Return to Video

Аарон Хюи: Американските родни военопленници

  • 0:00 - 0:03
    Днес съм тук, за да ви покажа моите снимки на племето Лакота.
  • 0:04 - 0:06
    Много от вас може да са чували за Лакота,
  • 0:06 - 0:08
    или поне за по-голямата група от племена,
  • 0:08 - 0:10
    наричана Сиукси.
  • 0:10 - 0:13
    Лакота са едно от многото племена, които са били преместени от земите им
  • 0:13 - 0:15
    в лагери за военнопленници,
  • 0:15 - 0:17
    които сега се наричат резервати.
  • 0:17 - 0:19
    Резервата Пайн Ридж (Боров хребет),
  • 0:19 - 0:21
    предмета на днешната презентация,
  • 0:21 - 0:23
    се намира на около 75 мили (120 км.) югоизточно
  • 0:23 - 0:25
    от Блак Хилс (Черните хълмове) в Южна Дакота.
  • 0:25 - 0:27
    Понякога е споменаван
  • 0:27 - 0:30
    като Военнопленнически лагер номер 334,
  • 0:30 - 0:33
    и това е мястото, където племето Лакота живее сега.
  • 0:33 - 0:35
    Сега, ако някой от вас някога е чувал за АДИ,
  • 0:35 - 0:37
    "Американско движение на индианците,"
  • 0:37 - 0:39
    или за Ръсел Мийнс,
  • 0:39 - 0:41
    или за Ленард Пелтие,
  • 0:41 - 0:43
    или за протестите в Оглала,
  • 0:43 - 0:46
    тогава знаете, че Пайн Ридж е епицентър
  • 0:46 - 0:49
    на индианските проблеми в САЩ.
  • 0:49 - 0:51
    И така аз бях поканен да говоря малко днес
  • 0:51 - 0:53
    за връзката ми с Лакота,
  • 0:53 - 0:55
    и това е много трудно за мен.
  • 0:55 - 0:57
    Защото, ако не сте забелязали от цвета на кожата ми,
  • 0:57 - 0:59
    аз съм бял,
  • 0:59 - 1:02
    и това е огромна бариера в индианските резервати.
  • 1:04 - 1:06
    Ще видите много хора на моите снимки днес,
  • 1:06 - 1:09
    и аз станах много близък с тях, и те ме посрещаха като семейство.
  • 1:09 - 1:11
    Те ме наричаха брат и чичо,
  • 1:11 - 1:13
    и ме каниха отново и отново през последните пет години.
  • 1:13 - 1:15
    Но на Пайн Ридж
  • 1:15 - 1:18
    аз винаги ще бъда това, което се нарича уасичу,
  • 1:18 - 1:21
    и уасичу е дума от езика Лакота,
  • 1:21 - 1:23
    която означава не-индианец,
  • 1:23 - 1:25
    но друга версия на тази дума
  • 1:25 - 1:29
    означава "този, който взима най-доброто месо за себе си."
  • 1:29 - 1:31
    И това е, върху което искам да се съсредоточа,
  • 1:31 - 1:33
    този, който взима най-добрата част на месото.
  • 1:33 - 1:35
    Това означава алчен.
  • 1:36 - 1:38
    Нека се огледаме в тази зала днес.
  • 1:38 - 1:41
    Намираме се в частно училище в американския Запад,
  • 1:41 - 1:44
    седейки в червени кадифени столове,
  • 1:44 - 1:46
    с пари в джобовете си.
  • 1:46 - 1:48
    И ако погледнем нашия живот,
  • 1:48 - 1:50
    наистина сме вземали
  • 1:50 - 1:52
    най-добрата част на месото.
  • 1:52 - 1:55
    Така че нека да погледнем днес серия от снимки
  • 1:55 - 1:57
    на хора, които са загубили,
  • 1:57 - 1:59
    така че да можем да спечелим,
  • 1:59 - 2:02
    и помнете, че когато видите лицата на тези хора,
  • 2:02 - 2:05
    това не са просто снимки на племето Лакота,
  • 2:05 - 2:08
    те са валидни за всички местни хора.
  • 2:10 - 2:12
    На този лист хартия
  • 2:12 - 2:14
    е историята, както я научих
  • 2:14 - 2:17
    от моите Лакота приятели и семейство.
  • 2:17 - 2:19
    По-долу е времева графика
  • 2:19 - 2:22
    на сключените договори, нарушените договори
  • 2:22 - 2:24
    и масовите убийства, маскирани като битки.
