Моралните опасности от използването на несмъртоносни оръжия

Лютивия спрей и електрошоковите пистолети все повече се използват както от полицията, така и от армията. И по-екзотични несмъртоносни оръжия като топлинни лъчи са в процес на разработване. На TEDxCanberra, етика Стивън Колмън разглежда неочакваните последствия от тяхното въвеждане и задава някои предизвикателни въпроси.

Това, за което искам да говоря днес,

се отнася до някои от проблемите, с които армията на Западния свят

(Австралия, Съединените Щати, Великобритания, и така нататък)

се сблъсква в някои от внедряванията си,

с които се занимава в съвременния свят в момента.

Ако се замислим за местата,

на които сме изпратили австралийския военен персонал в последните години,

очевидните са Ирак и Авганистан,

но също така Източен Тимор

и Соломоновите острови и така нататък.

Много от тези внедрявания,

на които изпращаме военен персонал тези дни

не са традиционни войни.

Всъщност, много от нещата,

които караме военния персонал да върши в тези ситуации

са неща, които в техните собствени държави (Австралия, Съединените щати, и така нататък)

се извършват от полицията.

И така, куп проблеми изникват

за военния персонал в тези ситуации --

не само защото те правят неща, за които не са добре обучени,

но също защото

тези, които обикновено вършат тези неща в собствените си страни

са обучени

и оборудвани по друг начин.

Много са причините, поради които

всъщност изпращаме военен персонал

вместо полицията да върши тази работа.

Ако Австралия трябваше да изпрати хиляда души утре

до Западна Гвинея, например,

ние не разполагаме с хиляда полицаи, навъртащи се наоколо,

които биха могли да заминат утре,

но разполагаме с хиляда войника, които могат да заминат.

Така че, когато трябва да изпратим някого, ние пращаме военните,

защото те са там, те са на разположение

и, по дяволите, защото те са свикнали да отиват и вършат тези неща

и да живеят сами

без да имат цялата тази допълнителна подкрепа.

Така че, в този смисъл, те могат да го направят.

Но те не са обучени по същия начин като полицейските служители

и със сигурност не са екипирани по същия начин като полицията.

И така, това е породило много проблеми за тях,

когато трябва да се занимават с такива разногласия.

Едно специфично нещо, което е изникнало

и към което съм особено заинтересуван

е въпроса дали,

когато изпращаме военните да вършат тази работа,

ние трябва да ги екипираме по различен начин,

и по точно, дали не би трябвало да им дадем достъп

до някои от несмъртоносните оръжия, с които полицията разполага.

Тъй като те изпълняват някои от същите задължения,

може би те трябва да разполагат със същото оборудване.

Разбира се има редица ситуации,

в които бихме си помислили, че това оборудване би било много полезно.

Например, когато говорим за военните контролно-пропусквателни пунктове.

Ако някой се доближава до тези контролно-пропусквателни пунктове

и военния персонал не е сигурен

дали този някой е враждебно настроен или не.

Да кажем, че някой доближава

и те си казват: "Това бомбаджия-самоубиец ли е или не?

Има ли нещо скрито под дрехите си? Какво ще се случи?"

Те не знаят дали този човек е враждебен или не.

Ако този човек не следва указания,

те може да го застрелят

и след това да разберат,

че, да, те са застреляли правилния човек

или, не, това е бил просто един невинен човек,

който не е разбрал какво става.

И ако имаха несмъртоносни оръжия,

те биха казали: "Ние може да ги използваме в такива ситуации.

Ако простреляме някой, който не е враждебен,

поне няма да го убием."

Друга ситуация.

Тази снимка е, всъщност, от една от мисиите

на Балканите към края на 1990-те години.

Ситуацията е малко по-различна,

когато те знаят, че някой е враждебно настроен --

когато някой стреля по тях

или прави нещо друго, което е очевидно враждебно, хвърля камъни, или каквото и да е.

