Себастиан Детердинг: Какво казват за вас вашите дизайни

Какво казва стола ви за това, което цените? Дизайнерът Себастиан Детердинг показва как нашите визии за морала и добрия живот са отразени в дизайна на обекти около нас.

Днес говорим за моралното убеждаване.

Какво е морално и неморално,

когато се опитвате да промените поведението на хората,

като използвате технологии и дизайн?

Не знам какво очаквате,

но когато мислех по този проблем,

разбрах отрано

че това, което не мога да ви дам, са отговорите.

Не мога да ви кажа какво е морално или неморално

защото живеем в плуралистично общество.

Моите стойности могат да бъдат коренно различни

от вашите стойности.

Което означава, че това което аз считам за морално или неморално,

може да не бъде задължително това, което вие считате за морално или неморално.

Но също разбрах, че има едно нещо, което мога да ви кажа.

Това е, което този човек зад мен даде на света--

Сократ.

Това са въпроси.

Каквото мога да направя и каквото бих искал да направя с вас

е да ви дам, подобен отговор на първия въпрос,

набор от въпроси,

за да откриете сами за себе си,

слой след слой,

като обелване на лук,

стигайки до основата на това, което смятате

че е морално или неморално убеждаване.

Бих искал да го направя с няколко примери

на технологии, където хората са използвали игрови елементи,

за да накарат хора да направят нещо.

Така че първо, бих искал да ви дам

много прост, много очевиден въпрос:

Какви са вашите намерения, ако проектирате нещо?

Очевидно намеренията не са единственото нещо,

така че ето един друг пример за едно от тези приложения.

Има няколко от тези видове на еко-табла --

табла, вградени в коли,

които се опитват да ви мотивират да управлявате по-ефективно, като използвате по-малко гориво.

Това тук е Нисан Майлийф (Моя Лист),

където вашето поведение при управление се сравнява

с шофьорското поведението на други хора,

така че можете да се конкурирате за това, кой управлява

най-ефективно, с най-малко гориво.

Оказва се, че тези неща са много ефективни,

толкова ефективни, че те мотивират хората

да участват в опасни поведения на шофиране -

като не спиране на червен светофар.

Защото трябва да спрете и да рестартирайте двигателя,

и така бихте използвали доста гориво, нали?

Въпреки, че това е много добре замислено приложение,

очевидно има страничен ефект.

Ето един друг пример за един от тези странични ефекти.

Похвално:

сайт, който позволява на родителите да дадат на децата си малки значки

за правене на неща, които родителите искат децата им да правят -

като връзване на обувките.

Първо, това звучи много хубаво,

много благотворно, добре планирано.

Но се оказва, че ако се вгледате в изследване за нагласата на хората,

грижата от резултатите,

грижата за обществено признание,

грижата за тези видове обществени знаци на признание

не са непременно полезни

за вашето дългосрочно психологическо благосъстояние.

По-добре е, ако искате да научите нещо.

По-добре е, когато се грижите за себе си,

а не за това, как изглеждате в очите на другите хора.

Така че този вид мотивационен инструмент, който се използва

всъщност в и сам по себе си

и има дългосрочен страничен ефект,

така че всеки път, когато използваме технология

която използва нещо подобно на обществено признание или статус,

ние всъщност положително я подкрепяме

като нещо добро и нормално за което да се грижим

по този начин, вероятно имайки пагубен ефект

в дългосрочното ни психологическо благосъстояние като култура.

Това е втория, много очевиден въпрос:

Какви са ефектите от това, което правите?

Ефектите, които имате с устройството,

подобно на по-малкото гориво, което използвате,

както и ефектите от инструментите, които използвате,

за да накарате хората да правят неща--

обществено признание.

Това ли е всичко --намерение, ефект?

Има някои технологии,

които очевидно комбинират двете неща.

Двата дългосрочни и краткосрочни ефекти

и положително намерение като свободата на Фред Стуцман,

където целият смисъл на това приложение

е, добре, ние обикновено сме до такава степен бомбардирани

с обаждания и искания от страна на други хора,

но с това устройство можете да изключите интернет връзката

на вашия компютър за даден период от време,

за да свършите някаква работа.

Мисля, че повечето от нас ще се съгласят,

че това е нещо, което е добре планирано

и има добри последици.

По думите на Мишел Фуко,

"Това е технология за себе си."

Това е технология, която дава възможност на индивида

да определи собствения си ход на живота,

да оформи себе си.

Но проблемът е,

както Фуко посочва,

че всяка технология на Аза

има технология на господство от обратната си страна.

Както виждате в днешните модерни либерални демокрации,

обществото, държавата,

не само позволява да определим себе си, да оформим нашите Аз-ове,

Те също го изискват от нас.

Това настоява да оптимизираме себе си,

да се контролираме,

да се самоуправляваме непрекъснато,

тъй като това е единствения начин

в който такова либерално общество работи.

Тези технологии искат да останем в играта,

която обществото е разработило за нас.

Те искат да се вместим дори по-добре.

Те искат да оптимизирате себе си, за да се вместим.

Сега не казвам, че това е непременно нещо лошо.

Просто мисля, че този пример

ни посочва до обща реализация,

и това е без значение каква технология или дизайн гледате:

дори нещо, което считаме, като добре предназначено и добро в своите ефекти -

подобно на свободата на Стуцман--

идва с определени стойности, вградени в нея.

Можем да поставим под въпрос тези стойности.

Можем да запитаме: Дали това е нещо добро,

така че всички непрекъснато се само-оптимизираме

за да се вместим по-добре в това общество?

Или да ви дам друг пример,

какво ще кажете за убеждаваща технология,

която убеждава мюсюлманските жени да носят забрадките си?

Това добра или лоша технология е

в своите намерения или в ефектите си?

Това по същество зависи от

от вида на стойностите, които внасяте,

за да направите тези видове решения.

Това е третия въпрос:

Какви ценности използвате, за да съдите?

Говорейки за стойности,

забелязах, че в обсъжданията за моралното убеждаване онлайн,

и когато говоря с хора,

по-често да отколкото не, съществува странно пристрастие.

И това пристрастие е, че питаме,

това или онова все "още" ли е етично?

"Още" ли е допустимо?

Питаме неща като,

това формуляр за дарение на Оксфам ли е--

където редовното месечно дарение е предварително зададено

и хората, може би без да възнамеряват,

по този начин са насърчавани или подтиквани

в даване на редовно дарение вместо еднократно дарение -

това все още ли е разрешено?

Все още ли е етично?

Ловим риба в плитчините.

Но в действителност, този въпрос

"Все още ли е етично?"

е само един начин да се гледа на етиката.

Защото ако видите началото на етиката

в западната култура,

можете да видите много различна идея

от това, какво етиката може да бъде.

За Аристотел етиката не е въпроса,

това все още ли е добро или лошо.

Етиката е относно въпроса как да се живее добре.

И той вложил това в думата "Арете"

която ние, от латински, превеждаме като "благодетел."

Но в действителност това означава съвършенство.

Това означава, да изживеете вашия собствен пълен потенциал

като човек.

И това е идея

която, мисля, че Пол Ричард Бюкенън отлично засяга в последното си есе

където той казва: "Продуктите са ярки аргументи

за това как да живеем нашия живот."

Нашите дизайни не са етични или неетични

в това дали използват етични или неетични средства, за да ни убедят.

Те имат морален компонент

само във вида на визия и стремеж за добър живот,

които те ни представят.

Ако погледнете в проектираната среда около нас

с този вид лещи,

питайки, "Каква е визията на добрия живот

която нашите продукти, нашия дизайн ни представят?",

тогава ще ви побият тръпки,

поради това колко малко очакваме един от друг,

колко малко в действителност, очакваме

от живота ни и как изглежда добрия живот.

Това е четвъртия въпрос, който бих искал да ви поставя:

Каква визия на добрия живот

предават дизайните ви?

Говорейки за дизайн,

забелязвате, че аз вече разширих дискусията.

Тъй като това не е просто убедителна технология, за която говорим за тук,

това е всеки дизайн, който представяме в света.

