Дейвид Р. Доу: Уроци от осъдените на смърт

Какво се случва преди убийство? Като търси начини за намаляване на случаите със смъртна присъда, Дейвид Р. Доу осъзна, че изненадващ брой на осъдени на смърт имат подобни биографии. В разговора си той предлага смел план, който на първо място предотвратява убийства. (Филмирано в TEDxAustin).

Преди две седмици

седях на

кухненската маса със съпругата ми Катя

и разговаряхме за това, какво ще говоря днес.

Имаме 11 годишен син; казва се Линкълн. Той седеше на същата маса,

правейки домашното си по математика.

По време на паузата в разговора

с Катя, погледнах към Линкълн

и внезапно си спомних

един мой клиент.

Клиентът ми се казваше Уил.

Беше от Северен Тексас.

Той не познаваше баща си, защото баща му напуснал

майка му, когато тя била бременна с него.

Той бил обречен да бъде отгледан от самотна майка,

което можеше да бъде добре,

само че тази самотна майка

била параноидна шизофреничка

и когато Уил бил на пет години, тя се опитала да го убие с месарски нож.

Тя била

взета от властите и била откарана в психиатрична клиника,

и през следващите няколко години Уил живял с по-големия си брат,

докато брат му не се самоубил, като се застрелял в сърцето.

След това

Уел бил прехвърлян от един член на семейството на друг,

докато, когато станал на девет години, не заживял самостоятелно.

Тази сутрин когато седях с Катя и Линкълн, гледах към сина си

и осъзнах, че когато клиентът ми Уил

е бил на неговата възраст,

той е живял самостоятелно от две години.

Уил влязъл в гангстерска група

и извършил

много сериозни престъпления,

включително, най-сериозното от тях,

ужасно, трагично убийство.

Уил бил екзекутиран,

като наказание за това убийство.

Но днес

не искам да говоря

за поуката от наказанието. Искам да говаря, за това, че клиентът ми

не трябваше да бъде екзекутиран, но това, за което искам да говоря днес,

е за смъртното наказание,

по начин, по който не съм говорил друг път,

по начин,

който е изцяло непротиворечив.

Мисля, че това е възможно,

защото има пролука

в дебата за смъртна присъда -

може би най-важната пролука -

с която всички са съгласни,

с която най-яростните привърженици на смъртната присъда

и най-яростните аболюционисти

са на едно мнение.

Това е пролуката, която искам да разгледам.

Преди да направя това, искам да отделя няколко минути, за да ви разкажа, как се развива

случай на смъртна присъда

и след това да ви разкажа за поуките, които извлякох през последните 20 години

като адвокат на осъдени на смъртни присъди,

от наблюдаването на повече от сто случая, които се развиваха по този начин.

Можете да мислите за случай на смъртна присъда като история,

която има четири глави.

Първата глава на всеки случай е един и същ

и е трагичен.

Започва с убийството

на невинно човешко същество

и е последвана от процес,

в който убиецът е осъден и изпратен на смърт

и тази смъртна присъда се

дава от щатския апелативен съд.

Втората глава се състои от сложна правна процедура, известна като

щатска молба за хабеас корпус.

Третата глава е още по-сложна правна процедура, известна като

федерално дело за хабеас корпус.

Четвъртата глава

е глава, където много неща могат да се случат. Адвокатите могат да подадат петиция за омекотяване на присъдата,

могат да започнат дори по-сложна защита

или да не направят нищо.

Но четвъртата глава винаги свършва

с екзекуция.

Когато започнах да представям осъдените на смърт, преди 20 години,

хората, осъдени на смърт нямаха право на адвокат или във втората

или четвъртата глава на тази история.

Те са оставени сами.

Всъщност, едва във втората половина на 1980-те години, те получиха

право на адвокат в третата глава

на историята.

Това, което осъдените на смърт трябваше да правят,

беше да разчитат на адвокати доброволци,

които да се занимават с техните легални дела.

Проблемът е, че имаше много повече осъдени на смърт

отколкото бяха адвокатите, които имаха интерес и опит да работят по тези случаи.

Неизбежно,

адвокатите се занимаваха със случаите, които бяха в глава четири -

това, разбира се, има смисъл. Това са случаите, които са най-спешни;

това са хората, които са най-близо до екзекутиране.

Някои от тези адвокати имаха успех; те успяваха да получат нов процес за клиентите си.

Други успяваха да продължат живота на клиентите си, понякога

с години, понякога с месеци.

Но това, което не се случваше,

бше, че нямаше сериозно и устойчиво намаление на убийствата и на

годишните екзекуции в Тексас.

Всъщност, както можете да видите от тази графика, от времето, когато апарата

на екзекуциите в Тексас стана успешен, е в средата до края на 1990-те години,

имаше няклко години, когато броят на годишните екзекуции беше намален

под 20.

В типична година в Тексас

има средно екзекутирани около

двама човека на месец.

В някои години в Тексас сме екзекутирали почти 40 човека и този брой

не се намали значително през последните 15 години.

Все пак, по същото време продължаваме да екзекутираме

около същия брой всяка година,

броят на хората, които са осъдени на смърт

годишно

се намали рязко.

Имаме парадокс,

който е, че броят на годишните екзекуции е останал голям,

но брят на новите смъртни присъди се е намалил.

Защо това е така?

Това не може да бъде свързано с намаление на процента на убийствата,

защото процентът на убийствата не се е намалил

почти толкова рязко, колкото червената линия на тази графика е отишла надолу.

Това, което се е случило, е

че журито е започнало да осъжда все повече хора със затворнически присъди

до живот без възможност на обжалване,

вместо да ги изпраща в екзекуционната стая.

Защо се е случило това?

Това не се е случило поради намаляване на обществената подкрепа

за смъртната присъда. Опонентите на смъртната присъда имат голямо утешение във факта,

че подкрепата на смъртната присъда в Тексас е ниска през цялото време.

Знаете ли какво означава ниско през цялото време в Тексас?

Това означава, че тя е в ниските 60 процента.

Това е наистина добре, сравнено със средата на 1980-те години, когато тя

превишаваше 80 процента,

но не можем да обясним намалението на смъртните присъди и афинитета за

живот без възможност за обжалване поради намалението на подкрепата за смъртно

наказание, защото хората все още подкрепят смъртното наказание.

Какво е причинило този феномен?

Това, което се е случило, е

че адвокатите,

които представят осъдени на смърт са изместили вниманието си

към все по-ранни глави от историята на смъртното наказание.

Преди 25 години те се фокусираха върху глава четири.

Преди 25 години във втората половина на 1980-те години

те преместиха вниманието си от глава четири към глава три.

Те преместиха вниманието си от глава три във втората половина на 1980-те към глава две в

средата на 1990-те. Започвайки от средата до втората половина на 1990-те,

те започнаха да обръщат внимание на глава едно от историята.

Може да мислите, че това намаляване на смъртните присъди и увеличението на

броя на доживотните присъди е нещо добро или нещо лошо.

Не искам да разговарям за това днес.

Всичко, което искам да ви кажа, е че причината, поради която това се е случило,

е защото адвокатите на смъртни присъди разбраха,

че колкото по-рано се включат в случая,

толкова по-голяма е вероятността да спасят живота на клиента си.

Това е първото нещо, което научих.

Ето второто нещо, което научих:

Клиентът ми Уил

не беше изключение от правилото;

той беше правилото.

Понякога казвам, че ако ми кажете името на осъден на смърт -

няма значение в кой щат е, няма значение, дали съм го срещал преди -

ще ви напиша биографията му.

Осем от 10 пъти

детайлите в тази биография

ще бъдат по-малко или повече точни.

Причината за това, е че 80 процента от хората, осъдени на смърт са

хора, които са родени от същия тим нефункционални семейства, от които е роден Уил.

Осемдесет процента от хората, осъдени на смърт,

са хора, изложени

на недоразвита съдебна система.

Това е вторият урок,

който научих.

Намираме се на върха на тази пролука,

с която всеки ще се съгласи.

