Return to Video

Сър Кен Робинсън - Промяна в моделите (2008)

  • 0:02 - 0:08
    превод:
    Петър Петров
  • 0:10 - 0:14
    Идеите на бъдещето, днес.
  • 0:14 - 0:20
    Сър Кен Робинсън – "Промяна в моделите"
    носител на медалът на Кралското Общество на
    Изкуствата(RSA) "Бенджамин Франклин" 2008
  • 0:20 - 0:25
    Благодаря ви много. Бяхте ли
    изненадани, когато аз получих медала?
  • 0:26 - 0:30
    Бяхте ли? Напрежението се усещаше, нали?
    "Кой ли ще е?"
  • 0:32 - 0:36
    Благодаря ви. Истински смирено
    приемам тази награда.
  • 0:37 - 0:40
    Бях се замислил по-рано, че да си смирен
    не е нормално чувство, така ли е?
  • 0:41 - 0:46
    Не много често се чувствам смирен...
    очернен, унизен, повален.
  • 0:48 - 0:51
    Но смирен е по-скоро старо чувство,
    не е ли? Не е модерно чувство.
  • 0:52 - 0:55
    Но аз го имам и особено когато имам
    тази награда на името на Бенджамин Франклин,
  • 0:57 - 1:05
    който е бил забележителен човек. Живял е наблизо
    на Крейвън Стрийт. Къщата е на няколко минути оттук
  • 1:05 - 1:10
    и ви препоръчвам да я посетите.
    Тъкмо е била реставрирана.
  • 1:10 - 1:13
    Много силно пресъздава живота на тази
    изключителна личност.
  • 1:14 - 1:17
    Човек замесен в развитието на индустриализма,
  • 1:17 - 1:21
    част от Просвещението,
    в сърцето на създаването на Новия свят
  • 1:22 - 1:24
    и със страст към образованието.
  • 1:25 - 1:32
    Човек, който също така бил заинтересован
    от наука, изкуство, хуманността и политика.
  • 1:32 - 1:36
    Полиматичен, мисля, ренесансова личност
    в сърцето на Просвещението
  • 1:36 - 1:39
    и един от първите значими членове на
    Кралското Общество на Изкуствата(RSA).
  • 1:40 - 1:44
    Ако не познавате тази институция ви насърчавам
    да научите повече за нея.
  • 1:44 - 1:49
    Основана е, ако не греша, през 1753
    от Уилям Шипли
  • 1:49 - 1:55
    и пълното й име е Кралско Общество за Подкрепа
    на Изкуства, Производство и Търговия.
  • 1:56 - 2:07
    Има дълга история на съдействие и подкрепа
    на подходящи форми за общественото образование.
  • 2:07 - 2:13
    Аз също съм свързан отдавна с RSA.
    Изнасял съм лекция тук,
  • 2:14 - 2:21
    дори може и Матю да не знае,
    през юли 1990 в тази стая.
  • 2:22 - 2:27
    И възнамерявам да я повторя дума по дума
    ако нямате нищо против.
  • 2:28 - 2:31
    Защо да си губя времето да помисля
    върху нещо ново?
  • 2:31 - 2:40
    Не... През 1990 направлявах проект за
    Национално изкуство в училищата
  • 2:40 - 2:42
    и публикувах книга за изкуствата в училище.
  • 2:43 - 2:47
    Имам голяма страст към изкуствата и
    се събрахме тук
  • 2:47 - 2:53
    малко след внасянето на учебния план в Англия,
  • 2:53 - 2:58
    който дълбоко и погрешно разбира мястото
    на изкуствата в образованието.
  • 2:58 - 3:02
    И говорихме за това как изкуството може
    да бъде основна насока в образованието.
  • 3:03 - 3:10
    И ето ни тук, 17 години по-късно... ами,
    всичко е толкова различно имам чувството...
  • 3:11 - 3:15
    Искам да кажа няколко думи за това,
    да ви покажа някои кратки видеоклипа
  • 3:16 - 3:18
    и тогава да поговорим.
  • 3:19 - 3:23
    Нещо, което се случи с мен от 1990 година
    насам е, че се преместих да живея в Америка.
  • 3:23 - 3:29
    Преместих се преди 7 години по покана
    на Центърът Гети.
  • 3:30 - 3:35
    Не съм бягал от Великобритания,
    но поставете се на мое място.
  • 3:35 - 3:42
    Получих телефонно обаждане на 3-ти януари 1990,
    тогава живеех близо до Ковънтри.
  • 3:45 - 3:53
    И човека на телефона каза: "Искаш ли да дойдеш
    да живееш тук в Калифорния?"
  • 3:53 - 3:59
    Заминахме незабавно. Дори не попитах
    каква е работата, просто заминахме.
  • 3:59 - 4:03
    Всъщност слушалката все още се люлее в къщата
  • 4:03 - 4:07
    и се надяваме някой ден децата да ни проследят,
    но не се тревожим много за тях.
  • 4:09 - 4:16
    Сега живея в Америка и ми харесва.
    Някой от вас бил ли е в Лос Анджелис? Някой?
  • 4:16 - 4:18
    Забележително място.
  • 4:19 - 4:23
    Неотдавна с жена ми бяхме в Лас Вегас.
    Заедно сме от 30 години
  • 4:24 - 4:27
    и миналата година решихме да се оженим отново.
  • 4:28 - 4:36
    И така, отидохме в параклисът "Елвис".
    Препоръчвам ви го. Трябва да отидете.
  • 4:37 - 4:46
    Поръчахме си пакетът "Blue Hawaii", но
    имаше и други. С "Blue Hawaii" получаваш:
  • 4:47 - 4:55
    интерпретатор на Елвис, 4 песни,
    параклисът – разбира се, малко пушек навлизане –
  • 4:57 - 5:05
    поръчайте си го, и хавайско момиче –
    то беше по избор, но аз го избрах,
  • 5:05 - 5:08
    бях доста доволен откровено казано.
  • 5:09 - 5:15
    За още $100 можехме да получим розов Кадилак,
    но решихме, че става малко натруфено.
  • 5:18 - 5:21
    Според нас то снижава повода ни като цяло...
  • 5:21 - 5:28
    но го споменавам, защото Лас Вегас
    изобразява нещата, за които искам да поговорим.
  • 5:28 - 5:33
    Не самият Лас Вегас, а идеята за издигането му.
  • 5:34 - 5:37
    Ако се замислите, всеки друг град по света
    има причина да е там, където е.
  • 5:39 - 5:45
    Като Лондон – природните басейни, които
    са добри за търговия, или пристанищата,
  • 5:45 - 5:51
    Или пък е в долина – добър е за земеделие,
    или е на склон, добър за укрепления.
  • 5:53 - 5:58
    Но това не се отнася за Лас Вегас.
    Няма физическа причина да бъде там.
  • 5:59 - 6:03
    Единствената причина е тази, която
    е дала началото на тази организация,
  • 6:04 - 6:08
    тази, която вълнува всяка страна от живота ви
    правейки човечеството такова каквото е.
  • 6:09 - 6:13
    Единственото нещо, което според мен
    има изключителна сила
  • 6:13 - 6:18
    дарена на човека и доколкото можем да кажем –
    никое друго същество не притежава,
  • 6:18 - 6:24
    а именно силата на въображението.
    Приемаме я за даденост.
  • 6:25 - 6:27
    Способността да помислим за неща,
    които не са ни подарени
  • 6:28 - 6:32
    и с това да догатваме неща, които никога
    не са били, но могат да бъдат.
  • 6:33 - 6:39
    Всяка черта на човешката култура е последствие
    на тази уникална способност.
  • 6:39 - 6:43
    Други същества може би имат подобни качества,
    може и да пеят,
  • 6:44 - 6:50
    но не пишат опери. Други същества може и
    да са бързи, но не формират олимпийски комитети.
  • 6:51 - 6:54
    Комуникират, но нямат театрални фестивали.
  • 6:54 - 6:59
    Имат постройки, но не изграждат сгради
    и не ги обзавеждат.
  • 7:00 - 7:04
    Уникални сме с тази си способност довела
    до най-удивителното разнообразие
  • 7:04 - 7:09
    на човешка култура, начинания, иновации,
    6 000 езика се говорят по света.
  • 7:09 - 7:14
    И голямо приключение представило ни
    Кралското Общество на Изкуствата(RSA)
  • 7:14 - 7:16
    и неговия труд.
  • 7:17 - 7:26
    Но аз вярвам, че ние систематично унищожаваме
    тази способност в децата ни и нас самите.
  • 7:27 - 7:31
    Подбирам думите си внимателно.
    Не съм казал "преднамерено".