Не знам дали знаете,

че великия изследовател на комуникацията Пол Вацлавик

който през 60-те години, направил аргумент

че ние не можем да не комуникираме.

Дори ако изберем да бъдем мълчаливи,

избираме да мълчим. Предаваме нещо, като избираме да мълчим.

И по същия начин, по който не можем да не комуникираме,

ние не можем да не убеждаваме.

Каквото и да правим или да се въздържаме да не правим,

каквото и да поставим там като дизайн

в света

то има убеждаващ компонент.

Опитва се да повлияе на хората.

Поставя определена визия за добър живот,

там пред нас.

Това е за което Петер-Пол Вербеек,

холандският философ на технологии, казва.

Без значение, дали като дизайнери възнамеряваме или не,

ние материализираме моралността.

Правим някои неща по-трудни и по-лесно да се направят.

Организираме съществуването на хора.

Поставяме дадена визия относно какво е добро или лошо,

или нормално, или обичайно пред хората

чрез всичко, което ние поставяме там в света.

Дори нещо толкова безобидно, като набор на училищни столове

е убеждаваща технология.

Тъй като представя и материализира

дадена визия за добър живот--

добър живот, в който преподаването и изучаването, и слушането

се отнася за един човек който преподава, другите слушат,

в което, ученето се извършва седейки,

в което научавате за себе си,

в коeто не би трябвало да променяте тези правила,

защото столовете са поставени на земята.

Дори нещо толкова безобидно, като дизайна на един стол -

като този от Арне Якобсен--

е убеждаваща технология.

Защото, отново, той предава идея за добрия живот.

Добър живот--

животът, който вие казвате като дизайнер одобрявате

казвайки, "В добрия живот,

стоките са произведени, устойчиво или неустойчиво, като този стол.

Работниците се третират, добре или зле

като работниците, които са построили този стол."

Добрият живот е живот, където дизайна е важен

Тъй като някой очевидно е посветил време и отделил пари

за този вид добре разработен стол,

където традицията е важна

зашото това е традиционна класика

и някой се е погрижил за това,

и където има нещо като разточително потребление,

където е добре и нормално,

да се похарчат огромни суми пари за такъв стол,

за да се сигнализира на другите хора, какъв е социалния ви статус.

Така че, това са видовете слоеве, видовете въпроси

които исках да ви задам днес--

въпросът за това, какви са намеренията

които имате, когато проектирате нещо.

Какви са ефектите, умишлени и неумишлени, които имате?

Какви са стойностите, който използвате,

за да ги прецените?

Какви са добродетелите, стремежите,

които всъщност се изразяват чрез това?

Как това се прилага,

не само за убеждаващата технология,

но за всичко, което проектирате?

Спираме ли там?

Не мисля така.

Мисля, че всички тези неща, в крайна сметка, са породени

от ядрото на всичко това--

и това не е нищо друго, освен живота, сам по себе си.

Защо, когато въпроса за какво е добрия живот

поражда всичко, което проектираме,

трябва ли да спрем с дизайна и да не се запитаме,

как се отнася това към нашия собствен живот?

"Защо лампата или къщата трябва да бъдат обекти на изкуството,

а не живота ни?",

както Мишел Фуко пита.

Само да ви дам практически пример от Бъстър Бенсън.

Това е Бъстър настройвайки разтегателнa машина

в офиса на новата си компания Хебитс Лаб,

където се опитват да изградят други приложения,

подобно на Здравен месец за хората.

Защо той изгражда нещо подобно?

Ето наборът от аксиоми,

които Хебит Лабс, компанията на Бъстър, поставиха пред себе си

за това, как искаха да работят заедно, като отбор,

когато изграждат тези приложения--

набор от морални принципи, които те са си поставили

за работа заедно--

и един от тях е,

"Ние се грижим за нашето здраве и контролираме нашите пренатоварвания."

Тъй като в крайна сметка как може да се запитате

и как можете да намерите отговор

на каква визия за добър живот

искате да изразите и да създадете с вашия дизайн

без да зададете въпроса,

каква визия на добър живот

вие желаете самите да живеете?

И с това, ви благодаря.

(Аплодисменти)