Как отдавна забравен вирус може да ни помогне да намерим решение на кризата с антибиотиците.

Вирусите имат лоша слава, но някои от тях може един ден да спасят живота ви, твърди предприемачът в областта на биотехнологиите Александър Белкреди. В тази изключително интересна лекция той ни запознава с бактериофагите - вируси от естествен произход, които ловят и убиват вредни бактерии със смъртоносна точност, и ни показва как тези веднъж забравени организми могат да ни дадат нова надежда срещу нарастващата заплаха от резистентните на антибиотици супербактерии.

Спрете за момент

и помислете за вирус.

Какво ви идва на ум?

Болест?

Страх?

Най-вероятно нещо много неприятно.

Не всички вируси са еднакви.

Вярно е, че някои от тях причиняват
ужасни заболявания.

Но други могат да правят точно обратното -
могат да лекуват болести.

Тези вируси се наричат „бактериофаги“.

За пръв път чух
за бактериофагите през 2013.

Тъстът ми, който е хирург,

ми разказваше за жена,
която лекува.

Имала травма на коляното,
трябвало да ѝ направят няколко операции

и по време на тях

развила хронична
бактериална инфекция на крака.

За нейно нещастие,

бактериите причиняващи инфекцията
не се повлиявали

от никой от наличните антибиотици.

В такъв случай единствената възможност
би била ампутация на крака,

за да бъде спряно разпространението
на инфекцията.

Тъстът ми отчаяно се нуждаеше
от различен вид решение

и подаде молба за експериментално лечение
с бактериофаги като последна надежда.

И познайте какво стана - то беше успешно!

След триседмична терапия с бактериофагите
хроничната инфекция беше излекувана,

докато преди това нито един антибиотик
не беше помогнал.

Бях запленен от тази странна идея -

вируси, които лекуват инфекция.

До ден днешен съм запленен от
потенциала на бактериофагите в медицината.

И миналата година напуснах работа,
за да създам компания в тази област.

Така, какво е бактериофаг?

Изображението, което виждате на екрана
беше заснето с електронен микроскоп.

И това означава,че това на екрана,
в действителност е извънредно малко.

Зърнестото нещо по средата
с главата, издълженото тяло

и краката -

това е изображението
на типичен бактериофаг.

Сладуран е.

(Смях)

Сега погледнете ръката си.

Нашият екип установи, че имате
над 10 милиарда бактериофаги

на всяка ръка.

Какво правят там?

(Смях)

Ами, вирусите са добри
в заразяването на клетки.

А бактериофагите --
в заразяването на бактерии.

А ръката ви, също като
голяма част от тялото ни,

е развъдник на бактерии,

което я превръща в идеална
ловна територия за бактериофагите.

Защото, в крайна сметка,
бактериофагите ловят бактерии.

Също така е важно да се знае, че
бактериофагите са много избирателни ловци.

Обикновено, един бактериофаг заразява само
един единствен вид бактерия.

На това изображение тук,
бактериофагът, който виждате

лови бактерия наречена
стафилококус ауреус,

която е известна като МРС
в резистентната си на лекарства форма.

Тя причинява инфекции на кожата
или на рани.

Бактериофагът ловува с краката си.

Краката му са всъщност силно
чувствителни рецептори,

които търсят подходящата повърхност
върху бактериалната клетка.

Когато я намери,

бактериофагът се закача
към клетъчната стена на бактерията

и инжектира ДНК-то си.

ДНК-то се намира в главата
на бактериофага

и навлиза в бактерията
по издълженото тяло.

В този момент бактериофагът
репрограмира бактерията

да произвежда много нови бактериофаги.

Бактерията се превръща във
фабрика за бактериофаги.

Когато в бактериалната клетка
се съберат около 50-100 бактериофага,

Те отделят протеин,

който нарушава
клетъчната стена на бактерията.

При пръсването на бактерията
бактериофагите излизат

и тръгват на лов за нови бактерии,
които да заразят.

Съжалявам, това май отново
прозвуча като страшен вирус.

Но точно тази способност на бактриофагите

да се размножават в бактериите
и след това да ги убиват,

ги прави толкова интересни
от медицинска гледна точка.

Другото, което намирам
за изключително интересно,

е мащабът в който това се случва.

Само до преди пет години наистина
си нямах представа за бактериофагите.

Въпреки това, днес ви казвам,
че те са част от природен закон.

Бактериофагите и бактериите датират
от началото на еволюцията.

Те винаги са съществували в тандем
и са се ограничавали взаимно.

Така че, това всъщност е историята за ин
и янг, за ловеца и плячката

на микроскопично ниво.

Някои учени дори предполагат,

че бактериофагите са най-широко
разпространеният организъм на Земята.

Преди да продължим да говорим
за потенциала им в медицината,

всички трябва да знаят за бактериофагите
и тяхната роля на Земята:

те ловят, заразяват и убиват бактерии.

Как може да има нещо,
което работи толкова добре в природата,

навсякъде около нас, всеки ден

и въпреки това,
в повечето страни,

да няма нито едно лекарство на пазара,

което използва този принцип,
за да се бори с бактериалните инфекции?

Простият отговор е: все още никой
не е разработил такова лекарство,

поне такова, което да отговаря
на западните регулационни стандарти,

които са в основата на нормите
в голяма част от света.

За да разберем защо,
трябва да се върнем назад във времето.

Това е снимка на Феликс Дерел.

Той е един от двамата учени признати за
откриватели на бактриофагите.

Въпреки че, когато ги открива
през 1917 си няма представа

какво е открил.

Той се интересувал от заболяване
наречено бацилна дизинтерия,

което е бактериална инфекция,
причиняваща тежка диария

и по това време убивало
доста хора,

защото все още не било открито
лечение за бактериалните инфекции.

Разглеждал проби от пациенти,
които са оцеляли след това заболяване.

И установил, че се случва нещо странно.

Нещо в пробата
убивало бактериите,

за които се предполага,
че причиняват болестта.

За да разбере какво се случва
провел изобретателен експеримент.

Взел проба, филтрирал я

докато се убеди, че само нещо много малко
може да е останало

и след това взел мъничка капка и я добавил
към прясно култивитрани бактерии.

И забелязал, че
след броени часове

бактериите били мъртви.

След това повторил, филтрирал отново,
взел малка капка,

прибавил я към следващата партида
пресни бактерии.

Повторил тази последователност 50 пъти

и всеки път наблюдавал същия резултат.

В този момент
стигнал до две заключения.

Първо, очевидното:
да нещо убивало бактериите

и се намирало в тази течност.

Второ: трябвало да е от
биологичен произход,

защото една капка била достатъчна
за постигането на огромен ефект.

Нарекъл веществото, което открил
„невидим микроб“

и му дал името „бактериофаг“,

което в буквален превод
означава „който яде бактерии“.

И между другото, това е едно
от най-основните открития

в съвременната микробиология.

Много съвременни техники произхождат от
разбирането ни как работят бактериофагите-

в генното редактиране,
но и в други области.

Дори днес беше обявено, че
Нобеловата награда за химия е спечелена от

двама учени, които работят с бактериофаги
и създават лекарства на тази основа.

През 20-те и 30-те години на 20-ти век

медицинския потенциал на бактериофагите
веднага е забелязан.

В крайна сметка, въпреки че са невидими,

разполагаш с нещо,
което със сигурност убива бактерии.

Компании, които съществуват и до днес,
като Абот, Скуиб или Лили,

продавали разтвори с бактериофаги.

Но в действителност, ако започваш
с невидим микроб

е много трудно да стигнеш до
надеждно лекарство.

Само си представете как отивате при
ДВСК днес

и им разказвате всичко
за този невидим вирус,

който искате да давате на пациентите.

Химическите антибиотици напълно
променят правилата на играта

с появата си през 40-те.

И този човек играе главна роля.

Това е Александър Флеминг.

Той печели Нобеловата награда за медицина

за труда си, допринесъл
за разработването

на първия антибиотик, пеницилин.