  • 7:32 - 7:36
    Не смятам, че е преднамерено,
    но става систематично.
  • 7:36 - 7:41
    Правим го рутинно, несъзнателно,
    а това е най-лошото.
  • 7:41 - 7:46
    Защото приемаме за даденост някои идеи
    относно образование, относно деца,
  • 7:47 - 7:53
    относно какво е да си образован, относно социална
    нужда и социална полза, относно икономически цели.
  • 7:53 - 7:58
    Съгласяваме се лесно с тези идеи,
    а се оказва, че не са правилни.
  • 7:58 - 8:04
    Много идеи, изглеждащи неоспорими се оказват неверни.
    Както се оказа и с епохата на Просветлението –
  • 8:05 - 8:07
    идеи изглеждащи очевидни оказали се неверни.
  • 8:08 - 8:13
    Макар и иронично вярвам, че наследството
    на Просветлението сега възпрепятства
  • 8:13 - 8:15
    нужните реформи в образованието.
  • 8:16 - 8:21
    Израснали сме в система на обществено
    образование доминирана от две идеи.
  • 8:22 - 8:29
    Една от тях е представата за икономическа полза.
    А това се проявява веднага.
  • 8:30 - 8:36
    Присъства безрезервно в учебния план.
  • 8:37 - 8:42
    Във всяка училищна система по света съществува
    йерархия на предметите. Знаете я, минали сте през нея.
  • 8:42 - 8:47
    Ако работите в образованието, вероятно
    сте я одобрили или сте допринесли за това някак.
  • 8:48 - 8:56
    Когато се преместихме в Америка записахме
    децата си в гимназия и я забелязахме.
  • 8:56 - 9:02
    Учебния план е познаваем – математика,
    наука и английски език на върха;
  • 9:02 - 9:04
    тогава по-долу са хуманните, а
    изкуствата са на дъното.
  • 9:05 - 9:09
    А в тях самите винаги съществува друга йерархия –
    приложните и музиката се приемат за по-важни
  • 9:09 - 9:11
    от театър и танци.
  • 9:12 - 9:16
    Няма училище в страната...
    за да съм по-точен – училищна система,
  • 9:16 - 9:22
    няма никъде училищна система, която
    да преподава танци всеки ден, систематично
  • 9:22 - 9:28
    на всяко дете, по начина, по който
    ги учим на математика.
  • 9:28 - 9:35
    Не съм против математиката, но защо танците
    са толкова несполучливи в системата?
  • 9:35 - 9:40
    Една от причините е, че не могат
    да са от значение за икономиката.
  • 9:40 - 9:44
    Значи имаме икономическа преценка
    в изграждането на учебния план.
  • 9:45 - 9:49
    Сигурен съм, че така е било и с вас.
    Вероятно внимателно са ви отклонили
  • 9:49 - 9:54
    от нещата, в които сте били добри в училище към неща,
    за които са ви съветвали, че ще бъдат
  • 9:54 - 9:56
    по-полезни за вас.
  • 9:56 - 10:01
    В действителност нашия учебен план се основава
    на поставянето на два типа предмети –
  • 10:03 - 10:09
    полезни и безполезни.
    А безполезните отпадат накрая.
  • 10:09 - 10:14
    Отпадат особено когато парите започват
    да играят роля както винаги.
  • 10:15 - 10:21
    Джордж Буш бе в града днес, нали?
    Просто реших да споделя болката с вас, това е.
  • 10:23 - 10:31
    Усещам я. Не... Президентът Буш, както
    го наричам, и други са отговорни
  • 10:31 - 10:40
    за приетия от тях законопроект в Америка
    за реформиране на образованието.
  • 10:40 - 10:45
    Доста съм говорил затова, все пак вече живея в
    Америка и ще продължавам да ви го повтарям
  • 10:45 - 10:54
    за да ви е гадно. Живея в Калифорния,
    а вие не. Ето.
  • 10:56 - 11:01
    Когато дойдох в Америка ми казаха,
    че американците не разбират иронията.
  • 11:02 - 11:08
    Това не е вярно. Това е мнение на британците.
    Има и други обаче.
  • 11:08 - 11:10
    Когато отидохме в Америка получихме наръчник
  • 11:10 - 11:15
    как да се държим в Америка... честно!
    Даде ни я агента по преместването.
  • 11:15 - 11:21
    Предавам я на всички американци, които срещна:
    "Дръж се така, дръж се така".
  • 11:22 - 11:26
    "Моля всеки да се държи както е писано".
    Но едно от нещата, които пишеше бе:
  • 11:26 - 11:30
    "Не прегръщайте американците. На тях
    не им харесва." Честно, изрично бе:
  • 11:30 - 11:35
    "Не ги прегръщайте, на тях не им харесва."
    Оказа се, че това са глупости. Харесва им.
  • 11:35 - 11:38
    По моя опит американците обичат да ги прегръщат,
    но ние смятаме, че не и така
  • 11:38 - 11:42
    първата година държахме ръцете си встрани
    по време на събирания от страх да не засегнем някого,
  • 11:42 - 11:47
    което е допълнение на презумцията,
    че сме типични резервирани британци
  • 11:48 - 11:51
    или че сме избягали от Riverdance.
  • 11:53 - 11:59
    Но на мен ми казаха, че американците не разбират
    от ирония. И тогава бе приет законопроекта в Америка
  • 11:59 - 12:02
    наречен "Без изоставени деца".
  • 12:03 - 12:06
    И си помислих, че който и да е измислил
    това заглавие разбира от ирония, защото
  • 12:07 - 12:09
    този законопроект изоставя милиони деца.
  • 12:11 - 12:13
    Но разбира се това не е примамливо
    име за законопроект:
  • 12:13 - 12:18
    "Милиони изоставени деца". Разбирам го,
    но ако се разровим повече
  • 12:18 - 12:21
    ще видим, че закона действа от 1998.
  • 12:23 - 12:29
    Декларацията Манифесто до голяма степен
    вдъхновила Крис Уудхед
  • 12:29 - 12:31
    и работата му в Офстед (OFSTED).
  • 12:31 - 12:37
    Смятам, че е важно, защото за мен представлява
    идеологията на образованието
  • 12:37 - 12:39
    в широк мащаб и в това е проблема.
  • 12:39 - 12:47
    Нека поговоря за промяна в моделите. Твърдо съм
    убеден, че трябва да направим много повече
  • 12:47 - 12:51
    от това, което правим сега. Всяка страна
    по света в момента реформира образованието.
  • 12:53 - 12:58
    Не знам да има изключение. Всъщност, нищо ново
    – ние винаги сме реформирали образованието.
  • 12:58 - 13:00
    Но вече го правим последователно и
    систематично навсякъде.
  • 13:01 - 13:06
    Причините са две. Първата е икономическа.
    Хора се опитват да открият
  • 13:06 - 13:12
    как да образоваме децата си, за да заемат
    място в икономиката на 21-и век.
  • 13:12 - 13:17
    Как да го сторим, дори и да не можем
    да предскажем как ще изглежда икономиката
  • 13:17 - 13:21
    в края на другата седмица предвид
    последните вълнения.
  • 13:22 - 13:27
    Как да го сторим? Втората е културна.
    Всяка страна по света се опитва да измисли
  • 13:27 - 13:32
    как да образоваме децата си, така че
    да имат чувство за културна принадлежност
  • 13:32 - 13:36
    и така да предадем културните гени
    на нашето общество,
  • 13:36 - 13:41
    а същевременно да участваме в процес на
    глобализация. Как да направим този кръг квадратен!?
  • 13:42 - 13:49
    Повечето държави правят това, което ние правехме
    през 1988 – работят с условието
  • 13:49 - 13:54
    да реформират образователната система, така че
    да стане по-добра версия на предишната.
  • 13:55 - 14:01
    С други думи – трябва да се справим по-добре
    от преди, да е по-усъвършенствана.
  • 14:01 - 14:05
    И трябва да вдигнем стандартите. Всички казват, че
    трябва да вдигнем стандартите, сякаш това е голям напредък.
  • 14:06 - 14:10
    Да, наистина, трябва. Защо да ги понижаваме?
  • 14:12 - 14:14
    Няма аргумент, който да ме е убедил,
    че трябва да ги понижим.
  • 14:15 - 14:20
    Да ги повишим, разбира се. Проблемът е,
    че сегашната образователна система,
  • 14:21 - 14:30
    по мое виждане, е била проектирана,
    измислена и структурирана за друга епоха.
