Какво ще кажете на дъщерите си за 2016?

С думи остри като счупено стъкло, Чинака Ходж разтваря 2016 и позволява на 12 месеца насилие, скръб, страх, срам, смелост и надежда да се излеят в тази оригинална поема, за една година, която никой от нас няма скоро да забрави.

Разкажете на дъщерите си за тази година,

когато се събудихме нуждаейки си от кафе,

но вместо това открихме трупове,
разпръснати по сутрешните вестници,

измокрени факсимилета на нашите сестри,
съпруги, малолетни деца.

Кажи на бебето си за тази година, когато тя
попита, което със сигурност ще направи,

кажи й, че отдавна се очакваше.

Признай, че дори в годината, в която призовахме
свободата, не я притежавахме напълно.

Все още имаше закони за всеки начин,
по който използвахме интимните си части

докато се докопваха до меките ни извивки,

сграбчвани без грижа за съгласие,

никакви закони, създадени за мъжете,
които ги прилагаха.

Бяхме обучени да се укриваме,

да чакаме, да треперим и да се крием,

да чакаме още, застинали, да чакаме.

Беше ни казано да мълчим.

Но кажете на дъщерите си за това
военно време,

година предхождана от същия резултат,

както и преди две десетилетия,

избърсахме очите си,

украсихме каскетите си със знамена,

евакуирахме криминалната сцена на клуба,

мяукахме по улиците,

полагахме телата си върху бетона
срещу очертанията на нашите паднали,

викахме, "Разбира се, че бяхме важни,"

пеехме за нашите изчезнали.

Жените плачеха тази година.

Наистина плачеха.

В същата тази година бяхме готови.

Годината, когато загубихме своите задръжки
и продължихме с безгрижна смелост

бе също годината, в която
гледахме в оръжия

пеехме за кранове в небесата,
навеждахме се и се прикривахме,

хващахме злато в хиджаби,
събирахме смъртни заплахи,

познавахме се като патриоти,

казахме, "Сега сме на 35, време да се
задомим и си намерим партньор,"

направихме карти за детска радост,
засрамени единствено от страх,

наричахме се дебели и разбира се,
имахме предвид

безупречни.

Тази година бяхме жени,

не булки или играчки,

не пол от мръсна марка,

не концесия, а жени.

Инструктирайте бебета си.

Примпомнете им, че годината премина
като мека или малка.

Някои от нас за първи път заявиха,
че са жени,

поеха тази клетва на солидарност сериозно.

Някои от нас родиха деца, а
други не успяха,

и никоя от нас не постави под въпрос
дали това ни прави реални

или подходящи, или истински.

Когато тя те попита за тази година,

твоята дъщеря, дали твоето потомство
или наследник на триумфа ти,

от нейната утешителна страна на
историята бавно превръщаща се в жена,

тя ще се чуди и ще пита неспирно,

въпреки че не може да
осъзнае твоята саможертва,

тя ще пази оценката ти за нея
като нещо свято,

любопитно разпитвайки,"Къде беше ти?

Бори ли се? Беше ли изпълнена
със страх или страховита?

Какво оцвети стените на твоето съжаление?

Какво направи за жените
в годината, когато бе време?

Тази пътека, която си проправила за мен,
кои кости трябваше да се прекършат?

Направи ли достатъчно, и добре ли си мамо?

Героиня ли си?

Тя ще задава трудните въпроси.

Няма да я е грижа за извивката
около дъгата на веждите ти,

за тежестта на раменете ти.

Тя няма да пита
за споменаванията ти.

Твоята дъщеря, за която си отдала толкова
много, иска да знае

какво си донесла, какъв подарък,
каква светлина си предпазила от изгасване?

Когато те дойдоха за жертви през нощта,

проспа ли го или
беше на крак?

Каква бе цената да бъдеш будна?

В годината, в която казхме че няма време,
какво напрви с твоята привилегия?

Облагодетелства ли се
от мизерията на други?

Гледаше ли настрани или
директно в пламъка?

Знаеше ли своите умения
или ги третираше като тежест?

Беше ли заблудена от епитетите
на "гадна" или "по-малко от"?

Учеше ли с отворено сърце
или със стиснат юмрук?

Къде беше ти?

Кажи й истината. Направи я твой живот.

Потвърди го. Кажи: "Дъще, стоях там

в момента, изрисуван на лицето ми
като кама,

и го хвърлих обратно към себе си,

проправяйки място за теб."

Кажи й истината, как си живяла
въпреки неравните шансове.

Кажи й че си била смела,

и винаги, винаги
в компанията на кураж,

най вече в дните, когато си
била сама със себе си.

Кажи й, че е родена както и ти,

както майките ни преди нас,
и сестрите до тях

в епохата на легендите, както винаги.

Кажи й, че се е родила точно навреме,

точно навреме,

за да води.

(Аплодисменти)