Нийл Макгрегър: 2600 години история в един предмет

Глинен цилиндър покрит с акадски клинописен текст, повреден и счупен, Цилиндърът на Кир е мощен символ на религиозна толерантност и мулти- културализъм. В своя увлекателен разказ Нийл Макгрегър, директор на Британския музей, проследява 2600 години от историята на Близкия Изток чрез този един единствен предмет.

Нещата, които правим,

имат едно върховно качество --

те живеят по-дълго от нас.

Ние загиваме, те оцеляват;

ние имаме един живот, те имат много

и във всеки живот те могат да означават различни неща.

Това означава, че докато ние имаме една биография,

те имат много.

Искам тази сутрин да разкажа

за историята, биографията -- или многото биографии --

на един определен предмет,

на нещо забележително.

То не изглежда, съгласен съм,

кой знае какво.

Голямо е като топка за ръгби.

Направено е от глина,

изваяно

в цилиндрична форма,

покрито с гъсто изписан текст

и след това оставено да изсъхне на слънце.

И както можете да видите,

малко е поочукано,

което не е изненадващо,

тъй като е било създадено преди две хиляди и петстотин години,

а открито в разкопки

през 1879 г.

Но днес,

вярвам, че това нещо е

главен играч

в политиката на Близкия Изток.

И това е предмет

с пленяващи истории,

истории, които със сигурност не са приключили.

Всичко започва

през ирано-иракската война

и онази серия от събития,

чиято кулминация

е в превземането на Ирак

от чужди сили,

премахването на деспотичен управник

и незабавна промяна на режима.

Искам да започна

с един епизод от тази поредица от събития,

който на повечето от вас ще се стори много познат,

Пирът на Балтазар --

защото става дума за ирано-иракската война

от 539 г. пр. н. е.

А аналогиите

между събитията

от 539 г. пр. н. е. и 2003 г. и между тях,

са потресаващи.

Това което виждате е картина на Рембранд,

намира се в Националната Галерия в Лондон,

илюстрираща текст от пророка Данаил

от Еврейската библия.

Всички вие знаете поне малко историята.

Балтазар, синът на Навуходоносор,

Навуходоносор, който покорил Израел, плячкосал Йерусалим,

заловил хората

и отвел евреите във Вавилон.

Не само евреите, той взел и съдовете от храма.

Той ограбил, осквернил храма.

И великите златни съдове от храма на Йерусалим

били занесени във Вавилон.

Балтазар, неговия син,

решил да си направи пир.

И за да направи събитието по-вълнуващо,

добавал малко светотатство към общата веселба,

като използвал съдовете от храма.

Вече бил във война с иранците,

с царя на Персия.

И тази нощ, според Данаил,

в апогея на тържествата

се появила ръка, която написала на стената:

"Ти беше претеглен и намерен за недостоен

и твоето царство се предава

на мидийците и персите."

И същата тази вечер

Кир, цар на персите, влязъл във Вавилон

и режимът на Балтазар паднал.

Това, разбира се, е велик момент

от историята

на еврейския народ.

Това е велика история, история, която всички ние знаем.

"Надписът на стената"

е фраза от ежедневния ни език.

Това, което се е случило после

е забележително

и е моментът, в който нашия цилиндър

се появява в историята.

Кир, царят на персите,

влиза във Вавилон без битка --

огромната империя на Вавилон,

която се простирала от южен Ирак

до средиземноморието,

се предава на Кир.

И Кир издава декларация.

И това е, което цилиндърът представлява,

декларация, създадена от владетеля, воден от Бог,

който свалил иракския деспот

и щял да даде свобода на хората.

На звучен вавилонски --

написана е на вавилонски --

той казва: "Аз съм Кир, владетелят на вселената,

великият цар, могъщият цар,

царят на Вавилон, цар на четирите краища на света."

Нямат проблем с преувеличаването, както виждате.

Това най-вероятно

е първото истинско съобщение за печата

от армия на победители,

което е стигнало до нас.

И е написано, както скоро ще видим,

от много умели ПиАр консултанти.

Преувеличението не е нещо изненадващо.

А великият цар, могъщият цар,

царят на четирите краища на света, какво смята да направи?

Той ще заяви, че със завладяването на Вавилон,

той ще пусне всички народи,

които вавилонците, Навуходоносор и Балтазар,

са заловили и поробили,

на свобода.

