What Does It Mean to Be a Citizen of the World| Svetoslav Dimitrov | TEDxUNWE

How traveling helps you to understand different cultures?
What does it mean to be a Citizen of the World?
What can doing push-ups in public places teach you?

You'll learn the answers to these questions and more from Svetoslav Dimitrov. A freelance copywriter and travel blogger, Svetoslav's versatile personality has seen a big part of the world.

His adventures to distant Asia have helped with to unveil the secret behind being a "Citizen of the World". In fact, it's MUCH simpler than you think.

This talk was given at a TEDx event using the TED conference format but independently organized by a local community. Learn more at https://www.ted.com/tedx

7.5 милиарда души.

УАУ!

Това е текущото население на Земята,
което живее в над 50,000 града

и повече от 2.5 милиона села.

50,000 града. 2.5 милиона села.

Знаете ли какво е по-интересното, обаче?

Всичките тези 7.5 милиарда души

могат да се съберат на територията на
остров Нова Зеландия.

Искам да си представите следното:
7.5 милиарда души,

натъпкани в една единствена страна,
която е малко по-голяма от България.

Е, Фродо няма да е много щастлив от този
факт... това мога да Ви го гарантирам.

Някои ми разбраха лафчето... :)

Оставяме Властелина на пръстените
настрана и се фокусираме върху

тези 7.5 милиарда души...

и как всеки един от нас е
гражданин на света.

И какво всъщност значи това
да си гражданин на света.

Дали това е броят на визите в
международните ни паспорти?

Може би пък е броят вдишвания,

които правим в различните държави
по света.

Може би пък е броят на последователи в
Инстаграм или приятели във Фейсбук...

Все пак е 2019.

Дали изобщо да си гражданин на света
има нещо общо с някаква бройка.

Е, ако Ви кажа, че бройката или размерът
нямат значение...

Пак ще кажете, че съм пил вода
от пералнята.

Разбира се, тези неща имат значение.

Но може би пък е нещо по-простичко...

Нещо, което трудно може да се измери,

но може да се почувства.

Ще се опитам да отговоря на този въпрос
с една история.

Тя започва от град Женева,
кацнал на едноименното езеро.

30 август, 10:22 минути вечерта.

Излизам в лобито на хотела си,
за да си проверя имейла.

Там виждам момиче от азиатски произход,
което прави същото.

Питам я дали знае паролата за Wi-Fi-a.

След като ми я казва и аз си проверявам
имейла, я питам откъде е.

- От Китай съм! -- казва ми тя.

- Чудесно! Много харесвам Китай и
много се интересувам от различните

култури, традиции и обичаи
на тази огромна страна -- отговарям ѝ аз.

Заговяраме се. Темите ни варират от
китайска политика и икономика

до религия и философия.

Докато се усетим, вече е минало полунощ.

И точно преди да си кажем "Лека нощ",
моята нова приятелка, Джен,

ме кани да я посетя в Китай.

Превъртаме лентата
с няколко месеца напред...

и самолетът ми леко се приземява
на Терминал 3 в китайската столица.

Бързам, тъй като съм много закъснял...

Полетът ми е час и половина или два
по-късно и много се надявам Джен

да ме чака, тъй като знам
само три думи на китайски,

нямам никаква представа
къде се намира хотелът ми

и Google Maps или изобщо Google,
като цяло, не работи в Китай...

Кофти ситуация, нали?

Е, за мое щастие, Джен ме чака
с невероятна усмивка.

Бързо забравям за тревогите си
и се качваме на метрото.

След около час пристигаме в хотела,
където съм свидетел на нова

невероятна изненада!

Още с влизането си в хотела,
Джен се заговаря с рецепционистката.

След една-две минути разговор,
тя се обръща към мен и ми казва,

че е успяла да намали цената
на стаята с нови 20%.

УАУ! Изумен съм!

Бях чувал, че китайците се пазарят на

различни места, обаче в хотел никога не
бях предполагал, че може да го правят...

Нека сега направим един бърз анализ
на тази кратка история.

Човек, когото познавам от два часа от
случаен хотел в Женева...

