Сю Остин: Морско гмуркане… с инвалидна количка

Когато Сю Остин се снабдява с електрическа инвалидна количка преди 16 години, тя усеща едно невероятно чувство на свобода, но хората я гледат така, сякаш е изгубила нещо. Със своите творби, тя цели да предаде удивлението, което изпитва когато препуска през света. Включва вълнуващи кадри на подводна инвалидна количка, която й позволява да проучи океанското дъно, минавайки покрай рибни пасажи и реейки се свободно на 360 градуса. (Заснето в TEDxWomen)

Чудесно е, че съм тук

да говоря за моето приключение,

да говоря за инвалидната количка

и за свободата, която тя ми предостави.

Започнах да използвам инвалидна количка преди 16 години,

когато едно продължително заболяване

промени моя достъп до света.

Когато започнах да използвам инвалидна количка,

почувствах една невероятна нова свобода.

Бях видяла как животът ми се изплъзва и се ограничава.

Имах чувството, че имам една огромна нова играчка.

Можех да фуча наоколо и да чувствам отново вятъра в лицето си.

Беше вълнуващо дори просто да излезна навън на улицата.

Но независимо от тази моя новооткрита радост и свобода,

реакцията на хората към мен се промени коренно.

Имах чувството, че вече не ме виждат,

сякаш бях си сложила мантия невидимка.

Като че ли ме виждаха чрез техните предположения

за това, как се чувства човек в инвалидна количка.

Когато питах хората с какво асоциират инвалидната количка,

те използваха думи като "лимитация", "страх",

"жал" и "ограничение".

Тогава осъзнах, че тези реакции бяха станали и част от мен

и бяха променили дълбоко моята същност.

Една част от мен се беше отчуждила от себе си.

Не се виждах от собствената си перспектива,

а ясно и непрекъснато от гледна точка

на реакциите на хората към мен.

В резултат, осъзнах, че имам нужда да създам мои собствени истории

за това преживяване,

нови разкази, които да възстановят моята личност.

["Да откриеш Свободата: "Създавайки наши собствени истории, се научаваме да взимаме толкова насериозно текстовете на нашия живот, колкото и "официалните" разкази." - Davis 2009, TEDx Women"]

Започнах да работя над творби,

с които целях да споделя поне част

от радостта и свободата, които чувствах когато използвах инвалидна количка-

електрическа инвалидна количка- за да общувам със света.

Работех, за да променя тези усвоени реакции,

да променя предубежденията, които бяха изградили

моята личност откакто започнах да използвам инвалидна количка,

създавайки неочаквани изображения.

Инвалидната количка се превърна в предмет, с който се рисува и играе.

Когато буквално започнах да оставям

следи от своята радост и свобода,

беше вълнуващо да видя

заинтересованите и изненадани реакции на хората.

Сякаш се отваряха нови перспективи

и настъпваше промяна в мирогледа.

Oказа се, че едно приложение на изкуството

може да пресъздаде една личност

и да промени предубежденията, преразглеждайки познатото.

Така че, когато започнах да се гмуркам, през 2005 г.,

осъзнах, че водолазният апарат разширява спектъра на действие

по същия начин, по който го прави и инвалидната количка,

но водолазният апарат се асоциира

с понятията "вълнение" и "приключение",

напълно различни от реакциите на хората спрямо инвалидната количка.

Затова си помислих, "Какво ли би се случило

ако събера тези две неща заедно?" (Смях) (Аплодисменти)

И тази подводна инвалидна количка

ме отведе на най-невероятното пътешествие,

което съм имала през последните седем години.

И за да придобиете представа как изглежда,

бих искала да споделя с вас един от резултатите

от създаването на този спектакъл

и да ви покажа на какво невероятно пътешествие ме отведе тя.

(Музика)

(Аплодисменти)

Това е най-невероятното преживяване

и надминава повечето други, които съм изживявала.

Аз буквално мога да се въртя

на 360 градуса в пространството

и това е едно възторжено преживяване на радост и свобода.

И най-неочакваното и невероятно нещо е,

че сякаш и други хора виждат и чувстват същите тези неща.

Очите им буквално блесват

и казват неща като: "И аз искам такова"

или "Ако ти можеш да правиш това, значи аз мога да правя всичко."

И тогава си мисля, че те просто

трябва да започнат да мислят по нов начин,

защото виждат един предмет,

за който нямат референтна рамка

или който е отвъд референтната рамка,

която са имали за инвалидната количка.

И мисля, че този момент на напълно нови мисли

може би те дарява с една свобода,

която се разпространява в живота и на останалите хора.

За мен това означава, че те виждат

ценното в различието,

удоволствието, което се изпитва,

когато вместо да се съсредоточаваме върху загубата или ограничението,

откриваме и виждаме силата и удоволствието

да се гледа света от нови вълнуващи перспективи.

За мен инвалидната количка се превръща

в средство за трансформация.

Всъщност аз сега наричам подводната инвалидна количка "Портал",

защото тя буквално ме пренесе

в един нов начин на съществуване,

в нови измерения и на едно ново ниво на съзнание.

И освен това,

тъй като никой досега не е виждал и чувал

за подводна инвалидна количка,

и създавайки този спектакъл, се създават

нови начини на виждане, съществуване и познание,

сега вие вече усвоихте това понятие.

Всички вие също сте част от това произведение на изкуството.

(Аплодисменти)