  • 2:24 - 2:26
    Ще започна с 1824 година.
  • 2:26 - 2:28
    Това, което е известно като "Бюрото за индиански въпроси"
  • 2:28 - 2:30
    беше създадено в рамките на Военния отдел,
  • 2:30 - 2:32
    определяйки начален тон на агресия
  • 2:32 - 2:34
    в отношенията ни с американските индианци.
  • 2:34 - 2:36
    1851 г.:
  • 2:36 - 2:38
    Първият договор от Форт Ларами е подписан,
  • 2:38 - 2:41
    ясно маркиращ границите на нацията Лакота.
  • 2:41 - 2:43
    Според договора,
  • 2:43 - 2:45
    тези земи са една суверенна нация.
  • 2:45 - 2:47
    Ако границите на този договор бяха спазени --
  • 2:47 - 2:50
    и има правно основание, че те е трябвало да бъдат спазени --
  • 2:50 - 2:53
    тогава САЩ щеше да изглежда така днес.
  • 2:55 - 2:57
    10 години по-късно,
  • 2:57 - 3:00
    Законът за чифлиците, подписан от президента Линкълн,
  • 3:00 - 3:03
    отприщи поток от бели заселници в земите на индианците.
  • 3:03 - 3:05
    1863 г.:
  • 3:05 - 3:07
    Въстание на племето Санти Сиукси в Минесота,
  • 3:07 - 3:10
    завършва с обесването на 38 мъже Сиукси,
  • 3:10 - 3:13
    най-голямата масова екзекуция в историята на САЩ.
  • 3:14 - 3:16
    Екзекуцията била разпоредена от президента Линкълн,
  • 3:16 - 3:18
    само два дни след
  • 3:18 - 3:21
    като подписал Прокламацията за освобождаване на робите.
  • 3:22 - 3:25
    1866 година, началото на трансконтиненталната жп линия --
  • 3:25 - 3:27
    една нова ера.
  • 3:27 - 3:29
    Ние присвоихме земи за трасета и влакове,
  • 3:29 - 3:32
    за да минем по-напряко през сърцето на Лакота нацията.
  • 3:32 - 3:34
    Договорите бяха изхвърлени през прозореца.
  • 3:34 - 3:37
    В отговор на това, три племена, водени от Лакота вожда Червен Облак,
  • 3:37 - 3:40
    атакували и разгромили армията на САЩ многократно.
  • 3:40 - 3:42
    Искам да повторя тази част.
  • 3:42 - 3:45
    Лакота разгромява армията на САЩ.
  • 3:45 - 3:48
    1868 г.: Вторият договор от Форт Ларами
  • 3:48 - 3:51
    ясно гарантира суверенитета на Великата Сиукска нация
  • 3:51 - 3:54
    и собствеността на Лакота върху свещените Черни Хълмове.
  • 3:54 - 3:56
    Правителството също обещава земя и ловни права
  • 3:56 - 3:58
    в околните щати.
  • 3:58 - 4:00
    Ние сме обещали, че областта на реката Паудър,
  • 4:00 - 4:03
    щяла да бъде оттогава нататък затворена за всички бели.
  • 4:03 - 4:05
    Договорът изглеждал като пълна победа
  • 4:05 - 4:07
    за Червения Облак и Сиуксите.
  • 4:07 - 4:10
    Всъщност това е единствената война в американската история,
  • 4:10 - 4:13
    в която правителството договаря мир,
  • 4:13 - 4:16
    като предоставя всичко, поискано от врага.
  • 4:18 - 4:20
    1869 г.:
  • 4:20 - 4:22
    Трансконтиненталната жп линия била завършена.
  • 4:22 - 4:25
    Тя започнала да превозва, наред с други неща, голяма бройка ловци,
  • 4:25 - 4:28
    които започнали повсеместното избиване на биволи,
  • 4:28 - 4:31
    премахвайки източника на храна, облекло и подслон за Сиуксите.
  • 4:31 - 4:33
    1871 г.:
  • 4:33 - 4:35
    Актът за изземване на индианските земи,
  • 4:35 - 4:38
    поставя всички индианци под опеката на федералното правителство.
  • 4:38 - 4:41
    Освен това, военните издават заповеди,
  • 4:41 - 4:44
    забранявайки на западните индианци да напускат резерватите.
  • 4:44 - 4:46
    Всички западни индианци в този момент от време
  • 4:46 - 4:48
    стават военнопленници
  • 4:48 - 4:50
    Също така през 1871 година,
  • 4:50 - 4:52
    се прекратява подписването на договори.