Ще им позволи да се завърнат в родината си.

И което е по-важно,

ще им позволи да си вземат

всички ценности, статуите,

храмовата утвар,

които са били плячкосани.

Всички хора, репресирани и изселени от вавилонците,

ще се приберат по домовете си

и ще вземат със себе си отнетите ценности.

И ще могат да възстановят олтарите си

и да почетат боговете си,

спазвайки своята традиция, по родните си места.

Това е декретът,

този предмет е доказателството

за факта, че евреите,

след заточението във Вавилон,

годините прекарани седейки край водите на Вавилон,

ридаейки при всеки спомен за Йерусалим,

на тези евреи им е позволено да се приберат у дома.

Позволено им е да се приберат в Йерусалим

и да издигнат наново своя храм.

Това е базисен документ

в еврейската история.

И Летописите, Книгата на Езра в Еврейската библия

го съобщават единодушно.

Това е еврейската версия

на същата история.

"Това каза Кир, цар на Персия:

'Всички царства на земята имат Господ Бог на небесата даден им,

и той ме натовари

да му изградя дом в Йерусалим.

Кой измежду вас е от неговия народ?

Господ Бог ще е с него,

и ще му позволи да се възкачи."

"Възкачи се" - алия.

Най-важният елемент

на идеята за завръщане,

базисна част

от живота на юдаизма.

Както всички знаете, завръщането от заточение,

вторият храм,

променят образа на юдаизма.

И тази промяна,

този велик момент в историята,

става възможен благодарение на Кир, царят на Персия,

а ние го научаваме от текстовете на иврит от светото писание

и на вавилонски от глинения цилиндър.

Два важни текста,

какво ни казват за политиката?

Това, което се случва,

е една фундаментална смяна в историята на Близкия Изток.

Империята, включваща Иран, Мидия и Персия,

обединена от Кир,

става първата велика световна империя.

Кир властва през четиридесетте години на 6 в. пр. н. е.

И до времето на синът му Дарий,

цялото източно средиземноморие

е под контрола на персите.

Всъщност, тази империя,

е Близкия Изток, такъв какъвто го познаваме,

и тя оформя Близкия Изток, такъв, какъвто го познаваме.

Била е най-обширната империя, известна до тогава на света.

Много по-важно е,

че тя е била първата

мултикултурна, мултирелигиозна държава

в огромен мащаб.

И е трябвало да бъде ръководена по съвършено нов начин.

Трябвало е да бъде управлявана на различни езици.

Фактът, че този декрет е на вавилонски го показва.

И трябва да признае различните обичаи,

различните хора, различни религии, различни вери.

Кир проявява уважение към всичко това.

Кир поставя модел

за начин на управление

на огромно многонационално, мултирелигиозно, многокултурно общество.

В резултат е просъществувала

империя, която включва земите, които виждате на екрана,

и която оцелява в продължение на 200 години на стабилност,

преди Александър да я разруши.

След нея остава мечтата за един обединен Близък Изток,

за място, където хора с различни вярвания

могат да съжителстват заедно.

Гръцката инвазия прекратява това.

И разбира се, Александър не успява да поддържа държавата

и тя се разпада на части.

Но делото на Кир

остава основополагащо.

Гръцкият историк Ксенофон

пише своята книга "Киропедия,"

представяйки Кир като велик управник.

И през цялата европейска култура след това,

Кир остава пример за подражание.

Това е гравюра от 16 век,

която ни показва колко разпространена

е била почитта към него.

И книгата на Ксенофон за Кир,

за това как се управлява многообразно общество,

е била една от великите книги,

която вдъхновява бащите основатели

на Американската революция.

Джеферсън е бил голям почитател --

идеалите на Кир

очевидно говорят за тези идеали от 18-ти век,

за това как да създадеш религиозна търпимост

в една нова държава.

Междувременно, обратно във Вавилон

нещата не вървели на добре.

След Александър, други империи,

Вавилон запада, превръща се в руини

и всички следи от великата Вавилонска империя се изгубват --

до 1879 г.

когато цилиндърът е открит

от експедиция на Британския музей, провеждаща разкопки във Вавилон.

С което започва една друга история.

Това е големият дебат

от средата на 19-ти век:

Достоверни ли са текстовете? Можем ли да им се доверим?

Ние знаем

за завръщането на евреите и за декрета на Крит

само от Еврейската библия.

Други доказателства няма.

И ето, че изведнъж се появява това.

И огромното вълнение

на един свят, в който тези, които вярват на светото писание

и преживяват това разтърсване на вярата им в Сътворението

от теорията за еволюцията, от геологията,

ето че се появява доказателство

за историческата достоверност на Стария Завет.

За 19-ти век това е велик момент.

Но -- и това, естествено, е мястото, където нещата стават сложни --

фактите са вярни,

ура за археологията,

но интерпретацията се оказва проблем.

Защото разказът от цилиндъра и този от Еврейската Библия

се различават в един ключов аспект.

Вавилонският цилиндър

е написан от свещенослужители

на великия бог на Вавилон, Мардук.

И, разбира се,

те казват, че всичко това е дело на Мардук.

"Мардук, когото почитаме, извикал Кир по име."

Мардук хваща Кир за ръката,

призовава го да води тези хора

и му дава управлението на Вавилон.

Мардук казва на Кир,

че той ще извърши великото, щедро дело

да освободи тези хора.

И ето защо всички ние трябва да сме благодарни

и да се прекланяме на Мардук.

Създателите на ивритския текст

в Стария Завет,

едва ли ще се изненадате да научите,

имат малко по-различна гледна точка.

За тях, естествено, едва ли е възможно Мардук

да е направил всичко това.

Може да бъде само Йехова.

И така, в Исая

имаме тези чудесни текстове,

които приписват заслугите за цялата история

не на Мардук,

но на великия Господ Бог на Израел --

Богът на Израел,

който също нарича Кир по име,

също го хваща за ръката

и му повелява предводителството на неговите хора.

Имаме един показателен пример

за присвояването на една и съща случка от две различни религии,

две различни религиозни обсебвания

на един политически факт.

Бог, както знаем,

обикновено е на страната на големите баталиони.

Въпросът е, за кой Бог става дума?

И дебатът нарушава спокойствието

на всеки през 19-ти век.

Да проумееш, че Еврейските писания

са част от много по-обширен религиозен свят.

И е пределно ясно,

че цилиндърът е по-стар от писанието на Исая

и, че в същото време Йехова говори

с думи, много подобни

на тези, използвани от Мардук.

И оставяме с усещането, че Исая знае за това,

защото той казва,

че това е Бог, който говори, разбира се:

"Призовах ги по име

въпреки че те не ме познаваха."

Мисля, всепризнато е,

че Кир не е разбирал,

че действията му са водени от Йехова.

И също така, би бил изненадан да разбере, че Мардук му повелява какво да прави.

Тъй като, любопитно естествено,

Кир е добър иранец

със съвършено различен набор от богове,

които не са споменати в никой от текстовете.

(Смях)

Това е през 1879.

40 години по-късно

и ето ни в 1917,

когато цилиндърът влиза в различен свят.

По това време, реалната политика

на модерния свят --

годината на Декларацията на Балфур,

годината, когато новата имперска сила в Близкия Изток, Британия,

решава да декларира

еврейски национален дом,

който ще позволи

на евреите да се завърнат.

И реакцията на тази идея

от еврейското население на Източна Европа е възторжена.

И навред из Източна Европа,

евреите разпространяват изображения на Кир

и Джордж V

един до друг --

двамата велики владетели,

които позволяват завръщането в Йерусалим.

Цилиндърът на Кир отново е изваден в публичното пространство

и неговия текст,

като демонстрация на това, което ще се случи,

когато войната свърши през 1918-та

е част от божествен замисъл.

Всички знаете какво се случва.

Основана е държавата Израел,

и 50 години по-късно, в края на 60-те,

е ясно, че ролята на Британия като имперска сила е свършила.

Тогава за цилиндъра започва нова история.

Регионът, според Обединеното Кралство и САЩ,

трябва да бъде опазен от комунизма

и суперсилата, създадена за осъществяването на тази цел

е Иран, Шахът.

Така че Шахът създава иранска история,

или завръщане към иранската история,

която го поставя в средата на важна традиция

и сече монети,

на които е изобразен той

с цилиндъра на Кир.

По време на големите празненства в негова чест в Персеполис,

той изисква цилиндъра,

и цилиндърът е даден на заем от Британския Музей, пратен е в Техеран,

и става част от големите тържества

в чест на династията на Пахлави.

Цилиндърът на Кир: гарант на Шаха.

10 години по-късно имаме нова история:

Иранската революция, 1979.

Това е ислямска революция, никакъв Кир повече:

вече не се интересуваме от тази история,

интересуваме се от ислямски Иран --

докато Ирак,

новата суперсила, която решаваме, че трябва да контролира региона,

напада.

И имаме нова ирано-иракска война.

За иранците става наложително

да си припомнят величайшето минало,

тяхното велико минало,

когато са се били с Ирак и са победили.

Положението е критично и трябва да се намери символ,

който да обедини всички иранци --

мюсюлмани и не-мюсюлмани,

християни, зороастрийци, евреи, живеещи в Иран,

благочестивите и неблагочестивите.

И очевидния символ е Кир.

Така че, когато Британския Музей и Техеранския национален музей

си сътрудничат и работят заедно, както сме правили и преди,

иранците отправят молба само за едно нещо

на заем.

Това е единствения предмет, който те искат.

Искат да заемат цилиндъра на Кир.

И миналата година,

цилиндърът на Кир замина за Техеран

за втори път.

Виждате експонирането му тук, сложен в специална кутия

от директора на Националния музей на Техеран,

една от многото жени в Иран, заемаща ръководен пост,

г-жа Ардакани.

Това беше голямо събитие.

Това е от другата страна на същата снимка.

В Техеран цилиндърът беше видян

от между един и два милиона души

в продължение на няколко месеца.

Това е много над която и да е хитова експозиция

на Запад.

И е предмет на продължителен дебат

за това какво означава цилиндъра, какво е имал предвид Кир,

но най-вече, Кир, видян през призмата на този цилиндър --

Кир, защитникът на отечеството,

героят, разбира се, на иранската идентичност

и на иранския народ,

толерантен към всички религии.

В съвременен Иран

зороастрийците и християните имат гарантирано място

в иранския парламент, нещо, с което могат много, много да се гордеят.

За да видят цилиндъра,

хиляди евреи, живеещи в Иран

идват в Техеран.

Той става емблематичен,

предмет на грандиозен дебат,

за това какво е Иран отвътре и отвън.

Дали Иран още е защитник на подтиснатите?

Ще даде ли Иран свобода на хората,

които тираните са поробили и отчуждили?

Това е водеща национална риторика

и всичко това беше извадено на преден план

в грандиозно шествие

организирано при връщането на цилиндъра.

Виждате на тази сцена огромен модел на цилиндъра на Кир

с фигурите на велики личности от иранската история,

събрани да заемат своето място

в наследството на Иран.

Събитието беше представено

от самия президент.

И за мен,

да занеса този предмет в Иран,

да ми бъде позволено да го занеса в Иран,

беше позволение да стана част

от един изключителен дебат,

воден на най-високо ниво,

за това какво представлява Иран,

какви различни видове Иран съществуват

и как различните етапи от историята на Иран

могат да повлияят на света днес.

Този дебат продължава,

и ще продължи да вдига шум,

защото този предмет

е една от големите декларации

на човешката надежда.

Той стои наравно с Американската конституция.

Той със сигурност казва много повече за реалните свободи

отколкото Магна Карта.

Това е документ, който може да значи толкова много неща

за Иран и региона.

Негова реплика

е експонирана в ООН.

Тази есен той ще бъде представен в Ню Йорк

по време на организирането на големите дебати

за бъдещето на Близкия Изток.

И искам да приключа с въпрос към вас

каква ще бъде следващата история,

в която ще фигурира този предмет.

Със сигурност ще се появи

в още много близкоизточни истории.

И каква история на Близкия Изток,

каква история на света

искате да видите

имайки предвид казаното,

изразеното чрез този цилиндър?

Правото на народите

да живеят заедно в една и съща държава,

изповядвайки вярата си по различен начин, свободно --

Близък Изток, свят,

в които религията няма да бъде повод за разделяне

или спор.

В момента в света на Близкия Изток

споровете, както знаете, са ожесточени.

Но вярвам, че е възможно

най-влиятелния и мъдър глас на всички тях

да бъде гласът

на този безгласен предмет,

цилиндърът на Кир.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)