Рупърт Шелдрейк - "Научната самозаблуда" - ЗАБРАНЕНОТО ОТ ТЕД ПРЕДСТАВЯНЕ

Качено отново, тъй като ТЕД решиха да цензурират Рупърт и да премахнат това видео от канала на ТЕД в ютюб. Проследете тази отправка към изявлението на ТЕД по въпроса и отговора на Д-р Шелдрейк: http://blog.ted.com/2013/03/14/open-for-discussion-graham-hancock-and-rupert-sheldrake/

Рупърт Шелдрейк, доктор по философия (роден на 28 юни 1942 г. ) е биолог и автор на повече от 80 научни публикации и десет книги.

A former Research Fellow of the Royal Society, he studied natural sciences at Cambridge University, where he was a Scholar of Clare College, took a double first class honours degree and was awarded the University Botany Prize. He then studied philosophy and history of science at Harvard University, where he was a Frank Knox Fellow, before returning to Cambridge, where he took a Ph.D. in biochemistry. He was a Fellow of Clare College, Cambridge, where he was Director of Studies in biochemistry and cell biology. As the Rosenheim Research Fellow of the Royal Society, he carried out research on the development of plants and the ageing of cells in the Department of Biochemistry at Cambridge University.

While at Cambridge, together with Philip Rubery, he discovered the mechanism of polar auxin transport, the process by which the plant hormone auxin is carried from the shoots towards the roots.

From 1968 to 1969, based in the Botany Department of the University of Malaya, Kuala Lumpur, he studied rain forest plants. From 1974 to 1985 he was Principal Plant Physiologist and Consultant Physiologist at the International Crops Research Institute for the Semi-Arid Tropics (ICRISAT) in Hyderabad, India, where he helped develop new cropping systems now widely used by farmers. While in India, he also lived for a year and a half at the ashram of Fr Bede Griffiths in Tamil Nadu, where he wrote his first book, A New Science of Life.

From 2005-2010 he was the Director of the Perrott-Warrick Project funded from Trinity College,Cambridge. He is a Fellow of Schumacher College , in Dartington, Devon, a Fellow of the Institute of Noetic Sciences near San Francisco, and a Visiting Professor at the Graduate Institute in Connecticut.

He lives in London with his wife Jill Purce www.healingvoice.com and two sons.

He has appeared in many TV programs in Britain and overseas, and was one of the participants (along with Stephen Jay Gould, Daniel Dennett, Oliver Sacks, Freeman Dyson and Stephen Toulmin) in a TV series called A Glorious Accident, shown on PBS channels throughout the US. He has often taken part in BBC and other radio programmes. He has written for newspapers such as the Guardian, where he had a regular monthly column, The Times, Sunday Telegraph, Daily Mirror, Daily Mail, Sunday Times, Times Educational Supplement, Times Higher Education Supplement and Times Literary Supplement, and has contributed to a variety of magazines, including New Scientist, Resurgence, the Ecologist and the Spectator.

Books by Rupert Sheldrake:
A New Science of Life: The Hypothesis of Formative Causation (1981). New edition 2009 (in the US published as Morphic Resonance)
The Presence of the Past: Morphic Resonance and the Habits of Nature (1988)
The Rebirth of Nature: The Greening of Science and God (1992)
Seven Experiments that Could Change the World: A Do-It-Yourself Guide to Revolutionary Science (1994) (Winner of the Book of the Year Award from the British Institute for Social Inventions)
Dogs that Know When Their Owners are Coming Home, and Other Unexplained Powers of Animals (1999) (Winner of the Book of the Year Award from the British Scientific and Medical Network)
The Sense of Being Stared At, And Other Aspects of the Extended Mind (2003)

With Ralph Abraham and Terence McKenna:
Trialogues at the Edge of the West (1992), republished as Chaos, Creativity and Cosmic Consciousness (2001)
The Evolutionary Mind (1998)

With Matthew Fox:
Natural Grace: Dialogues on Science and Spirituality (1996)
The Physics of Angels: Exploring the Realm Where Science and Spirit Meet (1996)

http://www.sheldrake.org/

Научната самозаблуда - това е вярването, че науката вече е разбрала природата на реалността ни по принцип,

като остава да се допълнят детайлите.

