Слухове, доверие и ваксини

Защо хората се отнасят с недоверие към ваксините? Антропологът Хайди Ларсън изследва, как възникват медицинските слухове, как се разпространяват и как захранват съпротивлението спрямо ваксините по цял свят. "Докато ваксините не могат да се откъснат от "политическите и социалните турболенции", които ги заобикалят" - казва тя - "първата стъпка за прекратяване разпространението на заболяването е да разговаряме с хората, да ги изслушваме и да градим доверие."

Аз изучавам слухове.

Не жълти новини

или онези слухове,
от които стоковите борси се сриват...

или скачат...

а този вид слухове,
които влияят на вашето здраве...

и на световно здраве.

Например, че яденето на много чесън

или пиенето на много вода

ще ни помогнат
да се предпазим от корона вирус...

де да беше така.

Слуховете имат лоша репутация.

Те се считат за недостоверни,

грешни

или "просто слухове".

Но аз изучавам слуховете от години

и това което научих е
че всеки един от тях си има история,

която много често е важна история.

Един от най-впечатляващите или стряскащи
случаи на слухове, който съм изследвала,

беше в северна Нигерия.

Тогава работех по Световната
имунизационна програма на УНИЦЕФ.

Но не самите слухове
се оказаха толкова обезпокоителни,

а глобалното въздействие на тези слухове.

Слуховете предполагаха,

че полиомиелитната ваксина
всъщност е контрацептив.

Тя контролира населението...

а може би причинява и СПИН.

Не, не, може би идва от ЦРУ,
което ги шпионира и преброява.

Така де, защо иначе ще изпращат хора
да чукат по вратите им отново и отново

със същата полиомиелитна ваксина?

Когато децата измираха от морбили,

никой не се появи
с ваксина против морбили.

Въпросът не беше да изясним фактите.

Проблемът беше в доверието.

Ставаше дума за изгубено доверие.

А защо такова силно недоверие?

Всъщност, не бяха точно майките
толкова недоверчиви.

Това бяха местните лидери,

религиозните водачи,

местните политически лидери.

Това беше и губернаторът на щата Кано,

който реши да бойкотира

всички усилия за елиминиране
на полиомиелита в този щат...

в продължение на 11 месеца.

Защо такова недоверие?

Е, годината беше 2003.

Две години след 9/11.

И те бяха убедени, че Западът

и по-конкретно САЩ

е във война с мюсюлманите.

И те знаеха, че Западът

и по-конкретно САЩ

е сериозен привърженик...

и спонсор...

на световната инициатива
за елиминиране на полиомиелита.

Те имаха своето основание.

Тази липса на доверие,

тези "просто един-два слуха"

струваха на програмата за елиминиране
на полиомиелита 500 милиона долара,

за рестартиране на часовника,

за възстановяване на напредъка,
изгубен през тези 11 месеца

и не само.

Избухналият в Нигерия полио вирус
достигна над 20 държави,

чак до Индонезия.

Цената на един слух.

Случаят с Нигерия беше един от многото,
които проучих,

докато работих с УНИЦЕФ

и си спечелих титлата "началник
пожарна команда на УНИЦЕФ".

(Смее се)

Ние... на този етап аз осъзнах,
че всъщност никога нямах достатъчно време.

Бях прекалено заета да гася пожарите
и нямах възможност да разбера,

кое подхранваше
не просто отделните случаи,

а защо имаше епидемия
от подобни ситуации навсякъде по света.

Напуснах УНИЦЕФ
и се върнах към изследванията...

приложните изследвания...

и през 2010 г. създадох
Проекта за доверие към ваксините

към Лондонския институт
за хигиена и тропическа медицина.

Събрах антрополози, епидемиолози,

психолози,

специалисти по дигитални медии

и математици.

Поставихме пред себе си задачата

да проучим случаите
на разпространение на слухове в историята

и тяхното влияние,

като се опитваме да установим,
кои са били първите признаци,

какви са били увеличителните фактори

и ефектите,

какво ги е задвижило,

за да започнем да разбираме,
какво трябва да търсим,

как можем да помогнем на правителствата

и на имунизационните програми
да бъдат по-бдителни и адекватни

към ранните признаци за проблем.

Това бе ранно-предупредителна система.

През 2015 г. разработихме
индекс на доверие към ваксините.

