Математиката на любовта

Да се намери подходящия партньор не е лесно -- но дали е математически възможно? В пленително видео, математикът Хана Фрай показва закономерности в това как ние търсим любовта и дава своите три най-добри съвета (проверени от математиката!), за да намерите този специален човек.

Днес искам да ви поприказвам
за математиката на любовта.

Смятам, че всички сме съгласни,

че математиците
са прочути отличници в любовта.

Но, не просто защото имаме
поразителна индивидуалност,

изключителните умения да водим разговор
и безупречни несесери.

Също, защото всъщност сме свършили
ужасно много работа по математиката

посветена на намирането
на идеалния партньор.

В любимият ми доклад
по темата, озаглавен

"Защо си нямам гадже" --
(Смях) --

Питър Бакус се опитва да изчисли
шансовете си да намери любовта.

Питър не е много ненаситен човек.

От всички свободни жени
в Обединеното кралство,

всичко, което Питър иска
е някоя, която живее наблизо,

някоя на подходящата възраст,

някоя висшистка,

някоя, с която е вероятно да се разбере,

някоя, която вероятно е привлекателна,

някоя, която е вероятно
да го смята за привлекателен.

(Смях)

И се получава приблизително 26 жени
в цялото Обединено кралство.

Не излиза много добре,
нали Питър?

Само, за да изясня,

това е около 400 пъти по-малко
от най-добрата прогноза

колко интелигентни
извънземни форми на живот съществуват.

И също дава на Питър шанс
1 към 285 000

да се сблъска с всяка
от тези специални дами

някоя вечер навън.

Иска ми се да смятам,
че затова математиците

вече не си правят труда
да излизат вечер.

Работата е там, че лично аз

не подкрепям
толкова песимистично становище.

Защото знам,
точно както всички вие знете,

че любовта всъщност не действа така.

Човешката емоция не е спретнато подредена
и рационална и лесно предвидима.

Но, също така знам, че това не значи,

че математиката не притежава нещо,
което тя може да ни предложи,

защото, любовта, като
повечето неща в живота,

е пълна със закономерности,

а математиката, в края на краищата,
изучава закономерности.

Закономерности от прогнозата за времето
до нестабилната стоковата борса,

до движението на планетите
или разтежа на градовете.

И да си кажем честно,
никое от тези неща

не са точно така спретнато подредени
или пък лесно предсказуеми.

Защото смятам, че математиката
е толкова могъща, че има потенциала

да ни предложи нов начин,
по който да гледаме на почти всичко.

Дори на нещо толкова
мистериозно като любовта.

И затова,
за да се опитам да ви убедя

в това колко напълно невероятна,
превъзходна и приложима е математиката,

искам да ви дам моите три най-добри
проверими математически любовни съвета.

Добре, така Съвет № 1:

Как да спечелите от
сайтовете за запознанства.

Любимият ми сайт е OkCupid,

ни най-малко, защото е създаден
от група математици.

Тъй като са математици,

са събирали данни

за всеки, който ползва сайта им
почти десет години.

Те са се опитвали
да търсят закономерности

в начина, по който говорим за себе си

и начина, по който
общуваме един с друг

на един сайт за запознанства.

И се натъкнали на някои
изключително интрересни данни.

Но, моят личен фаворит

е, че се оказва,
че на сайт за запознанства

колко си привлекателен
не диктува твоята популярност,

и всъщност, когато хората
си мислят, че ти си грозен,

това може да работи в твоя полза.

Нека ви покажа как действа това.

Добре че има раздел в OkCupid, където

ви е позволено доброволно да оценявате
колко атрактивни са хората

по една скала от 1 до 5.

Ако сравним този резултат,
средностатистическия резултат,

с това колко съобщения получават
една част от хората,

започвате да добивате усет

каква е връзката между атрактивността
и популярността в сайт за запознанства.

Това е графиката, която
момчетата от OkCupid предоставят.

А, важното, което трябва да се
забележи е, че не е съвсем вярно,

че колкото си по-атрактивен,
толкова повече съобщения имаш.

Но, тогава възниква въпроса
заради какво хората тук горе,

са толкова по-популярни
от хората тук долу,

въпреки, че имат един и същ
резултат по атрактивност?

