Защо имаме температура, когато сме болни? - Кристиан Моро

Виж пълния урок: https://ed.ted.com/lessons/why-do-you-get-a-fever-when-you-re-sick-christian-moro
Има много мистерии около треската, но знаем, че всички бозайници, някои птици и дори някои безгръбначни и растения усещат топлината от нея. Тя е оцеляла за повече от 600 милиона години еволюция. Но има съществена цена: За всеки 1 градус Целзий, с който се увеличава човешката температура, има 12,5 процента увеличение в изискваната енергия. Та, защо и как нашето тяло произвежда тази треска? Кристиан Моро разследва този въпрос.
Урокът е проведен от Кристиан Моро, режисирано от Artrake Studio.

През 1917-та година, докторите
предлагат необичайно лечение на сифилис,

неизлечимата бактериална инфекция,
която бе опустошавала Европа от векове.

Първа стъпка: Заразяват пациенти
в последните стадии на болестта

с паразита, причиняващ малария,

смъртоносната, но лечима болест,
предавана от ухапването на комар.

Втора стъпка: Надяват се, че треската от
маларията ще излекува сифилиса.

И трета стъпка: Предписват хинин,
за да обуздае маларията.

Ако всичко минавало по план,

техният пациент щял да бъде свободен
и от двете болести.

Това убивало около 15% от пациентите,
но за тези, които оцелявали

това сякаш работело.

Всъщност станало стандартна
процедура за сифилис,

докато не дошъл пеницилинът
след няколко десетилетия.

И водещата сила на този метод
била треската.

Има много мистерии около нея,

но това, което знаем е, че бозайниците,

някои птици и малко безгръбначни и
дори растения усещат топлината от нея.

Тя се е запазила за около 600 милиона
години еволюция.

Но на значителна цена.

За всеки 1 градус Целзий, с който се
увеличава човешката температура

има 12,5 процента увеличение в
изискваната енергията,

което е еквивалент на 20 минути бягане.

Та, защо и как нашето тяло произвежда
тази треска?

Температурата на човешкото тяло
се запазва чрез терморегулация,

последователни процеси, които обикновено
я задържат около 37 градуса Целзий.

Тези механизми се контролират от
хипоталамуса в мозъка,

който усеща колебания в
температурата всяка минута

и съответно изпраща сигнали на тялото.

Ако сме прекалено горещи,
хипоталамусът изпраща сигнали,

които активират потните ни жлези
и разширяват кръвоносните ни съдове,

движейки кръвта по-близко до
повърхността на кожата --

всичко това освобождава топлина
и ни охлажда.

А ако сме прекалено студени,

кръвоносните ни съдове се свиват
и може да почнем да треперим,

което генерира топлина.

Тялото ни ще разруши това температурно
равновесие, за да предизвика треска,

която е над 38 градуса Целзий.

В същото време има механизми,
които помагат да предотвратят

температура над 41 градуса, при която
органите почват да се увреждат.

Клетките на имунната система, борещи
се с инфекция, може да предизвикат треска

като започват биохимична каскада,
която накрая инструктира

хипоталамуса да увеличи
стартовата температура. След това

тялото се залавя да осъществи тази нова
стартова температура, следвайки механизми,

които по принцип следва, за да генерира
топлина, когато е студено.

Докато не достигне новата си температура
ще ни е сравнително студено,

което е защо треперим.

Но защо тялото ни прави това?

Макар още да се спори как по-високите
температури се отразяват на патогени

изглежда, че основната роля на треската

е много бързо да предостави цялостен
имунен отговор.

При излагане на повишена
телесна температура

някои от клетките ни изпускат
белтъци на топлинния шок или БТШ,

семейство молекули, произвеждани
в отговор на стресови условия.

тези белтъци помагат на лимфоцитите,
един от няколкото вида бели кръвни клетки,

които се борят с патогените, за да
пътуват по-бързо до инфектираните места.

БТШ прави това, като
увеличават "лепкавостта" на лимфоцитите,

което им позволява да залепят и да се
процеждат през стените на

кръвоносните съдове, за да стигат
до местата на инфекцията.

В случай на вирусна инфекция

БТШ помагат като казват на близките до тях
клетки да намалят белтъчната си продукция,

което намалява способността им
да се делят.

Това забавя разпространението на
заразата, защото тя зависи от

механизмите на размножаване на организма,
който напада.

Това също така предпазва околните клетки
от щети, тъй като вирусите се развъждат

като разкъсват клетките на "домакина" си,
което може да доведе до масово унищожение,

струпването на детрит и
дори увреждане на органи.

Способността на БТШ да защитават клетките
и да засилват имунните действия

може да ограничи разрушителността на
патогена в тялото.

Но това, което знаем за ролята на
треската в имунния отговор е,

че някои клинични проучвания
показват, че потискащите я лекарства

не влошават симптомите
или възстановяването след това.

Затова няма точно правило дали
да потушаваме треската

или да я оставим да си върши работата.

Докторите решават това индивидуално
за всеки пациент.

Продължителността на треската, както
и състоянието на пациента,

неговата възраст играят важна роля
в избирането на лечение.

Ако оставят треската на мира,

сигурно ще предпишат почивка и много
течности, за да предотвратят дехидратация,

докато тялото води горещата си битка.