Това е проучване, което цели да установи,
до каква степен хората са съгласни

или не са съгласни, че ваксините са важни,

безопасни, ефикасни...

че работят...

и че са донякъде съвместими
с религиозните ми вярвания.

Проведохме проучването
сред стотици хиляди хора по света,

опитвайки се да напипаме
степента на увереност и доверие,

но най-вече наблюдавайки,
кога това доверие се покачва или спада,

понеже искаме да разпознаваме,
кога то започва да намалява,

това е моментът да се намесим,

да се отзовем, преди да е настъпила
криза като тази в Нигерия.

Създадохме денонощно наблюдение
на медиите и социалните мрежи по света...

на множество езици...

ослушвахме се, какво се случва
в разговорите за ваксини,

в опит да доловим начални притеснения
или промени в отношението,

на които трябва да се обърне внимание.

Изградихме екосистема
от различни видове информация,

за да се опитаме да разберем:

какво е общественото мнение
и как можем да се намесим?

Търсим ранни признаци.

Когато открием такива,

имаме световна мрежа от сътрудници
в отделни държави,

които познават по-добре
местната обстановка,

за да се опитаме да разберем...

дали този признак е дезинформация

или набъбва нещо,
за което трябва да знаем?

В Лондон имаме по-широка картина.

Наблюдаваме, как множество слухове
не просто обикалят страната,

а прескачат между отделните държави.

Виждали сме ги да прескачат
от Япония чак в Колумбия,

през Европа и около нея.

Те се движат.

Ние живеем в хипер-свързана среда.

Едно от нещата,
които се оказаха изумителни,

а научихме много
през последните 10 години...

сега е 10-тата ни годишнина,

това не е от вчера,
този проблем със слуховете...

и едно от нещата, които научихме

при глобалното си наблюдение,

че Европа е най-скептичният район в света.

Франция спечели първо място, всъщност.

(Смях)

Спечели с много.

Всъщност, някои от тези слухове
достигнаха и други части на света.

Но ние се опитвахме да разберем Европа.

Хммм. Защо Европа?

Аз смятах, че САЩ е наистина...

сред тези с най-много скептицизъм,

обаче уха, оказах се в грешка.

Един политолог, колега, с когото работим,

Джон Кенеди,

взе нашите данни от 28 европейски държави,

разгледа ги

и ги съпостави с анкети
за политически мнения.

И какво установи той?

Той откри, че тези, които е най-вероятно
да гласуват за популистическа партия,

са същите хора, които е по-вероятно
дълбоко да отрекат,

че ваксините са важни,
безопасни или ефективни.

Какво научихме?

Ваксините не могат да се откъснат от
политическите и социалните турболенции,

които ги заобикалят.

Учените бяха неподготвени
за това цунами от съмнения,

въпроси и недоверие.

Какво... защо ваксините предизвикват
такова съпротивление?

Ами, ние идентифицирахме няколко причини,

но основно една:

те се прилагат със сериозната
намеса на правителството,

което налага, регулира
и понякога препоръчва ваксините...

или често препоръчва и понякога налага.

Големите фирми произвеждат ваксините,

а нито институциите, нито правителствата,
нито големите фирми

могат да се похвалят с високи
нива на доверие в наши дни.

От друга страна са учените,
които откриват и разработват ваксините,

но те са доста висок елит

и са недостъпни за широката публика

или поне езикът, който използват.

Трето, намираме се в хипер-свързана среда
със социалните медии в наше време,

където хората могат да споделят
своите свободни виждания,

притеснения, безпокойство и тревоги

и да намират много други хора,
които мислят като тях

и така да решат, че може би техните
притеснения заслужават внимание.

И на последно място,

ваксините засягат всеки един
живот на планетата.

Кои други здравни интервенции,

освен водата,

засягат всеки отделен живот?

Затова ако търсиш какво да нарушиш,

това е идеалното поле за изява.

Може би това е една от причините
на които да обърнем по-голямо внимание

и да възстановим доверието по темата.

Хората задават най-различни въпроси.

Те питат,

защо ваксините...

и това са от типа неща, които срещаме
в социалните си мрежи...

защо не може детето ми да получи
персонализиран имунизационен календар?

Каква е идеята зад толкова много ваксини?

А всички онези съставки и консерванти?

Това не са луди хора,

те не са необразовани,

това са истински загрижени майки.

