
    По същество моделът показваше, че ако можем да получим свободна търговия,
  • 9:03 - 9:06
    и особено да орежем субсидиите в САЩ и Европа,
  • 9:06 - 9:10
    по същество бихме могли да съживим глобалната икономика
  • 9:10 - 9:14
    до поразително число от около 2400 милиарда долара годишно,
  • 9:14 - 9:16
    половината от което би се полагало на Третия свят.
  • 9:16 - 9:19
    Смисълът отново е да се каже, че всъщност бихме могли да изтеглим
  • 9:19 - 9:22
    двеста до триста милиона души от бедност,
  • 9:22 - 9:25
    много радикално бързо, за около две до пет години.
  • 9:25 - 9:27
    Това би било третото най-добро нещо, което бихме могли да направим.
  • 9:27 - 9:31
    На второ място би било да се съсредоточим върху недохранването.
  • 9:31 - 9:34
    Не просто недохранване като цяло, а има много евтин начин
  • 9:34 - 9:37
    за справяне с недохранването, именно, липсата на микронутриенти.
  • 9:37 - 9:40
    По същество на около половината от световното население му липсва
  • 9:40 - 9:42
    желязо, цинк, йод и витамин А.
  • 9:42 - 9:44
    Ако инвестираме 12 милиарда долара,
  • 9:44 - 9:47
    бихме могли да направим сериозен пробив в борбата срещу този проблем.
  • 9:47 - 9:50
    Това би била втората най-добра инвестиция, която бихме могли да направим.
  • 9:50 - 9:55
    А най-добрият проект би бил да се съсредоточим върху ХИВ/СПИН.
  • 9:55 - 9:59
    По същество, ако инвестираме 27 милиарда долара през следващите осем години,
  • 9:59 - 10:03
    бихме могли да избегнем 28 милиона нови случая на ХИВ/СПИН.
  • 10:03 - 10:07
    Отново - съсредоточава се върху това да кажем,
  • 10:07 - 10:10
    че има два много различни начина, по които можем да се справяме с ХИВ/СПИН.
  • 10:10 - 10:13
    Единият е лечение, другият е превенция.
  • 10:13 - 10:16
    И отново, в един идеален свят, бихме правили и двете.
  • 10:16 - 10:19
    Но в един свят, където не правим нито едното, или не го правим много добре,
  • 10:19 - 10:23
    трябва поне да се запитаме къде трябва да инвестираме първо.
  • 10:23 - 10:26
    А лечението е много, много по-скъпо от превенцията.
  • 10:26 - 10:30
    Така че по същество става дума за това, че можем да сторим много повече
  • 10:30 - 10:32
    чрез инвестиции в превенция.
  • 10:32 - 10:34
    По същество за сумата пари, които харчим,
  • 10:34 - 10:37
    можем да извършим Х количество добро в лечение
  • 10:37 - 10:40
    и 10 пъти повече добро в превенция.
  • 10:40 - 10:43
    И така, отново, съсредоточаваме се по-скоро върху превенция,
  • 10:43 - 10:44
    отколкото върху лечение, на първо време.
  • 10:44 - 10:48
    Това всъщност ни кара да мислим за приоритетите си.
  • 10:48 - 10:52
    Бих искал да погледнете своя списък с приоритети и да кажете,
  • 10:52 - 10:54
    правилно ли сте го съставили?
  • 10:54 - 10:56
    Или, дали сте се приближили до онова, с което изляохме тук?
  • 10:56 - 11:00
    Е, разбира се, едно от нещата отново е климатичната промяна.
  • 11:00 - 11:03
    Според мен много хора намират за много, много неправдоподобно, че трябва да правим това.
  • 11:03 - 11:05
    Трябва да се занимаваме и с климатична промяна,
  • 11:05 - 11:08
    ако не по друга причина, просто защото е толкова голям проблем.
  • 11:08 - 11:11
    Но, разбира се, не се занимаваме с всички проблеми.
  • 11:11 - 11:13
    В света има много проблеми.
  • 11:13 - 11:17
    А онова, което искам да е сигурно е, ако наистина се съсредоточаваме върху проблеми,
  • 11:17 - 11:19
    да се съсредоточаваме върху правилните такива.
  • 11:19 - 11:22
    Онези, при които можем да сторим много добро, вместо малко добро.
  • 11:22 - 11:25
    И мисля, всъщност... Томас Шелинг,
  • 11:25 - 11:29
    един от участниците в отбора-мечта, го изрази много, много добре.
  • 11:29 - 11:32
    Едно от нещата, които хората забравят е, че до 100 години,
  • 11:32 - 11:35
    когато говорим, че ще бъдат повечето от ефектите на климатичната промяна,
  • 11:35 - 11:37
    хората ще бъдат много, много по-богати.