Това е много широко разпространено вярване сред нашето общество.

Това е системата от вярвания
на хора, които казват

"Аз не вярвам в Бог, аз вярвам в науката."

Това е система от вярвания, която вече е разпространена по целия свят.

Но има един конфликт в сърцето на науката - между науката като метод на изследване,

основан на доводи, свидетелства, хипотези и колективно проучване

и науката като система от вярвания, или възгледи за света.

И, за съжаление, аспектът на науката като възглед за света е започнал да възпрепятства и ограничава

свободното научно изследване, което е истинската, живата същност на научния порив

От края на 19 век науката е работила

под аспекта на система от вярвания или на възгледа за света

който, по същността си е материализъм. Философския материализъм.

И науките в днешно време са изцяло притежавани
филиали на материалистичния възглед за света.

Аз мисля, че като се освободим от него,
науките ще бъдат изцяло възродени.

В моята книга "Научната самоизмама", която е под името "Освободената наука" в Съединените щати -

аз взимам десетте догми или допускания на науката и ги превръщам във въпроси,

като разглеждам, доколко устояват, ако ги изследваме по научен начин.

Нито една от тях не устоява особено добре.

Сега първо ще разкажа кои са тези десет догми

и след това ще имам време да разгледам само една или две от тези догми малко по-детайлно.

Но, по същността си, десетте догми, които са
основният възглед за света

на най-образованите хора по целия свят, са:

първо, че природата е механистична или прилича на машина; вселената прилича на машина

животните и растенията приличат на машини,
ние приличаме на машини,

Всъщност, ние сме машини.

Ние сме "тромави роботи", според живописния израз на Ричард Докинс,

с мозъци, които са генетично програмирани компютри.

Второ: материята е несъзнателна, цялата вселена е направена от несъзнателна материя.

Няма съзнание в звездите, в галактиките, в планетите, у животните, у растенията

и не би трябвало да има у никого от нас също, ако тази теория е вярна.

Така че много от философията на ума през последните сто години

се е опитвала да докаже, че ние всъщност въобще не сме разумни.

И така, материята няма съзнание, след това - законите на природата са неизменни.
Това е догма номер три.

Природните закони са същите, каквито са били от времето на Големия взрив

и ще си останат същите завинаги.

Не само законите, но и константите на природата са неизменни, и точно затова са наречени константи.

Догма четири: общото количество материя и енергия винаги си остава същото.

Никога не се променя цялостното количество, освен в момента на Големия Взрив, когато цялото изведнъж се е появило

появило и е започнало да съществува, отникъде, в един-единствен момент.

Петата догма е, че природата няма предназначение, цел, няма предназначение в цялата природа

и процесът на еволюцията няма цел, предназначение или посока.

Догма шеста: биологичното наследство е материално, всичко, което наследяваме, се намира в нашите гени

или в епигенетични модификации на гените ни, или в цитоплазмено наследство. То е материално.

Догма седем: спомените се съхраняват вътре в мозъка ви като материални следи.

Някакси всичко, което си спомняте, се намира вътре в мозъка ви в модифицирани нервни окончания от фосфорилирани протеини.

Никой не знае как става това,

но независимо от това почти всички в научния свят вярват, че трябва да се случва в мозъка.

Догма осма: вашият ум е вътре в главата ви.

Цялото ви съзнание представлява активността на вашия мозък и нищо извън това.

Догма девет, която следва от догма осма: психични феномени като телепатията са невъзможни.

Вашите мисли и намерения не могат да оказват никакъв ефект на разстояние

защото ума ви се намира вътре в главата ви.

Следователно всички видими свидетелства за телепатия и други психични феномени са илюзорни.

Хората вярват, че тези неща се случват, но само защото не знаят достатъчно за статистиката

или са измамени от съвпадения или това е само желание да представят желаното за действително.

И догма десет - механистичната медицина е единствения вид медицина, която наистина е ефективна.

По тази причина правителствата финансират само изследвания в рамките на механистичната медицина

и игнорират нетрадиционните и алтернативните терапии.