А антибиотиците наистина работят
по-много различен начин от бактериофагите.

Като цяло, те потискат
растежа на бактериите

и не ги интересува особено
за кой вид бактерии става дума.

Тези, които наричаме широкоспектърни

работят дори срещу огромна част
от съществуващите бактерии.

Сравнете това с бактериофагите,
които работят изключително

само срещу един бактериален вид

и ще забележите очевидното им предимство.

По онова време това може да е изглеждало
като сбъдната мечта.

Имате пациент, за когото подозирате,
че има бактериална инфекция,

давате му антибиотика

и без да има нужда да знаете
нищо друго за бактериите,

причинили заболяването,

много от пациетите оздравяват.

И така, с разработването на
все повече антибиотици,

те, с право, стават основното
лечение за бактериални инфекции.

И между другото, те са допринесли много за
продължителността на живота ни.

Днес можем да извършваме
сложни медицински процедури

и операции само защото

разполагаме с антибиотици

и не рискуваме пациентът
да умре на следващия ден

от бактериална инфекция, с която може
да бъде заразен по време на операцията.

Така че забравяме за бактериофагите,
особено в западната медицина.

И, до известна степен, дори в детството
ми, приетото мнение беше:

решили сме проблема с бактериалните
инфекции, имаме антибиотици.

Разбира се, днес знаем,
че това не е вярно.

Днес повечето от вас
са чували за супербактерии.

Това са бактерии,
които са станали резистентни

към много, ако не и към всички
антибиотици, които сме разработили,

за да лекуваме тези инфекции.

Как стигнахме до тук?

Ами, не сме толкова умни,
колкото си мислехме.

Когато започнахме да използваме
антибиотиците навсякъде --

в болниците, за лечение и превенция;
у дома, за прости настинки;

във фермите, за да поддържаме животните
в добро здраве --

бактериите еволюираха.

При яростната атака на антибиотиците
от всички страни

оцеляха тези бактерии,
които най-добре успяха да се приспособят.

Днес ги наричаме
,,мултирезистентни бактерии".

И нека ви дам една плашеща цифра:

при изследване за правителството
на Велокобритания,

беше изчислено, че към 2050 г.

десет милиона души годишно може да умират
от мултирезистентни инфекции.

Сравнете това с 8 милиона смъртни случая
годишно от рак днес

и ще забележите,
че това е плашеща цифра.

Но добрата новина е,
че бактериофагите са все още тук.

И мога да ви кажа, че те
не се впечатляват от мултирезистентност.

(Смях)

Те продължават с удоволствие да избиват
и ловят бактерии навсякъде около нас.

Също така, те са останали избирателни,
което днес е много добре.

Днес можем да индентифицираме с точност
бактериален патоген,

който причинява инфекция
в много случаи.

И тяхната избирателност ще ни помогне
да избегнем някои от страничните ефекти,

които обикновено са свързани
с шорокоспектърните антибиотици.

Но може би най-добрата новина е --
те вече не са невидим микроб.

Можем да ги разгледаме.

Както направихме преди малко.

Можем да разшифроваме ДНК-то им.

Разбираме как се размножават.

И разбираме ограниченията.

Моментът е чудесен

да разработим силни и надеждни лекарства
на основата на бактериофаги.

И това е, което се случва
по целия свят.

Над 10 биотехнологични компании,
включително нашата, разработват

приложения на бактериофагите за лечение
на бактериални инфекции у хората.

Няколко клинични изпитвания
са започнали в Европа и САЩ.

Така че съм убеден,
че сме на прага

на възраждането
на лечението с бактерифаги.

И за мен, правилният начин за изобразяване
на бактериофага е нещо такова.

(Смях)

За мен бактериофагите са супер-героите,
които отдавна чакаме,

в борбата ни срещу
мултирезистентните инфекции.

Така че, следващият път, когато мислите
за вирус,

си припомнете този образ.

В края на краищата, някой ден
бактериофагът може да спаси живота ви.

Благодаря!

(Аплодисменти)