Кларън Макфадън: Пеейки първичната мистерия

"Човешкият глас: загадъчен, спонтанен, първичен." С тези думи, сопраното Кларън Макфадън ни кани да опознаем тайните на дишане и пеене, изпълнявайки предизвикателната "Ария" на Джон Кейдж.

(Аплодисменти)

(Пеене)

(Аплодисменти)

Водещ: Хора, току-що чухте Кларън Макфадън.

Тя е сопрано певица от световна класа,

която е учила в Рочестър, Ню Йорк.

Нейните знаменити оперни роли

са многобройни и разнообразни.

През август 2007 г.

Кларън е наградена с Амстердамската Награда за Изкуствата,

печелейки похвали за нейната брилянтност,

невероятния си и изключително широк репертоар,

и ярката си сценична личност.

Моля посрещнете Кларън Макфадън.

(Аплодисменти)

Кларън Макфадън: Човешкият глас:

загадъчен, спонтанен,

първичен.

За мен човешкият глас

е корабът, на който всички емоции пътуват -

освен може би ревността.

И дъхът,

дишането е капитан на този кораб.

Дете се ражда,

поема първия си дъх -

(дишане)

и ние съзираме чудната красота

на вокално изразяване -

загадъчно, спонтанно

и първично.

Преди няколко години реших да отида на медитационно уединение в Тайланд.

Исках място,

където бих могла да имам пълна тишина

и пълна самота.

Прекарах две седмици в това усамотение,

в моята собствена малка хижа -

без музика, нищо, звуци от природата -

опитвайки се да намеря същността

на концентрацията,

бидейки в момента.

Последния ми ден,

жената, която се грижеше за мястото,

дойде и се заговорихме за минута,

и тогава тя ми каза:

"Ще изпееш ли нещо за мен?"

И си помислих, но това е място на пълен покой и тишина;

Не мога да вдигам шум.

Тя каза: "Моля те, попей ми."

Така че си затворих очите,

Поех дъх

и първото нещо, което излезе навън

беше "Лятно Време", Порги и Бес.

♫ Лятно време и живота е лесен ♫

♫ Рибите скачат и памука е висок ♫

♫ О, татко ти е богат и майка ти изглежда добре ♫

♫ Така че тихо малко бебе ♫

♫ Недей да плачеш ♫

И аз отворих очи,

и видях, че тя си бе затворила очите.

И след малко, тя отвори очите си

и ме погледна, и каза:

"Това е като медитация."

И в този момент разбрах,

че всичко, за което бях отишла в Тайланд, да търся,

да открия,

аз вече го имах в моето пеене -

спокойствие, но и бдителност,

фокус, но и осведоменост,

и пълно присъствие в момента.

Когато сте напълно в момента,

когато аз съм напълно в момента,

съда на изразяване е отворен.

Емоциите могат да преминават

от мен до вас,

и обратно.

Изключително дълбоко преживяване.

Има едно парче от един композитор,

американски композитор наречен Джон Кейдж.

Казва се "Ария".

Написана е за една невероятна певица,

наречена Кати Берберян.

И нещото, което е толкова специално за това парче -

ако го виждате зад мен -

то не е нотирано по никакъв начин.

Няма ноти, няма бемоли, няма диези.

Но има един вид структура,

и певицата в тази структура

има тотална свобода

да бъде креативна, спонтанна.

Например,

има различни цветове,

и всеки цвят изисква различен вид пеене -

поп, кънтри и уестърн, опера, джаз -

и просто трябва да бъдеш в съответствие с този цвят.

Виждате има различни линии:

избираш собственото си темпо, по свой собствен начин,

за да следваш линията,

но трябва да я следваш, повече или по-малко.

И тези малки точки,

те представят

нещо като звук,

който не е вокален, не в лиричен начин

на изразяване на гласа.

Използване на тялото - може да бъде кихане, може да е кашляне,

може да бъдат животни - (кашляне) по-точно -

пляскане, каквото и да е.

А има и различен текст.

Има арменски, руски,

френски, английски, италиански.

Така че в тази структура има свобода.

За мен това парче е ода за гласа,

защото е тайнствено - както можем да видим -

то е съвсем спонтанно,

и е първично.

Така че бих искала да споделя тази част с вас.

Това е "Ария" на Джон Кейдж.

(Пеене)

♫ Няма друг начин ♫

♫ В пространството, така че помогни ♫

(Пеене)

♫ За да има плодове ♫

(Пеене)

(Аплодисменти)