Те не може да са наистина ефективни, защото не са механистични,

може да изглежда, че са ефективни, защото хората щяха да оздравеят така или иначе или заради ефекта на плацебото.

Но единственият вид медицина, който е наистина ефективен и работи, е механистичната медицина.

Е, това е основния възглед за света, който е приет от почти всички образовани хора по целия свят,

той е в основата на образователната система, в националната здравна система, в Съвета за медицински изследвания,

в правителствата и това е просто основния възглед за света на образованите хора.

Но аз мисля, че всяка една от тези догми е много, много съмнителна

и когато я разгледате, излиза, че тя не издържа.

Ще разгледам първата идея, че законите на природата са неизменни.

Това е останка от стар възглед за света, преди 1960-те, когато се е появила теорията за Големия взрив.

Хората са мислели, че цялата вселена е вечна, управлявана от вечни математически закони.

Когато се е появила теорията на Големия взрив, това допускане е продължило да съществува,

въпреки че Големият взрив е разкрил една вселена, която е радикално еволюционна и на възраст около 14 милиарда години.

Растяща и променяща се и еволюираща вече 14 милиарда години.

Растяща и охлаждаща се, с още структури и модели, които се появяват в нея.

Но според тази идея, всички природни закони са били напълно фиксирани в момента на Големия взрив

като космически Наполеонов код.

Както моят приятел Терънс Маккена казваше:

"Съвременната наука е базирана на принципа: дайте ни едно безплатно чудо и ние ще обясним всичко останало".

И това безплатно чудо е появата на цялата материя и енергия във вселената

и на всички закони, които я управляват - от нищото, в един-единствен момент.

Добре де, в една еволюционна вселена, защо самите закони да не могат да еволюират?

Та нали човешките закони еволюират, а идеята за природните закони е основана на метафората за човешките закони.

Това е една много антропоцентрична метафора: само хората имат закони, всъщност, само цивилизованите общества имат закони.

Както С.С Луис веднъж каза:

"Да кажеш, че камъкът пада на земята, защото спазва закон, означава да превърнеш този камък в човек и дори в гражданин."

Това е метафора, с която дотолкова сме свикнали, че забравяме, че е метафора.

В една еволюираща вселена, аз мисля, че е много по-добре да наричаме това идея или навик.

Мисля, че природните навици еволюират, повторяемостта на природата е в основата си, със свойствата на навика.

Това е идея, издигната в началото на 20 век

от американският философ С.С. Пиърс.

И това е идея, която са споделяли различни други философи,

това е идея, която самият аз съм развил в научна хипотеза

хипотезата на морфичния резонанс,

която е основата на тези еволюиращи навици.

Според тази хипотеза, всичко в природата има нещо като колективна памет.

Резонансът възниква на основата на подобността.

Докато ембрионът на младия жираф расте в утробата на майка му,

той влиза в унисон с морфичния резонанс на жирафи преди него,

включва се в колективната памет, расте като жираф,

държи се като жираф, защото е свързан и приема от тази колективна памет.

Трябва да има подходящите гени, за да създаде подходящи белтъци, но гените, според мен, са много силно надценени.

Те са отговорни само за протеините, които може да произведе организмът, но не и за формата или поведението.

Всеки животински вид има нещо като своя колективна памет. Дори кристалите имат.

Тази теория предвижда, че ако направите нов вид кристал за първи път,

най-първият път, когато го правите, той няма да има съществуващ навик.

Но след като веднъж се кристализира, следващият път, когато го правите, вече ще съществува влиянието от първите кристали

върху вторите кристали по целия свят, чрез морфичния резонанс, той ще може да кристализира малко по-лесно.

Третият път ще има влияние от първите и вторите кристали.

Всъщност, има добри доказателства, че новите съединения кристализират по-лесно по целия свят,

точно както предвижда тази теория.

Тя още предвижда, че ако обучиш животни да научат нов трик,

например, плъхове научават нов номер в Лондон,

след това плъховете от същата порода по целия свят трябва да учат същия номер по-бързо,

само защото плъховете тук вече са го научили.

И изненадващо, вече има доказателства, че това всъщност се случва.

Както и да е, това е моята хипотеза за морфичния резонанс, накратко,

всичко зависи от еволюиращи навици, не от неизменни закони.

Обаче искам да се спра за малко и на природните константи.

Защото и те, отново, се приема, че са константни, неизменни.

Неща като гравитационната константа, скоростта на светлината са наречени фундаментални константи.

Дали те наистина са константни, неизменни?

Ами, когато се заинтересувах от този въпрос, се опитах да открия това.

Те се дават в справочниците по физика.

Справочниците по физика дават списък на съществуващите основни константи и казват каква е тяхната стойност.

Но аз исках да видя дали те са се изменяли, затова взех стари издания на справочниците по физика.

Отидох в библиотеката на Патентния офис в Лондон.

и това беше единственото място, където можах да намеря запазени стари издания на справочниците,

хората обикновено ги изхвърлят. Когато излязат новите стойности, те изхвърлят старите.

Когато направих това, открих, че скоростта на светлината е спаднала между 1928 година и 1945 година

с около 20 километра в секунда.

Това е огромен спад, защото стойностите се дават с грешки, изразени от десетични дроби, десети от грешката.

И въпреки това, по целия свят, константата е спаднала,

и всички са получавали стойности, много подобни едни на други, с миниатюрни грешки.

след това през 1945, не, през 1948 година стойността отново се е повишила

и тогава хората отново са започнали да получават много подобни стойности.

Бях много заинтригуван от това и не можех да го разбера,

затова отидох да се срещна с Шефа на Метрологията

в Националната физична лаборатория, в Тедингтън.

Метрология е науката, в която хората измерват константите.

И аз го попитах за това, казах му:

"Как си обяснявате този спад в скоростта на светлината между 1928 и 1945-та година?

И той каза "О, боже!".

той каза "Вие разкрихте най-излагащия епизод в историята на нашите науки".

Аз казах - добре де, може ли скоростта на светлината наистина да е спаднала - това би имало невероятни последици, ако е станало."

И той каза "Не, не, разбира се, не може да е спаднала наистина, това е константа!"

Добре де, как обяснявате тогава фактът, че всички са констатирали,

че се е движила много по-бавно през този период?

Дали защото те са натаманявали резултатите си, за да получат това, което са мислели, че другите получават

и всичко това е било създадено в умовете на физиците?

"Ние не обичаме да използваме думата "натаманявам"

Аз казах - добре, коя дума предпочитате?

Той каза:"Ами ние предпочитаме да го наричаме "интелектуална фазова донастройка"

"Добре, ако това е ставало тогава, как можем да бъдем сигурни, че не става и днес,

и че сегашните стойности не са произведени от "интелектуална фазова донастройка"?"

Той каза "не, ние знаем, че не е такъв случаят"

Аз казах - "Откъде знаем?"

Той каза "Ами ние решихме този проблем". Аз казах - "Добре де, как?"

Той каза: "Ами ние фиксирахме скоростта на светлината чрез дефиниция през 1972 година"

"Значи тя може да си се изменя все пак."

Той каза:"Да, но ние няма никога да разберем, защото дефинирахме метъра чрез скоростта на светлината.

така че мерните единици се изменят с нея."

И той изглеждаше много доволен от това, че са оправили този проблем.

Но аз казах: "Добре, тогава, ами Голямото G?"

Гравитационната константа, позната като Голямото G, пише се с голяма буква G.

Нютоновата универсална гравитационна константа. Тя е варирала с повече от 1.3 процента в последните години.

И изглежда, че варира на различни места по различно време.

И той каза: "ами има шанс за грешки, и, за съжаление, има доста големи грешки с Голямото G."

Тогава аз казах - "Ами ако тя наистина се променя - вероятно тя наистина се променя."

След това разгледах как става измерването: те го измерват в различни лаборатории,

получават различни стойности в различни дни и след това правят усреднената стойност.

После други лаборатории по целия свят правят същото

и излизат обикновено с доста различни усреднени стойности.

И след това Интернационалният комитет по метрология се събира приблизително на всеки 10 години

и усреднява всички усреднени стойности от лабораториите по целия свят и излиза със стойността на Голямото G.

Но ако Голямото G наистина всъщност се колебае? Ами ако наистина се променя?

Вече всъщност има доказателства, че то се променя през деня и през годината.

Ами ако Земята, докато се движи през галактичната среда, преминава през места с тъмна материя

и други фактори на околната среда, които могат да го променят? Може би всички се променят заедно.

Ами ако тези грешки се покачват заедно и заедно се понижават?

Повече от 10 години се опитвах да убедя метролозите да разгледат необработените данни.

Всъщност, сега се опитвам да ги убедя да ги качат в интернет

с датите и истинските показания.

и да се види дали те са взаимосвързани; да се види дали всички се покачват в един период от време и се понижават през друг.

Ако е така, те може да се колебаят заедно и това ще ни каже нещо много, много интересно.

Но никой не е направил това, не го правят, защото G е константа.

Няма смисъл да се търсят промени.

Виждате ли, ето един много прост пример за това, как догматичните допускания всъщност възпрепятстват научните изследвания.

Аз самият мисля, че константите могат да варират доста значително.

Е, в доста тесни граници, но всички те могат да варират.

И мисля, че ще дойде ден, когато научните списания като Нейчър ще имат седмични сводки за константите.

както борсовия пазар има сводки във вестниците.

"Тази седмица Голямото G се покачи малко, зарядът на електрона се понижи, скоростта на светлината остана непроменена."

и така нататък.

И така, това е една област, само една област, където, според мен, не толкова догматичното мислене може да отвори нови хоризонти.

Една от най-големите области е науката за ума,

това е най-нерешения проблем, както Греъм току-що каза.

Науката просто не може да се справи с факта, че ние сме осъзнати.

И не може да се справи с факта, че нашите мисли, не изглежда да са вътре в мозъците ни.

Нашите преживявания, изглежда, не са вътре в мозъците ни.

Вашия образ за мен сега, изглежда, не е вътре в мозъците ви.

И въпреки това, официалнното схващане е, че някъде вътре в главите ви има по един малък Рупърт

и всичко друго в тази стая е вътре в главите ви.

Вашите преживявания са вътре в мозъка ви.

Аз всъщност правя предположението, че зрението включва проектиране на образи навън,

това, което виждате, е в ума ви, но не е вътре в главата ви.

Нашите умове се разпростират зад пределите на мозъците ни в най-простия акт на възприятие.

Аз мисля, че ние проектираме навън образите, които виждаме и че тези образи докосват това, което гледаме.

Ако ви погледна иззад гърба ви и вие не знаете, че съм там, мога ли да ви повлияя?

Можете ли да почувствате втренчения ми поглед?

Има много свидетелства, че хората могат.

Усещането, че ви гледат втренчено е изключително често срещано преживяване

и последните експериментални изследвания всъщност казват, че е реално.

Животните също, изглежда го имат.

Мисля, че вероятно то е еволюирало от контекста на взаимоотношенията хищник-жертва.

Животните-жертви, които са могли да усещат втренчения поглед на хищнита, са оцелявали по-успешно от тези, които не са могли.

Това би довело до изцяло нов начин на мислене за екологичните взаимоотношения между преследвач и преследван,

и също за обхвата на нашите умове.

Ако погледнем към далечни звезди, мисля, че нашите умове се протягат и в определен смисъл докосват тези звезди

и буквално се простират на астрономически различни дистанции.

Те не са само вътре в главите ни.

Сега може да изглежда удивително, че това е тема на дебати през 21 век.

Ние знаем толкова малко за нашите собствени умове, че въпросът, къде се намират образите, които виждаме

е гореща тема на дебат помежду изучаващите съзнанието в наши дни.

Нямам време да се занимавам с другите догми, но всяка една от тях може да се постави под съмнение.

Ако я поставим под въпрос, ще се отворят нови форми на научни изследвания и нови възможности.

И аз мисля, че като поставяме под въпрос тези догми, които са задържали развитието на науката толкова дълго,

науката ще премине през нов разцвет и ренесанс.

Вярвам тотално във важността на науката.

Прекарал съм целия си живот като научен изследовател, цялата си кариера.

Но мисля, че с преминаването отвъд тези догми, науката може да бъде възродена.

Тя отново ще стане интересна и, надявам се, утвърждаваща живота.

Благодаря ви.