Шекар Капур: Ние сме историите, които разказваме на самите себе си
-
0:00 - 0:03Току-що ми възложиха да отида да снимам един филм, озаглавен "Елизабет".
-
0:03 - 0:06Всички говорим за тази велика английска икона и казваме:
-
0:06 - 0:08"Тя е фантастична жена. Умее всичко.
-
0:08 - 0:10Как да я представим?"
-
0:10 - 0:12Обиколихме масата със студиото, продуцентите и сценариста,
-
0:12 - 0:14те дойдоха при мен и ме попитаха: "Шекар, какво мислиш?"
-
0:14 - 0:17А аз отвърнах: "Мисля, че тя танцува."
-
0:17 - 0:20Видях как ме гледат всички,
-
0:20 - 0:22някой коментира: "Боливуд."
-
0:22 - 0:24Другият каза: "Колко му плащаме?"
-
0:24 - 0:27А третият каза: "Да намерим друг режисьор."
-
0:27 - 0:29Реших, че е по-добре да се променя.
-
0:29 - 0:31Затова водихме дълги дискусии как да представим Елизабет,
-
0:31 - 0:34и аз казах: окей, може да съм прекалено боливудски.
-
0:34 - 0:36Може би Елизабет, тази велика икона, танцува?
-
0:36 - 0:38За какво става въпрос?
-
0:38 - 0:40Така че премислих цялата работа,
-
0:40 - 0:42и тогава стигнахме до консенсус.
-
0:42 - 0:44Ето го и въведението за тази
-
0:44 - 0:46велика британска икона, озаглавено "Елизабет".
-
0:51 - 0:54Лайчестър: Може ли да се присъединя към вас, милейди?
-
1:03 - 1:06Елизабет: Ако ви е угодно, сър.
-
1:06 - 1:09(Музика)
-
1:50 - 1:52Шекар Капур: Значи все пак е танцувала.
-
1:52 - 1:55Колко души, които са гледали филма, не са схванали,
-
1:55 - 1:57че там има влюбена жена,
-
1:57 - 1:59че е била напълно невинна,
-
1:59 - 2:02откривала огромна радост в живота и била жизнерадостна?
-
2:02 - 2:05А колко от вас го схванаха?
-
2:06 - 2:08Това е мощта на визуалното разказване на истории.
-
2:08 - 2:11Това е мощта на танца. Това е мощта на музиката.
-
2:11 - 2:14Мощта на незнанието.
-
2:14 - 2:16Когато тръгвам да режисирам филм,
-
2:16 - 2:18всеки ден се подготвяме твърде много, мислим твърде много.
-
2:18 - 2:21Знанието става товар върху мъдростта.
-
2:21 - 2:23Нали знаете - простите думи, изгубени
-
2:23 - 2:27в плаващите пясъци на съществуването.
-
2:27 - 2:29Затова си казвам:
-
2:29 - 2:32"Какво да правя днес?" Няма да правя онова, което съм планирал да правя,
-
2:32 - 2:35и се хвърлям в абсолютна паника.
-
2:35 - 2:38Това е единственият ми начин да се отърва от ума си,
-
2:38 - 2:40да се отърва от този ум, който казва:
-
2:40 - 2:42"Ей, знаеш какво правиш. Знаеш точно какво правиш.
-
2:42 - 2:44Режисьор си, правиш го от години."
-
2:44 - 2:46Така че трябва да стигна дотам,
-
2:46 - 2:48да съм в пълна паника.
-
2:48 - 2:50Това е символичен жест. Накъсвам сценария.
-
2:50 - 2:53Паникьосвам се. Плаша се.
-
2:53 - 2:56Правя го в момента. Може да ме наблюдавате. Изнервям се.
-
2:56 - 2:59Не знам какво да кажа. Не знам какво правя. Не искам да ходя там.
-
2:59 - 3:01А докато тръгвам натам, разбира се, рекламния ми директор казва:
-
3:01 - 3:04"Знаете какво да правите, сър." Отговарям: "Разбира се, че знам."
