Стийв Кейл: Един манифест на забавлението, за България и отвъд

На TEDxBG в София, Стийв Кейл оборва "сериозния вирус", който е инфектирал дома му в България- и призовава към връщане към играта като средство, което да даде нов живот на икономиката, образованието и обществото. Брилянтна реч с универсално съобщение към всички хора по света, който търсят да преосмислят своите работни места, училища, животи.

Днес съм тук,

за да започна революция.

Преди да извадите оръжията,

или да запеете,

или да изберете своя любим цвят,

искам първо да определя какво имам предвид под революция.

Под революция,

имам предвид драстична и всеобхватна промяна

в начина, по който мислим и действаме --

начина, по който мислим и начина, по който действаме.

Защо, Стийв, защо ни трябва революция?

Трябва ни революция,

защото нещата не вървят; те просто не вървят.

И това наистина ме натъжава,

защото ми е писнало нещата да не вървят.

Знаете ли, омръзнало ми е да не живеем с пълния си потенциал.

Омръзнало ми е да сме последни.

А ние сме на последно място по толкова много неща --

например, социални фактори.

Ние сме на последно място в Европа по иновация.

Ето ни последни, точно на дъното,

последната култура, която не цени иновацията.

На последно място сме по здравеопазване,

а това е важно за нашето благосъстояние.

Ето ни, не само последните в Е.С.,

но и последните в Европа, на дъното.

И най-лошото от всичко

се появи точно преди три седмици, много от вас сигурно са видели, The Economist.

Ние сме най-нещастното място на Земята

според брутен вътрешен продукт на глава от населението --

най-нещастното място на Земята.

Това е социален проблем, нека погледнем образованието ни.

На кое място бяхме преди три седмици

в друг репортаж на Европейската организация за икономическо съдействие и развитие?

На последно място по четене, математика и науки, последно място.

Бизнес:

най-ниското съзнание в Е.С.,

че бизнесът носи полза на обществото.

Затова като резултат, какво излиза?

Най-ниският процент на бизнесмени, започващи нов бизнес.

И всичко това въпреки факта,

че всеки знае, че малкият бизнес

е двигателят на икономиката.

Ние наемаме най-много хора, ние създаваме най-много данъци.

Така че ако нашият двигател се развали, познайте какво?

Последни в Европа по БВП на глава от населението.

Последни.

Така че не е изненадващо, че 62 процента от българите

не са оптимистични за бъдещето.

Ние сме нещастни, имаме лошо образование,

както и най-лошият бизнес.

Това са фактите, хора.

Това не е приказка, нито измислица.

Не е.

Не е конспирация, която съм замислил срещу България. Това са факти.

Затова мисля, че трябва да е много много ясно,

че нашата система не работи.

Начинът, по който мислим, начинът, по който се държим,

нашето поведение, са развалени.

Имаме нужда от драстична промяна в начинът, по който мислим и действаме,

за да променим България към по-добро,

за нас, за нашите приятели,

за нашите семейства и нашето бъдеще.

Как се стигна дотук?

Нека бъдем позитивни. Ще се накараме да бъдем позитивни. Как се стигна дотук?

Според мен сме последни, защото --

и това ще прозвучи драстично на някои от вас --

ние ограничаваме самите себе си.

Ние се ограничаваме,

защото не обичаме играта.

Да, казах играта.

В случай, че някои от вас са забравили какво е игра, игра е следното.

Бебетата играят, децата играят,

възрастните играят.

Ние не оценяваме играта.

Всъщност, ние обезценяваме забавлението.

Подценяваме го в три сфери.

Нека се върнем към същите три сфери.

В социален аспект: 45 години какво?

Комунизъм --

оценяването на обществото и държавата пред индивида

и несъзнателното смачкване

на креативността, индивидуалното себеизразяване и новаторство.

Вместо това, какво ценим?

Защото е доказано,

че начинът по който прилагаме, създаваме и използваме знанието

се влияе от нашия социален и институционален контекст,

който по време на комунизма ни казваше какво?

Да бъдем сериозни.

Да бъдем много, много сериозни.

Наистина.

(Аплодисменти)

Бъдете сериозни.

Не мога да ви кажа колко пъти са ми се карали в парка

за това, че оставям децата ми да си играят на площадката.

Не дай си Боже да играят в мърсотията,

в праха и водата, които направо ще ги убият.

Много пъти са ми казвали,

че не трябва да оставяме децата да играят толкова много,

защото животът е сериозен

и ние трябва да ги подготвим за сериозността на живота.

Ние имаме 'сериозен' вирус, който продължава да се разпространява.

Това е един социален ген сред нас.

Сериозният ген.

45 години от този ген

създават т.нар. "баба" фактор.

(Смях)

(Аплодисменти)

Ето как работи той.