  • 4:52 - 4:55
    Проблемът с договорите е, че те позволяват на племената да съществуват
  • 4:55 - 4:57
    като суверенни нации и ние не можем да си позволим това;
  • 4:57 - 4:59
    имахме планове.
  • 4:59 - 5:01
    1874 г.:
  • 5:01 - 5:04
    Генерал Джордж Къстър обявява откриването на злато на територията на Лакота,
  • 5:04 - 5:06
    по специално в Черните Хълмове.
  • 5:06 - 5:08
    Новината за златото предизвиква масивен приток на бели заселници
  • 5:08 - 5:10
    в Лакота нацията.
  • 5:10 - 5:12
    Къстър препоръчва, че Конгресът трябва да намери начин
  • 5:12 - 5:14
    да прекрати договореностите със Лакота,
  • 5:14 - 5:16
    колкото е възможно по-скоро.
  • 5:16 - 5:19
    1875 г.: Започва войната за Лакота,
  • 5:19 - 5:22
    за нарушаване на договора от Форт Ларами.
  • 5:22 - 5:24
    1876 г.:
  • 5:24 - 5:26
    На 26 юли,
  • 5:26 - 5:28
    на път да атакува Лакота селище,
  • 5:28 - 5:30
    Седмата кавалерия на Къстър е разбита
  • 5:30 - 5:32
    в битката при Литъл Биг Хорн (Малкия голям рог).
  • 5:32 - 5:34
    1877 г.:
  • 5:34 - 5:37
    Великият Лакота войн и главатар на име Луд Кон
  • 5:37 - 5:39
    се предава във Форт Робинсън.
  • 5:39 - 5:42
    По-късно бива убит, докато е в ареста.
  • 5:45 - 5:48
    1877 е и годината, когато намираме начин
  • 5:48 - 5:50
    да заобиколим договорите от Форт Ларами.
  • 5:50 - 5:53
    Ново споразумение бе представено на Сиуксите главатари и техните водещи мъже,
  • 5:53 - 5:56
    в кампания, известна като "продажба или глад."
  • 5:56 - 5:59
    Подпишете хартията, или няма да има никаква храна за племето ви.
  • 5:59 - 6:02
    Само 10% от възрастното мъжко население подписва.
  • 6:02 - 6:04
    Договорът от Форт Ларами
  • 6:04 - 6:06
    изисква най-малко три-четвърти от племето
  • 6:06 - 6:08
    да преотстъпят земя.
  • 6:08 - 6:10
    Тази клауза е очевидно пренебрегната.
  • 6:10 - 6:13
    1887 г.: Актът Доус.
  • 6:13 - 6:16
    Колективната собственост на земя от резерватите приключва.
  • 6:16 - 6:19
    Резерватите са разрязани на 160-акрови парцели
  • 6:19 - 6:21
    и разпределени на отделни индианци,
  • 6:21 - 6:23
    като се отървават от излишъка.
  • 6:23 - 6:26
    Племената губят милиони акри.
  • 6:26 - 6:28
    Американската мечта за отделна собственост върху земята
  • 6:28 - 6:30
    се оказва много остроумен начин
  • 6:30 - 6:33
    за разделяне на резерватите, докато нищо не остава.
  • 6:33 - 6:35
    Този ход унищожава резерватите,
  • 6:35 - 6:38
    което улеснява допълнителното разделяне и продаване,
  • 6:38 - 6:41
    с всяко изминало поколение.
  • 6:41 - 6:43
    Повечето от излишната земя
  • 6:43 - 6:45
    и много от парцелите в границите на резерватите
  • 6:45 - 6:48
    сега са в ръцете на белите фермери.
  • 6:48 - 6:51
    Още веднъж, тлъстия дял на земята отива при уасичу.
  • 6:52 - 6:54
    1890 г., дата, която считам
  • 6:54 - 6:57
    за най-важната в тази презентация.
  • 6:57 - 6:59
    Това е годината на клането при Уундед Нии (Ранено коляно).
  • 6:59 - 7:01
    На 29 декември,
  • 7:01 - 7:04
    американските военни части заобиколят Сиукски лагер край притока на Уундед Нии
  • 7:04 - 7:06
    и заколват главатаря Голяма Стъпка
  • 7:06 - 7:08
    и 300 военнопленници,
  • 7:08 - 7:10
    с помощта на ново скорострелно оръжие,
  • 7:10 - 7:12
    което изстрелва експлодиращи гилзи,
  • 7:12 - 7:14
    наречено картечница Хочкис.