-
3:05 - 3:07А директорите на студиото казваха:
-
3:07 - 3:09"Ей, погледнете Шекар. Напълно e подготвен."
-
3:09 - 3:11А вътре тъкмо бях слушал Нусрат Фатех Али Хан,
-
3:11 - 3:13защото е хаотичен.
-
3:13 - 3:16Позволявам си да навляза в хаос,
-
3:16 - 3:19защото се надявам, че от хаоса ще дойдат някои моменти на истина.
-
3:20 - 3:22Цялата подготовка е подготовка.
-
3:22 - 3:24Дори не знам дали е честна.
-
3:24 - 3:26Дори не знам дали е истинска.
-
3:26 - 3:29Истината за всичко това идва на момента, органично,
-
3:29 - 3:31и ако получиш пет страхотни момента
-
3:31 - 3:33от прекрасно, органично вещество
-
3:33 - 3:35в разказването на историята си, в своя филм,
-
3:35 - 3:37филмовата аудитория ще го схване.
-
3:37 - 3:39Затова търся тези моменти, стоя там
-
3:39 - 3:41и казвам: "Не знам какво да кажа."
-
3:41 - 3:43Накрая всеки гледа теб,
-
3:43 - 3:45200 души в седем часа сутринта,
-
3:45 - 3:47които са дошли там в седем без петнайсет, а ти си пристигнал в седем
-
3:47 - 3:49и всички казват:
-
3:49 - 3:51"Ей, какво е първото? Какво ще се случи?"
-
3:51 - 3:53А ти се поставяш в състояние на паника,
-
3:53 - 3:56при което не знаеш, така че не знаеш.
-
3:56 - 3:58И затова, понеже не знаеш,
-
3:58 - 4:01се молиш на вселената, защото се молиш към вселената,
-
4:01 - 4:04че нещо - ще се опитам да получа достъп до вселената...
-
4:04 - 4:06начинът, по който Айнщайн... кажи молитва...
-
4:06 - 4:08е получил достъп... до своите уравнения...
-
4:08 - 4:11същият извор... търся същия извор,
-
4:11 - 4:13защото творчеството идва от абсолютно същия извор,
-
4:13 - 4:15където медитираш някъде извън себе си,
-
4:15 - 4:17извън вселената.
-
4:17 - 4:19Търсиш нещо, което идва и те удря.
-
4:19 - 4:21Докато не те удари, няма да заснемеш първия кадър.
-
4:21 - 4:23Тогава какво да правиш?
-
4:23 - 4:25Кейт пита: "Шекар, какво искаш да направя?"
-
4:25 - 4:28А аз отвръщам: "Кейт, ти какво искаш да направиш?" (Смях)
-
4:28 - 4:31"Ти си страхотна актриса, а аз обичам да дарявам актьорите си.
-
4:31 - 4:33Защо ти не ми покажеш какво искаш да правиш."
-
4:33 - 4:35(Смях)
-
4:35 - 4:37Какво правя? Опитвам се да печеля време.
-
4:37 - 4:39Опитвам се да печеля време.
-
4:39 - 4:41Първото, което съм научил за разказването на истории
-
4:41 - 4:43и което следвам през цялото време, е паниката.
-
4:43 - 4:46Паниката е великият достъп до творчество,
-
4:46 - 4:48защото това е единственият начин да се отървеш от ума си.
-
4:48 - 4:50Отърви се от ума си.
-
4:50 - 4:52Излез от него. Махни го.
-
4:52 - 4:54И да вървим във вселената, защото
-
4:54 - 4:56там навън има нещо,
-
4:56 - 4:58което е по-истинско от ума ти,
-
4:58 - 5:00което е по-истинско от твоята вселена.
-
5:00 - 5:02[неясно], казахте го вчера. Просто го повтарям,
-
5:02 - 5:04защото това следвам постоянно,
-
5:04 - 5:07за да открия някъде шунята, празнотата.
-
5:07 - 5:10От празнотата излиза момент на творчество.
-
5:10 - 5:12Затова, ето какво правя.
-
5:12 - 5:14Когато бях дете... бях около осемгодишен.
-
5:14 - 5:17Помните как беше в Индия. Нямаше замърсяване.
-
5:17 - 5:21В Делхи живеехме... наричахме го чата или кхота.
-
5:21 - 5:24Кхота сега стана лоша дума. Означава тяхната тераса...
-
5:24 - 5:26а ние спяхме навън нощем.
-
5:26 - 5:28На училище учех само физика
-
5:28 - 5:31и ми казваха,
-
5:31 - 5:33че ако има нещо, което съществува,
-
5:33 - 5:36тогава то е измеримо.
-
5:36 - 5:38Ако не е измеримо,
-
5:38 - 5:40значи не съществува.
-
5:40 - 5:43А нощем лежах под незамърсеното небе,
-
5:43 - 5:46както беше в Делхи на времето, като бях дете,
-
5:46 - 5:49взирах се във вселената и питах:
-
5:49 - 5:51"Докъде стига тази вселена?"
-
5:51 - 5:53Баща ми беше лекар.
-
5:53 - 5:56Питах: "Татко, докъде стига вселената?"
-
5:56 - 5:59А той отвръщаше: "Сине, тя продължава безкрайно."
-
5:59 - 6:02Затова казвах: "Моля те, измери безкрайността,
-
6:02 - 6:04защото в училище ме учат,
-
6:04 - 6:07че ако не мога да я измеря, значи не съществува.
-
6:07 - 6:10Не се вписва в рамката ми на компетентност."
-
6:10 - 6:12А докъде стига вечността?
-
6:12 - 6:14Какво значи "завинаги"?
-
6:14 - 6:17Лежах там нощем и плачех,
-
6:17 - 6:20защото въображението ми не можеше да докосне творчеството.
-
6:20 - 6:22И какво правех?
-
6:22 - 6:24По онова време, на крехката седемгодишна възраст,
-
6:24 - 6:26съчиних една история.
-
6:26 - 6:28Каква беше историята ми?
-
6:28 - 6:31Не знам защо, но помня историята.
-
6:31 - 6:33Имало един дървосекач,
-
6:33 - 6:36който тъкмо щял да вдигне брадвата си и да отсече едно дърво,
-
6:36 - 6:40а цялата галактика е един атом от тази брадва.
-
6:41 - 6:44И когато брадвата му удари това дърво,
-
6:44 - 6:46тогава ще се унищожи всичко
-
6:46 - 6:48и големият взрив ще се случи отново.
-
6:48 - 6:50Но преди всичко това имало един дървосекач.
-
6:50 - 6:52А после, щом свършвах тази история,
-
6:52 - 6:55си представях, че вселената на дървосекача
-
6:55 - 6:58е един атом от брадвата на друг дървосекач.
-
6:58 - 7:01Така че всеки път можех да разказвам историята си отново и отново
-
7:01 - 7:03и да преодолея този проблем,
-
7:03 - 7:06и така преодолях проблема.
-
7:06 - 7:09Как го направих? Разказах история.
-
7:09 - 7:11А какво е история?
-
7:11 - 7:14Историята е нашата... всички нас.
-
7:14 - 7:17Ние сме историите, които разказваме на самите себе си.
-
7:17 - 7:21В тази вселена и това съществуване,
-
7:21 - 7:23където живеем с тази двойственост
-
7:23 - 7:25дали съществуваме или не
-
7:25 - 7:27и кои сме ние,
-
7:27 - 7:30историите, които разказваме на самите себе си, са историите,
-
7:30 - 7:32които дефинират потенциалите
-
7:32 - 7:34на нашето съществуване.
-
7:34 - 7:37Ние сме историите, които си разказваме.
-
7:39 - 7:41Това е толкова широко, колкото гледаме на историите.
-
7:41 - 7:43История е връзката,
-
7:43 - 7:47която развиваш между това кой си ти
-
7:47 - 7:49или кой си ти потенциално
-
7:49 - 7:52и безкрайния свят, и това е нашата митология.
-
7:52 - 7:55Разказваме своите истории,
-
7:55 - 7:58а лице без история не съществува.
-
7:58 - 8:01Айнщайн разказал история,
-
8:01 - 8:04следвал историите си и излязъл с теории,
-
8:04 - 8:07а после и с уравненията си.
-
8:07 - 8:10Александър имал история, която му разказвала майка му,
-
8:10 - 8:12и тръгнал да покорява света.
-
8:12 - 8:15Всички ние, всеки, има история, която следва.
-
8:15 - 8:17Разказваме си истории.
-
8:17 - 8:20Ще стигна по-нататък и ще кажа -
-
8:20 - 8:22разказвам история, значи съществувам.
-
8:22 - 8:24Съществувам, защото има истории,
-
8:24 - 8:26а ако няма истории, не съществуваме.
-
8:26 - 8:29Създаваме истории, за да дефинираме съществуването си.
-
8:29 - 8:31Ако не създаваме историите,
-
8:31 - 8:34вероятно ще полудеем.
-
8:34 - 8:37Не знам. Не съм сигурен, но това съм правил през цялото време.
-
8:37 - 8:41А сега, филм.
-
8:41 - 8:43Филмът разказва история.
-
8:43 - 8:46Често се чудя, когато правя филм... мисля да направя филм за Буда...
-
8:46 - 8:50и често се чудя: ако Буда е имал всички елементи,
-
8:50 - 8:52дадени на един режисьор -
-
8:52 - 8:55ако е имал музика, визуални ефекти, ако е имал видеокамера,
-
8:55 - 8:57дали щяхме да получим по-добър будизъм?
-
8:57 - 8:59Но това ме натоварва с някакво бреме.
-
8:59 - 9:01Трябва да разказвам история
-
9:01 - 9:03по много по-сложен начин,
-
9:03 - 9:05но имам потенциала.
-
9:05 - 9:07Нарича се субтекст.
-
9:07 - 9:09Като отидох за пръв път в Холивуд, казаха...
-
9:09 - 9:11говорех за субтекст и агентът ми дойде при мен:
-
9:11 - 9:14"Би ли бил така добър да не говориш за субтекст?"
-
9:14 - 9:16Попитах: "Защо?" А той отвърна: "Защото никой няма да ти даде филм,
-
9:16 - 9:18ако говориш за субтекст.
-
9:19 - 9:21Просто говори за сюжета
-
9:21 - 9:23и кажи колко чудесно ще снимаш филма,
-
9:23 - 9:25какви ще са визуалните ефекти."
-
9:25 - 9:27Затова, като разглеждам един филм,
-
9:27 - 9:29ето какво търсим -
-
9:29 - 9:32търсим история на ниво сюжет,
-
9:32 - 9:34после търсим история
-
9:34 - 9:36на психологическо ниво,
-
9:36 - 9:39после търсим история на политическо ниво,
-
9:39 - 9:41после разглеждаме история
-
9:41 - 9:43на митологично ниво.
-
9:43 - 9:45Търся истории на всяко ниво.
-
9:45 - 9:47Не е необходимо
-
9:47 - 9:50тези истории да са в съгласие една с друга.
-
9:50 - 9:52Чудесното е,
-
9:52 - 9:56че много пъти историите си противоречат помежду си.
-
9:56 - 9:58Затова, като работя с Рахман, който е прекрасен музикант,
-
9:58 - 10:02често му казвам: "Не следвай онова, което сценарият вече казва.
-
10:02 - 10:04Открий онова, което го няма.
-
10:04 - 10:06Открий истината за себе си,
-
10:06 - 10:08а когато откриеш истината за себе си,
-
10:08 - 10:10в нея ще има истина - тя може да противоречи на сюжета,
-
10:10 - 10:12но не се безпокой за това."
-
10:14 - 10:17И така - продължението на "Елизабет" - "Златен век".
-
10:17 - 10:19Когато направих продължението на "Елизабет", ставаше дума за история,
-
10:19 - 10:21която разказваше писателят.
-
10:21 - 10:24Жена, която била заплашена
-
10:24 - 10:26от Филип ІІ
-
10:26 - 10:28и отивала на война,
-
10:28 - 10:30се влюбила в Уолтър Райли.
-
10:30 - 10:33Тъй като се влюбила в Уолтър Райли,
-
10:33 - 10:35се отказала от причините да е кралица.
-
10:35 - 10:37А после Уолтър Райли
-
10:37 - 10:39се влюбил в нейна придворна дама
-
10:39 - 10:41и тя трябвало да реши дали е кралица, отиваща на война,
-
10:41 - 10:44или пък иска...
-
10:45 - 10:48Ето историята, която разказвах.
-
10:48 - 10:50Боговете там горе.
-
10:50 - 10:52Имало двама души.
-
10:52 - 10:55Филип ІІ, който бил божествен,
-
10:55 - 10:58защото винаги се молел;
-
10:58 - 11:00и Елизабет, която била божествена,
-
11:00 - 11:02но не съвсем божествена, защото се мислела за божествена,
-
11:02 - 11:05а във вените й течала кръв на смъртна.
-
11:05 - 11:08Но божественият бил несправедлив,
-
11:08 - 11:10затова боговете казали:
-
11:10 - 11:12"Така. Онова, което трябва да направим,
-
11:12 - 11:15е да помогнем на справедливия."
-
11:15 - 11:17И така, помогнали на справедливия.
-
11:17 - 11:20Онова, което сторили, било да изпратят Уолтър Райли
-
11:20 - 11:23да раздели физически смъртната й личност
-
11:23 - 11:25от духовната й личност.
-
11:25 - 11:27А смъртната личност била момичето,
-
11:27 - 11:29на което бил изпратен Уолтър Райли,
-
11:29 - 11:32и постепенно той я отделил,
-
11:32 - 11:34така че била свободна да е божествена.
-
11:34 - 11:36Двамата божествени се биели
-
11:36 - 11:38и боговете били на страната на божествеността.
-
11:38 - 11:41Разбира се, цялата британска преса била силно разстроена.
-
11:42 - 11:45Казали: "Спечелихме срещу Армадата."
-
11:45 - 11:47Но аз казвам: Но бурята спечели срещу Армадата.
-
11:47 - 11:49Боговете изпратиха бурята."
-
11:49 - 11:51И така, какво правех?
-
11:51 - 11:53Опитвах се да открия митична причина,
-
11:53 - 11:55за да направя филма.
-
11:55 - 11:58Разбира се, като попитах Кейт Бланшет, казах: "За какво е филмът?"
-
11:58 - 12:00Тя отвърна: "Филмът е за една жена,
-
12:00 - 12:03примиряваща се с остаряването."
-
12:03 - 12:05Психологическо.
-
12:05 - 12:08Според сценариста е за история - сюжет.
-
12:08 - 12:10Аз казвам, че е за митология,
-
12:10 - 12:12боговете.
-
12:12 - 12:14Нека ви покажа един филм...
-
12:14 - 12:16част от този филм...
-
12:16 - 12:18а също и как една камера...
-
12:18 - 12:20това е една сцена, където в моя ум
-
12:20 - 12:23тя била в дълбините на смъртността.
-
12:23 - 12:26Тя откривала какво всъщност означава смъртност,
-
12:26 - 12:29а ако е в дълбините на смъртността,
-
12:29 - 12:31какво всъщност се случва.
-
12:31 - 12:33И признава опасностите от смъртността
-
12:33 - 12:36и защо трябва да се откопчи от смъртността.
-
12:36 - 12:38Помнете, че във филма, за мен
-
12:38 - 12:40както тя, така и придворната й дама
-
12:40 - 12:42бяха части от едно и също тяло -
-
12:42 - 12:44едната - смъртната личност,
-
12:44 - 12:47а другата - духовната личност.
-
12:47 - 12:49Може ли да го пуснем сега?
-
12:49 - 12:51(Музика)
-
12:51 - 12:53Елизабет: Бес?
-
12:55 - 12:57Бес?
-
12:58 - 13:00Бес Трокмортън?
-
13:05 - 13:07Бес: Тук съм, милейди.
-
13:07 - 13:09Елизабет: Кажи ми, вярно ли е?
-
13:09 - 13:12Трудна ли си?
-
13:13 - 13:15Бременна ли си?
-
13:15 - 13:17Бес: Да, милейди.
-
13:17 - 13:20Елизабет: Ти, предателко.
-
13:20 - 13:22Дръзваш да пазиш тайни от мен?
-
13:22 - 13:25Молиш за позволението ми, преди да действаш,
-
13:25 - 13:27преди да дишаш.
-
13:27 - 13:29Моите кучки носят мои нашийници.
-
13:29 - 13:31Чуваш ли ме? Чуваш ли ме?
-
13:31 - 13:34Уолсингам: Ваше величество. Моля ви, ваше височество. Милост.
-
13:34 - 13:37Елизабет: Сега не е време за милост, Уолсингам.
-
13:37 - 13:40Върви при брат си, предателя, и ме остави да си върша работата.
-
13:40 - 13:42Негово ли е?
-
13:42 - 13:45Кажи ми. Кажи. Негово ли е детето? Негово ли е?
-
13:45 - 13:47Бес: Да.
-
13:47 - 13:49Милейди,
-
13:49 - 13:52това е детето на съпруга ми.
-
13:54 - 13:57Елизабет: Кучка! (Плаче)
-
13:57 - 13:59Райли: Ваше величество.
-
13:59 - 14:02Това не е кралицата, която обичам и на която служа.
-
14:07 - 14:10Елизабет: Този мъж е прелъстил повереница на кралицата,
-
14:10 - 14:13а тя се е омъжила без кралско съгласие.
-
14:14 - 14:17Тези нарушения са назакуеми по закон. Арестувайте го.
-
14:18 - 14:20Върви.
-
14:24 - 14:27Вече нямаш закрилата на кралицата.
-
14:28 - 14:31Бес: Както желаете, Ваше Величество.
-
14:31 - 14:34Елизабет: Махай се. Махай се. Махай се.
-
14:38 - 14:40Махай се.
-
14:40 - 14:43(Музика)
-
15:01 - 15:04Шекар Капур: И така, какво се опитвам да направя тук?
-
15:05 - 15:07Елизабет е осъзнала
-
15:07 - 15:09и се изправя лице в лице
-
15:09 - 15:11със собствения си усет за ревност,
-
15:11 - 15:13собствения си усет за смъртност.
-
15:13 - 15:16Какво ще правя с архитектурата?
-
15:16 - 15:18Архитектурата разказва история.
-
15:18 - 15:20Архитектурата разказва история
-
15:20 - 15:22за това как, макар и да е най-могъщата жена
-
15:22 - 15:24в света по онова време,
-
15:24 - 15:27го има другото, архитектурата е по-голяма.
-
15:28 - 15:30Камъкът е по-голям от нея, защото камъкът е неорганичен.
-
15:30 - 15:32Той ще я надживее.
-
15:32 - 15:35Това казва на вас, на мен, че камъкът е част от нейната съдба.
-
15:36 - 15:39И не само това - защо камерата гледа надолу?
-
15:39 - 15:42Камерата гледа надолу към нея, защото тя е в кладенеца.
-
15:42 - 15:44Тя е в абсолютния кладенец
-
15:44 - 15:47на собствения си усет, че е смъртна.
-
15:47 - 15:50Ето откъде трябва да се изтегли
-
15:50 - 15:52от дълбините на смъртността,
-
15:52 - 15:54да влезе, да освободи духа си.
-
15:54 - 15:56И това е моментът, когато в ума ми
-
15:56 - 15:59Елизабет и Бес са едно и също лице.
-
15:59 - 16:01Но това е моментът,
-
16:01 - 16:04когато тя хирургически се отстранява от това.
-
16:04 - 16:06Така че филмът действа
-
16:06 - 16:08на много, много нива в тази сцена.
-
16:08 - 16:10И как разказваме истории
-
16:10 - 16:13визуално, с музика, с актьори
-
16:13 - 16:15и на всяко ниво е различен смисъл,
-
16:15 - 16:18и понякога си противоречат един с друг.
-
16:19 - 16:24А как започвам всичко това?
-
16:24 - 16:27Какъв е процесът на разказване на история?
-
16:27 - 16:29Преди около десет години
-
16:29 - 16:32чух нещо дребно от един политик,
-
16:32 - 16:35не много уважаван в Индия политик.
-
16:35 - 16:38Той каза, че тези хора в градовете
-
16:38 - 16:42при едно пускане на водата в тоалетната
-
16:42 - 16:44изразходват толкова вода, колкото вие,
-
16:44 - 16:47хората в селските райони, не получавате за два дни.
-
16:47 - 16:50Това засегна струна и казах: "Вярно е."
-
16:50 - 16:52Отидох да видя свой приятел
-
16:52 - 16:54и той ме накара да чакам
-
16:54 - 16:56в апартамента му в Малабар Хил
-
16:56 - 16:58на двадесетия етаж,
-
16:58 - 17:00това е много, много скъп район в Мумбай.
-
17:00 - 17:02И се къпа 20 минути.
-
17:02 - 17:04Доскуча ми и си тръгнах, и докато шофирах,
-
17:04 - 17:06минах покрай бедняшките предградия на Бомбай,
-
17:06 - 17:08винаги се минава оттам
-
17:08 - 17:10и видях дълги опашки на горещото обедно слънце
-
17:10 - 17:13от жени и деца с кофи,
-
17:13 - 17:15чакащи цистерна
-
17:15 - 17:17да дойде и да им докара вода.
-
17:17 - 17:19И започна да се развива една идея.
-
17:19 - 17:21А как това се превръща в история?
-
17:21 - 17:24Внезапно осъзнах, че сме тръгнали към катастрофа.
-
17:24 - 17:26Следващият ми филм се нарича "Паани",
-
17:26 - 17:28което означава вода.
-
17:28 - 17:30И сега, от митологията на това,
-
17:30 - 17:32започвам да създавам един свят.
-
17:32 - 17:34Какъв вид свят създавам
-
17:34 - 17:37и откъде идва идеята, проектът за това?
-
17:37 - 17:39Според мен в бъдещето
-
17:39 - 17:42ще започнат да строят надлези.
-
17:42 - 17:44Разбирате ли надлезите? Да?
-
17:44 - 17:46Започват да строят надлези,
-
17:46 - 17:48за да се стига от точка А до точка В по-бързо,
-
17:48 - 17:51но резултатът е, че те минават от един район на относително богатство
-
17:51 - 17:53до друг район на относително богатство.
-
17:53 - 17:55А после онова, което правят,
-
17:55 - 17:57е да създадат град над надлезите.
-
17:57 - 18:00И богатите хора се местят в горния град
-
18:00 - 18:03и оставя по-бедните хора в по-ниските градове,
-
18:03 - 18:06около 10 до 12 процента от хората
-
18:06 - 18:08са се преместили в горния град.
-
18:08 - 18:10А откъде идват този горен и долен град?
-
18:10 - 18:12В Индия има митология за това...
-
18:12 - 18:15в която се казва, ще го кажа на хинди,
-
18:15 - 18:19[Хинди]
-
18:19 - 18:21Така. Какво означава това?
-
18:21 - 18:24Казвам, че богатите винаги седят на раменете
-
18:24 - 18:26и оцеляват на гърба на бедните.
-
18:26 - 18:28От тази митология идват горният и долният град.
-
18:28 - 18:31Така че проектът има история.
-
18:31 - 18:34А онова, което се случва е, че хората от горния град
-
18:34 - 18:36изсмукват нагоре цялата вода.
-
18:36 - 18:38Помнете думите, които използват - изсмукват нагоре.
-
18:38 - 18:40Изсмукват нагоре цялата вода, пазят я за себе си
-
18:40 - 18:42и захранват капково по-ниския град.
-
18:42 - 18:44А ако има някаква революция, спират водата.
-
18:44 - 18:47И тъй като демокрацията все още съществува,
-
18:47 - 18:50има демократичен начин, по който казваш -
-
18:50 - 18:53е, ако ни дадеш това, което ние искаме, ще ви дадем вода.
-
18:53 - 18:55Така, времето ми свърши.
-
18:55 - 18:57Но мога да продължа да ви разказвам
-
18:57 - 18:59как еволюираме истории
-
18:59 - 19:02и как историите всъщност са това кои сме ние,
-
19:02 - 19:04и как се превеждат те в дадената дисциплина,
-
19:04 - 19:06в която съм, а именно филмът.
-
19:06 - 19:09Но в крайна сметка какво е история? Тя е противоречие.
-
19:09 - 19:11Всичко е противоречие.
-
19:11 - 19:13Вселената е противоречие.
-
19:13 - 19:15И всички ние постоянно търсим хармония.
-
19:15 - 19:17Когато ставаш, нощта и денят са в противоречие.
-
19:17 - 19:19Но ставаш в четири сутринта.
-
19:19 - 19:21Онова първо синьо зарево е там, където нощта и денят
-
19:21 - 19:24се опитват да изградят хармония едно с друго.
-
19:24 - 19:27Хармонията са нотите, които Моцарт не ви е дал,
-
19:27 - 19:29но някак противоречието на неговите ноти предполага това.
-
19:29 - 19:33Всички противоречия в неговите ноти предполагат хармонията.
-
19:33 - 19:35Ефектът от търсенето на хармония
-
19:35 - 19:38в противоречието, което съществува в ума на един поет,
-
19:38 - 19:41противоречие, което съществува в ума на разказвача на истории.
-
19:41 - 19:44В ума на разказвача на истории има морално противоречие.
-
19:44 - 19:46В ума на поет то е конфликт на думи.
-
19:46 - 19:49В ума на вселената, между ден и нощ.
-
19:49 - 19:51В ума на един мъж и една жена
-
19:51 - 19:53постоянно гледаме
-
19:53 - 19:55противоречието между мъжко и женско.
-
19:55 - 19:57Търсим хармония един с друг.
-
19:57 - 20:00Цялата идея за противоречие,
-
20:00 - 20:03но за приемане на противоречието
-
20:03 - 20:05е разказването на една история, не развръзката.
-
20:05 - 20:07Проблемът с голяма част от разказването на истории в Холивуд
-
20:07 - 20:10и много филми, и както [неясно] казва в своя,
-
20:10 - 20:13че се опитваме да разрешим противоречието.
-
20:13 - 20:15Хармонията не е разрешението.
-
20:15 - 20:17Хармонията е внушението за нещо,
-
20:17 - 20:19което е много по-голямо от развръзката.
-
20:19 - 20:21Хармонията е внушението за нещо,
-
20:21 - 20:24което е всеобхватно и универсално,
-
20:24 - 20:26от вечността и от момента.
-
20:26 - 20:30Развръзката е нещо, което е далеч по-ограничено.
-
20:30 - 20:33То е крайно. Хармонията е безкрайна.
-
20:33 - 20:36Така че разказването на истории, като всички други противоречия във вселената,
-
20:36 - 20:39е търсене на хармония и безкрайност
-
20:39 - 20:42в моралните решения, разрешаване на едно, но оставяне на друго,
-
20:42 - 20:46оставяне на друго и създаване на въпрос, който е наистина важен.
-
20:46 - 20:48Много благодаря.
-
20:48 - 20:51(Аплодисменти)
- Title:
- Шекар Капур: Ние сме историите, които разказваме на самите себе си
- Speaker:
- Shekhar Kapur
- Description:
-
Откъде извира творческото въображение? На ТЕДИндия режисьорът в Холивуд и Боливуд Шекар Капур ("Елизабет", "Мистър Индия") посочва своя източник на креативност - абсолютна, пълна паника. Той споделя един мощен начин да освободиш вътрешния си разказвач на истории.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 20:56