Али Кар-Челман: Игри, които да върнат интереса на момчетата към ученето

На TEDxPSU Али Кар-Челман откроява три причини момчетата да избягват училището и посочва своя план за привличането им отново: като се внесе тяхната култура в класната стая, с нови правила, които позволяват на момчетата да бъдат момчета и чрез видео игри, които едновременно учат и забавляват.

И така тук съм, за да ви кажа,

че имаме проблем с момчетата,

и това е един много сериозен проблем.

Тяхната култура не работи в училищата.

И ще споделя с вас

начини, по които можем да мислим за справяне с проблема.

Първо, искам да започна, като кажа, че това е момче,

а това е момиче.

И вероятно това са стереотипите, чрез

които мислим за това кое е момче и кое е момиче.

Ако се състредоточа основно върху половете днес,

то вие няма да се съгласите с това, което ще кажа.

Така че няма да го направя. Нямам никакъв интерес да го направя.

Това е различен вид момче и това е различен вид момиче.

Важното в случая е, че не всички момчета

могат да се впишат в тези строги граници

за това, което мислим за момчетата и момичетата.

И не всички момичета могат да се впишат в тези строги граници

за това, което мислим за момичетата.

Но, на практика, повечето момчета имат нещо общо помежду си

и повечето момичета имат нещо общо помежду си.

И проблемът е, за момчетата,

че начинът им на съществуване и културата, която споделят,

не се сработват добре с училищната система днес.

Откъде знаем това?

Проектът "100 момичета"

ни дава някои много хубави статистики.

Например: На всеки 100 момичета спрени от училище,

има 250 момчета, които също са спрени от училище.

На всеки 100 момичета изключени от училище,

има 335 момчета, които са изключени от училище.

На всеки 100 момичета със специална форма на обучение,

има 217 момчета в същото положение.

На всеки 100 момичета с проблеми при обучението,

има 276 момчета.

На всеки 100 момичета

с диагноза, свързана с емоционалната нестабилност,

има 324 момчета.

И между другото, всички тези данни стават много по-големи,

ако вие сте чернокож,

ако сте беден,

ако сте в претъпкано училище.

А ако сте момче,

вероятността да ви поставят диагноза ХАДВ

е четири пъти по-голяма -

Хиперактивност с дефицит на вниманието.

Но всичко това има и друга страна.

И е важно ние да осъзнаем,

че жените продължават да имат нужда от помощ в училище,

че заплатите продължават да бъдат значително по-ниски,

дори и в контролираните професии,

и че момичетата продължават да се борят

от години в попрището на математиката и точните науки.

Всичко това е вярно.

Нищо обаче не ни спира

да отделяме внимание на нуждите от ограмотяване

на нашите момчета на възраст между 3 и 13 години.

И ние трябва да го направим.

На практика, това, което трябва да направим е да вземем страница от

тяхната книга за игри, защото инициативите и програмите,

които се провеждат

за жените в науката, инженерството и математиката

са страхотни.

Те са сторили много добро

за момичетата в тези ситуации.

И ние трябва да се замислим за това

как можем да направим така, че това да се случи и за момчетата

в ранна възраст.

Дори и в по-зряла възраст

установяваме, че проблемът продължава да съществува.

Като погледнем какво става в университетите

60 процента от дипломите за бакалавър отива при жени,

което е значителна промяна.

На практика университетските администрации

се чувстват малко некомфортно от перспективата,

че приближаваме към 70 процента

женско присъствие в университетите.

Това изнервя университетските администратори,

защото момичетата не искат да ходят в училища, в които няма момчета.

И така започваме да забелязваме създаването

на мъжки центрове и мъжки изследвания,

които да ни накарат да се замислим как да ангажираме мъжете

и да ги привлечем в университетите.

Ако разговаряте с преподавателите, те може би ще ви кажат:

"Уф. Еми, добре, те играят видео игри

и седят пред компютрите по цяла нощ,

и играят на World of Warcraft.

И това влияе

върху академичните им постижения."

Познайте какво?

Видео игрите не са причината.

Видео игрите са симптом.

Те са обърнали гръб много преди

да стигнат до видео игрите.

Така че нека поговорим защо са обърнали гръб,

което се случва когато са на възраст между 3 и 13 години.

Има три причини, които според мен са в основата на това,

защо момчетата са извън всякаква синхронизация

с културата в днешните училища.

Първата е нулевата толерантност.

Познавам една учителка в детска градина и

нейният син дари всичките си играчки на детската градина, в която работи.

И когато го направи, тя трябваше да прегледа всичко

и да махне всички малки пластмасови пистолети.

Не можете да имате пластмасови ножове, шпаги и брадви

и всякакви такива неща

в детската градина.

Какво се страхуваме, че може да направи този млад мъж с пистолета-играчка?

Наистина ме интересува.

Това е само доказателство

за факта, че не можеш да бъдеш груб на детската площадка днес.

С което не защитавам хулиганите.

И не предлагам

да разрешим пистолети и ножове в училищата.

Но когато кажем,

че член на скаутската организация в гимназията,

който е заключил колата си на паркинга

и е оставил в нея нож

трябва да бъде изхвърлен от училище,

мисля, че отиваме твърде далеч с налагането на нулева толерантност.

Друго проявление на нулевата толерантност е в писането на момчетата.

В много от днешните класни стаи

не е позволено да пише за всичко, което може да се определи като насилие.

Не е разрешено да пишеш за каквото и да било

свързано с видео игри - тези теми за забранени.

Момчетата се връща от училище и казват:

"Мразя да пиша."

"Защо мразиш да пише, сине? Какво не е наред с писането?"

"Трябва да пиша каквото тя ми казва да пиша."

"Окей, какво ти е казала да пишеш?"

"Стихове. Трябва да пиша стихове.

И да опиша моменти от своя живот.

Не искам да пиша такива неща."

"Добре. За какво искаш да пишеш. Какво искаш да пишеш?"

"Искам да пиша за видео игри. Искам да пиша за изравняване на силите.

Искам да пиша за този наистина интересен свят.

Искам да пиша за торнадото, което връхлетя върху дома ни

и изпотроши всичките прозорци

и мебели и уби всички."

"Добре."

Казвате това на учителя

и той ви пита, съвсем сериозно,

"Трябва ли да изпратим сина ви на психолог?"

А отговорът е не, той просто е момче.

Той е просто едно малко момче.

Не е добре да се пише за такива неща

в днешното училище

И така това е първата причина:

политика на нулева толерантност и връзка с външния свят.

Следващата причина за липсата на синхронизация между културата на момчетата и тази в училищата:

все по-малко са мъжете учители.

Всеки, който е над 15 години, знае какво означава това,

защото през последните 10 години

броят на учителите в началните класове

бе намален на половина.

От 14 процента

те станаха 7 процента.

Това означава, че 93 процента от учителите,

които вашият млад мъж има в началното училище

са жени.

Е, какъв е проблемът тук?

Жените са страхотни. Да, точно така.

Но мъжкия поведенчески модел за момчетата,

който казва, че е съвсем нормално да си умен -

те имат бащи, пастори,

лидери в скаутските организации,

но за съжаление шест часа на ден, пет дни в седмицата,

те прекарват в класната стая.

А повечето от тези класни стаи

не са места, в които мъжете съществуват.

И казват, предполагам, че това наистина не е място за момчета.

Това е място за момичета.

Не съм много добър в това,

така че предполагам ще е по-добре

да отида да играя видео игри, да спортувам, или нещо такова,

защото очевидно не принадлежа към този свят.

Мъжете не са за тук, това е повече от очевидно.

Това може да бъде много директен начин да

видим какво се случва.

Но не толкова директна е

липсата на мъжко присъствие в културата -

имаме учителска стая и

там се води разговор

за Джо и Джон, които се сбили на площадката.

"Какво ще правим с тези момчета?"

Отговорът на този въпрос зависи от това кой е включен в разговора.

Има ли мъже наоколо?

Има ли майки, които отглеждат момчета наоколо?

Както виждате разговорът се променя,

в зависимост от това кой е наоколо.

Третата причина за липсата на синхрон между момчетата и училищата:

детската градина се равнява на втори клас от миналото.

Има сериозно сгъстяване на учебната програма, което продължава и сега.

Когато сте на 3, е добре да можете да пишете името си правилно

или ще приемем, че имате проблеми с развитието.

Когато отидете в първи клас,

трябва да можете да четете параграф от текст,

към който може да има или да няма снимка.

от книга с 25 до 30 страници.

Ако не можете, най-вероятно ще ви поставят

в група 1 на специалната програма за четене.

И ако попитате учителите в тази група, те ще ви кажат:

че имат по четири или пет момчета на всяка едно момиче в програмата,

в началните класове.

Причината това да е проблем е,

че посланието, което момчетата получават гласи:

"трябва да правиш

каквото учителят ти каже през цялото време."

Заплатата на учителя зависи

от това Нито едно дете да не изпада и Напред към върха

и отчетността и тестването

на всичко това.

Така че учителят трябва да намери начин

да прекара всички тези момчета през учебната програма -

и момичета.

Тази сгъстена учебна програма е лоша

за всички активни деца.

И това, което се случва е,

че учителката казва: "Моля седнете,

пазете тишина, правете каквото ви се казва, следвайте правилата,

управлявайте времето си, фокусирайте се,

бъдете момичета."

Тя това им казва.

Индиректно това е, което им казва.

А това е много сериозен проблем. Откъде произлиза?

Идва от нас.

(Смях)

Искаме бебетата ни да четат, когато станат на шест месеца.

Виждали ли сте тези реклами?

Искаме да живеем в измисления град Lake Wobegon,

където всяко дете е над средното ниво.

Но това, което причиняваме на децата си, хич не е здравословно.

Не е подходящо за развитието им

и е особено лошо за момчетата.

Какво да направим?

Трябва да се срещаме с тях там, където са те.

Трябва да влезем в момчешката култура.

Трябва да променим начина си на мислене и

да приемем момчетата в основните училища.

И по-конкретно, можем да направим някои конкретни неща.

Можем да създаваме по-добри игри.

Повечето от образователните игри, които съществуват днес

са просто флаш картички.

Те са добри за тренировка и практика.

Те нямат дълбочина, богато съдържание,

което притежават добрите видео игри,

които са интересни на момчетата.

Така че трябва да създадем по-добри игри.

Трябва да говорим с учителите и родителите

и училишните ръководства и с политиците.

Трябва да се уверим, че хората виждат, че се нуждаем от повече мъже в класните стаи.

Трябва да прегледаме внимателно политиката си на нулева толерантност.

Има ли смисъл във всичко това?

Трябва да помислим за това

как да оправим учебната програма, ако можем,

за да се опитаме да върнем момчетата в място,

което е добро за тях.

Всички тези разговори трябва да се случат.

Има страхоти примери

на училища -

в "Ню Йорк таймс" наскоро пишеше за едно такова училище.

Дизайнер на игри от "Ню скуул"

създаде прекрасно училище като видео игра.

Но то е достъпно до малко деца.

Мащабът е малък.

Трябва да променим културата и чувствата,

които политици и училищни власти и родители водим

за начина по който приемаме и какво приемаме

в нашите училиша днес.

Трябва да намерим повече пари за създаването на игри.

Защото добрите игри, наистина добрите игри, струват пари,

и World of Warcraft разполага с приличен бюджет.

Повечето образователни игри нямат.

Откъде да започнем:

колегите ми - Майк Петнър, Шуан Вашау и аз -

започнахме като пробвахме да се вгледаме в нагласите на учителите

и да открием какво в действителност чувстват за игрите,

какво казват за игрите.

И установихме,

че те говорят за децата в тяхното училище,

които говорят за игри

по много безсмислен начин.

Те казват: "О, не. те само за това говорят.

Разговарят за малките екшън герои

и малките им постижения или баджове за заслуги,

или за каквото там получават.

И постоянно говорят за тези неща."

И те казват тези неща, сякаш са окей.

Но ако това бе вашата култура,

помислете как бихте се почувствали.

Много неконфортно е да си от страната на получаващия

при такъв вид език.

Те са ядосани на всичко,

което може да бъде свързано с насилие,

заради политиката на нулева толерантност.

Те са сигурни, че родителите и администраторите няма да приемат нищо.

Така че наистина трябва да се насочим към нагласите на учителите

и да намерим начини да променим нагласите

така че учителите да станат по-отворени

и готови да приемат момчешката култура в класните си стаи.

Защото, ако това не се случи,

то ние ще имаме момчета, които напускат основното училище, с думите:

"Добре, предполагам, че това е място само за момичета;

не е за мен.

Така че ще поиграя или ще поспортувам."

Ако променим тези неща, ако им обръщаме внимание

и привлечем отново момчетата към ученето,

те ще завършват основното училище с думите: "Аз съм умен."

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)