  • 7:14 - 7:16
    За тази така наречена битка,
  • 7:16 - 7:19
    20 "Медали за чест" от Конгреса,
  • 7:19 - 7:22
    са дадени за храбростта на 7-ма кавалерия.
  • 7:22 - 7:24
    До този ден,
  • 7:24 - 7:27
    това са най-много "Медали за чест,"
  • 7:27 - 7:30
    които някога са давани в една битка.
  • 7:30 - 7:32
    Повече "Медали за чест" са раздадени
  • 7:32 - 7:34
    за безразборното клане на жени и деца,
  • 7:34 - 7:36
    отколкото във всяка друга битка в Първата световна война,
  • 7:36 - 7:38
    Втората световна война,
  • 7:38 - 7:40
    Корея, Виетнам,
  • 7:40 - 7:43
    Ирак или Афганистан.
  • 7:44 - 7:46
    Клането при Уундед Нии
  • 7:46 - 7:49
    се счита за края на индианските войни.
  • 7:49 - 7:51
    Всеки път, когато посещавам мястото
  • 7:51 - 7:53
    на масовия гроб в Уундед Нии,
  • 7:53 - 7:55
    го виждам не само като гроб
  • 7:55 - 7:57
    за Лакота или за Сиуксите,
  • 7:57 - 8:00
    но като гроб за всички туземни хора.
  • 8:03 - 8:05
    Светият човек, Черен Лос, казва:
  • 8:05 - 8:07
    "Не знаех тогава,
  • 8:07 - 8:09
    колко много беше унищожено.
  • 8:09 - 8:11
    Когато гледам назад сега,
  • 8:11 - 8:13
    от този висок хълм на старите ми години,
  • 8:13 - 8:15
    все още мога да видя заколените жени и деца,
  • 8:15 - 8:17
    лежащи на купчини и разпръснати,
  • 8:17 - 8:20
    по цялото протежение на кривото дере,
  • 8:23 - 8:25
    толкова ясно, колкото когато ги видях
  • 8:25 - 8:28
    с все още младите си очи.
  • 8:31 - 8:34
    И виждам, че нещо друго е умряло там, в кървавата кал,
  • 8:35 - 8:38
    и било погребано в снежната буря.
  • 8:39 - 8:42
    Мечтата на хората е загинала там,
  • 8:42 - 8:45
    и това е била красива мечта."
  • 8:46 - 8:48
    С това събитие,
  • 8:48 - 8:51
    нова ера в историята на местните жители в Америка започва.
  • 8:52 - 8:54
    Всичко може да се измерва
  • 8:54 - 8:57
    преди Уундед Нии и след.
  • 8:57 - 8:59
    Защото в този момент,
  • 8:59 - 9:02
    с пръсти върху спусъците на картечниците Хочкинс,
  • 9:02 - 9:06
    правителството на САЩ открито заявява своята позиция към правата на местните жители.
  • 9:06 - 9:08
    Те били уморени от договори.
  • 9:08 - 9:10
    Те били уморени от свещени хълмове.
  • 9:10 - 9:13
    Били уморени от призрачни танци.
  • 9:13 - 9:16
    И били уморени от всички неудобства на Сиуксите.
  • 9:16 - 9:19
    И така донесли своите топове.
  • 9:20 - 9:23
    "Искате да бъдете индианци сега," казали,
  • 9:23 - 9:25
    с пръст на спусъка.
  • 9:30 - 9:32
    1900 г.:
  • 9:32 - 9:35
    индианското население в САЩ достигна най-ниската точка --
  • 9:36 - 9:38
    по-малко от 250 000,
  • 9:38 - 9:40
    в сравнение с около осем милиона
  • 9:40 - 9:42
    през 1492 година.
  • 9:44 - 9:46
    Бързо напред.
  • 9:46 - 9:48
    1980 г.:
  • 9:48 - 9:50
    Най-дълго продължаващото съдебно дело в историята на САЩ,
  • 9:50 - 9:53
    Сиукската нация срещу Съединените щати,
  • 9:53 - 9:56
    беше решено от Върховния съд на САЩ.
  • 9:57 - 10:00
    Съдът установи, че когато Сиуксите били преселени в резерватите
  • 10:00 - 10:03
    и седем милиона акра от земите им
  • 10:03 - 10:06
    били отворени за фермери и чифликчии,
  • 10:06 - 10:08
    условията на втория договор от Форт Ларами
  • 10:08 - 10:10
    са били нарушени.