  • 14:31 - 14:37
    Измислена е от вижданията на Просвещението и от икономическите обстоятелства
  • 14:37 - 14:43
    на индустриалната революция. Преди средата
    на 19-и век е нямало системи
  • 14:43 - 14:48
    за обществено образование. Не наистина.
    Можело е да учиш в университета Уилинг Джезуит
  • 14:48 - 14:53
    ако имаш пари, но обществено образование
    платено от данъците, задължително за всеки
  • 14:53 - 14:56
    и безплатно – това е била революционна идея.
  • 14:57 - 15:02
    Много хора били против нея. Казвали:
    "Не е възможно деца от улицата и
  • 15:03 - 15:06
    деца на работната класа да се спечелят
    от образованието. Неспособни да се научат
  • 15:06 - 15:08
    да четат и пишат и
    защо да си губим времето с това?"
  • 15:09 - 15:12
    И това също е наслоено в системата.
    Цялата тази идея за
  • 15:12 - 15:20
    социално структуриране на възможностите.
    Проектирано предвид целите си и с развитието си
  • 15:20 - 15:27
    през 19-и и началото на 20-и век сме стигнали до
    широко разпространение на елементарно образование –
  • 15:27 - 15:32
    начални училища. Всеки е ходил.
    Дядо ми е ходил в такова училище.
  • 15:32 - 15:37
    Прекъснал е на 12 години.
    Повечето хора също в началото на века.
  • 15:38 - 15:43
    Тогава постепенно сме въвели друг слой
    над него – средно училище.
  • 15:44 - 15:47
    Някои хора също записват там, но баща ми
    прекъсва ученето на 14 години в средното училище.
  • 15:48 - 15:51
    И тогава малък университетски дял
    поставен на върха.
  • 15:52 - 15:56
    Идеята е била, че хората ще работят и
    само някои ще стигнат до върха
  • 15:56 - 16:02
    и ще отидат в университет. Създадено за
    икономическите условия на индустриализма
  • 16:03 - 16:08
    а именно, че се нуждаем от повече хора,
    които да вършат ръчната, работническата работа
  • 16:08 - 16:12
    и е можело да учат писане и смятане;
  • 16:12 - 16:17
    малка група, която ще движи административната
    работа, за което са били гимназиите;
  • 16:17 - 16:21
    и дори още по-малка група ще управлява
    империята вместо нас и ще станат
  • 16:21 - 16:25
    адвокати, съдии и доктори.
    Затова били университетите.
  • 16:26 - 16:29
    Опростявам нещата, но по същество
    те са били така.
  • 16:29 - 16:35
    Система наложена от икономиката навремето.
    Но преминаването през нея
  • 16:36 - 16:42
    било за образцови умове, по разбиранията
    за интелигентността на Просвещението,
  • 16:42 - 16:46
    че истинския ум се състои в определен
    тип разсъждаване
  • 16:46 - 16:51
    и познанието на древногръцките учени,
    които се приемали за "академични способности".
  • 16:51 - 16:56
    И това е в основата на общественото образование,
    че съществуват два типа хора –
  • 16:56 - 17:00
    академични и неакадемични; умни и неумни хора.
  • 17:00 - 17:04
    Последствията от това са, че много
    надарени хора мислят, че не са,
  • 17:05 - 17:08
    защото са били оценени по това
    особено виждане за ума.
  • 17:09 - 17:17
    И така имаме две основи – икономическа и
    интелектуална. И според мен този модел
  • 17:17 - 17:20
    е причинил хаос в живота на много хора.
  • 17:20 - 17:24
    Бил е страхотен за някои. Имало е хора,
    които са спечелили от него.
  • 17:24 - 17:28
    Но повечето не са, което създава голям проблем.
  • 17:29 - 17:32
    Говорил съм на няколко TED конференции,
    за които Матю спомена.
  • 17:34 - 17:40
    Един от говорителите бе Ал Гор, или Ал,
    както се обръщам към него.
  • 17:45 - 17:49
    Ал Гор говори на TED конференцията...
    Между другото не знаете нищо за нея
  • 17:49 - 17:52
    ви препоръчвам да посетите уебсайтът
    TED.com. Удивителен е.
  • 17:53 - 17:58
    Но Ал Гор изнесе реч, която се превърна
    във филма "Неудобната истина".
  • 17:59 - 18:05
    Възгледът на Ал Гор, който не е само негов,
    а и на Рейчъл Карсън(1907-1964)
  • 18:05 - 18:12
    и дори по-рано. Датира още от трудовете
    на Карл Линей от 18-и век,
  • 18:12 - 18:15
    от Франклин чак от трудовете на това общество.
  • 18:16 - 18:20
    Грижа за екологията на природата и
    устойчивостта на индустриализма
  • 18:20 - 18:24
    през 17-и и 18-и век. За това са били загрижени.
  • 18:25 - 18:29
    Той се опитва да бъдем по-загрижени
    за това в новото време.
  • 18:29 - 18:37
    Вярвам, че е прав и не само аз смятам така.
    Група геолози наскоро публикуваха теза,
  • 18:37 - 18:43
    в която доказват, че Земята навлиза
    в нов геоложки период.
  • 18:45 - 18:51
    Възгледите са, че след края на последната
    Ледникова епоха преди 12 000 години
  • 18:51 - 18:53
    се намираме в период наречен Холоцен.
  • 18:54 - 18:58
    Смятат, че сме навлезли в нов период. Казват,
    че ако човекът просъществува, бъдещите
  • 18:58 - 19:01
    геолози ще видят доказателствата за тези
  • 19:02 - 19:07
    промени в геоложката идентичност.
    Ще открият свидетелства за
  • 19:08 - 19:12
    въглеродни натрупвания по земната кора,
    окислението на океаните,
  • 19:12 - 19:17
    доказателства за масово изчезване на видове,
    промените в атмосферата
  • 19:17 - 19:19
    и стотици други показатели.
  • 19:20 - 19:24
    Според тях безпогрешно се намираме
    в нов геоложки период.
  • 19:24 - 19:31
    Редица нобелови учени се съгласяват с това.
    Условно наричат периода не Холоцен,
  • 19:31 - 19:39
    а Атропоцен. Според тях тази епоха е
    създадена от дейността на човека
  • 19:40 - 19:43
    и че няма исторически съмнения за това.
  • 19:44 - 19:51
    Това, което искам да кажа е, че Бенджамин Франклин,
    Томас Джеферсън, Уилиям Шипли –
  • 19:51 - 19:55
    знаменити личности на Просвещението в политиката,
    науката и изкуствата,
  • 19:56 - 20:02
    са изградили обществено образование,
    граждански структури и политика в служба
  • 20:03 - 20:09
    на тогава революционните вълнения. Било е
    в период на революции във Франция, в Америка,
  • 20:09 - 20:12
    не много след гражданската война,
  • 20:12 - 20:17
    във време на удивителни интелектуални
    приключения, нови хоризонти и иновации.
  • 20:17 - 20:21
    Нямало е нищо преди тях, което да води
    до толкова иновативна епоха
  • 20:21 - 20:24
    и изключителни примери от такъв мащаб.
  • 20:25 - 20:28
    И това време е било правилно характеризирано.
  • 20:29 - 20:33
    Но доказателства има навсякъде, които показват,
    че каквото се е случвало тогава няма нищо
  • 20:33 - 20:34
    общо със ставащото днес.
  • 20:35 - 20:39
    Вярвам, че промените заемащи място
    днес нямат прецедент
  • 20:39 - 20:42
    от гледна точка на характер и заключение.
  • 20:42 - 20:49
    Нашето спасение е да развиваме способността
    ни на въображение и то систематично
  • 20:49 - 20:53
    чрез образованието свързвайки хората
    със собствения им талант.
  • 20:53 - 20:56
    Повече не можем да си позволим
    да се самоунищожаваме.
  • 20:57 - 21:01
    Когато Ал Гор говори затова аз му вярвам.
    Смятам, че ако вие не вярвате,
  • 21:01 - 21:04
    че съществува криза в околната среда
    значи не обръщате достатъчно внимание.
  • 21:05 - 21:09
    И ще си запазя опцията да напусна
    планетата скоро.
  • 21:10 - 21:14
    Аз вярвам, че съществува паралелна
    климатична криза.
  • 21:16 - 21:18
    Вероятно една ви е достатъчна.
  • 21:18 - 21:22
    "Добре съм, една ми е добре.
    Нямам нужда от друга."
  • 21:23 - 21:27
    Но има друга криза и моята работа е
    насочена към нея и предполагам много от вас
  • 21:27 - 21:31
    ще се заинтересоват, знам, че и
    лекциите тук са затова
  • 21:31 - 21:33
    и Матю и RSA комитетът са заинтересовани.
