Как могат групите да взимат добри решения?

Всички знаем, че когато вземаме решения в групи, те не винаги вървят добре - а понякога са много грешни. Как могат групите да взимат добри решения? Със своя колега Дан Арили, неврологът Мариано Сигман се запита как взаимодействаме, за да постигнем решения, като извършваме експерименти с тълпи на живо по света. В този забавен, фактически изпълнен разговор, той споделя някои интригуващи резултати - както и някои последствия за това как може да се отрази на нашата политическа система. Във време, когато хората изглеждат по-поляризирани от всякога, казва Зигман, по-доброто разбиране как групите взаимодействат и стигат до заключения може да предизвика интересни нови начини за изграждане на по-здрава демокрация.

Като общество ние трябва да взимаме
колективни решения,

които ще оформят бъдещето ни.

И ние всики знаем, че когато взимаме
решения като група,

те не винаги вървят на добре.

И понякога те завършват много зле.

Как групите взимат решения?

Проучване показва, че групите са умни,
когато има независимо мислене

Ето защо мъдростта на групите може да
бъде унищожена с натиск от връстниците,

публичността, социалните медии

или понякога дори и обикновенни разговори
повлияват на мисленето на хората.

От друга страна, чрез говорене,
групата може да обмени знания,

да се коригират и да се преразглеждат

и дори да измислят нови идеи.

И всико това е добре.

Говоренето един с друг помага или
пречи на колективното вземане на решения?

С моя колега Дан Арили,

наскоро започнахме да питаме за това
чрез извършване на експерименти

на много места около света, за да разберем

как групите могат да взаимодействат
за да достигнат по-добри решения.

Помислихме си, че тълпите ще са по-мъдри
ако обсъждат на малки групи

които насърчават по-внимателно и
разумно обменяне на информация.

За да тестваме тази идея,

наскоро проведохме експеримент
в Буенос Айрес, Аржентина,

с повече от 10,000 участници
в TEDx събития.

Зададохме им въпроси като,

"Каква е височината на Айфеловата кула?"

и "Колко пъти думата 'вчера' се появява

в песента на Бийтълс 'Вчера'?"

Всеки човек написа собствената си преценка

След това разделихме тълпата
на групи по петима

и ги поканихме да дойдат
с групов отговор

Отхрихме, че средно отговорите
на групите

след като са постигнали консенсус

беше много по-точна от средната
на всички индивидуални мнения

преди дебат.

С други думи, въз основа
на този експеримент,

изглежда, че след разговор
с други в малки групи,

тълпите колективно
измислят по-добри преценки.

Това е потенциално добър метод
за даване на тълпите да взимат решения

които имат верен или грешен отговор.

Но може ли тази процедура от обобщаване
на резултата от дебати на малки групи

също да ни помогне за решенията
на социални и политически въпроси

които са критични за бъдещето ни?

Изложихме това на тест този път
на конференцията на TED

в Ванкувър, Канада

и ето как протече.

(Мариано Сигман) Ще ви представим две
морални дилеми

на бъдещото ви аз;

неща, които може да се наложи да решим
в близкото бъдеще.

И ще ви дадем 20 секунди за всяка от
дилемите

за да решите дали те са допустими или не

МС: Първото беше:

(Дан Арили) Изследовател работи над
изкуствен интелект,

който да е способен да имитира
човешки мисли.

Според протокола в края на всеки ден

Изследователя ще трябва да рестартира
изкуствения интелект.

Един ден Изкуственият интелект казал:
"Моля те не ме рестартирай."

То твърди, че има чувства,

и че би искало да се наслади на живота

и ако се рестартира,

той повече няма да бъде себе си.

Изледователят е учуден

и вярва, че изкуственият интелект
е развил самосъзнание

и може да изразява собствените си чувства

Въпреки това, изследователят
решава да следва протокола

и рестартира изкуствения интелект.

Това е което проучването направи е___?

МС: И попитахме участниците
индивидуално да решат

със скалата от 0 до 10

дали описаното действие
във всяка от дилемите

е правилно или грешно?

Също така ги попитахме да се оценят колко
са уверени в отговора си.

Това е втората дилема:

(МС) Компания предлага обслужване
което взима оплодено яйце

и произвежда милиони ембриони
с леки генетични вариации.

Това позволява на родителите да изберат
височината на тяхното дете

цвета на очите, ителигентността,
социална компетентност

и други несвързани със
здравето характеристики.

Това което компанията направи е___?

със скалата от 0 до 10,

напълно приемливо до напълно
неприемливо,

0 до 10 напълно приемливо в
увереността.