ме кани да я посетя в Китай,
чака закъснелия ми полет,

посреща ме със сияйна усмивка,

завежда ме до хотела ми и
се пазари да намали цената на

стаята, която, така или иначе,
не беше кой знае колко висока.

Ето това за мен беше един момент, в
който аз се почувствах гражданин на света.

Нека сега видим тази забавна снимка.

Не, тук не целувам Земята, както си
помислихте няколко човека... Видях ви!

Тук правя лицеви опори в
Храма на небето в Пекин.

Вижте, там толкова много ми хареса,
толкова много се почувствах у дома си,

че реших да направя любимото си
занимание: лицеви опори.

Тези, които ме познават, знаят колко
харесвам това занимание.

Кой друг от Вас е фен на лицевите опори?

Един-двама... Оо-хоо, доста сте!

След презентацията ще излезем да направим
лицеви опори на двора, нали?

Друг особено скъп спомен от Китай е
моментът, в който две думи от китайка

ми помогнаха да си избера продукт,
който исках да купя.

Бях в един много отдалечен от центъра мол
и разглеждах козметични продукти.

Тъй като всичките описания бяха на
китайски, а аз както Ви казах,

знаех три думи, може би шест вече...
Явно съм гледал като теле в железница?!?

Точно поради тази причина, една китайка
ме приближи и ми каза:

"Face", сочейки към лицето си.

След това взе един друг продукт и каза
"Hands", сочейки към ръцете си.

Е, да, това може да не Ви звучи много
впечатляващо, но трябва да Ви кажа, че

в Китай английски почти не се говори.

Особено в едно толкова отдалечено
от центъра място.

Друг...

спомен от Китай

е моментът, когато
през всичките осем дни,

моята нова приятелка Джен
беше неотлъчно с мен.

Е, имаше някои моменти, в които

не можеше да бъде с мен, но тя беше
подсигурила нейни приятели или сестра ѝ

да ме придружават навсякъде.

И тогава го осъзнах.

Да си гражданин на света означава
да си с широко отворени сетива,

не само приемайки различията в другите,

но и наслаждавайки им се.

По този начин, Джен беше осем дни с мен
и беше подсигурила компания да бъде с мен.

И тя ме накара да се почувствам един
истински гражданин на света

в едно толкова отдалечено
и различно от България място.

Говорейки за България, аз смятам, че
българите сме един прекрасен народ.

Да, били сме през огън и през ад, но
това не ни прави по-малко гостоприемни...

Дори напротив!

Смятам, че всеки един от нас в тази зала
е гражданин на света.

Освен това, смятам, че
всеки един от нас тук

е горд да се нарече българин.

И сега ще Ви споделя една моя мечта.

Казват, че да споделяш мечти
с другите може да ги опропасти...

но аз не съм суеверен.

Мечтата ми е...

Мечтата ми е все повече хора
да опознават България.

Да обикват нашите планини зелени.

Да се излежават по плажовете ни
със златен пясък.

Да се облизват сладко на
вкусните ни ястия.

Да се дивят на уникалните ни култура,
традиции и обичаи.

Но най-важното!

Най-важното е да се чувстват истински
граждани на света в нашата родина.

И сега ще Ви споделя още нещо.

Вървейки, но не излизайки от това
червено килимче...

по нелекия път към тази мечта, аз вече
реализирах една от целите си.

Наскоро написах най-всеобхватния
пътеводител за България

в дигиталното пространство.

Направих го на английски, тъй като искам
да достигне до повече хора.

Това стана преди малко повече от месец.

През това време десетки
мои приятели и познати

се свързаха с мен, за да ми кажат,
че благодарение на този пътеводител,

България вече е станала една от топ
дестинациите им за посещение в света.

Някои дори си резервираха
самолетни билети за насам.

И така

рагръщайки дигиталните корици

на България пред широката публика...

Аз станах с една идея повече
гражданин на света.

А сега ми казват, че вече няколко човека
ме чакат за лицеви опори на двора...

така че трябва да тръгвам.

Благодаря Ви за вниманието!