Но ако те отговорят, има и други хора наоколо,

които са невинни и които също могат да бъдат наранени --

дали косвено, за което военните често не искат да говорят.

Така че, отново биха си казали: "Ако имахме достъп до несмъртоносни оръжия

и някой е враждебно настроен,

ние можем да направим нещо, за да се оправим с тях,

знаейки, че ако уцелим някой невинен,

поне няма да го убием."

Друго предложение е било,

след като поставяме много роботи на бойното поле,

ние можем да видим как в бъдеще

се изпращат на бойното поле роботи, които функционират самостоятелно.

Ще вземат самостоятелни решения за това, по кого да стрелят и по кого да не стрелят

без човешка намеса.

И така идеята е, хей,

ако ще пращаме роботи и ще им позволяваме да правят това,

може би ще е добра идея, ако тези неща

са снабдени с несмъртоносни оръжия,

така че ако роботът вземе погрешното решение и стреля по грешния човек,

поне няма да убие някого.

Сега има редица видове различни несмъртоносни оръжия,

някои от които очевидно са на разположение сега

и някои от които в момента се разработват.

Така че разполагаме с традиционните неща като лютив спрей,

лютивия спрей е там горе,

или електрошоков пистолет, ей тук.

Това горе в дясно е всъщност заслепяващ лазер,

предназначен моментално да заслепи човек

и да го дезориентира.

Също разполагаме с несмъртоносни муниции,

съдържащи гумени сачми,

вместо традиционните метални сачми.

А това в средата, големия камион,

всъщност се нарича "Система за активно отхвърляне"

и е нещо, над което армията на Щатите работи в момента.

В основата си е голям микровълнов предавател.

Донякъде е класическа идея за топлинен лъч.

Излъчва на много голямо разстояние

в сравнение с тези други подобни неща.

И ако някой е улучен с него,

той чувства внезапно отделяне на топлина

и иска да се махне от пътя.

Много по-изтънчен е от микровълнова фурна,

но в основата си сварява водните молекули

на повърхността на кожата ти.

И ти чувстваш тази огромна топлина

и си казваш: "Искам да се махна от пътя."

А, те си мислят, че това ще бъде много полезно

на места, където трябва да се разгони тълпа от определен район,

ако тази тълпа е враждебно настроена.

Ако трябва да държим хора далече от някое място,

ние можем да направим това с подобни неща.

Очевидно е, че има редица различни видове

несмъртоносни оръжия, които можем да дадем на военния персонал

и има редица ситуации,

в които те ги гледат и си казват: "Хей, тези неща биха били много полезни."

Но както вече казах,

армията и полицията

са много различни.

Да, няма нужда да се вглеждаш много в тази снимка,

за да разбереш, че те може да бъдат много различни.

Особено,

в отношението, с което използват сила

и начина, по който са обучени да използват сила

е особено различен.

Полицията

(и знам, понеже съм помагал в обучаването на полицейски служители),

най-вече полицията в Западната юрисдикция поне,

е тренирана да намалява сила,

да опита и избягва използването на сила,

когато е възможно,

и да използва смъртоносна сила

само в краен случай.

Военния персонал е трениран за война

и за това те са тренирани да използват смъртоносна сила в момента,

в който нещата тръгнат на зле.

В момента, в който фекалната материя удари въртящата се турбина,

можеш да започнеш да стреляш по хора.

Така че, тяхното отношение

към използването на смъртоносна сила е много различно

и аз мисля, че е очевидно,

че и отношението им към използването на несмъртоносни оръжия

също би било различно от това на полицията.

И след като сме имали толкова много проблеми

с използването на несмъртоносни оръжия по различни начини от полицията,

мисля, че би било добра идея да разгледаме някои от тези неща

и да се опитаме да ги приложим във военен контекст.

Аз бях много изненадан, когато започнах да правя това,

да видя, че даже онези,

които се застъпват за използването на несмъртоносни оръжия от военните

не са се замисляли върху това.

Те общо взето изглежда, че си мислят:

"Ами, защо трябва да се интересуваме от това, което се е случило с полицията?

Ние разглеждаме нещо по-различно."

И не ми се струва, че разпознават, всъщност, че

те разглеждат общо взето едни и същи неща.

И аз, всъщност, започнах да разследвам някои от тези проблеми

и да се вглеждам в начина,

по който полицията използва несмъртоносни оръжия, когато те са въведени

и някои от проблемите, които може да възникнат

от тези неща,

когато те всъщност започнат да ги използват.

И разбира се, като австралиец,

започнах да се вглеждам в случаи в Австралия,

знаейки от собствен опит за някои от различните пъти,

когато несмъртоносни оръжия са били въведени в Австралия.

Значи, едно от нещата, на които обърнах специално внимание,

беше използването на О.С. спрей

или лютив спрей

от австралийската полиция

и кога това е било въведено, какво е станало

и такива подобни въпроси.

И едно от проучванията, които открих,

особено интересно,

беше извършено в Куинсланд,

защото те имаха пробен период за използването на лютив спрей

преди всъщност да го въведат навсякъде.

И аз разгледах някои от диаграмите тук.

Когато лютивия спрей бе въведен в Куинсланд,

те бяха много категорични.

Министъра на полицията има цяла камара публични изказвания по въпроса,

които казваха: "Това е изрично предназначено

да даде на полицията избор

между викане и стреляне.

Това е нещо, което те могат да използват вместо огнестрелно оръжие

в ситуации, в които преди те е трябвало да прострелят някого."

И така аз разгледах всички тези полицейски диаграми, свързани с престрелки.

И всъщност не можеш да ги откриеш много лесно

за отделните щати в Австралия.

Аз успях да намеря само тези.

Този репорт е от Австралийския институт по криминология.

Както можете да видите от дребния шрифт, ако може да го видите най-отгоре:

"Смъртни случаи, предизвикани от полицейска стрелба" означава не само хора, които са застреляни от полицията,

но и хора, които са се застреляли в присъствието на полицията.

Но това са данните от цялата страна.

А, червената стрелка представлява мястото,

където Куинсланд всъщност си каза:

"Да, това е момента, когато ще дадем на всички полицейски служители в целия щат

достъп до лютив спрей."

И така, може да видите, че има шест смъртни случая, водещи

до това всяка година за няколко години.

Преди няколко години имаше скок, разбира се,

но това всъщност не беше Куинсланд.

Някой знае ли къде беше? Не, не е Порт Артур.

Виктория? Да, правилно.

Този скок беше изцяло във Виктория.

И така, не че Куинсланд имаше особен проблем

със смъртни случаи по време на полицейски престрелки и така нататък.

И така, шест престрелки в цялата страната,

сравнително последователно през годините преди.

Следващите две години са годините, които изучаваха -- 2001 и 2002.

Някой иска ли да опита да познае колко пъти,

като се има в предвид как те са въвели това,

колко пъти полицията в Куинсланд е използвала лютив спрей през този период?

Стотици? Един, три.

Хиляда е по-близо.

Категорично въведен

като алтернатива на използването на смъртоносна сила --

алтернатива между крещене и стрелба.

Ще се поставя в неизгодно положение

като кажа, че ако полицията в Куинсланд нямаше лютив спрей,

те нямаше да застрелят 2226 човека

само през тези две години.

Всъщност, ако разгледате проучванията,

които те са разгледали --

материала, който събираха и проучваха --

може да видите, че заподозрените са били въоръжени

в около 15% от случаите,

в които е използван лютив спрей.

Използван е рутинно през този период

и, разбира се, все още се използва рутинно,

защото не е имало оплаквания,

поне не в контекста на това проучване.

Използван е рутинно

като средство за разправа с хора, които са избухливи;

които може да избухнат

и също доста често е използван

срещу хора, които чисто и просто

били пасивно неотстъпчиви.

Този човек не прави нищо насилствено,

но той просто не прави това, което искат от него.

Той не изпълнява наставленията, които му се дават,

така че ще го напръскаме с лютив спрей.

Това ще го накара да побърза. Така всичко ще върви по-гладко.

Това е нещо, което изрично е било въведено

като алтернатива на огнестрелните оръжия,

но се използва рутинно

като начин за разправа

с редица други проблеми.

Сега един от особените въпроси,

който произлиза от използването на несмъртоносни оръжия от армията --

и хора, които си казват: "Ами, може и да произлязат някои проблеми" --

има два основни проблема, над които се фокусират.

Един от тези проблеми

е, че несмъртоносните оръжия може да се използват безразборно.

Един от основните принципи, който ръководи използването на сила от армията

е, че трябва да си разумен.

Трябва да внимаваш, по кого стреляш.

И така един от проблемите, представени във връзка с използването на несмъртоносни оръжия

е, че те може да се използват безразборно --

да се използват срещу редица хора,

само защото вече няма нужда да се тревожиш чак толкова.

И всъщност, един особен пример,

когато мисля, че това се случва и който може да разгледаме,

беше обсадата на театър „Дубровка” в Москва през 2002.

Най-вероятно много от вас, не както повечето от студентите ми в Академията на австралийските отбранителни сили,

са всъщност достатъчно големи да помнят този случай.

И така, чеченците дошли и обсадили театъра.

Те държали около 700 души като заложници.

Пуснали доста хора,

но все още имали 700 заложника.

И руската специална военна полиция,

специалните части, Спецназ,

дошла и всъщност щурмувала театъра.

И начина, по който направили това, бил като напълнили цялата сграда с упойващ газ.

И се оказало,

че много от заложниците всъщност загинали

в резултат на вдишването на този газ.

Използвали го безразборно.

Те напълнили целия театър с газ.

Така че, не е изненадващо, че много хора загинали,

защото си нямаш и на представа какво количество газ

всеки човек ще вдиша,

в какво положение ще паднат,

когато са в безсъзнание и така нататък.

Всъщност, само двама човека били простреляни

в този случай.

Така че когато разгледали случая по-късно,

само двама човека

очевидно били простреляни от терористите

или простреляни от полицията,

която дошла и се опитала да се справи със ситуацията.

Фактически всеки, който загинал,

е загинал, защото е вдишал газ.

Окончателния брой на загиналите заложниците

е неясен,

но със сигурност е повече от това,

защото и други умрели през следващите няколко дена.

И така, това е един от проблемите, за които се говореше,

че може да се използва безразборно.

Втория проблем, за който се говори понякога

във връзка с използването на несмъртоносни оръжия от армията

и е причината, поради която от конвенцията за химическите оръжия,

е ясно, че не може да се използват средства за борба с масови безредици

като оръжие за водене на война.

Проблемът в това е, че

несмъртоносните оръжия могат да бъдат използвани не само като алтернатива на смъртоносната сила,

но като нещо, което да я подпомогне --

несмъртоносните оръжия се използват първоначално,

така че смъртоносните оръжия да са по-ефективни.

Хората, по които ще стреляш

няма как да се махнат от пътя.

Те няма да бъдат наясно какво се случва и можеш да ги убиеш по-лесно.

И всъщност, точно това се случило тук.

Терористите, които паднали в безсъзнание от газта

не били задържани,

а чисто и просто застреляни в главата.

И така, това несмъртоносно оръжие

било използвано, всъщност,

за да увеличи ефективността на смъртоносната сила

и да направи убиването по-успешно

в този определен случай.

Още един проблем, който искам да спомена на бързо

е, че има куп проблеми

с начина, по който хората са всъщност обучавани

да използват несмъртоносни оръжия

и са тренирани и тогава са изпитвани и така нататък.

Защото те са изпитвани в приятна, безопасна обстановка.

И хората са обучавани да ги използват в приятна, безопасна обстановка

като тази, в която можеш да видиш точно какво става.

Човекът, който използва лютивия спрей, носи гумена ръкавица,

за да е сигурен, че няма да се замърси и прочие.

Но несмъртоносните оръжия не се използват така в реалния живот.

Те се използват в реалния свят,

като например в Тексас, по този начин.

Признавам си, че този определен случай

беше причината да се заинтересувам по тази тема.

Случи се докато работех като научен сътрудник във Военноморската Академия на Съединените Щати.

И новинарски репортажи започнаха да пристигат за тази ситуация,

в която една жена спорела с полицейски служител.

Тя не била избухлива.

Всъщност, той най-вероятно бил около 15 сантиметра по-висок от мен,

а тя била горе-долу толкова висока.

В последствие тя му казала:

"Ами, аз ще се върна в колата си."

А, той й рекъл: "Ако се върнеш в колата си, ще те електрошокирам."

А, тя му отвърнала: "О, давай. Електрошокирай ме." Той така и направил.

И всичко е заснето на видео,

което записвало от полицейската кола.

Значи, тя била на 72 години

и му се видяло, че това бил най-подходящия начин да се разправи с нея.

И други подобни примери

с други хора, където си мислиш:

"Това ли е наистина най-подходящия начин да се използват несмъртоносни оръжия?"

"Началник на полицията стреля с електоршоков пистолет в главата на 14-годишно момиче."

"Тя се опитваше да избяга. Какво друго можех да направя?"

(Смях)

Или Флорида:

"Полицията използва електрошоков пистолет срещу 6-годишно момче в начално училище."

И те очевидно научили много от този случай,

защото в същия район:

"Полицията преразглежда политиката си след електрошокиране на деца:

второ дете било ударено с електрошоков пистолет само след седмици."

Същия полицейски район.

Още едно дете само седмици след като 6-годишното момче било електрошокирано.

За да не си помислите,

че това се случва само в Щатите,

същото се е случвало и в Канада.

Един колега

ми изпрати това от Лондон.

Но любимия ми случай, да си призная честно,

е всъщност от Щатите:

"Офицери удрят с електрошоков пистолет 86-годишна жена инвалид в леглото й."

Проверих докладите от този случай.

Прегледах ги. Бях много изненадан.

Очевидно, тя била застанала по застрашителен начин в леглото си.

(Смях)

Не се шегувам. Точно това бяха думите.

"Тя застана по застрашителен начин в леглото си."

Добре.

Но бих искал да ви напомня за какво говоря.

Аз говоря за използването на несмъртоносни оръжия от армията.

И каква е връзката?

Полицията е всъщност по-ограничена в използването на сила

от армията.

Те са обучени да бъдат по-сдържани в използването на сила от военните.

Те са тренирани да обмислят повече, да опитат и охладят нещата.

Така че, ако тези проблеми възникват от използването на несмъртоносни оръжия от полицейските офицери,

какво по дяволите би ви карало да си мислите,

че нещата ще са по-различни с военните?

Последното, което бих искал да кажа е,

че когато говоря с полицията

за това как изглежда идеалното несмъртоносно оръжие,

те почти неизбежно казват едно и също нещо.

Те казват: "Ами, трябва да е нещо, което е достатъчно неприятно,

така че хората да не искат да са ударени с него.

Така че, ако заплашиш да го използваш,

хората ще отстъпят,

но също така трябва да е нещо,

което не оставя дълготрайни последици."

С други думи, идеалното несмъртоносно оръжие

е нещо, което е идеално за злоупотреба.

Какво ли биха направили тези хора,

ако имаха достъп до електрошокови пистолети

или до екипираната, портативна версия

на "Системата за активно отхвърляне" --

малък топлинен лъч, който могат да използват срещу хора

без да се тревожат.

И така, мисля че, да, възможно е

несмъртоносните оръжия да са страхотни в тези ситуации,

но също така има и редица проблеми,

които трябва да се обмислят.

Благодаря.

(Аплодисменти)