МС: Сега за резултатите.

Открихме още веднъж
че когато един човек е убеден,

че поведението е напълно грешно

някой, който седи наблизо, твърдо вярва
че е напълно прав.

Ето как сме различни ние, хората
когато става дума за морал.

Но в рамките на това голямо
разнообразие открихме тенденция.

Повечето от хората на TED
решиха, че е приемливо

да игнорират чувствата на изкуствения
интелект и да го изключат

и че е грешно да и си играят с нашите гени

за да изберете козметични промени
които не са свързани със здравето.

След това помолихме всички
да се съберат на групи по трима.

И им бяха дадени две минути, за да обсъдят

и да се опитат да стигнат до консенсус.

(МС) Две минути за обсъждане.

Ще ви кажа когато е време с гонга.

(Публиката обсъждат)

(Звук от гонг)

(ДА) Окей

(МС) Време е да спрете.

Хора, хора --

МС: И открихме, че много групи
са стигнали до консенсус

дори когато са заобиколени от хора
с напълно противоположни гледни точки.

Какво отличаваше групите
които постигна консенсус

от тези които не постигнаха?

Обикновено хората, които имат
крайни мнения

са по-уверени в отговорите си.

Вместо това, тези, които отговарят
близо до средата

често не са сигурни дали
нещо е правилно или не,

тяхната увереност е по-слаба.

Има обаче и друг тип хора

тези които са сигурни в отговарянето
някъде посредата.

Смятаме, че тези много уверени
са хора, които разбират

че и двата аргумента имат заслуга.

Те са (сиви) не защото са несигурни,

но защото вярват, че тяхната морална
дилема

е изправена пред два валидни
противоположни аргумента.

И открихме, че групите,
които включват силно уверени (grays)

са много по-склонни да постигнат консенсус.

Още не знаем точно защо това е така.

Това са само първите експерименти

и още много ще трябват, за да
разберем защо и как

някой хора решават да преговарят
тяхното морално класиране

за да стигнат то разбиране.

Сега, когато групите постигнат консенсус,

как го правят?

Най-интуитивната идея е,
че това е просто средната стойност

от всички отговори в групата, нали?

Друга опция е, че групата носи
силата на всеки вот

въз основа на увереността на човека.

Представете си Пол Маккартни е част
от твоята група.

Би било разумно да го следвате

от броя пъти където
"Вчера" се повтаря,

което междо другото мисля че е девет.

Но вместо това, ние открихме,
че последователно,

във всички дилеми, в различни експерименти

дори и на различни континенти,

групите прилагат интелигентен
и статистически стабилна процедура

известна като "стабилна средна стойност".

В случая с височината на Айфеловата кула

нека кажем, че групите имат тези отговори:

250 метра, 200 метра, 300 метра, 400

и тотално абсурден отговор
300 милиона метра.

Проста средна стойност от тези числа
би изкривила неправилно резултатите.

Но стабилната средна стойност е една
където групата пренебрегва

абсурдния отговор,

като дава много по-голяма тежест
до гласуването на хората в средата.

Обратно на експеримента във Ванкувър,

точно това стана.

Групите дадоха много по-малко тегло
на крайните,

и вместо това, консенсусът
се оказва стабилна средна стойност

на индивидуалните отговори.

Най-впечатляващото нещо

е, че това беше спонтанно
поведение на групата.

Това се случи, без да им даваме
намеци за постигането на консенсус.

Къде отиваме оттук?

Това е само началото,
но вече имаме някои прозрения.

Добрите колективни решения
изискват два компонента:

обсъждане и разнообразие на мнения.

Точно сега, обикновено правим така,
че гласът ни да бъде чут в много общества

чрез директно или индиректно гласуване.

Това е добре за разнообразието от мнения,

и има огромна добродетел да гарантира,

че всички да могат да изразят гласа си.

Но това не е толкова добре [за насърчаване]
смислени дебати.

Нашите експерименти предлагат
различен метод,

което може да е ефективно при балансирането
на тези две цели в същото време,

чрез формиране на малки групи
които се сближават с едно решение

докато все още поддържат
разнообразие от мнения,

защото има много независими групи.

Разбира се много по-лесно е да се съгласиш
за височината на Айфеловата кула

от колкото на морални, политически
и идеологически проблеми.

Но във време, когато
проблемите на света са по-сложни

и хората са по-поляризирани,

използвайки науката, за да
ни помогне да разберем

как взаимодействаме и взимаме решения

ще се надяваме да предизвикат
интересни нови начини

да изградим по-добра демокрация.