И причината е, че не е важен
само порядъчният външен вид.

Нека се опитам да илюстрирам
техните открития с пример.

Ако вземете някого като
Порша де Роси, например,

всеки ще се съгласи, че Порша де Роси
е много красива жена.

Никой не смята, че е грозна,
но тя не е и супермодел.

Ако сравните Порша де Роси
с някоя като Сара Джесика Паркър,

много хора,
включително и аз, трябва да кажа,

смятат, че Сара Джесика Паркър
е направо прекрасна

и е възможно да е едно от
най-красивите създания,

които са ходили някога
по лицето на Земята.

Но, някои други хора,
т.е. по-голямата част от Интернета,

изглежда смятат, че тя прилича
малко на кобила. (Смях)

Смятам, че ако попитате хора
колко привлекателни са според тях

Сара Джесика Паркър
или Порша де Роси,

и ги помолите да ги
оценят от 1 до 5,

считам, че те средно
биха получили един и същ резултат.

Но, начина, по който биха гласували
хората щеше да е много различен.

Порша щеше да
натрупа оценка около 4,

защото всеки е съгласен,
че тя е много красива,

докато Сара Джесика Паркър щеше
напълно да предизвика разногласие.

Щеше да има много разпиляна оценка.

Всъщност, точно тази оценка има значение.

Точно това разпиляване
ви прави по-популярни

в един сайт за запознанства.

Това означава тогава,

че ако някои хора
смятат, че сте привлекателни,

то вие всъщност се справяте по-добре,

защото някои други хора
смятат, че се сливате с тълпата.

Това е много по-добре
отколкото всички просто да смятат,

че сте сладкото съседско момиче.

Мисля, че в това почва да
има малко повече смисъл,

когато мислиш по отношение на хората,
които изпращат тези съобщения.

Да кажем, че смятате,
че някой е привлекателен,

но подозирате, че другите хора
няма да са толкова заинтригувани.

Това означава, че имате
по-малка конкуренция

и това допълнително
ви подбужда да влезете в контакт.

Сравнете това с
ако смятате, че някой е привлекателен,

но, подозирате, че всички
ще го сметнат за привлекателен.

Е, защо бихте си направили труда
да се унижите, да бъдем честни?

Ето тук идва наистина интересната част.

Защото, когато хората избират снимките,
които използват на сайт за запознанства,

те често се опитват да намалят нещата,

които смятат, че някои хора
няма да намират за атрактивни.

Класическият пример е хора,
които са, вероятно, малко наднормени,

които нарочно избират снимка, която е
много изрязана на компютъра,

или плешиви мъже, например,

които нарочно избират снимки,
на които носят шапки.

Но, всъщност вие трябва да направите
обратното на това

ако искате да имате успех.

Вместо това, трябва наистина, да се
покажете с това, с което сте различни,

дори ако смятате, че някои хора
няма да го сметнат за привлекателно.

Защото, хората, които ви харесват
просто ще ви харесват всякак,

а дребните нещастници, дето не ви харесват,
само ласкаят предимството ви.

Така, Съвет № 2:
Как да изберете идеалния партньор.

Да си представим тогава,
че имате страшен успех

на фронта на срещите.

Но, възниква въпросът
как тогава превръщате този успех

в по-дългосрочно щастие
и по-специално,

как решавате
кога е подходящото време да се задомите?

Общо взето,
не се препоръчва просто да осребрите пари

и да се ожените за първия човек,
който дойде

и покаже някакъв интерес към вас изобщо.

Но, също така, наистина не искате
да оставите това докато не стане твърде късно

ако искате да имате максимален
шанс за дългосрочно щастие.

Както казва моят любим автор,
Джейн Остин,

"Една неомъжена жена на двадесет и седем

никога не може да се надява да почувства
или вдъхнови обич отново."

(Смях)

Благодаря много, Джейн.
Ти пък какво разбираш от любов?

Въпросът тогава е,

как да разберете кога
е подходящото време да се задомите

като имате предвид всички хора,
с които може да се срещате през живота си?

Добре че съществува възхитителна
математика, която можем да използваме,

за да ни помогне тук, наречена
оптимална теория за спиране.

Да си представим тогава,

че започвате да ходите по срещи на 15г.