Но някои от тях са идвали и са ми казвали:
"Чувстваме, че ни игнорират,

че ни съдят, ако задаваме въпроси,

дори чувстваме, че ни демонизират,

все едно сме част от някаква
антиваксърска група".

Така че имаме да изслушваме доста.

А може би затова миналата година

се проведе проучване, което установи, че

за шест месеца през 2019 г.,

онлайн...

това бяха стотици...

100 милиона различни потребители
в социалните мрежи...

въпреки броя на хората, които изразяваха
в своите онлайн групи

положително мнение,

като групи,

тези, които бяха най-отрицателно настроени

завладяваха разговорите по средата

с тези, които не бяха убедени
дали искат да се ваксинират.

Силно негативните...

тези, които бихме могли да наречем
антиваксърски групи...

успяваха да убедят нерешителните

с 500 процента по-висока скорост,

отколкото проваксърските групи.

С 500 процента по-бързо.

Те бяха по-пъргави, по-отзивчиви,

и те изслушваха.

Повечето хора вярват,
че ваксините са добри

и вярват, че са важни.

Но това вярване е под обстрел.

Ние трябва да внедрим
повече възможности за обсъждане.

И има начини да се постигне това.

За някои здравни специалисти не е лесно

да провеждат разговори, в които
авторитетът им е под съмнение.

Това е неудобна ситуация.

И са просто прекалено заети,
за да изслушат всички тези въпроси.

Но ние трябва да направим
нещо в тази посока,

защото губим много загрижени родители,

които просто искат да проведат разговор.

Трябва да наберем доброволци,
обучени да седят в чакалните,

да отговарят на горещите линии,

да провеждат онлайн разговори по форумите,

да имат чат линии.

При малките деца,
с малките деца в училище,

да се образоват за имунната система

да им се обясни, че всъщност,

нали знаеш за ваксината,
която малкият ти брат получи?

Е, тя току-що засили твоята
естествена имунна система.

Това е чудесно нещо и ето защо е така.

Трябва да изградим това доверие;

трябва да слушаме.

Въпреки цялото това съмнение...

а то е много...

вероятно го срещам по-често
от повечето хора...

аз съм оптимист.

И моят оптимизъм
идва от младото поколение.

Младото поколение, което
всъщност е все по наясно

с рисковете в социалните мрежи,

фалшивите новини,

фалшивите идентичности

и което започва да обиква науката.

Някои от тях са група деца, чиито майки
са отказали да ги ваксинират.

Миналата пролет, през 2019 г.,

18-годишният Итън Линденбергер

влезе в Reddit и публикува следното.

"Майка ми не вярва във ваксинирането.

Тя истински се притеснява,
че може да причини аутизъм.

Всъщност, тя дълбоко вярва в това.

Но аз съм на 18 години.

Уча последна година в гимназията.

Мога да шофирам, мога да гласувам

и бих могъл сам да се сдобия с ваксина.

Може ли някой да ми каже,
къде да намеря такава?"

Тази публикация избухна.

Започна да сформира
цяло движение от младежи.

Гледах как Итън говори на конференция,

Световната среща за ваксини
на върха в ЕС миналата есен.

Той говори красноречиво

и аз бях впечатлена,

пред цялата аудитория.

Разказа личната си история,

после се обърна към групата

и каза: "Знаете ли,
всички говорят за дезинформация,

но аз искам да ви разкажа
за различен вид дезинформация

и това е тази дезинформация, според която
всеки човек като моята майка,

която е любяща майка,

е лош човек, защото не ме ваксинира.

Е, аз искам да кажа на всички вас,
че тя не ме е ваксинирала,

защото ме обича

и защото е вярвала,
че това е най-доброто за мен.

Аз мисля различно

и никога няма да променя мнението ѝ,

но тя не е лош човек."

Това беше посланието на един тинейджър.

Емпатия, доброта и разбиране.

Разполагаме с изобилие
от научна информация

за развенчаване на фалшиви слухове.

Не това е проблемът.

Ние имаме проблем с отношенията,

а не проблем с дезинформацията.

Дезинформацията е симптомът,

не причината.

Ако хората имат доверие,

те ще поемат малкия риск,
за да избегнат много по-големия.

Това, което искам аз и в което се надявам

е че ние, като медицинско
и здравно общество,

имаме моралната смелост и смирение

да влезем в продуктивен разговор,

както Итън,

с тези, които не са съгласни с нас.

Това е моята надежда.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания и овации)