  • 10:10 - 10:12
    Съдът постанови,
  • 10:12 - 10:14
    че Черните Хълмове са били незаконно извзети
  • 10:14 - 10:16
    и, че първоначалната предложена цена заедно с лихви
  • 10:16 - 10:18
    трябва да бъде изплатена на сиукската нация.
  • 10:18 - 10:20
    Като цена за Черните Хълмове,
  • 10:20 - 10:23
    съдът постанови само 106 милиона долара
  • 10:23 - 10:25
    за сиукската нация.
  • 10:25 - 10:28
    Сиуксите отказаха парите с гневни възгласи:
  • 10:28 - 10:31
    "Черните Хълмове не са за продажба."
  • 10:31 - 10:33
    2010 г.:
  • 10:33 - 10:36
    Статистиката за местното население днес,
  • 10:36 - 10:39
    повече от век след клането при Уундед Нии,
  • 10:39 - 10:41
    разкрива наследството на колонизация,
  • 10:41 - 10:43
    принудителна миграция
  • 10:43 - 10:45
    и нарушенията на договорите.
  • 10:45 - 10:48
    Безработицата в индианския резерват в Пайн Ридж
  • 10:48 - 10:51
    се колебае между 85 и 90 процента.
  • 10:51 - 10:54
    Жилищната служба не може да изгражда нови постройки,
  • 10:54 - 10:56
    и съществуващите постройки се разпадат.
  • 10:56 - 10:58
    Много са бездомни,
  • 10:58 - 11:00
    а тези с жилища са наблъскани в изгнили сгради,
  • 11:00 - 11:02
    с до 5 семейства.
  • 11:02 - 11:04
    39% от къщите в Пайн Ридж
  • 11:04 - 11:06
    са без електричество.
  • 11:06 - 11:09
    Най-малкото 60% от домовете в резервата
  • 11:09 - 11:11
    са заразени с черна плесен.
  • 11:11 - 11:13
    Повече от 90 процента от населението
  • 11:13 - 11:16
    живее под прага на бедността на федералното правителство.
  • 11:16 - 11:19
    Нивото на туберкулоза в Пайн Ридж,
  • 11:19 - 11:22
    е около осем пъти по-високо от средното за САЩ.
  • 11:22 - 11:24
    Нивото на детска смъртност
  • 11:24 - 11:26
    е най-високото на този континент,
  • 11:26 - 11:29
    и е около три пъти по-високо от средното за САЩ.
  • 11:29 - 11:31
    Ракът на маточната шийка е пет пъти по-висок
  • 11:31 - 11:33
    от средното за САЩ.
  • 11:33 - 11:36
    Преждевременното напускане на училище достига до 70 процента.
  • 11:36 - 11:38
    Назначенията на учители
  • 11:38 - 11:41
    са осем пъти по-високи от средните за САЩ.
  • 11:41 - 11:44
    Често, баби и дядовци отглеждат внуците си,
  • 11:44 - 11:47
    защото родителите, заради алкохолизъм,
  • 11:47 - 11:49
    домашно насилие и всеобща апатия,
  • 11:49 - 11:51
    не могат да ги отгледат.
  • 11:52 - 11:55
    50% от населението над 40-годишна възраст
  • 11:55 - 11:57
    страда от диабет.
  • 11:57 - 11:59
    Продължителността на живота при мъжете
  • 11:59 - 12:01
    е между 46
  • 12:01 - 12:04
    и 48 години --
  • 12:04 - 12:06
    приблизително същата,
  • 12:06 - 12:09
    като в Афганистан и Сомалия.
  • 12:10 - 12:13
    Последната глава във всеки успешен геноцид,
  • 12:13 - 12:15
    е тази, в която насилника
  • 12:15 - 12:18
    може да вдигне ръце и да каже:
  • 12:18 - 12:21
    "Боже мой, какво вършат тези хора върху себе си?
  • 12:21 - 12:23
    Те се избиват взаимно.
  • 12:23 - 12:25
    Те се избиват взаимно,
  • 12:25 - 12:28
    докато ние ги гледаме как умират."
  • 12:28 - 12:31
    Ето как достигнахме до притежаването на тези Съединени щати.
  • 12:31 - 12:33
    Това е наследството
  • 12:33 - 12:35
    на "Предопределена съдба."
  • 12:35 - 12:37
    Затворници биват мъртвородени
  • 12:37 - 12:39
    във военнопленнически лагери,
  • 12:39 - 12:42
    дълго време след като пазачите са си отишли.