и в идеалния случай, бихте искали
да се ожените до 35г.

И има брой хора,

с които потенциално може
да се срещате през живота си,

и те ще са добри на различни нива.

Правилата са, че щом
осребриш едни пари и се ожениш,

не може да погледнеш в бъдещето да видиш
какво би могъл да имаш,

и също така, не може да се върнеш назад
и да размислиш.

От моя опит поне,

смятам, че типично хората
не обичат да им се припомня

години след като са ги зарязали
заради друг, или това важи само за мен.

Математиката казва тогава,
че това което трябва да направите

в първите 37 процента
от прозорчето ви за срещи,

е просто да отхвърляте всеки
като сериозен потенциал за брак.

(Смях)

А, след това, да си изберете
следващия човек, който дойде,

който е по-добър от всички,
които сте виждали преди.

Ето примера.

Ако направите това, може
математически да се докаже, всъщност,

че, този е най-добрият възможен начин

да увеличите до най-голяма степен

шансовете да намерите идеалния партньор.

За съжаление, трябва да ви кажа,
че този метод има някои рискове.

Например, представете си, че
вашият идеален партньор се появи

през вашите първи 37 процента.

За съжаление,
вие трябва да го отхвърлите.

(Смях)

Ако следвате изчисленията,

боя се, че никой друг
по-добър от всички,

които сте виждали преди
не се появява,

затова се налага да продължите
да отхвърляте всички и да умрете сами.

(Смях)

Вероятно заобиколени от котки
хрупкащи вашите останки.

Така, друг риск е,
да си представим, вместо това,

че първите хора, с които сте се срещали
през вашите първи 37 процента

са просто невероятно тъпи,
скучни, ужасни хора.

Няма нищо, защото
вие сте във фазата ви на отхвърляне,

затова това е добре,
може да ги отхвърлите.

Обаче, представете си тогава, че
следващият човек, който идва

е само мъничко по-малко скучен,
тъп и ужасен

от всички, които
сте виждали преди.

Ако следвате изчисленията,
боя се, че трябва да се ожените за него

и да се озовете във връзка,
която е, откровено казано, субоптимална.

Съжалявам за това.

Но, наистина смятам, че тук
има една възможност

Холмарк да реализира печалба
и да обслужи пазара

с ей такава валентинка.
(Смях)

"Скъпи мой съпруже, ти
си мъничко по-малко ужасен

отколкото първите 37 процента
от хората, с които съм ходила."

Тя е всъщност по-романтична
от колкото съм аз обикновено.

Добре, затова този метод не ви гарантира
100 процента успех,

но няма друга възможна стратегия,
която да свърши по-добра работа.

А, всъщност, сред природата
съществуват някои видове

риби, които следват и
използват точно тази стратегия.

Те отхвърлят всеки възможен
ухажор, който се появи

през първите 37 процента
от размножителния период,

а после си избират следващата риба,
която дойде след това прозорче,

която е, не знам, по-голяма и по-яка

от всичките риби,
които са виждали преди.

Също смятам, че подсъзнателно, ние
хората в известна степен правим така.

Даваме си мъничко време,
за да опипаме почвата,

проучваме пазара
или каквото и да е, когато сме млади.

И тогава започваме да гледаме сериозно
на потенциалните кандидати за брак

щом чукнем 25-29 г.

Мисля, че това е убедително доказателство,
ако изобщо е нужно такова,

че мозъците на всички са програмирани
да мислят поне мъничко математически.

Добре, това беше Съвет №2.

Сега, Съвет №3: Как да избегнете развод.

Добре, да си представим тогава,
че сте избрали идеалния си партньор

и започвате връзка с него,
която ще трае цял живот.

Обичам да си мисля, че всички
в идеалния случай искат да избегнат развода,

с изключение на, не знам,
жената на Пиърс Морган, може би?

Но, тъжен факт от съвременния живот е,

че 1 от 2 брака в Щатите
завършва с развод,

а останалата част от света
не остава много по-назад.

Може да ви простим, вероятно,

че смятате, че споровете,
които предхождат разтрогването на брака

не са идеален кандидат
за математическо изследване.

За едно нещо,
много е трудно да разбереш

какво трябва да измерваш
или на какво да определиш количеството.

Но, това не е спряло един психолог,
Джон Готман, който е направил именно това.

Готман наблюдавал хиляди двойки
как водят разговор

и записал, ами,
всичко, за което може да се сетите.

Записал това което се е казало
по време на разговора,

записал специфичната проводимост
на кожите им,

записал израза на лицата им,

пулса им, кръвното им налягане,

общо взето всичко освен дали
жената е била винаги права или не,

а между другото тя е напълно права.

Но, това, което Готман
и екипът му открили

било, че един от
най-важните знаци

затова дали една двойка
ще се разведе или не

било колко позитивен или негативен
е бил всеки от двамата партньори в разговора.

Двойките, които били
с много нисък показател

отбелязали много повече позитивни точки
по скалата на Готман отколкото негативни.

Докато лошите връзки,

имам предвид тези, които вероятно
ще се разведат,

те попадали в една
негативна спирала.

Само като използвали тези
много простички идеи,

Готман и неговата група
могли да предскажат

дали дадена двойка
щяла да се разведе

с точност от 90 процента.

Но, чак когато той се събрал
с един математик, Джеймс Мъри,

те наистина почнали да разбират

каква е причината за тези
негативни спирали и как се получават те.

Резултатите, които получили

смятам, че са просто невероятно
впечатляващо прости и интересни.

Тези уравнения, предсказват как
ще реагира съпругата или съпругът

когато им дойде реда в разговора,

колко позитивни или негативни
ще бъдат.

Тези уравнения зависят от

настроението на човека,
когато е сам,

настроението на човека,
когато е с партньора си,

но, най-важно е, че те зависят от

това колко съпруга и съпругата
си вляят един на друг.

Смятам, че на този етап
е важно да се отбележи,

че точно тези уравнения
също са показали,

че могат идеално да опишат

какво се случва, когато две държави
се надпреварват във въоръжаването.

(Смях)

Така че -- спореща двойка
която се движи в негативна спирала

и се олюлява на ръба на развода

е всъщност математически еквивалентна на
началото на ядрена война.

(Смях)

Но, истински важния термин
в това уравнение

е влиянието, което хората
имат един над друг

и по-специално, нещо наречено
прага на негативността.

Прага на негативността,

може да мислите за него като за това
колко досаден може да бъде съпругът

преди на съпругата да почне
наистина да й писва, и обратното.

Винаги съм смятала, че в добрите бракове
има компромис и разбиране

и на човека се дава
пространство да бъде себе си.

Затова бих си помислила, че вероятно
най-успешните връзки

са тези, в които има
наистина висок негативен праг.

Където двойките оставят
нещата да си отминат

и само повдигат въпроси ако
те са наистина голяма работа.

Но, всъщност, математиката
и последвалите изводи на екипа

показват, че точно обратното е вярно.

Най-добрите двойки
или най-успешните двойки,

са тези с наистина нисък
праг на негативност.

Това са двойките, които не
позволяват нещо да остане незабелязано

и си дават един на друг
някакво пространство, в което да се оплачат.

Това са двойките, които продължително време
се опитват да оправят своята връзка,

които имат много по-позитивно
схващане за брака си.

Двойките, които не оставят
нещата да си отминат

и двойките, които не позволяват дребните неща
да станат наистина голяма работа.

Разбира се, нужно е малко повече от
само един праг на негативността

и никакви компромиси,
за да има успешна връзка.

Но, смятам, че е доста интересно

да знаете, че наистина има
математическо доказателство,

според което никога
не трябва да си лягате ядосани.

И така, това са моите
три най-добри съвета

за това как математиката може да
ви помогне в любовта и връзките.

Но, се надявам
да ги ползвате не само като съвети,

а и мъничко да сте вникнали в същината
на силата на математиката.

Защото за мен, уравненията
и символите не са само факт.

Те са глас, който говори
за невероятните богатства на природата

и изумителната простота

в особеностите, които се въртят и се вият
и извиват и се развиват навсякъде около нас,

от това как е устроен света
до това как се държим ние.

Затова, надявам се, че вероятно,
само за двама от вас

малко вникване в
математиката на любовта

може да ви убеди да
заобичате малко повече математиката.

Благодаря.

(Аполодисменти)