Хората в тази зала магат да не се съгласят

за това, дали Уил е трябвало да бъде екзекутиран,

но мисля, че всички ще се съгласят,

че най-добрата възможна версия на тази история

ще бъде история,

в която не се случват убийства.

Как да направим това?

Когато синът ни Линкълн решаваше задачата си по математика

преди две седмици, това беше трудна непосилна задача.

Той научаваше, че когато имате трудна непосилна задача,

понякога решението е да я разделите на малки задачи.

Това е, което правим с повечето задачи - в математиката, във физиката, дори в социалната политика -

разделяме ги на малки, по-лесно решими задачи.

Но понякога,

както Дуайт Айзенауер каза,

начинът да решите един проблем,

е да го направите по-голям.

Начинът, по който решаваме този проблем,

е да даправим въпросът за смъртна присъда по-голям.

Трябва да кажем, добре.

Имаме тези четири глави

от историята на смъртно наказание,

но какво се случва, преди

историята да започне?

Можем ли да се вмесим в живота на убиец,

преди да е станал убиец?

Какво можем да направим,

за да избутаме този човек

от пътеката,

която ще доведе до резултат за всеки -

подкрепящите смъртното наказани и опонентите на смъртното наказание -

все още мислят,

че това е лош резултат:

убийство на невинен човек?

Понякога хората казват,

че нещо не е

ракетна наука.

Това, което те искат да кажат с ракетна наука е наистина сложно

а проблема, за който говорим сега е наистина прост.

Това е ракетна наука;

това е математически израз

за доверието, създадено от ракета.

Това, за което говорим днес

е точно толкова сложно.

Това, за което говорим днес е също

ракетна наука.

Клиентът ми Уил

и 80 процента от хората, осъдени на смърт,

са преживели пет глави в живота си,

преди

четирите глави на историята за смъртното наказание.

Мисля за тези пет глави като точки на интервенция,

места в живота им, когато обществото ни

не е могло да се намеси в живота им и да ги избута от пътеката, по която са вървели,

която е създала последствие, което всички ние - поддръжници на смъртното наказание или опоненти

на смъртното наказание -

виждаме като лош резултат.

По време на всяка от тези пет глави:

когато майка му е била бременна с него;

в годините му на ранно детство;

когато е бил в основно училище;

когато е бил в средно училище и след това в гимназия;

и когато е бил в съдебната система за младежи, по време на всяка от тези глави,

и имало много неща, които обществото е могло да направи.

Всъщност, ако си представим,

че има пет различни модела на интервенция, начинът, по който обществото е могло да се намеси

във всяка от тези пет глави

и можехме да ги смесим и съчетаем по начин, по който искаме,

има 3 000 - повече от 3 000 - възможни стратегии,

които можехме да изберем, за да отстраним деца като Уил

от пътя, по който вървят.

Сега не стоя тук днес

с някакво решение.

Но фактът, че имаме още много да учим,

не значи, че сега не знаем много.

Знаем от опита в други щати,

че има много модели на интервенция,

които могат да бъдат използвани в Тексас и във всеки друг щат, който не ги използва,

за да предотвратим последствие, което всички считаме за лошо.

Ще спомена няколко.

Сега не говоря за реформа в съдебната система.

Вероятно това е тема, която е запазена за зала, пълна с адвокати и съдии.

Вместо това, нека да говоря за няколко модела на интервенция,

за които всички можем да помогнем да се случат,

защото те са модели на интервенция, които ще се случат,

когато законодателите и политиците, когато данъкоплатците и гражданите

се съгласят, че това е, което трябва да бъде направено

и ето как трябва да харчим парите си.

Можем да осигурим грижа за децата от ранна възраст

за деца, които са в икономически неизгодно положение или засегнати по друг начин деца

и можем да го вършим безплатно.

Можем да избутаме деца като Уил от пътеката, по която вървят.

Други щати правят това, но ние не го правим.

Можем да осигурим специални училища, гимназии

и средни училища, но дори в К - 5,

която е насочена към икономически и по друг начин засегнати деца и особено към деца,

които не са изложени

на съдебната система за младежи.

Много щати правят това;

Тексас не го прави.

Има още едно нещо, което можем да направим -

има много неща, които можем да направим - едно нещо, което можем да направим,

което ще спомена, това е единственото противоречиво нещо,

което казах днес.

Можем да се намесим

много по-агресивно

в опасни нефункционални домове

и да изведем децата от тях,

преди майките им да вземат кухненски нож и да се опитат да ги убият.

Ако трябва да направим това,

ни е нужно място, където да ги сложим.

Дори ако направим всички тези неща, някои деца ще изпаднат през пукнатините

и ще свършат в тази последна глава, преди да започне историята на убийството,

те ще свършат в съдебната система за младежи.

Дори ако това се случи,

не е твърде късно.

Има още време да ги избутаме,

ако мислим как да ги избутаме,

а не просто да ги накажем.

Има двама професора в Североизток - единият е в Йеил, а другият е в Мериленд -

те основаха училище,

което е свързано с младежкия затвор.

Децата са в затвора, но те ходят на училище от осем сутринта

до четири следобяд.

Това е логистично трудно.

Трябва да се наемат учители,

които искат да преподават в затвор, трява да бъде установено

строго разделение между хората, които работят в училище и затворническите власти

и най-обезкуражаващото, трябва да бъде създадена нова учебна програма, защото

знаете ли какво?

Хората не влизат и не излизат от затвора на семестри.

Но те направиха всички тези неща.

Какво общо имат всички тези неща?

Това, което е общо, е че всички тези неща струват пари.

Някои от хората в залата може би са достатъчно възрастни, за да си спомнят

мъжа в старата реклама за бензинов филтър.

Той казваше: "Можеш да ми платиш сега

или да ми платиш по-късно."

Това, което правим

в системата за смъртно наказание е,

че плащаме по-късно.

Но това, което има значение е,

че за всеки 15 000 долара, които харчим, намесвайки се

в живота на деца, които са икономически и по друг начин онеправдани

в тези по-ранни глави,

спестяваме 80 000 долара за разходи, свързани с престъпления.

Дори ако не сте съгласни,

че има морален императив да правим това,

то просто има икономически смисъл.

Искам да ви разкажа за последния ми разговор с Уил.

Това беше в деня, когато той трябваше да бъде екзекутиран

и просто говорихме.

Нямаше какво да се направи

в неговия случай.

Говорехме за живота му.

Той първо говореше за баща си, когото не познаваше,

който беше починал,

след това за майка си,

която познаваше,

която е все още жива.

Казах му:

"Знам историята.

Чел съм записите.

Знам, че тя се е опитала да те убие."

Казах: "Но винаги съм се чудел, дали ти наистина

си спомняш това."

Казах: "Не си спомням нищо

от пет годишна възраст.

Може би просто си спомняш, че някой ти е казал това."

Той ме погледна и се наведе,

и каза: "Професоре" - той ме познаваше от 12 години и все още ме наричаше професор.

Той каза: "Професоре, не искам да кажа, че омаловажавам това,

но ако майка ти

вземе кухненски нож, който изглежда по-голям от теб,

и те преследва в къщата, крещейки, че ще те убие,

и ти трябва да се заключиш в банята и да подпреш вратата и

да викаш за помощ, докато полицията дойде",

той ме погледна и каза:

"това е нещо, което няма да забравиш."

Нядявам се, че има едно нещо, което всички няма да забравите:

между времето преди да дойдете тук тази сутрин и времето, когато прекъснахме за обяд,

ще бъдат извършени четири убийства

в Съединените щати.

Ще посветим огромни социални ресурси, за да накажем хората, които

са извършили тези престъпления, и това е правилно, защото трябва да наказваме

хората, които правят лоши неща.

Но три от тези престъпления могат да бъдат предотвратени.

Ако направим картината по-голяма

и посветим вниманието си на по-ранните глави,

никога няма да напишем първото изречение,

с което започва историята на смъртната присъда.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)