  • 21:33 - 21:36
    Нека поставя нещата по по-специфичен начин.
    Вярвам, че кризата е световна,
  • 21:37 - 21:42
    но не за природни ресурси, въпреки че и
    такава има, а световна криза на човешки ресурси.
  • 21:44 - 21:48
    Смятам, че сравненията с кризата в
    околната среда са точни.
  • 21:49 - 21:52
    И цената за изясняването на това
    е катастрофална.
  • 21:52 - 21:59
    Ще ви дам няколко бързи примера. В Калифорния
    за изминалата година правителството похарчи
  • 22:00 - 22:05
    около 3 милиарда долара за Щатските училища.
  • 22:05 - 22:12
    Такива са оповестените данни. Похарчиха също
    над 9 милиарда долара за Щатските затвори.
  • 22:14 - 22:20
    Не вярвам, че повече потенциални престъпници
    се раждат всяка година в Калифорния
  • 22:20 - 22:26
    отколкото завършилите колеж. Проблемът е,
    че имаме хора живеещи в лоши условия.
  • 22:27 - 22:31
    Спомням си, че някога Бърнард Левин беше
    написал в своя статия в Times
  • 22:31 - 22:34
    че бил на вечеря и темата била:
  • 22:34 - 22:35
    "Какви са хората: главно добри или главно лоши?"
  • 22:36 - 22:38
    Той без колебание казал, че са главно добри.
  • 22:38 - 22:43
    Каза, че е бил учуден да разбере, че е
    сред малкото вярващи в това. Единствения.
  • 22:43 - 22:47
    Той вярва в добрината на Виктор Франкъл,
    който оцелял холокостът
  • 22:47 - 22:51
    и видял как родителите му умират и
    въпреки всичко запазил доброто в себе си.
  • 22:51 - 22:57
    Аз вярвам, че по начало хората са добри, но има такива,
    които живеят при много лоши последствия и условия.
  • 22:58 - 23:02
    И ако поставим хора в лоши условия
    поведението им е подобаващо.
  • 23:02 - 23:05
    Прекарахме доста време в посредничане
    на вредите.
  • 23:06 - 23:12
    А междувременно фармацевтичните компании
    създават "златна треска"
  • 23:13 - 23:16
    от цялото това нещастие.
  • 23:17 - 23:24
    Погледнете растежа на антидепресантите,
    предписаните лекарства за лечение на депресия
  • 23:24 - 23:28
    подтискащи чувствата на хората. Това си е
    "златна треска". Фармацевтичните компании
  • 23:28 - 23:31
    не се опитват да излекуват депресията, напротив.
  • 23:32 - 23:37
    Също така наскоро видях, че нивото на
    самоубийствата при 15-30 годишните
  • 23:37 - 23:43
    се е увеличило с повече от 60%
    в световен мащаб от 1960 година насам.
  • 23:43 - 23:45
    Една от най-големите причини
    за смърт сред младите.
  • 23:46 - 23:50
    Какво е това? Хора родени с надежди и
    оптимизъм, които решават да се "отпишат",
  • 23:50 - 23:53
    защото не могат да се справят.
  • 23:53 - 23:57
    Не казвам, че образованието е част
    от това или е отговорно,
  • 23:57 - 24:00
    но допринася. Това искам да кажа.
  • 24:00 - 24:05
    Тази криза на човешки ресурси е
    безусловно неотложна и очевидна.
  • 24:06 - 24:12
    Призивът ми не е за обновяване на образованието,
    а за преобразяването му.
  • 24:13 - 24:16
    Трябва да стигнем до определен ред разбирания.
  • 24:17 - 24:20
    Казвам това умишлено, защото съм
    се включвал в различни начинания
  • 24:21 - 24:26
    през професионалния ми живот. Започнах с театъра,
    преместих се и започнах с училищни проекти,
  • 24:26 - 24:29
    някои от хората в залата познавам и
    съм работил с тях през годините
  • 24:29 - 24:31
    и съм свързан с тях тук.
  • 24:31 - 24:37
    Една от големите инициативи на RSA
    през 80-те бе "Обучение на таланта".
  • 24:37 - 24:41
    Поинтересувайте се от "Обучение на таланта".
    Има изключителни полезни и практични неща
  • 24:41 - 24:45
    и някои чудесни хора се свързват
    с нея: Чарлз Хенди, които познавам
  • 24:45 - 24:50
    в последните години. Той бе председател на RSA;
  • 24:50 - 24:54
    Тери Бърджис, Корели Барнет, Патрик Нъчинс.
  • 24:55 - 24:58
    Живях в един апартамент докато бях студент
    със сина на Патрик.
  • 25:00 - 25:06
    Галактика от наистина способни мислители...
    Джон Томинсън, също бивш председател,
  • 25:07 - 25:08
    с когото учихме в университета Уоруик.
  • 25:09 - 25:13
    Съществува традиция за убеждаване
    за промени, за алтернативи.
  • 25:13 - 25:17
    И все още новото правителство идва и
    прави същото като предишните.
  • 25:18 - 25:23
    А това наистина ме притеснява.
    След всичкия оптимизъм, който чувствах
  • 25:23 - 25:30
    през последните 10 години това, което
    видях бе безброй политически идеи,
  • 25:31 - 25:35
    но прекалено малко принципи.
    Не виждам какво ново е добавено.
  • 25:36 - 25:39
    Казвам го, защото не видях нищо преди и
    не го виждам никъде другаде.
  • 25:39 - 25:41
    Има държави, които са разбрали това
    правилно, но ние не сме.
  • 25:42 - 25:46
    Причината е защото ние не променяме същността
    и разбирането ни за системата,
  • 25:46 - 25:51
    създадена заради интелекта, умения,
    икономически цели и нуждите на хората.
  • 25:51 - 25:55
    Продължаваме да образоваме хората отвън навътре.
    Преценяваме от какво се нуждае държавата
  • 25:55 - 26:01
    и нагаждаме хората според нея, вместо
    да разберем какво ги мотивира
  • 26:01 - 26:06
    и да изградим образователни системи по модел
    на личността. Към това трябва да достигнем.
  • 26:06 - 26:09
    Нека само да ви покажа набързо няколко слайда.
  • 26:10 - 26:14
    Не съм длъжен, но вече си направих
    труда да ги приготвя.
  • 26:18 - 26:20
    Искам да ви дам някои примери.
  • 26:21 - 26:23
    Между другото много от нещата,
    които Матю каза са в тази книга.
  • 26:24 - 26:33
    Тази книга е чудесна между другото.
    Няма нищо по-хубаво от това да си я купите.
  • 26:34 - 26:36
    Освен ако не си закупите тази,
  • 26:37 - 26:41
    която е нова и излиза през януари от Penguin.
    Много съм развълнуван заради нея.
  • 26:41 - 26:45
    Тя е за естествения човешки талант
    и как да го открием.
  • 26:45 - 26:50
    Основана на схващането, че хората се справят
    най-добре правейки това, което обичат,
  • 26:50 - 26:57
    когато са със своя елемент. Опитвах се да разбера
    какво е чувството, какво е да си със своя елемент.
  • 26:57 - 27:02
    Говорих с учени, художници, бизнесмени,
    поети, родители и деца.
  • 27:02 - 27:07
    За мен фактите са убедителни, че когато
    хората се свържат с това
  • 27:07 - 27:12
    мощно чувство за таланта в себе си, когато
    открият какво могат те се превръщат в друг човек.
  • 27:12 - 27:16
    За мен това е предпоставка за изграждане
    на нова образователна система.
  • 27:16 - 27:21
    Не означава насила да променим стария модел,
    но да преустановим чувството за себе си.
  • 27:21 - 27:28
    Това става като извършим това съвместно
    с целите на икономиката.
  • 27:31 - 27:35
    Съществуват два основни стремежи за промяна
    – единият са технологиите.
  • 27:36 - 27:41
    Това е мозъчна клетка. Това,
    което искам да подчертая
  • 27:41 - 27:46
    е че технологиите се развиват по-бързо
    от колкото повечето хора осъзнават това.
  • 27:46 - 27:50
    Може ли да попитам колко от вас са от
    бейби-бум поколението или по-възрастни?
  • 27:52 - 28:00
    Така си и помислих. Всички? Кой не е?
    Някой от поколението X или на хилядолетието? Добре.
  • 28:00 - 28:04
    Бумърите са по-възрастни... Тези, които
    сте над 30 години бихте ли вдигнали ръка
  • 28:04 - 28:06
    ако носите ръчен часовник?
  • 28:07 - 28:15
    Ето, благодаря. Просто от любопитство.
    Не, това е интересно.
  • 28:15 - 28:21
    Попитайте същия въпрос в стая пълна с тийнейджъри.
    Попитайте ги дали носят часовници. Повечето не го правят.
  • 28:21 - 28:25
    Ще стигнем до два извода. Причината
    те да не носят часовници
  • 28:25 - 28:28
    е защото не виждат смисъл в това.
    Защото за тях времето е навсякъде.
  • 28:29 - 28:32
    То е в iPhone-ите им, iPod-ите им,
    телефоните им – навсякъде.
  • 28:33 - 28:39
    Тогава защо да го носят? Дъщеря ми каза:
    "Защо да поставям специален апарат
  • 28:39 - 28:46
    на китката си, за да ми показва времето?
    Освен това върши само едно нещо.
  • 28:47 - 28:52
    Смотано е! Апарат с една функция!
    Да не си полудял?"
  • 28:54 - 28:58
    Но ние го приемаме за нормално, нали?
    Има и други възможности... Това нещо
  • 28:58 - 29:02
    за приемането за даденост на нещата е важно.
    Именно тях трябва да открием
  • 29:02 - 29:06
    и да се усъмним в тях. Замислихте ли се,
    преди да сложите часовника си тази сутрин?
  • 29:06 - 29:13
    Наистина, беше ли трудно да решите?
    "Да го сложа ли? Днес е ден за часовник." Не го правите.
  • 29:13 - 29:16
    "Ще го сложа за всеки случай."
    Просто не го правите.
  • 29:16 - 29:19
    Нашите деца пък го правят. За тях смисълът е
    от значение. Човек на име Марк Пренски обясни
  • 29:19 - 29:24
    как децата ни живеят в друг свят.
    Той говори за разликите между
  • 29:24 - 29:26
    цифрово вродените и цифровите преселници.
  • 29:26 - 29:30
    Ако сте под 20 на вас ви е вродено.
  • 29:31 - 29:34
    Говорите цифрово, родени сте с това и
    е в главата ви като майчин език.
  • 29:35 - 29:38
    Ние сме по-малко. Но това се случва по-бързо
    и по-бързо и по-бързо.
  • 29:38 - 29:44
    Една новите насоки е сливането на
    човешкия интелект с информационните технологии.
  • 29:44 - 29:47
    Това е мозъчна клетка, а това е
    мозъчна клетка растяща върху силициев чип.
  • 29:48 - 29:53
    Ами, ще видим. Но има неща, които са в бъдещето,
    заради което нямат прецедент.
  • 29:54 - 29:58
    А въздействието им върху културата
    ще бъде необикновено.
  • 29:59 - 30:03
    Това е друго върху, което искам да говоря –
    диаграма на световното население.
  • 30:04 - 30:07
    През 1750, когато RSA е било основано
    и Уилиям Шипли се е чудел
  • 30:08 - 30:15
    какво да прави вечер, населението е било
    около 1 милиард души по целия свят.
  • 30:15 - 30:21
    сравнително равно разпределено, повечето
    в далечните страни част от Империята,
  • 30:21 - 30:24
    но много от тях в индустриализиращите
    се икономики.
  • 30:24 - 30:27
    Около 1 милиард души.
    Тогава Лондон е бил малък.
  • 30:29 - 30:35
    Поглеждайки диаграмата сега сме 6 милиарда
    и големият скок е през 1970-те.
  • 30:36 - 30:41
    Между 1970 и 2000 населението
    се увеличило с над 3 милиарда.
  • 30:43 - 30:47
    Спомнете си, че лятото на 1968
    бе лятото на любовта. Вероятно съвпадение.
  • 30:47 - 30:51
    Всички сме допринесли с нещичко. Няма нищо.
  • 30:52 - 30:57
    Това е интересно – по-тъмната линия е
    увеличаващото се население в развитите държави.
  • 30:57 - 30:59
    Същинското увеличение се случва
    в новоразвиващите се икономики –
  • 31:00 - 31:04
    Азия, Африка, части от Южна Америка и т.н.,
    с тенденция към 9 милиарда.
  • 31:04 - 31:08
    Другото е, че света все повече
    придава градски вид.
  • 31:08 - 31:16
    В началото на 18-и до 19-и век повечето хора
    живеели в селските области.
  • 31:16 - 31:21
    Около 3% от хората живеели в градовете.
    Разбира се голямото социално събитие на индустриализма
  • 31:21 - 31:23
    било преселването в градовете.
  • 31:24 - 31:29
    Но дори в началото на 20-и век все още
    по-малко от 20% живеели в градовете.
  • 31:29 - 31:35
    Сега 50% от населението на света живее
    в градове. 50% от 6 милиарда,
  • 31:35 - 31:40
    с тенденция за 60% когато
    достигнем 9 милиарда, живеят в градовете.
  • 31:40 - 31:48
    Не тук, не в Обединенето кралство, не в Америка
    или пък в Европа, а в новоразрастващите се държави.
  • 31:48 - 31:51
    Това масивно мигриране няма прецедент.
  • 31:52 - 31:57
    Затова те няма да бъдат добре уредените градове
    с инфо кабини и Starbucks.
  • 31:57 - 32:01
    Те са широко разпрострени местни градове.
    Вероятно най-вече такива...
  • 32:03 - 32:08
    Това е Каракас, Венецуела.
    Огромна и бързо развиваща се столица.
  • 32:09 - 32:15
    Агломерацията на Токио в момента е
    с население 35 милиона души, което е повече
  • 32:15 - 32:18
    от цялото население на Канада,
    на едно място.
  • 32:18 - 32:24
    Към средата на века може да има 20 мегаполиси
    и над 500 града с над 1 милион население.
  • 32:24 - 32:28
    Разбирате сега, че това са обстоятелства без прецедент,
  • 32:28 - 32:34
    безпрецедентно изразходване на земни ресурси,
    безпрецедентно търсене на иновации,
  • 32:34 - 32:39
    ново мислене, нови социални системи, нови начини
    за самозабравили се хора да потърсят себе си
  • 32:39 - 32:42
    и да живеят живот с повече смисъл.
  • 32:44 - 32:50
    Образованието е огромна част от решението.
    Но проблемът в него е, че сме яхнали погрешен кон.
  • 32:50 - 32:54
    Наскоро излезе доклад на МакКинси,
    който показваше това.
  • 32:55 - 33:02
    Тази диаграма е за Америка. В Америка
    от около 1980, разходите за образование
  • 33:02 - 33:06
    са се увеличили със 73%.
  • 33:08 - 33:11
    Броя на учениците в класовете е спаднал до
    исторически ниски нива.
  • 33:12 - 33:18
    Но по тези показатели в грамотността
    не са постигнати подобрения.
  • 33:18 - 33:20
    Повече пари – по-малки класове – без промяна.
  • 33:20 - 33:27
    Увеличава се броя на прекъсналите, оценките
    на завършилите падат – това е голям проблем.
  • 33:28 - 33:33
    Проблемът е, че се опитваме да срещнем бъдещето
    с методите от миналото.
  • 33:33 - 33:38
    В това време отчуждаваме милиони деца,
    които не виждат смисъл да ходят на училище.
  • 33:38 - 33:43
    Когато ние ходихме на училище ни внушаваха,
    че ако се трудим,
  • 33:43 - 33:46
    справим се добре и получим диплома
    ще получим работа.
  • 33:46 - 33:49
    Нашите деца не вярват на това.
    И са прави между другото.
  • 33:49 - 33:54
    Хубаво е да имаш образование, но то
    вече не е гаранция. Особено когато
  • 33:54 - 33:58
    до завършването му то отблъсква повечето неща,
    които намираме важни за нас.
  • 33:58 - 34:02
    Едно от нещата стоящи в основата
    на това е схващането,
  • 34:02 - 34:05
    че съществуват академични и неакадемични деца;
    че професионалното обучение
  • 34:06 - 34:12
    не е по-добро от научното; че хора
    с теоретическо образование
  • 34:12 - 34:19
    са наследствено по-добри от тези
    с професии и дейности,
  • 34:19 - 34:23
    които биха били на почит в предишни системи.
  • 34:23 - 34:28
    Тази интелектуална сегрегация управлява
    образователната система.
  • 34:28 - 34:31
    И така много хора са се опитвали
    да я защитят или да я възстановят.
  • 34:31 - 34:35
    Мисля, че трябва да разпознаем този мит и
    да го премахнем от начина ни на мислене.
  • 34:37 - 34:40
    Това е една от последиците от него.
    Нека ви задам още един въпрос.
  • 34:41 - 34:50
    Колко от вас над 30 годишна възраст сте
    премахнали сливиците си? Бъдете откровени.
  • 34:50 - 34:58
    Давайте. Добре. Питам ви, защото е свързано
    с нещата, които приемаме за нормални.
  • 34:59 - 35:06
    Хората от моето поколение, а аз съм
    роден през 1950... Знам, че не е за вярване.
  • 35:06 - 35:09
    Усещам как недоверчивостта
    се носи в помещението, нали?
  • 35:10 - 35:14
    "Как е възможно?!" сигурно си мислите.
    Ами, живея в Лос Анджелис.
  • 35:16 - 35:26
    Какво да ви кажа? Тренирам. Не... На хората
    от моето поколение, от 50-е, 60-е
  • 35:27 - 35:32
    и 40-е предполагам в момента, в който гърлото им
    се възпали някой се нахвърля върху тях
  • 35:33 - 35:39
    и им премахва сливиците. Истина е, така ли е?
    Редовно се случваше да се премахват сливиците.
  • 35:40 - 35:43
    През 50-е не бе позволено да имаш кашлица.
  • 35:44 - 35:48
    Тогава някой ще ти бръкне в гърлото и
    веднага ще ти махне сливиците.
  • 35:48 - 35:52
    Беше обичайно. Милиони сливици бяха
    премахнати в онзи период.
  • 35:53 - 35:58
    Какво правят с тях? Не знаем.
    Това е скандално.
  • 35:58 - 36:01
    Нещо като Рокуел или Зона 56.
  • 36:01 - 36:04
    Сигурно някъде в Америка,
    в пустинята се запасяват. Както и да е.
  • 36:06 - 36:11
    Работата е там, че днес хората също
    премахват сливиците си,
  • 36:12 - 36:21
    но не масово. Дори е малко необичайно
    да го направиш. Трябва постоянно да боледуваш,
  • 36:21 - 36:25
    без надежда за възстановяване,
    за да ти премахнат сливиците.
  • 36:25 - 36:28
    Когато аз бях дете се смяташе,
    че те са за еднократна употреба.
  • 36:28 - 36:30
    Нека просто да се отървем от тази безсмислица.
  • 36:30 - 36:34
    А някои доброволно ги махаха,
    за да получават сладолед.
  • 36:36 - 36:42
    Нашите деца, сегашното поколение
    не са заразени от тази идея.
  • 36:42 - 36:49
    Но пък страдат от една модерна епидемия,
    която е неуместна и измислена.
  • 36:49 - 36:58
    Заразата от ХАДВ(ADHD). Това е карта
    на случаите на ХАДВ в Америка
  • 36:58 - 37:04
    или предписаните лечения на ХАДВ. Не ме
    разбирайте погрешно – не казвам, че няма такова нещо
  • 37:04 - 37:09
    като синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
    Не съм квалифициран за това.
  • 37:09 - 37:13
    Знам, че мнозинството психолози и педиатри смятат,
    че такова нещо съществува.
  • 37:14 - 37:16
    Но все още се дебатира по въпроса.
  • 37:18 - 37:25
    Това, което знам със сигурност е, че не е епидемия.
    Вярвам, че на тези деца се дават лекарства
  • 37:25 - 37:31
    със същата своенравна рутина,
    с каквато бяха премахвани нашите сливици.
  • 37:31 - 37:34
    Причината – медицинска мода.
  • 37:35 - 37:42
    Децата ни израстват в най-провокативния
    период в историята на света.
  • 37:43 - 37:47
    Вниманието им е обсипано с
    информация и интереси
  • 37:47 - 37:52
    отвсякъде: компютри, iPhone-и, рекламиране
    на различни продукти,
  • 37:52 - 37:53
    от стотици телевизионни канали.
  • 37:53 - 37:56
    И ние ги наказваме затова, че се разсейват.
  • 37:58 - 38:03
    От какво? От скучни неща в училище, най-вече.
  • 38:03 - 38:07
    Изглежда, че не е съвпадение факта,
    че заболяването от ХАДВ се увеличава паралелно
  • 38:07 - 38:09
    с растежа на стандартизираното обучение.
  • 38:10 - 38:14
    На тези деца им се преписват риталин,
    адрол и други лекарства
  • 38:14 - 38:18
    за да се фокусират и успокоят,
    много от които са опасни.
  • 38:20 - 38:22
    Знам че това е абсурдно и
    веднага ще го забележите.
  • 38:23 - 38:26
    По-светлите области показват
    по-малко регистрирани случаи на ХАДВ.
  • 38:26 - 38:32
    Аз живея в Калифорния, а хората там не биха
    ви обърнали внимание за повече от минута и половина.
  • 38:32 - 38:37
    Но според тази карта Разстройството на вниманието
    и хиперактивността се увеличава
  • 38:37 - 38:39
    придвижвайки се все по-наизток.
  • 38:39 - 38:42
    Хората започват да губят интерес в Оклахома,
  • 38:48 - 38:50
    едва успяват да мислят правилно в Арканзас
  • 38:51 - 38:54
    и стигнем ли до Вашингтон –
    там съвсем не са наред.
  • 38:55 - 38:57
    И причините са отделни, вярвам.
  • 38:59 - 39:03
    Въображаема болест... Съжалявам, не искам
    да кажа, че състоянието е измислено,
  • 39:03 - 39:06
    но че е епидемия – е измислица.
  • 39:06 - 39:11
    Както казах по-рано, аз се интересувам от изкуство.
  • 39:11 - 39:16
    И ако се замислите те... и не само те, мисля, че
  • 39:16 - 39:20
    това се отнася и за науката и математиката,
    но нека кажа за изкуствата специално, защото
  • 39:20 - 39:24
    те са жертва на този манталитет,
    особено понастоящем.
  • 39:25 - 39:31
    Изкуствата се отнасят към
    естетичното преживяване.
  • 39:31 - 39:36
    Естествено преживяване е когато сетивата ти
    оперират до техния връх.
  • 39:36 - 39:41
    Когато присъстваш в дадения момент,
    когато вълнението се отразява в теб,
  • 39:41 - 39:44
    тогава си напълно жив.
  • 39:44 - 39:50
    И анестетично преживяване, когато затворим
    сетивата си и се лишим от случващото се.
  • 39:50 - 39:57
    Много от тези лекарства са такива.
    Децата ни минават обучението си упоени от тях.
  • 39:58 - 40:01
    И аз мисля, че трябва да правим обратното.
    Не бива да ги приспиваме,
  • 40:01 - 40:04
    би трябвало да ги събудим за нещата,
    които имат в себе си.
  • 40:04 - 40:10
    Но моделът, който вярвам, че имаме е по подобие
  • 40:10 - 40:15
    на образа и интересите на индустриализма.
  • 40:15 - 40:20
    Ще ви дам няколко примера. Училищата са
    организирани като производствени линии –
  • 40:20 - 40:25
    звънци, отделени съоръжения,
    специализирани по отделни предмети.
  • 40:25 - 40:31
    Продължаваме да учим децата с етикети –
    преминават системата по възрастови групи.
  • 40:31 - 40:37
    Защо? Защо е прието, че най-важното общо
  • 40:37 - 40:41
    нещо между децата е възрастта им?
    Сякаш най-значимото нещо, което притежават
  • 40:41 - 40:46
    е датата им на производство. Познавам деца,
    които са много по-добри от други
  • 40:46 - 40:50
    на една и съща възраст по различни дисциплини
    или по различно време от деня.
  • 40:50 - 40:53
    Или са по-добри в малко групи от колкото в големи.
    Или пък понякога искат да са сами.
  • 40:53 - 40:58
    Ако се интересуваме от модел за познание,
    той не се изгражда чрез образа на производствена линия.
  • 40:58 - 41:00
    Това са ключовите думи на индустриалния модел:
  • 41:00 - 41:05
    'полза' – оформяща учебния план; 'линейност' –
    насаждаща избора и възприятието
  • 41:05 - 41:07
    за нещата, които са от значение;
  • 41:07 - 41:11
    до голяма степен 'подчинение'
    ако погледнем растежа
  • 41:11 - 41:15
    на стандартизиране в изпитването и
    в учебния план; и 'стандартизация'.
  • 41:15 - 41:18
    Разсъжденията, до които ще стигнем
  • 41:18 - 41:20
    са, че трябва да се обърнем
    в обратната посока.
  • 41:20 - 41:24
    Това имам предвид с промяната на моделите.
    Трябва да се съмняваме в нещата приети за даденост.
  • 41:24 - 41:28
    Проблемът в съмняването на даденостите е,
    че не знаем кои са те.
  • 41:28 - 41:30
    Нека набързо да прочетем това.
  • 41:30 - 41:33
    Дали човекът е това, което астронома вижда –
    миниатюрна маса от смесени въглeрод и вода
  • 41:33 - 41:37
    безсилно пълзящ върху малка и незначителна планета?
    Или е това, което Хамлет мисли?
  • 41:37 - 41:38
    Или е и двете едновременно?
    Бернард Ръсел
  • 41:38 - 41:38
    Обожавам този цитат. Както виждате е от Бернард Ръсел.
  • 41:38 - 41:43
    Аз мисля, че това е типичния въпрос
    задаван от Западната философия.
  • 41:44 - 41:50
    Когато си го зададем, какъв е отговора?
    Дали сме това, което Хамлет е смятал
  • 41:51 - 41:54
    или сме само вид незначителна космическа случайност?
  • 41:54 - 42:00
    Заинтригуваме първата част на въпроса –
    "малка и незначителна планета".
  • 42:02 - 42:06
    Колко малка? Колко е значима тази планета?
  • 42:06 - 42:11
    Трудно е да си го представим, защото
  • 42:11 - 42:15
    разстоянията в космоса са огромни.
    Например, това изображение от телескопът Хъбъл.
  • 42:15 - 42:17
    Това е Магелановия облак.
  • 42:19 - 42:25
    Разстоянията в космоса се измерват в светлинни години –
    разстоянието, което изминава светлината за една година,
  • 42:25 - 42:31
    което си е доста в интерес на истината.
    Това е дори по-далеч от Брайтън.
  • 42:33 - 42:38
    Това е разстояние от 170 000 светлинни години.
    Можете ли да си го представите?
  • 42:38 - 42:40
    Казвате си: "Ооо, голямо е!".
  • 42:41 - 42:43
    Какво място заема Земята?
  • 42:43 - 42:46
    Проблемът е, че разстоянията са толкова големи,
    че добивайки представа за тях
  • 42:46 - 42:50
    замъгляваме схващанията ни за размерите.
    И тогава попаднах на това изображение
  • 42:50 - 42:52
    ...в Интернет. На бързо ще ви ги покажа.
  • 42:53 - 42:56
    Удивителни са. Ще ви ги разяснявам
    за ваше улеснение.
  • 42:57 - 43:02
    Това са образи създадени от брилянтната идея
    на някой да постави Земята
  • 43:04 - 43:06
    в една линия с други планети
    в Слънчевата система
  • 43:06 - 43:13
    с цел да сравним размерите им.
    Като отборна снимка на планетите
  • 43:13 - 43:16
    в Слънчевата система и отвъд нея.
    Започваме с тази:
  • 43:19 - 43:25
    Не е ли чудесна?... Любима ми е...
    Мисля, че изглеждаме добре... първо.
  • 43:28 - 43:31
    Искам да кажа няколко неща.
  • 43:31 - 43:36
    Първото е, че вече сме по-слабо загрижени
    ако ни нападнат марсианците.
  • 43:37 - 43:44
    Нали така? Искам да кажа... давайте да ги видим!
  • 43:46 - 43:51
    Странното е, че Плутон вече не е планета.
    И откровено... мисля, че се вижда защо.
  • 43:51 - 43:54
    Какво сме си въобразявали.
    Като голяма скала е.
  • 43:56 - 44:02
    Като се отдръпнем малко назад
    изглежда по-малко обнадеждаващо.
  • 44:06 - 44:10
    Не смятате ли? А Плутон изглежда като
    космическо разочарование.
  • 44:15 - 44:19
    Но ние знаем, че Слънцето е голяма работа.
    Колко голямо е Слънцето
  • 44:19 - 44:23
    в сравнение със Земята?
    Попитах и астрофизици и те казаха:
  • 44:23 - 44:27
    "Да, така изглежда правилно".
    Ето ни със Слънцето на една снимка.
  • 44:30 - 44:36
    Знаехте ли? Дръжте погледа си върху Слънцето,
    защото то не е най-голямото в космоса.
  • 44:37 - 44:41
    Това е Слънцето до някои други обекти
    извън Слънчевата система,
  • 44:41 - 44:43
    но които можем да видим на нощното небе.
  • 44:45 - 44:51
    Тук Юпитер е един пиксел, а Земята я няма.
    Трябва да станем приятели с Арктур.
  • 44:54 - 44:56
    Задръжте погледа си върху Арктур.
  • 45:00 - 45:02
    Май ще заложим на Антарес.
  • 45:02 - 45:05
    Всичко това е забележително, нали?
  • 45:05 - 45:14
    И когато погледнем оттук, ние сме
    жалки и малки в огромната космическа система.
  • 45:14 - 45:16
    Искам само набързо да кажа няколко неща.
  • 45:16 - 45:25
    Първото е – с каквато и тревога да
    сте се събудили тази сутрин, преживейте го.
  • 45:25 - 45:30
    Наистина, просто продължете напред.
  • 45:31 - 45:41
    Второ – може и да сме дребни и незначителни,
    но притежаваме изключителна способност.
  • 45:41 - 45:47
    Ще го кажа така: притежаваме способност
    позволяваща ни да разбираме
  • 45:47 - 45:48
    нашата незначителност.
  • 45:49 - 45:55
    Никое друго същество по света не седи
    наоколо загрижено от тези изображения.
  • 45:55 - 46:01
    Няма друго същество, което да казва:
    "Нямах си и идея, че е така.
  • 46:01 - 46:08
    Повярвайте. Изобщо не го очаквах." Няма.
    А и те дори не могат да създадат такива изображения.
  • 46:08 - 46:16
    Притежаваме изключителната способност
    да разбираме обектите извън нашия личен опит
  • 46:16 - 46:22
    и да ги изразим в понятия, символи, по начини,
    с които други хора да се уловят и заинтересоват.
  • 46:22 - 46:28
    Ние сме тези, които са създали Хамлет
    и творбите на Моцарт,
  • 46:28 - 46:32
    индустриалната революция, тази забележителна сграда
    с удивителните й статуи,
  • 46:32 - 46:38
    хип-хоп, джаз, квантова механика, теорията
    за относителността, въздушното пътуване,
  • 46:38 - 46:44
    реактивния двигател, нещата, които
    характеризират възхода на човешката култура.
  • 46:44 - 46:49
    Но ние я унищожаваме с начините ни за образоване.
    Ще завърша и ще проведем разговори след това
  • 46:49 - 46:55
    като ви дам един пример. Имаше едно
    добро проучване за разклоненото мислене.
  • 46:57 - 47:01
    Беше публикувано преди няколко години.
    Разклоненото мислене не е същото като творчеството.
  • 47:01 - 47:06
    Определям творчеството като притежание
    на оригинални идеи, които са стойностни.
  • 47:06 - 47:13
    Разклоненото мислене не е негов синоним,
    но е основно качество на творчеството.
  • 47:14 - 47:21
    Това е способността да видим различни
    възможни отговори на един въпрос, различни начини
  • 47:21 - 47:25
    на тълкуване на един въпрос,
    да мислиш странично,
  • 47:27 - 47:30
    а не само по линеен или еднопосочен начин.
  • 47:31 - 47:35
    Да виждаш много отговори, не един.
    Затова аз направих един тест,
  • 47:35 - 47:38
    нещо като проверка.
    Може да попитаме хората
  • 47:38 - 47:43
    за какви нужди може да се използва
    един кламер. Това е рутинен въпрос.
  • 47:43 - 47:47
    Повечето хора достигат до 10-15. Тези,
    които са добри в това може да достигнат 200.
  • 47:48 - 47:52
    Казват: може ли да го огънем;
    може ли да е направен от каучук;
  • 47:53 - 47:55
    нужно ли е да е обикновен кламер?
  • 47:57 - 48:01
    Има направени опити за това и аз ги дадох
    на 1 500 души, взех ги от книга озаглавена
  • 48:01 - 48:06
    "Break Point and Beyond".
    Ако преминете над определено ниво
  • 48:06 - 48:09
    ще бъдете счетен за гений на
    разклоненото мислене.
  • 48:11 - 48:17
    Въпросът ми към вас е какъв процент
    от изпитаните 1 500 души
  • 48:17 - 48:19
    са преминали нивото на гений
    на разклонено мислене?
  • 48:19 - 48:25
    Трябва да имате предвид още едно нещо за тях –
    те са деца от детските градини.
  • 48:25 - 48:28
    Какво мислите? Колко процента са гении?
  • 48:28 - 48:31
    80%
    – 80? Добре.
  • 48:36 - 48:41
    Не е ли чудесно – 98%. Това обаче
    е било продължително проучване.
  • 48:42 - 48:47
    Тогава изпитали наново същите деца
    5 години по-късно, на възраст от 8 до 10.
  • 48:47 - 48:48
    Какво мислите?
  • 48:51 - 49:02
    50? Отново ги изпитали още 5 години по-късно,
    на 13-15 години. Заформя се тенденция, нали?
  • 49:05 - 49:12
    Били са изпитани и 200 000 възрастни над 25 години.
    Само веднъж за проверка. Какво мислите?
  • 49:13 - 49:15
    Да.
  • 49:16 - 49:20
    Винаги казвам, че ако сте бизнесмен това
    са хората, които наемате.
  • 49:20 - 49:27
    Това разкрива интересна история, защото
    не бихте си и помислили, че нещата ще излязат така.
  • 49:27 - 49:32
    Така ли е? Започваме с това, че не сме
    много добри, но с възрастта се подобряваме.
  • 49:32 - 49:38
    Това обаче ни разкрива две неща. Едното е
    че всички ние имаме тази способност и второ – влошаваме я.
  • 49:39 - 49:42
    Много неща са се случили с тези деца докато израснат. Доста.
  • 49:42 - 49:47
    Но съм убеден, че едно от най-важните от тях е,
    че те биват образовани.
  • 49:48 - 49:51
    Прекарват 10 години в училище. Казват им,
    че има само един отговор – на гърба на учебника.
  • 49:51 - 49:57
    И не поглеждайте. Не преписвайте,
    защото това е измама.
  • 49:57 - 50:02
    Извън училище на това
    му се казва съдействие, но в училище...
  • 50:02 - 50:06
    Това не е защото учителите искат това,
    а защото така е направено.
  • 50:08 - 50:11
    Защото е заложено в основата на образованието.
  • 50:12 - 50:14
    А за да го преобразим се налага
    да мислим различно.
  • 50:14 - 50:15
    Нека набързо само да кажа, че
  • 50:15 - 50:18
    трябва да мислим по различен начин
    за човешките способности.
  • 50:18 - 50:23
    За това става дума в книгата ми "Елементът".
    Трябва да приключим със старото схващане
  • 50:23 - 50:27
    за академични, неакадемични, абстрактни, теоретични,
  • 50:27 - 50:31
    професионални; и да погледнем на нея
    такава каквото е – мит.
  • 50:32 - 50:36
    Второ - трябва да приемем, че голяма част
    от познанията се добиват в групи,
  • 50:36 - 50:42
    че съдействието е растеж. Ако атомизираме
    и разделяме хората и ги оценяваме отделно,
  • 50:43 - 50:48
    създаваме противопоставяне между тях и
    тяхната естествена среда на научаване.
  • 50:48 - 50:54
    И трето – решаващи са културата на институциите,
    родината на институциите
  • 50:54 - 50:59
    и регионите, които обитават.
    Нека да ви убедя в това.
  • 50:59 - 51:04
    Един чудесен цитат, който
    като че ли обхваща въпроса
  • 51:04 - 51:09
    за различията между нас и човешкия род.
  • 51:11 - 51:20
    Гласи... само да го намеря. Вероятно е
    в другия ми костюм. Ето.
  • 51:22 - 51:28
    Харесва ми това схващане. Казва, че когато трябва
    да оценим човека би трябвало да сме по-обективни.
  • 51:29 - 51:34
    Гласи: "В края на краищата началото на човека
    започва с възхода на маймуните, а не на ангелите.
  • 51:36 - 51:42
    На какво да се възхищаваме тогава? На кланетата ни?
    На снарядите ни? Или на нашите симфонии?
  • 51:43 - 51:48
    Чудото на човешкия вид не е в това колко далеч
    сме потънали, а на великолепието на нашите възходи.
  • 51:48 - 51:53
    Ще бъдем известни сред звездите не с
    нашите трупове, а с нашите поеми."
  • 51:54 - 51:56
    Вярвам, че в това има обективна
    и дълбока истина.
  • 51:58 - 52:03
    В нашите възможности е да създадем системи
    на образование въз основа на тези особени принципи.
  • 52:04 - 52:11
    Това означава смяна от индустриалния стил на образоване
    до земеделския стил, както аз го наричам.
  • 52:11 - 52:15
    Ако се замислите и погледнете схемите на
    организиране на повечето компании и организации
  • 52:16 - 52:22
    изглеждат като механични диаграми, така ли е?
    Ако се вгледате в структурата им.
  • 52:23 - 52:27
    Но човешките организации не са механизми
  • 52:28 - 52:31
    дори тези диаграми да предполагат
    метафори, че са.
  • 52:31 - 52:33
    Човешките организации са повече като организми.
  • 52:35 - 52:40
    Уповават се на чувства и отношения, мотивация,
  • 52:40 - 52:45
    ценности, самооценка,
    чувство за идентичност и взаимност.
  • 52:45 - 52:50
    Начинът ти на работа в дадена организация се влияе
    дълбоко от страстта ти към нея.
  • 52:52 - 52:58
    По тази причина смятам, че много по-добър е не
    индустриалният стил, а земеделския и органичния стил.
  • 52:58 - 53:03
    Работя върху проект в щата Оклахома, с който
    се опитвам да развивам тези идеи по целия щат.
  • 53:03 - 53:06
    Споменах Лас Вегас в началото. Искам
    да ви покажа едно последно изображение.
  • 53:07 - 53:11
    Не далеч от Лас Вегас има място наречено
    Долината на смъртта.
  • 53:11 - 53:15
    Долината на смъртта е най-горещото място
    в Америка. Почти нищо не расте там.
  • 53:17 - 53:23
    Защото не вали. През зимата на 2004 обаче,
    се случило нещо забележително.
  • 53:23 - 53:31
    Валяло. 7 инча. А през пролетта на 2005 се случило нещо
    феноменално. Цялата флора на Долината на смъртта
  • 53:32 - 53:37
    била покрита с пролетни цветя. Фотографи и
    ботаници дошли от всички краища на страната
  • 53:38 - 53:43
    за да зърнат това, което може да не видят никога отново.
    Това, което станало ясно било, че Долината на смъртта
  • 53:43 - 53:48
    не била мъртва. А заспала. Точно под
    повърхността били тези семена
  • 53:48 - 53:52
    в очакване на добри условия. Аз вярвам,
    че същото важи и за хората.
  • 53:52 - 53:57
    Ако създадем подходящите условия в училищата,
    ако създадем подходящ импулс,
  • 53:57 - 54:02
    ако ценим правилно всеки учащ се според
    самия него, растеж ще има.
  • 54:03 - 54:07
    Растежът се посява предварително...
    Исках да покажа и няколко кратки клипа,
  • 54:07 - 54:10
    с които да демонстрирам, но трябва
    да водим дискусия... сега.
  • 54:11 - 54:16
    Но смятам, че трябва да се прехвърлим
    от индустриалния модел към един органичен модел.
  • 54:16 - 54:20
    И мисля, че е напълно изпълнима цел.
    Трябва да скроим институциите индивидуално,
  • 54:20 - 54:27
    а не систематизирано, които не само да ценят
    ползите, но и уважават и подкрепят жизнеността,
  • 54:28 - 54:32
    енергията на организациите и
    възможността им за преобразуване;
  • 54:32 - 54:37
    които не размишляват в рамките на линейността, а за креативността,
    избора и възможностите за всички в нея;
  • 54:37 - 54:42
    които не се стремят към подчинение,
    а към разнообразие и критика към обичайното.
  • 54:42 - 54:47
    Това е Долината на смъртта през пролетта на 2005.
    Мисля, че всички училища могат да бъдат такива.
  • 54:47 - 54:51
    Някой беше казал: "Проблемът на човека не е в това,
    че се цели прекалено високо и се проваля,
  • 54:51 - 54:54
    а защото се цели прекалено ниско и успява."
  • 54:55 - 54:59
    Мисля, че дължим на Уилям Шипли и
    Бенджамин Франклин да се целим високо.
  • 54:59 - 55:03
    Бенджамин Франклин веднъж казал:
    "На света съществуват три типа хора:
  • 55:05 - 55:11
    тези, които са неподвижни; тези,
    които са подвижни и тези, които се движат."
  • 55:11 - 55:20
    И заедно с RSA ви насърчавам да се движим
    и да побързаме. Благодаря ви.
Title:
Сър Кен Робинсън - Промяна в моделите (2008)
Description:

Експертът по творчество и автор на "Елементът - как всичко се променя, когато откриеш страстта си" (2010) сър Кен Робинсън ще попита как да извършим промени в образованието и как то да остане за дълго?

more » « less
Video Language:
English
Duration:
55:20

Bulgarian subtitles

Revisions Compare revisions