Защо най-лошите Ви деяния не Ви определят

През 1991, Шака Сенгор прострелва и убива човек. Той е бил, по думите му, "наркодилър с избухлив характер и полуавтоматичен пистолет." В затвора е за убийство втора степен и това можеше да е краят на историята. Но не е. Вместо това, това е началото на дългогодишно пътуване към изкупление, изпълнено със смирение и отрезвителни уроци за всички нас.

Преди двадесет и три години,

когато бях на 19,

прострелях и убих човек.

Бях млад наркодилър

с избухлив характер

и полуавтоматичен пистолет.

Но това не е краят на историята ми.

Всъщност, това е началото,

и след 23 години,

е история на осъзнаване,

извинение и изкупление.

Но това не се случи по начина,

който може би си представяте
или мислите.

Тези неща се случиха в живота ми

по изненадващ начин,

особено за мен.

Като много от Вас,

като малък бях отличник,

имах стипендия,

мечтаех да стана лекар.

Но нещата много се объркаха,

когато родителите ми се разделиха

и в крайна сметка се разведоха.

Реалните събития са
доста прости.

На 17,

ме простреляха три пъти

докато стоях на ъгъла в
моя квартал в Детройт.

Моят приятел ме заведе в болницата.

Докторите извадиха куршумите,

зашиха ме

и ме изпратиха обратно в същия
квартал, където ме простреляха.

По време на това изпитание,

никой не ме прегърна,

никой не ме посъветва,

никой не ми каза, че ще се оправя.

Никой не ми каза, че ще
живея в страх,

че ще стана параноик

или че ще реагирам хипер буйно

на това, че бях прострелян.

Никой не ми каза, че един ден

ще бъда човека зад спусъка.

Четиринадесет месеца по-късно,

в 2 сутринта,

произведох изстрелите,

които причиниха смъртта на човек.

Когато влязох в затвора,

бях озлобен, бях гневен,
бях наранен.

Не исках да поемам отговорност.

Обвинявах всички,
от родителите ми

до системата.

Оправдах решението си
да стрелям,

защото в квартала,
от който идвам,

е по-добре да си стрелящия,

отколкото простреляния.

И докато седях в студената си килия,

се чувствах безпомощен,

необичан и изоставен.

Чувствах, че никой не се
интересуваше

и реагирах

враждебно към затвора.

Осъзнах, че затъвам

все по-дълбоко и по-дълбоко
в проблеми.

Продавах на черно,

бях лихвар

и продавах наркотици, които
бяха внесени нелегално

в затвора.

Всъщност бях се превърнал

в това, което пазачът на
Мичиганския затвор наричаше

"най-лошият от най-лошите."

И заради моята дейност,

се озовах в изолатора

за седем години и половина

от престоя ми в затвора.

Поглеждайки сега, изолаторът

е едно от най-нехуманните и
варварски места,

в които можете да се окажете

и аз се озовах там.

Един ден, крачех в килията си,

когато един полицай дойде
и донесе пощата.

Погледнах няколко писма

преди да погледна писмото,

върху което беше разкривеният
почерк на сина ми.

И всеки път, когато получех
писмо от сина ми,

беше като лъч светлина

в най-тъмното място,
което можете да си представите.

И точно този ден,
отворих писмото

и с главни букви, той
беше написал,

"Мама ми каза защо си в затвора:

убийство."

Той каза, "Татко, не убивай.

Исус наблюдава какво правиш.
Моли се на него."

Не, не бях религиозен тогава,

нито пък съм религиозен сега,

но имаше нещо толкова
проницателно

в думите на сина ми.

Те ме накараха да
преосмисля неща от живота си,

за които не се бях сещал.

За първи път в живота ми

се замислих за факта,

че синът ми ще гледа на мен
като на убиец.

Седнах на леглото си

и се замислих за нещо,
което бях прочел

в "Република" на Платон,

където Сократ завява в "Извинение",

че неосмисленият живот не
заслужава да се живее.

В този момент започна трансформацията.

Но не беше лесно.

Едно от нещата, които разбрах,

което беше част от трансформацията,

беше, че има четири ключови неща.

Първото беше,

че имах страхотни ментори.

Сега, знам, че някои от Вас
вероятно си мислят,

как намери страхотен ментор
в затвора?

Но в моя случай,

някои от моите ментори,

които излежаваха доживотни
присъди,

бяха едни от най-добрите хора,
които съм срещал в живота си,

защото ме накараха да
погледна честно на живота си

и ме накараха да
предизвикам себе си

по отношение на вземането
си на решения.

Второто нещо беше литературата.

Преди да отида в затвора,

не знаех, че има толкова
много невероятни

черни поети, автори и философи,

а след това имах огромния късмет

да се натъкна на автобиографията
на Малкълм X

и тя разруши всеки стереотип,
който съм имал за себе си.

Третото нещо беше семейството.

В продължение на 19 години,
баща ми беше до мен

с непоклатима вяра,

защото той вярваше, че
притежавам нужното

да преобърна живота си.

Също така срещнах една
невероятна жена,

която е майка на моя
двегодишен син Секу

и ме научи как да обичам
себе си

по здравословен начин.

Последното нещо бе писането.

Когато получих онова писмо
от сина си,

започнах да си водя дневник

за нещата, които съм преживял
в детството си

и в затвора,

и това което това направи е да
отвори мисленето ми към идеята

за изкупление.

По-рано по време на престоя ми
в затвора, бях получил

писмо от един от роднините
на жертвата

и в това писмо,

тя ми каза, че ми прощава,

защото е разбрала, че аз
съм малко дете,

което е било подложено
на тормоз

и преминало през
някои трудности

и просто е направило много
грешни решения.

За първи път през живота ми

се почувствах готов да си простя.

Едно от нещата, които
се случиха,

след това преживяване беше,

че се замислих за останалите мъже,
които бяха в затвора

заедно с мен

и колко много исках да
споделя това с тях.

И така започнах да говоря с тях

за някои от нещата, които
те са преживели

и с мъка установих,

че повечето от тях идват от
същата среда на насилие

и повечето от тях искаха помощ
и искаха да променят живота си,

но за съжаление системата,

която към момента е задържала
2,5 милиона хора в затворите,

е създадена да държи
на "склад",

а не да реабилитира
или трансформира.

Затова реших,

че ако някога изляза от затвора,

ще направя всичко, което мога,

за да помогна това да се промени.

През 2010, излязох от затвора,

за първи път от две десетилетия.

Представете си сега, ако обичате,

Фред Флинтстоун в епизод

на "Семейство Джетсън."

Моят живот беше горе-долу подобен.

За първи път имах достъп до Интернет,

социалните медии,

коли, които говорят като KITT от
"Рицарят ездач."

Но това, което ме впечатли
най-много,

беше технологията при телефоните.

Когато влязох в затвора,

телефоните в колите ни
бяха толкова големи

и трябваше двама човека
да ги носят.

И представете си какво
беше, когато за първи път взех

моето малко Blackberry

и започнах да се уча как
да изпращам SMS-и.

Реално, хората около мен,

те на осъзнаваха, че
нямах никаква идея

какво означаваха всички
тези съкращения,

като LOL, OMG, LMAO,

докато един ден не разговарях

с един от приятелите си чрез SMS

и го помолих да направи нещо
и той ми отговори, "K."

И аз попитах, "Какво е K?"

А той ми каза, "K е окей."

Мислено си казах,

"Какво, по дяволите, е
грешно в K?"

И му изпратих въпросителен знак.

А той ми каза, "K = окей."

И му написах в отговор,
"FU" (Смях)

И той ми писа отново и
ме попита,

защо го псувам.

И аз казах, "LOL FU,"

като, най-накрая разбирам.
(Finally Understand)

(Смях)

Превъртете три години напред,

справям се сравнително добре.

сътруднича си с Медия лабораторията
на MIT,

работя за невероятна компания,
наречена BMe,

преподавам в Университета
на Мичиган,

но е борба,

защото осъзнавам, че има повече

мъже и жени, които
се прибират вкъщи

и на които няма да им се
предоставят тези възможности.

Аз съм благословен да работя
с някои невероятни

мъже и жени,

помагащи на другите
да се завърнат в обществото

и един от тях е моят приятел
Калвин Евънс.

Той е излежал 24 години за
престъпление, което не е извършил.

Той е на 45 години.
В момента учи в колеж.

И едно от нещата, за които
сме говорили

са тези три неща, които
аз намерих за важни

в моята лична трансформация,

първото е осъзнаването.

Трябваше да осъзная,
че съм наранил други хора.

Също трябваше да осъзная,
че аз съм бил наранен.

Второто нещо е извинението.

Трябваше да се извиня на
хората, които съм наранил.

Дори и да не очаквах да
го приемат,

важно е да се направи,
защото така е правилно.

Но също така, трябваше
да се извиня на себе си.

Третото нещо е изкуплението.

За мен, изкуплението означаваше

да се върна обратно в
моята общност

и да работя с младежи в риск,

които вървят по същия път,

но също така да стана
едно със себе си.

От опита ми в затвора,

едно от нещата, които
открих е следното:

повечето мъже и жени,

които са в затвора могат
да се променят

и фактите са,

че 90 процента от мъжете
и жените в затвора,

ще се върнат в общностите
в един момент

и ние играем роля в
определянето на какви

мъже и жени ще се върнат
в нашата общност.

Желанието ми днес

е да предприемем

подход с повече съчувствие

към това как се справяме
с масите в затворите,

че ще се оттървем от

мисленето "заключете ги и
изхвърлете ключа",

защото е доказано, че не работи.

Моето преживяване е
уникално пътуване,

но не трябва да е така.

Всеки може да преживее
трансформация,

ако предоставим възможност
това да се случи.

Това, което искам днес,

е да си представите

свят, в който мъжете и жените

не са заложници на миналото си,

където престъпленията
и грешките

не определят останалата
част от живота Ви.

Мисля, че заедно можем да
създадем тази реалност

и се надявам, че Вие също
мислите така.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)