  • 12:44 - 12:46
    Това са останалите кости,
  • 12:46 - 12:49
    след като най-добрите месо е било взето.
  • 12:51 - 12:53
    Преди много време,
  • 12:53 - 12:55
    поредица от събития били задвижени,
  • 12:55 - 12:58
    от хора, които изглеждат като мен, от уасичу,
  • 12:58 - 13:00
    нетърпеливи да вземат земята и водата,
  • 13:00 - 13:03
    и златото в планините.
  • 13:03 - 13:05
    Тези събития доведоха до ефекта на доминото,
  • 13:05 - 13:07
    който все още не е завършил.
  • 13:07 - 13:11
    Колкото и отдалечени като доминиращо общество да се чувстваме
  • 13:12 - 13:15
    от клането през 1890 година,
  • 13:15 - 13:18
    или от поредицата нарушени договори от преди 150 години,
  • 13:19 - 13:21
    аз все пак трябва да ви задам въпроса:
  • 13:21 - 13:24
    как се чувствате за статистиката в днешно време?
  • 13:25 - 13:27
    Каква е връзката
  • 13:27 - 13:29
    между тези снимки на страдание
  • 13:29 - 13:31
    и историята, която току-що ви прочетох?
  • 13:31 - 13:33
    И каква част от тази история
  • 13:33 - 13:35
    е необходимо да притежавате?
  • 13:35 - 13:38
    Дали нещо от това е ваша отговорност днес?
  • 13:39 - 13:42
    Казаха ми, че трябва да има нещо, което можем да направим.
  • 13:42 - 13:45
    Трябва да има призив за действие.
  • 13:45 - 13:48
    Защото толкова дълго време стоя настрани,
  • 13:48 - 13:50
    в ролята си на свидетел,
  • 13:50 - 13:53
    просто правейки снимки.
  • 13:53 - 13:56
    Понеже привидно решението е толкова далеч назад във времето,
  • 13:56 - 13:58
    се нуждаех най-малко от машина на времето,
  • 13:58 - 14:00
    за да ги достигна.
  • 14:00 - 14:02
    Страданието на местното население
  • 14:02 - 14:05
    не е прост проблем за разрешаване.
  • 14:06 - 14:08
    Това не е нещо, с което всеки може да се захване,
  • 14:08 - 14:10
    по начина, по който се помага на Хаити,
  • 14:10 - 14:13
    по който се борим със СПИН, или се борим с глада.
  • 14:13 - 14:15
    Решението, както се нарича,
  • 14:15 - 14:18
    може да бъде много по-трудно за доминиращото общество,
  • 14:18 - 14:20
    отколкото, да речем, 50-доларов чек,
  • 14:20 - 14:22
    или пътуване до църквата,
  • 14:22 - 14:24
    да нарисуваме някакви покрити с графити къщи,
  • 14:24 - 14:26
    или крайградско семейство,
  • 14:26 - 14:29
    даряващо кутия с дрехи, които дори не искат вече.
  • 14:29 - 14:31
    Така че къде ни отвежда това?
  • 14:31 - 14:34
    Да свиваме рамене в тъмното?
  • 14:34 - 14:36
    Съединените Щати
  • 14:36 - 14:38
    продължават ежедневно
  • 14:38 - 14:40
    да нарушават условията
  • 14:40 - 14:42
    на договорите от Форт Ларами с Лакота
  • 14:42 - 14:45
    от 1851 г. и 1868 г.
  • 14:45 - 14:47
    Призива за действие, който предлагам днес --
  • 14:47 - 14:50
    моето TED желание -- е следното:
  • 14:51 - 14:53
    Почитайте договорите.
  • 14:53 - 14:55
    Върнете обратно Черните Хълмове.
  • 14:55 - 14:58
    Не е ваша работа, какво ще правят с тях.
  • 15:00 - 15:06
    (Ръкопляскания)
Title:
Аарон Хюи: Американските родни военопленници
Speaker:
Aaron Huey
Description:

Усилията на Аарон Хюи да снима бедността в Америка го довеждат до индианския резерват в Пайн Ридж, където борбата на местните лакота хора -- ужасяваща, и до голяма степен игнорирана -- го принуждават да пренасочи вниманието си. Пет години на работа по-късно, неговите поразителни снимки се преплитат с шокиращ урок по история, в този смел, откровен разговор от TEDxDU.

more » « less
Video Language:
English
Team:
TED
Project:
TEDTalks
Duration:
15:07
Anton Hikov added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions