Шон Ачор: Щастливата тайна за по-добра работа

Вярваме, че трябва да работим, за да сме щастливи, но възможно ли е да е обратното? В тази бързо развиваща се и забавна презентация от ТЕДxБлумингтън, психологът Шон Ачор твърди, че всъщност щастието насърчава продуктивността.

Когато бях на 7 години, а сестра ми беше само на пет,

си играехме върху двуетажно легло.

По това време бях с две години по-голям от сетра ми -

имам предвид, че и сега съм с две години по-голям от нея -

но по онова време това означаваше, че тя трябваше да прави всичко, което исках,

а аз исках да играем на война.

И така, на горното легло сме.

От едната страна на леглото

бях сложил всичките ми G. I. Джо войници и оръжия.

От другата страна бяха всичките малки понита на сестра ми,

готови за бойно нападение.

Има различни истории за това, какво всъщност се случи през този следобед,

но след като сестра ми не е тук с нас днес,

нека ви разкажа истинската история -

(Смях)

която е, че сестра ми е малко несръчна.

По някакъв начин, без ничия помощ или бутане от по-големия й брат,

изведнъж Ейми изчезна зад горната част на леглото

и се приземи, като се удари в земята.

Нервно погледнах над ръба на леглото,

за да видя, какво беше сполетяло падналата ми сестра

и видях, че тя беше паднала болезнено на ръце и колене

на четири крака на земята.

Бях нервен, защото родителите ми бяха възложили

да се уверя, че сестра ми и аз

играем безопасно и възможно най-тихо.

Като виждах как случайно счупих ръката на Ейми

само преди седмица ...

(Смях)

... героически избутвайки я,

от насрещен въображаем снайперистки куршум,

(Смях)

за което все още трябва да ми се благодари,

се опитвах доколкото мога--

тя дори не го видя да идва--

опитвах колкото мога повече да се държа колкото може по-добре.

Видях лицето на сестра ми,

тази стена от болка и страданието и изненада

заплашваща да изригне от устата и и заплашваща да събуди

родителите ми от дългото им спане през зимата.

Така че направих единственото нещо,

което малкия ми седемгодишен мозък успя да измисли за да отклони тази трагедия.

И ако имате деца, сте видяли това стотици пъти преди.

Казах, "Ейми, Ейми, почакай. Не плачи. Не плачи.

Видя ли как падна?

Няма човек който да се приземи на четирите си крака така.

Ейми, мисля, че това означава, че ти си еднорога."

(Смях)

Това беше измама, но нямаше нищо на света, което сестра ми не би искала повече,

отколкото да не бъде Ейми наранената пет годишна малка сестра,

а Ейми специалният еднорога.

Разбира се, това е една опция, която не бе отворена за нейния мозък в нито един момент в миналото.

Можете да видите как бедната ми манипулирана сестра беше изправена пред конфликт,

как малкия й мозък се опитваше да отдели ресурси

за усещане на болката и страданието и изненадата

които тя изпитваше,

или размишлявайки за новооткритата си идентичност като еднорог.

Последното спечели.

Вместо неудържим плач, вместо прекратяване на играта ни,

вместо събуждане на моите родители,

с всички отрицателни последствия, които щяха да възникнат за мен,

вместо това усмивка се разпростря на лицето й

и тя побърза да се върне нагоре в леглото с грацията на бебе еднорог...

(Смях)

... с един счупен крак.

Това, на което попаднахме

в тази възраст само на пет и седем години -

нямахме никаква представа по това време -

беше нещо, което продължава да бъде авангард на научна революция,

възникващо две десетилетия по-късно по начина, по който наблюдаваме мозъка на човека.

Това, което на което попаднахме беше нещо, наречено положителна психология,

което е причината, да съм тук днес

и причината, поради която се събуждам всяка сутрин.

Когато за първи път започнах да говоря за това проучване

извън академията, с фирми и училища,

първото нещо, което те казваха, е никога да не

започвате разговорите си с графика.

Първото нещо, което искам да направя, е да започна разговора ми с графика.

Тази графика изглежда скучна,

но не графиката е причина, да се развълнувам и събуждам всяка сутрин.

Тази графика дори не означава нищо; данните й са фалшиви.

Какво открихме е -

(Смях)

ако имам тези данни тук, в стаята, ще бъда развълнуван,

защото има много ясна тенденция, какво се случва там,

а това означава, че мога да бъда публикуван,

което е всичко, което наистина има значение.

Фактът, че има един странна червена точка, която е над кривата,

има един особняк в стаята -

знам кой сте, видях ви по-рано -

това не е проблем.

Няма проблем, както повечето от вас знаят,

защото мога просто да изтрия тази точка.

Мога да изтрия тази точка, защото е явно грешка при измерване.

Знаем, че това е грешка при измерване,

защото обърква данните.

Затова едно от първите неща, на които учим хората

в курсове по икономика и статистика и бизнес и психология

е как, по статистически валиден начин, да елиминирате странниците.

Как да елиминираме отдалечаващите се стойности,

така че да можем да намерим линията на най-подходящата крива?

Което е страхотно, ако се опитвам да разбера

колко Advilа обикновения човек трябва да вземе--две.

Но ако се заинтересувам от потенциала, ако се интересувам от потенциала ви,

или за щастие или производителност

или енергия или творчество,

това което сме направили е, че сме създали култ на средното в науката.

Ако задам въпрос като,

"Колко бързо едно дете може да се научи да чете в класната стая?"

учените променят отговора на "колко бързо средното дете

ще се научи как да чете в този клас?"

и след това приспособяваме класа към средната стойност.

Ако попадате под средното на тази крива,

психолозите ще се развълнуват,

тъй като това означава, че вие сте или депресирани или имате разстройство,

а може би и двете.

Надяваме се да са и двете, защото бизнес модела ни е,

че ако дойдете в сесия за терапия с един проблем,

искаме да се уверим че напускате, знаейки, че имате 10,

така че да се връщате отново и отново.

Ще се върнем в детството ви, ако е необходимо,

но накрая това, което искаме да ви направим е да сте отново нормални.

Но нормалното е просто средно.

Това, което постулирам и което положителната психология постулира

е, че ако изучаваме това, което е просто средно,

ще останем само средни.

Вместо да изтрия тези получени положителни крайни стойности,

това което умишлено правя е, че идвам в една популация като тази

и казвам, защо?

Защо някои от вас са толкова високо над кривата

по отношение на интелектуалните си способности, атлетически способности, музикални способности,

творчество, нива на енергия,

гъвкавостта ви в лицето на предизвикателството, чувството ви за хумор?

Каквото и да е, вместо да ви изтривам, това, което искам да направя е да ви изучавам.

Защото може би можем да извлечем информация -

не само как да преместим хората над средната стойност,

но как можем да преместим цялата средна част

във фирмите и училищата ни по целия свят.

Причината тази графика да е важна за мен

е, че когато включвам новините, изглежда като че ли по-голямата част от информацията

не е положителна, всъщност е отрицателна.

По-голямата част от нея е за убийства, корупцията, болести, природни бедствия.

Много бързо, мозъкът ми започва да мисли,

че това е точното съотношение на отрицателно към положително в света.

Това, което прави е, че създава нещо

наречено синдрома на медицинското училище -

който, ако познавате хора, които са били в медицинско училище,

по време на първата година от медицинското обучение,

като прочетете списък на всички симптоми и болести, които могат да ви се случат,

изведнъж осъзнавате че имате всички от тях.

Имам зет, наречен Бобо -- което е друга история.

Бобо се ожени за Ейми еднорога.

Бобо ми се обади по телефона

от медицинското училище в Йейл,

и Бобо каза: "Шон, имам проказа."

(Смях)

Което, дори в Йейл, е извънредно рядко.

Но аз нямах никаква представа как да успокоя горкичкия Бобо,

след като той току що бе преминал през цяла седмица на менопауза.

(Смях)

Това, което намираме не е непременно реалност, която ни оформя,

а лещите, чрез които ума ви вижда свят, който оформя реалността ви.

Ако можем да промените лещите, не само ще можем да променим щастието си,

можем да променим всеки един образователен и бизнес резултат по същото време.

Когато кандидатсвах в Харвард, се хванах на бас.

Не очаквах да вляза, а и семейството ми нямаше пари за колеж.

Когато получих военната стипендия две седмици по-късно, те ми позволиха да се запиша.

Изведнъж нещо, което дори не беше възможност, стана реалност.

Когато отидох там, мислех че всички останали биха видели това като привилегия,

че ще бъдат щастливи да бъдат там.

Дори ако сте в класна стая, пълна с хора, които са по-умни от вас,

ще се радвате само да бъдете в тази класната стая, това чувствах аз.

Но това, което намерих там

е, че някои хора преживявят това,

когато завърших след четири години

и след това прекарах следващите осем години в общежития заедно със студентите -

Харвард ме помоли; не бях този човек.

(Смях)

Бях офицер на Харвард и съветник на студенти през трудни четири години.

Това, което открих в моите изследвания и преподаването ми

е, че тези студенти, независимо колко щастливи бяха

да попаднат в училището с високия си успех ,

две седмици по-късно мозъците им бяха фокусирани не върху привилегията да бъдат там,

нито върху философията или физиката им.

Мозъците им бяха съсредоточени върху конкуренцията, работното натоварване,

стреса, прилаганите усилия, жалбите.

Когато отидох там за пръв път, влязох в трапезарията на първокурсниците,

което е където приятелите ми от Уейко, Тексас, което е, където бях израснал --

знам, че някои от вас са чували за това.

Когато те идваха да ме посетят, те гледаха наоколо,

и казваха: "Тази трапезария на първокурсници изглежда като нещо

подобно на Хогуърт от филма "Хари Потър", което тя наистина е.

Това е Хогуърт от филма "Хари Потър", а това е Харвард.

Когато те виждат това,

те казват, "Шон, защо си губите времето с изучаване на щастие в Харвард?

Сериозно, как може един Харвардски студент

да бъде нещастен?"

Задълбочаването в този въпрос

е ключа към разбирането на науката за щастие.

Тъй като това, което предполага този въпрос

е, че външния ни свят е показателен за нивата ни на щастие,

когато в действителност, ако знам всичко за външния ви свят,

мога да предвидя само 10 процента от дългосрочното ви щастие.

90 процента от дългосрочното ви щастие

е прогнозирано не от външния свят,

а от начина, по кайто ума ви обработва света.

Ако го променим,

ако променим формулата за щастие и успех,

това което можем да направим, е да променим начина, по който

след това можем да повлияем на реалноста.

Това което открихме е, че само 25 процента от успехите в работата

са прогнозирани от коефицента за интелигентност.

75 процента от работните успехи

са прогнозирани от оптимизма ви, социалната ви подкрепа

и възможността ви да виждате стреса като предизвикателство, вместо като заплаха.

Говорих с хората в училище-интернат в Нова Англия, което е може би най-престижното училище,

и те казаха: "Вече знаем това.

Всяка година, вместо просто да обучаваме нашите студенти, ние също имаме оздравителна седмица.

Толкова сме развълнувани. Понеделник вечерта водещият експерт в света

ще дойде да говори за депресия при юношите.

Вторник вечерта е посветена на насилието в училището.

Сряда вечер е за разстройства свързани с яденето.

Четвъртък вечер е относно употребата на наркотици.

Петък вечер се опитваме да изберем между рисков секс или щастие."

(Смях)

Казах, "Петък вечер е такава за повечето хора".

(Смях)

(Ръкопляскания)

Радвам се, че това ви харесва, но те изобщо не го харесаха.

Мълчание по телефона.

В паузата казах: "Ще се радвам да говоря в училището ви,

но просто трябва да знаете, че това не е седмица на здравето, това е седмица на болестите.

Това което сте направили е, че сте изложили всички негативни неща, които могат да се случат,

но не сте говорили за положителните."

Отсъствието на болест не е здраве.

Ето как стигаме до здравето:

Трябва да обърнем формулата за щастие и успех.

През последните три години пътувах в 45 различни страни,

работейки с училища и компании

в средата на икономически спад.

Това което открих е, че повечето компании и училища

следват формула за успех, която е:

ако работя повече, ще успея повече.

Ако успея повече, ще бъда по-щастлив.

Това е въплътено в по-голямата част от родителските ни стилове, управленските ни стилове,

в начина, по който мотивираме поведението си.

Проблемът е, че е научно неадекватно и назадничаво по две причини.

Първо, всеки път когато умът ви успее,

просто сте променили новата цел на успеха.

Получили сте добри оценки, сега трябва да получите по-добри оценки,

влизате в добро училище и след като сте влезли в по-добро училище,

имате добра работа, сега трябва да получите по-добра работа,

постигнали сте целта си на продажби, сега ще променим целта си на продажби.

Ако щастието е на противоположната страна на успеха, мозъка ви никога не стига там.

Това което сме направили е, че сме избутали щастието

отвъд когнитивния хоризонт като общество.

Това е така, защото мислим, че трябва да успеем

и тогава да бъдем щастливи.

Но реалният проблем е, че мозъците ни работят в обратен ред.

Ако можете да повдигнете нечие ниво на положителност в настоящето,

тогава мозъка им преживява това, което наричаме предимство от щастието,

което означава, че мозъка ви, когато е положителен,

действа значително по-добре,

отколкото когато е отрицателен, неутрален или стресиран.

Вашата интелигентност нараства, творчеството ви нараства, повишават се нивата ви на енергия.

В действителност това, което открихме

е, че всеки бизнес резултат се подобрява.

Позитивният ви мозък е с 31 процента по-продуктивен

от ума ви когато е отрицателен, неутрален или стресиран.

С 37% сте по-добри в продажбите.

Лекарите са с 19% по-бързи и по-точни

в постигане на правилна диагностика,

когато са положителни вместо отрицателни, неутрални или стресирани.

Което означава, че можем да обърнем формулата.

Ако можем да намерим начин да станем положителни в настоящето,

тогава мозъците ни ще работят още по-успешно,

тъй като ще можем работим по-интензивно, по-бързо и по-умно.

Това, което трябва да сме в състояние да направим, е да обърнем тази формула

така че да можем да започнем да виждаме на какво всъщност са способни мозъците ни.

Тъй като допаминът, който изпълва системата ви, когато сте положителни,

има две функции.

Не само може да ви направи по-щастливи,

той включва всички центрове за обучение в ума ви

позволявайки ви да се адаптирате към света по различен начин.

Открихме, че има начини, чрез които можете да тренирате мозъците си,

за да могат да станат още по-положителни.

Само за две минути, за 21 последавателни дни,

в същност можем да прегрупираме мозъка ви,

разрешавайки на ума ви да работи

по-оптимистично и по-успешно.

Направихме тези неща в изследвания

във всяка една от компаниите, с които съм работил,

като ги карах да напишат три нови неща, за които те са благодарни,

21 дни поред, три нови неща всеки ден.

В края на това,

мозъците им започнаха да запаметяват модел

на сканиране на света, не на отрицателното, а първо на положителното.

Писане в журнал за един положителен опит, който сте преживели през последните 24 часа

позволява на ума ви да го преживее.

Упражняването учи ума ви, че поведението ви е от значение.

Откриваме, че медитацията позволява на ума ви

да надделее над културното АДХД, което създавахме

като се опитвахме да направим няколко задачи наведнъж

и позволява на мозъците ни да се съсредоточат върху една задача.

Последно, случайни актове на вежливост са съзнателни актове на вежливост.

Имаме хора, които отварят входящата си кутия,

за да напишат положителен имейл,

като възхваляват или изразяват благодарност на някого в социалната си мрежа.

Чрез тези дейности

и чрез обучение на ума си точно както тренираме телата си,

това което открихме е, че можем да обърнем формулата за щастие и успех,

и по този начин, не само да създадем вълни на положителност,

но да създадем истинска революция.

Много благодаря.

(Аплодисменти)