Какво е Национализъм?

Не е тайна, че анархистите

не харесват държавите.

Всъщност, ние анархистите

обикновено се характеризираме
с нашето отхвърляне

и противопоставяне на
държавните институции,

като правителствата, полицията
и затворите.

Но докато противопоставянето

на тези физически прояви на държавата

със сигурност е важна част

от анархистката практика,

анархистките критики на държавата

отиват много по-далеч и включват

основните социални взаимоотношения

и идеологии, които исторически

са използвани за създаване на държави

и за поддържане на тяхната власт.

Една от най-важните

от тези концепции е национализмът.

И така, какво точно е това?

И какво имат анархистите против него?

Ами ... основно

национализмът е вид социално лепило,

което държи заедно хора

от различни етнически, племенни, езикови,

религиозни и културни групи

в едно определено население,

свързано със специфична географска територия.

Проблемът с национализма не е

непременно, че е лепило -

има много примери

за органичен национализъм, основани на

обща култура, език и история,

и всъщност много анархисти са били

силно повлияни

и дори са участвали в

борби, мотивирани от национализма,

като съпротивата, водена

от коренните народи

срещу колониалните им потисници

или създаването през 1929 г.

на автономна зона Шинмин

от китайски, корейски и японски анархисти,

борещи се срещу японския империализъм.

Проблемът с национализма лежи в неговата

тенденция да маскира социалните противоречия

сред населението,

като по този начин позволява възпроизвеждането

на йерархии,

което на свой ред води до създаването

на нова държавна структура.

Казано по друг начин,

национализмът е сила,

която обединява хората заедно така,

че да запази разделението

на човешката раса в конкуриращи се държави.

В страни със силни

държавни институции

национализмът по-често се представя като

патриотизъм

и всеки е обусловен

от ранна възраст да вярва,

че обичането на твоята страна е едно от

най-важните и естествени неща, които можеш да направиш.

В училище сме принудени да стоим прави

всяка сутрин за националния химн

и ни се преподава тежко дезинфекцирана версия

на нашата национална история.

Дори всяка година празнуваме национален празник.

... най-малкото с фойерверки и заря.

Тъй като национализмът е толкова вкоренен

в нашия живот, обичаи и вярвания,

много хора биха се изненадали да научат,

че това е сравнително ново нещо.

Докато някои страни, като Китай,

са съществували повече или по-малко

като единна територия от хиляди години,

други, като Италия,

съществуват от около 150 години.

И много държави са дори по-млади

от това.

През по-голямата част от човешката история

национални държави просто не съществуват.

Вместо това светът е бил разделен

на градове-държави, управлявани от кралства

и империи, чиито граници

непрекъснато са се изменяли.

Тогава повечето хора живеели просто,

като фермери, и имали съвсем малък контакт

с това, което днес разбираме като държава.

И тъй като езиците главно се

предавали устно,

много различни диалекти процъфтели

и съществували един до друг.

Макар национализмът да се появява

в различните части на света

по различно време,

развитието на съвременната национална държава

често се свързва с

ранното развитие на капитализма

и европейското колониално разрастване,

започващо през 16 век.

Състезанието за ограбване на света със земя

и ресурси доведе до

интензивна конкуренция между

кралствата в Европа,

водейки до разпространение

и постепенно консолидиране на държави

с ясно определени граници.

В т.нар. "Нов свят", заселници

от различни европейски нации

създадоха нови колективни национални идентичности,

родени от споделения опит

за расово господство над

коренните народи

и заробените африканци.

През средата на 19-ти век

много държави започнаха да въвеждат

централизирани образователни системи,

улеснявайки по-нататък националистическата

индоктринизация и спомогнаха за

премахването на оставащите езикови

и културни различия.

В екстремни случаи,

като например системата на училищните пансиони

в т.нар. Канада,

тази практика се превърна в

пълноправен геноцид.

Незадоволени от грабежа си

в Америките,

европейските колонизатори разделиха Африка

и бившата Османска империя

на произволно определени държави,

което на свой ред създаде

насилници националисти,

които брутално избиха езикови

и етнически малцинства, като

арменците и кюрдите

в Близкия изток.

Национализмът разчита на велики, сплотяващи

разкази, които да обединяват населението

в стремеж към обща съдба.

Дали приема формата

на индивидуалистичното преследване

на т. нар. Американска мечта

или нацисткия стремеж към Третия райх;

дали силно милитаризираният

етнорелигиозен протекционизъм на Израел

или тоталитарната самоувереност

на водача на Северна Корея,

национализмът осигурява

идеологическа рамка

за манипулацията и социалния контрол

на големи групи хора.

Той създава чувство за

колективна принадлежност

и единство на целта,

като същевременно помага да се оправдае

масовото прилагане на държавно насилие

към възприеманите "други".

Човешката история е обляна в кръв,

оправдана в името на национализма,

от етнически прочиствания и геноцид

до агресивни войни,

започнати в защита на абстрактни

емоционални концепции

като свободата

или славата на отечеството.

Вместо да се ограничаваме

с тясната перспектива на национализма,

анархистите предлагат

конкурентната концепция на интернационализма.

Това произтича от осъзнаването, че

границите и нациите

са изкуствени конструкции,

предназначени да ни разделят,

и че борбите за свобода и достойнство,

водени навсякъде по света,

заслужават нашата солидарност

и подкрепа.

Така, вместо да се бием

и да умираме във войни в името

на богатите и могъщите,

потиснатите хора, трябва да се обединим,

за да водим война срещу нашите общи потисници.

И накрая, за да може

човечеството да достигне пълния си потенциал

и да се събере, за да се справи с проблемите,

с които се сблъскваме като вид

... ние не изискваме нищо друго

освен глобална революция.