  • 11:37 - 11:41
    Дори според най-песимистичните сценарии за ефекта от ООН
  • 11:41 - 11:44
    средностатистическото лице в развиващия се свят през 2100 г.
  • 11:44 - 11:46
    ще бъде приблизително толкова богато, колкото сме ние днес.
  • 11:46 - 11:50
    А много по-вероятно е да са два до четири пъти по-богати от нас сега.
  • 11:50 - 11:52
    А ние, разбира се, ще сме дори още по-богати.
  • 11:52 - 11:56
    Но смисълът е да се каже, като говорим за спасяване на хора
  • 11:56 - 11:59
    или подпомагане на хора в Бангладеш през 2100-та,
  • 11:59 - 12:01
    не говорим за бедни бангладешчани.
  • 12:01 - 12:03
    Всъщност говорим за един доста богат холандец.
  • 12:03 - 12:05
    Затова, разбира се, истинският смисъл е да се каже,
  • 12:05 - 12:09
    искаме ли да харчим много пари, за да помагаме малко,
  • 12:09 - 12:11
    след сто години, на доста богат холандец?
  • 12:11 - 12:16
    Или пък искаме да помагаме на наистина бедни хора, точно сега, в Бангладеш,
  • 12:16 - 12:19
    на които помощта наистина е нужна, и на които можем да помогнем с много, много малко разходи?
  • 12:19 - 12:24
    Или, както се изразява Шелинг, представете си, че сте богат... както и ще бъде...
  • 12:24 - 12:29
    богат китаец, богат боливиец, богат конгоанец, през 2100 г.,
  • 12:29 - 12:35
    който мисли как е било през 2005-та и казва: "Колко странно, че ги е било грижа толкова много
  • 12:35 - 12:39
    да ми помогнат малко през климатичната промяна,
  • 12:39 - 12:43
    а толкова слабо ги е било грижа за това да помогнат на дядо ми
  • 12:43 - 12:46
    и прадядо ми, на които са могли да помогнат толкова повече
  • 12:46 - 12:49
    и на които помощта им е била толкова по-нужна?"
  • 12:49 - 12:52
    Затова мисля, че това наистина ни казва защо
  • 12:52 - 12:54
    е нужно да си оправим приоритетите.
  • 12:54 - 12:57
    Дори да не съответства на типичния начин, по който виждаме този проблем.
  • 12:57 - 13:02
    Разбира се, това е главно защото за климатичната промяна има толкова добри филми.
  • 13:02 - 13:05
    Нали знаете, имаме "Денят след утре" - изглежда страхотно, нали?
  • 13:05 - 13:08
    Това е добър филм, в смисъл, че
  • 13:08 - 13:11
    със сигурност искам да го гледам, нали, но не очаквам Емерих
  • 13:11 - 13:14
    да включи Брад Пит в следващия си филм,
  • 13:14 - 13:16
    за да копае отходни ями в Танзания или нещо такова. (Смях)
  • 13:16 - 13:18
    Това просто не е чак толкова като за филм.
  • 13:18 - 13:20
    Така че в много отношения мисля за Копенхагенския консенсус
  • 13:20 - 13:22
    и за цялата дискусия за приоритетите
  • 13:22 - 13:25
    като за защита от скучни проблеми.
  • 13:25 - 13:29
    Със сигурност да осъзнаваме, че не става дума за това ние да се чувстваме добре,
  • 13:29 - 13:34
    не става дума да се правят неща, които привличат най-голямо внимание от медиите,
  • 13:34 - 13:37
    а за това да се създадат места, където наистина можем да вършим най-много добро.
  • 13:37 - 13:40
    Другите важни за изказване според мен възражения
  • 13:40 - 13:44
    са, че аз някак... или ние някак... поставяме фалшив избор.
  • 13:44 - 13:46
    Разбира се, трябва да вършим всички неща,
  • 13:46 - 13:48
    в един идеален свят... със сигурност бих се съгласил.
  • 13:48 - 13:50
    Мисля, че трябва да правим всички неща, но не става така.
  • 13:50 - 13:54
    През 1970-та развитият свят е решил, че ще харчим
  • 13:54 - 14:00
    двойно повече от преди, точно сега, отколкото през 1970-та за развиващия се свят.
  • 14:00 - 14:02
    Оттогава насам нашата помощ е намаляла наполовина.
  • 14:02 - 14:05
    Така че всъщност не изглежда, като че ли сме на път
  • 14:05 - 14:07
    внезапно да разрешим всички големи проблеми.
  • 14:07 - 14:10
    По подобен начин, хората казват също: ами войната в Ирак?
  • 14:10 - 14:12
    Нали знаете, харчим 100 милиарда долара.
  • 14:12 - 14:14
    Защо не ги харчим, за да вършим добро по света?
  • 14:14 - 14:15
    Изцяло съм за това.