Стъпка 1: Една жена казва, " Искам да имам бебе."

Стъпка 2: Бебето се ражда. Юпий!

Но какво се случва в стъпка 3?

Аз искам да се върна на работа,

защото искам да продължа кариерата си или просто да излизам на кафе повече.

Ще оставя бебето на баба.

Но трябва да запомним,

че съответната баба е била инфектирана от 'сериозния' вирус 45 години.

И какво се случва?

Тя предава вируса на бебето,

и отнема много, много, ама наистина много време -- колкото да пораснат секвои --

докато този 'сериозен' вирус

излезе от нашата операционна система.

Какво се случва тогава?

Детето започва образование в нашата антикварна образователна система,

която почти не се е променила за 100 години

и цени механично учене,

запаметяване и стандардизация,

и обезценява себеизразяването, себеоткриването,

задаването на въпроси, креативността и играта.

Това е една ужасна система.

Наистина: аз отидох да търся училище за моето дете.

Отидохме до едно престижно малко училище

и те ни казаха, че ще учат математика 10 пъти седмично,

науки 8 пъти седмично

и четене 5 пъти седмично, и всякакви неща от този род.

Ние попитахме, "А колко пъти седмично са отделени за игра и почивка?"

И ни отговориха, "Ха! За това няма отделено никакво време."

(Смях)

И ние казахме, "Той е на пет години."

Какво престъпление. Какво престъпление.

И наистина е престъпление,

че нашата образователна система е толкова сериозна, защото образованието е сериозно

и ние създаваме немислещи, роботизирани работници,

които поставят още пирони във вече създадени дупки.

Съжалявам, но проблемите днес

не са същите като тези на Индустриалната Революция.

Нуждаем се от адаптивност,

умението да учим, за да сме идейни новатори.

Нямаме нужда от механизирани работници.

Не, нашият вирус отива за работа, в която никой не цени играта.

Ние създаваме роботизирани работници, с които се отнасяме като с инструменти,

които да използваме и изхвърлим.

Какви са качествата на българската работа?

Автократична --

прави това, което казвам, защото аз съм шефът.

Аз съм шефът и знам по-добре от теб.

Подозрителна -- ти очевидно си престъпник, затова ще инсталирам камери.

(Смях)

Контролираща --

ти очевидно си идиот, затова ще измисля

хиляди малки стъпки, които да следваш, за да не излизаш от ограниченията.

Тоест те са ограничаващи -- не използвай мобилния си телефон,

не използвай лаптопа си, не търси в интернет,

не влизай в чата..

По своеобразен начин това е непрофесионално и лошо.

И в крайна сметка, работата не е удовлетворителна,

защото си контролиран, ограничен, подценен

и изобщо не се забавляваш.

В социалния аспект, образованието и бизнеса,

ние не ценим забавлението.

И затова сме последни,

защото не ценим забавлението.

Може би ще кавете, "Това е смешно, Стийв. Каква тъпа идея.

Не може да е, защото не се забавляваме.

Забавлението само по себе си е глупаво, не е важно."

Ние имаме сериозния вирус в нас.

Ами аз ще кажа не.

И ще ви докажа в следващата част от тази реч --

че забавлението е катализаторът, то е революцията,

коята можем да използваме, за да променим България към по-добро.

Забавлението:

нашите умове

са създадени за игра.

Еволюцията е избрала,

с течението на милиони години,

хора и животни, които умеят да се забавляват.

И знаете ли какво?

Еволюцията е доста, доста добра

в премахването на качества, които не са ни полезни,

и създаването на качества, които ни носят полза.

Природата не е глупава, и е избрала забавлението.

Сред животинския свят, например,

мравките, мравките играят.

Може би не знаехте това.

Но когато те играят,

те научават за социалния ред и динамиката на нещата.

Плъховете играят, но това, което може би не сте знаели е, че

плъховете, които играят повече,

имат по-големи мозъци

и научават по-добре

различни умения.

Котенцата играят. Всички знаем, че котенцата играят.

Но това, което може би не знаете

е, че котенцата, които не играят,

не могат да общуват в социална среда.

Могат да ловуват, но не могат да бъдат социални.

Мечките играят.

Но това, което може би не знаете

е, че мечките, които играят повече, живеят по-дълго.

Не мечките, които ловят риба по-добре.

А тези, които играят повече.

И в едно последно проучване

е доказана връзка

между играта и размера на мозъка.

Колкото повече играеш, толкова по-умен си.

Делфините, които имат доста големи мозъци, играят много.

Но кой мислите

има най-голям мозък и съответно трябва да умее да се забавлява най-добре?

Точно така, хората.

Децата играят, ние играем --

независимо от националност, независимо от раса,

независимо от цвят, независимо от религия,

то е нещо универсално -- ние играем.

И не само децата, а възрастните също.

Много готин термин: неотения --

запазването на играта и детските черти във възрастни.

И кои са най-големите неотенисти?

Хората. Ние спортуваме.

Правим го за забавление, или като Олимпийците, като професионалисти.

Свирим на музикални инструменти.

Танцуваме, целуваме се, пеем,

лигавим се.

Ние сме създадени по природа да играем

от раждането си до преклонна възраст.

Създадени сме да правим това винаги --

да играем и то много

и да не спираме да играем.

То е от голяма полза.

По същия начин както има полза за животните,

така има полза и за хората.

Например, доказано е, че забавлението

стимулира растежа на нерви в амигдалата,

която контролира емоциите.

Доказано е, че промотира развитието на предната част на мозъка,

където се развива повечето познавателна дейност.

Като резултат, какво се случва?

Ние ставаме по-емоционално зрели ако се забавляваме повече.

Развиваме по-добра способност да взимаме решения

ако играем повече.

Това са факти.

Не е фантастика, не са приказки, не е измислица;

а е студена, истинска наука.

Това са ползите от играта.

Тя е генетично право, с което сме родени,

като ходенето, говоренето или виждането.

И ако ограничаваме способността си да играем,

се ограничаваме

по същия начин както ако ограничаваме което и да е друго вродено наше право.

Ние спираме самите себе си.

Малко упражнение, само за секунда:

затворете очите си

и се опитайте да си представите един свят без забавление.

Представете си свят без театър, без изкуства,

без песни, без танци,

без американски или европейски футбол,

без смях.

Как изглежда един такъв свят?

Малко неприветливо.

Малко мрачно.

Сега си представете работното си място.

Забавно ли е? Игриво ли е?

Или може би работното място на вашите приятели -- нека сме свободомислещи.

Забавно ли е? Игриво ли е?

Или е ужасно? Дали е автократично, контролиращо,

ограничаващо, подозрително и неудовлетворително?

Имаме това разбиране,

че обратното на забавлението е работата.

Дори се чувстваме виновни ако видят, че се забавляваме по време на работа.

"Ау, колегите ми ме виждат да се смея, може би изглежда все едно нямам достатъчно работа,"

или, "Ау, трябва да се скрия, защото шефът ми може да ме види.

Ще си помисли, че не работя достатъчно."

Но имам една новина: ние мислим наопаки.

Обвратното на забавлението

не е работата.

Обратното на забавлението

е депресията.

Всъщност,

забавлението подобрява нашата работа.

Точно както има и други ползи за хора и животни,

забавлението е полезно и в работата.

Например, то стимулира креативността.

То увеличава нашата възприемчивост към промяната.

То подобрява умението ни да учим.

Създава чувство за цел и умение --

две важни мотивационни неща,

които увеличават продуктивността

чрез забавата.

Затова преди да започнете да мислите, че забавлението просто не е сериозно,

забавлението не е фриволност.

Знаете ли, професионалният атлет, който обича да кара ски

е сериозен към работата си, но я обича.

Забавлява се, кефи се, върви му.

Докторите може да са сериозни,

но въпреки това, смехът си остава страхотно лекарство.

Нашето мислене е обърнато наопаки.

Не трябва да се чувстваме виновни.

Трябва да възхваляваме забавлението.

Бърз пример от корпоративния свят.

FedEx, лесно мото: хора, услуги, печалба.

Ако се държиш с хората като с хора, ако се държиш супер с тях,

те се чувстват по-щастливи, по-удовлетворени, имат усещане за умение и цел.

Какво се случва? Те започват да предлагат по-добро обслужване --

не по-лошо, а по-добро.

И когато клиентите имат нужда от услугите им,

и срещат щастливи хора, които взимат добри решения и са удовлетворени,

как се чувстват клиентите? Те се чувстват страхотно.

И какво правят страхотните клиенти, клиентите, които се чувстват страхотно?

Те купуват повече услуги и правят препоръки на повече свои приятели,

което води до по-голяма печалба.

Хора, услуги, печалба.

Забавлението увеличава продуктивността, а не я намалява.

И ако смятате да кажете,

"Абе, това може да работи за FedEx там в Съединените Щати,

но не може да проработи в България.

Няма начин. Ние сме различни."

Но хора, това работи в България. Две причини.

Първо, забавлението е универсално.

Няма никаква друга странна причина, поради която българите не могат да се забавляват,

освен 'сериозният' вирус, който трябва да преодолеем.

Второ, аз опитах. Опитах в Sciant.

Когато аз се захванах с компанията, нямахме нито един доволен клиент.

Нито един клиент не би ни препоръчал.

Питах ги всичките.

Имахме някаква скромна печалба -- и аз имах.

Имахме скромни печалби,

както и нещастни клиенти.

Чрез някои основни промени,

като например подобрената прозрачност,

промотирането на себеуправлението

и насърчаването на колаборацията,

вместо автокрацията,

резултатите се подобриха.

Не ми пука кога ставате сутринта. Не ми пука кога си тръгвате.

Интересува ме клиентът и отборът ви да са доволни

и сте организирани с това мото.

Защо да ми пука дали ставате в 9 сутринта?

Идеята е да е по-забавно.

С промотирането на забавлението и добрата работна атмосфера,

ние успяхме да превърнем Sciant

и то само за три кратки години --

звучи като много време, но промяната става бавно --

по такъв начин, че всеки клиент ни препоръчва, вместо нито един,

имаме печалби над средните за индустрията

и доволни клиенти и шефове.

Може би ще кажете, "А вие откъде знаете дали са доволни?"

Ами ние спечелихме, всяка година, в която участвахме,

една от класациите за най-добър работодател на малък бизнес.

Независим анализ от анонимни работници

в техните отчети.

Значи работи, и може да работи в България.

Няма нищо друго, което да ни ограничава,

освен нашия собствен манталитет по отношение на забавлението.

В крайна сметка, ето някои стъпки, които можем да предприемем,

за да осъществим революцията чрез забавление.

Първо, трябва да ми повярвате.

Ако не сте ми повярвали,

просто се приберете вкъщи и помислете още малко или нещо такова.

Второ, ако нямате усещането за забавление вътре във вас,

вие ще трябва да преоткриете забавлението.

Правете това, което сте обичали да правите като деца,

което сте обичали преди шест месеца,

но което не смеете да правите след като са ви повишили на по-висок пост,

защото чувствате, че трябва да сте сериозни,

преоткрийте забавлението.

Не ме интересува дали става дума за каране на планинско колело или четене на книги или играене на игри,

преоткрийте го.

Защото вие сте лидерите,

лидерите на иновацията, лидерите на мисълта.

Вие сте тези, които трябва да се върнат в офиса

или да говорят с приятелите си

и да запалят пламъка на промяната за революцията на забавлението.

Вие сте тези, които трябва да го направят, и ако не вярвате,

вашите колеги, вашите работници, също няма да повярват.

Трябва да погледнете назад и да кажете, "Ей, аз ще ти се доверя."

Странно разбиране. Аз те наех. Аз трябва да ти вярвам.

Ще те оставя да взимаш решения. Ще ти дам повече възможности.

И ще ги дам на хората на по-ниски позиции, не на тези на върха.

Ще насърча конструктивната критика.

Ще ви оставя да предизвикате авторитета.

Защото точно когато поставим под въпрос начина, по който всичко се е вършило винаги,

ще успеем да се отърсим от задръжките, които ни ограничават

и да създадем идейни нови решения

на проблемите, които имаме днес.

Не винаги сме прави като лидери.

Но трябва да се освободим от страха.

Страхът е врагът на забавлението.

И ние ще направим неща,

като елиминирането на ограниченията.

Знаете ли какво, оставете ги да ползват мобилния си телефон

за лични разговори -- не дай си Боже.

Оставете ги да седят в интернет.

Оставете ги да са вестоносци.

Оставете ги да имат дълги обедни почивки.

Обедът е презареждане за работа.

Точно когато излезете навън

и се заредите, срещнете се с приятели,

пиете по бира, хапнете, поговорите,

във вас ще се родят множество нови идеи,

които може би нямаше да се родят иначе.

Оставете ги да го направят. Оставете им малко свобода.

И като цяло, оставете ги да се забавляват. На работното място.

Прекарваме толкова много време на работното място,

и трябва да го прекараме как? Като едно нещастно висене,

така че след 20 години да се събудим и да кажем, "Това ли беше?

Това ли беше всичко?"

Това не е приемливо.

(Смях)

Така че, като обобщение,

имаме нужда от драстична промяна

в начина, по който мислим и действаме,

но нямаме нужда

от работническа революция.

Нямаме нужда от работническа революция.

Имаме нужда

от въстание на купонджиите.

Имаме нужда от въстание на купонджиите.

Имаме нужда от въстание на купонджиите.

Наистина, трябва да се държим заедно.

Днес е началото на това въстание.

Но това, което трябва да направите

е да запалите пламъка на революцията.

Трябва да излезете, да споделите идеите си и успешните истории

за нещата, които са проработили

и са променили нашия живот, нашите училища,

и нашето забавление на работното място;

кажете им как забавлението създава

усещане за обещание и удовлетворение;

как забавлението ражда иновация и продуктивност;

и, накрая, как забавлението създава цел.

Защото не можем да го направим сами. Трябва да го направим заедно.

И заедно, ако направим всичко това и споделим тези идеи за забавлението,

можем да променим България към по-добро.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)