Обидите на Шекспир

“Вие сте продавач на риба!“ Разглеждайки по-внимателно думите на Шекспир – най-вече използваните от него обиди – виждаме защо му се носи славата на един от най-големите драматурзи, чиито творби надхвърлят границите на времето и се харесват от зрителите по целия свят.

Урок от Ейприл Гудънрот, разказан от Джулиет Блейк, анимация от TED-Ed.

Вижте пълния урок на адрес: http://ed.ted.com/lessons/insults-by-shakespeare

(Музика)

Защо се отдръпваме,
когато чуем думата "Шекспир"?

Според мен това обикновено
се дължи на неговите думи.

Всичките онези остарели форми за "ти", "теб", "следователно"

и "защо си ти" могат да бъдат наистина досадни.

Но трябва да се запитате
защо Шекспир е толкова популярен?

Защо пиесите му са поставяни в оригинални и обновени варианти повече от на всеки друг?

Именно заради неговите думи.

В края на 16 век и началото на 17 век

думите са били най-добрият инструмент,
с който са разполагали хората,

а и темите за разговор са били безброй.

Но повечето от тях са били доста потискащи.

Знаете, чумната епидемия и подобни неща.

Шекспир действително е многословен.

Едно от най-впечатляващите му постижения
е употребата на обиди.

Те сближавали цялата публика;

независимо от мястото им в театъра, хората са могли да се смеят на ставащото на сцената.

Думите, особено диалогът
в театралната постановка,

се използват с различни цели:

да създадат настроението на сцената,

да придадат допълнителна атмосфера на декора,

както и да изградят взаимоотношенията
между героите.

Обидите постигат тези цели бързо
и въздействащо.

Нека първо да разгледаме "Хамлет".

Непосредствено преди този диалог
се случва следното.

Полоний е баща на Офелия,
която е влюбена в принц Хамлет.

Крал Клавдий се опитва да разбере защо принц Хамлет се държи като луд

след женитбата на краля с майката на Хамлет.

Полоний предлага да използва дъщеря си,

за да получи информация от принц Хамлет.

И така стигаме до втора сцена на второ действие.

Полоний: "Познавате ли ме, принце?"

Хамлет: "Много добре. Вие сте продавач на риба."

Полоний: "Аз? Съвсем не, принце!"

Хамлет: "Тогава ви пожелавам
да бъдете честен като тях."

Дори и да не знаете какво означава
"продавач на риба",

можете да използвате контекста за ориентир.

Първо: Полоний реагира отрицателно,
което означава, че е нещо лошо.

Второ: Рибата мирише неприятно,
значи е нещо неприятно.

И три: "Продавач" изобщо не звучи като положителна дума.

И така, без дори да знаете значението,

започвате да си изграждате представа

за взаимоотношенията между Хамлет и Полоний,

които не са добри.

Но, ако задълбаете още малко, "продавач на риба" означава определен вид търговец, посредник,

а в този контекст означава нещо като сводник,

защото Полоний продава дъщеря си за пари,

за да услужи на краля.

Така разбирате, че Хамлет не е толкова луд, колкото твърди,

и това засилва неприязънта между двамата герои.

Какво ще кажете за още един пример?

В "Ромео и Жулиета" срещаме някои от най-добрите обиди в шекспировите пиеси.

Това е пиеса за два рода

и злочестите влюбени,
които слагат край на живота си.

При всеки бой може да сте сигурни,
че предстои сериозна размяна на обиди.

И не оставаме разочаровани.

В първа сцена на първо действие,
още в самото начало

ни се показва недоверието и омразата

при срещата между членовете на двата рода, Капулети и Монтеки.

Грегорио: "Като минем край ония,
ще го изгледам зверски.

Нека го приеме, както иска."

Самсон: "Не както иска, а както му стиска.
Аз пък ще захапя пръст -

ако го изтърпят, ще е срам за тях."

Влизат Абрам и Балтазар.

Абрам: "На нас ли захапвате пръст, господине?"

Самсон: "Аз си захапвам пръст, господине."

Абрам: "На нас ли захапвате пръст, питам?"

И така, как развоят на събитията ни показва какво е настроението или характерът?

Нека да разгледаме обидата.

Захапването на пръст днес
не изглежда кой знае какво,

но Самсон казва,
че това е оскърбление за противниците.

Ако го приемат за такова, трябва да е било.

Така започва да се разкрива пред нас
степента на неприязън

дори между слугите на двата рода.

Обикновено не бихте сторили нещо някому,
ако не искате да го предизвикате да се бие,

точно каквото предстои да се случи.

Ако погледнем по-дълбоко, захапването на пръст по времето на написване на пиесата

е все едно да посочите среден пръст
на някого днес.

Емоциите достигат своя връх след обидата

и вече можем да усетим
напрежението на сцената.

По-късно в същата сцена
Тибалт от рода Капулети

нанася още една обида
на Бенволио от рода Монтеки.

Тибалт: "И ти със гола шпага
сред малодушните кошути?

Бенволио, насам се обърни
и виж смъртта си!"

Бенволио: "Аз ги разтървавам!
Скрий шпагата, Тибалт,

или със нея ми помогни да въдворим мира!"

Тибалт: "Извадил шпага, а за мир говори?

Аз мразя тази дума, както мразя Лукавия, Монтеките и теб!

Брани се, пъзльо!"

И така "малодушни кошути".

Разбираме, че става въпрос за поредната обида.

Двата рода се мразят помежду си
и сега просто наливат масло в огъня.

Дали обидата е жестока?

Малодушната кошута е страхлива,

и да наречеш някого така пред приближените му и съперничещия род

означава, че предстои бой.

Тибалт на практика предизвиква Бенволио

и, за да запази честта си,
Бенволио трябва да се бие.

Този диалог ни дава добър поглед към
характеризирането на тези два героя.

Тибалт мисли, че Монтеките са страхливи псета

и няма никакво уважение към тях.

Така отново се добавя
драматично напрежение към сцената.

И така, да издадем малко от сюжета.

Избухливостта и смъртната омраза на Тибалт
към Монтеките

е нещо, което ние литературоведите наричаме неговата "хамартия"

или това, което води до неговата гибел.

О, да. Той умира от меча на Ромео.

И така, когато разглеждате Шекспир,

спрете и се вгледайте в думите,

защото те наистина се опитват да ви кажат нещо.