  • 14:15 - 14:17
    Ако някой от вас, хора, може да убеди Буш да стори това, прекрасно.
  • 14:17 - 14:19
    Но смисълът, разбира се, все пак е да се каже,
  • 14:19 - 14:21
    ако получим други 100 милиарда долара,
  • 14:21 - 14:24
    все пак искаме да ги похарчим по най-добрия възможен начин, нали?
  • 14:24 - 14:26
    Така че истинският въпрос тук е да се върнем назад
  • 14:26 - 14:28
    и да помислим за това кои са правилните приоритети.
  • 14:28 - 14:32
    Просто трябва да спомена накратко, това ли е наистина правилният списък, който сме извлекли?
  • 14:32 - 14:35
    Знаете ли, като попитате най-добрите икономисти на света,
  • 14:35 - 14:38
    неизбежно в крайна сметка питате стари, бели мъже-американци.
  • 14:38 - 14:40
    А те, разбирате ли, нямат непременно
  • 14:40 - 14:44
    прекрасни начини да гледат на целия свят.
  • 14:44 - 14:46
    Затова всъщност поканихме 80 млади хора от целия свят
  • 14:46 - 14:48
    да дойдат и да разрешат същия проблем.
  • 14:48 - 14:52
    Единствените две изисквания бяха да учат в университета
  • 14:52 - 14:54
    и да говорят английски.
  • 14:54 - 14:57
    Първо, болшинството от тях бяха от развиващи се страни.
  • 14:57 - 14:59
    Всички те имаха същия материал, но можеха да излязат далеч
  • 14:59 - 15:02
    извън обхвата на дискусията, и със сигурност го правеха,
  • 15:02 - 15:04
    да излязат със свои собствени списъци.
  • 15:04 - 15:06
    А изненадващото беше, че списъкът беше много подобен -
  • 15:06 - 15:09
    недохранването и болестите най-отгоре,
  • 15:09 - 15:11
    а климатичната промяна - най-отдолу.
  • 15:11 - 15:12
    Правили сме това и в много други случаи.
  • 15:12 - 15:15
    Имало е много други семинари, университетски студенти и различни неща.
  • 15:15 - 15:18
    Всички излизат с до голяма степен един и същ списък.
  • 15:18 - 15:22
    А това ми дава огромна надежда, наистина, да кажа, че вярвам,
  • 15:22 - 15:27
    че предстои път напред, който да ни накара да започнем да мислим за приоритети.
  • 15:27 - 15:29
    И да кажем, кое е важното в света?
  • 15:29 - 15:32
    Разбира се, в един идеален свят, отново много бихме искали да правим всичко.
  • 15:32 - 15:36
    Но ако не го правим, тогава можем да започнем да мислим за това - откъде трябва да започнем?
  • 15:36 - 15:38
    Виждам Копенхагенския консенсус като процес.
  • 15:38 - 15:40
    Направихме го през 2004-та
  • 15:40 - 15:41
    и се надяваме да съберем много повече хора,
  • 15:41 - 15:45
    да се получава много по-добра информация за 2008-а, 2012-та.
  • 15:45 - 15:47
    Да начертаем правилния път за света.
  • 15:47 - 15:50
    Но също да започнем да мислим и за политическо сортиране.
  • 15:50 - 15:52
    Да започнем да мислим за това да казваме: "Да правим
  • 15:52 - 15:55
    не нещата, където можем да направим много малко на много висока цена,
  • 15:55 - 15:57
    не нещата, които не знаем как да правим,
  • 15:57 - 16:00
    а нека да правим прекрасните неща, където можем да направим
  • 16:00 - 16:04
    огромно количество добро, на много ниска цена, веднага.
  • 16:04 - 16:06
    В края на деня може да не се съгласите
  • 16:06 - 16:08
    с обсъждането на това как всъщност да се подредят тези приоритети,
  • 16:08 - 16:11
    но трябва да сме честни и прями и да кажем,
  • 16:11 - 16:13
    че ако има някои неща, които правим, има други неща, които не правим.
  • 16:14 - 16:16
    Ако се безпокоим твърде много за някои неща,
  • 16:16 - 16:18
    в крайна сметка не се безпокоим за други неща.
  • 16:18 - 16:20
    Надявам се това да ни помогне да си поставим по-добри приоритети
  • 16:20 - 16:22
    и да мислим за това как по-добре да работим за света.
  • 16:22 - 16:23
    Благодаря.
Title:
Бьорн Ломборг поставя глобални приоритети
Speaker:
Bjorn Lomborg
Description:

Ако имате 50 милиарда долара за харчене, кой проблем бихте разрешили първо - СПИН или глобалното затопляне? Датският политолог Бьорн Ломборг излиза с изненадващи отговори.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
16:24
MaYoMo com added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions