Защо моливът е идеален

Защо моливите са шестостенни и как са придобили отличителния си жълт цвят? Собственикът на магазин за моливи Каролайн Уивър ни въвежда в пленителната история на молива.

Мисля, че звукът е голяма част
от усещането да ползваш молив,

има много характерно драскане.

[Драскане]

[Нещо малко. Голяма идея.]

[Каролайн Уивър
за Молива]

Моливът е много прост предмет.

Направен е от дърво с няколко слоя боя,

гумичка и вътрешност,

направена от графит, глина и вода.

Да, отнело стотици хора през вековете,

да се стигне до този дизайн.

И точно тази дълга история
на сътрудничество,

го прави съвършения предмет за мен.

Историята на молива започва с графита.

Хората започнали да откриват
все по-полезни приложения

на този нов материал.

Режели го на малки пръчки

и го увивали в канап, овча кожа или хартия

и го продавали по лондонските улици,

да се използва за писане или рисуване

и често от фермери и овчари

за маркиране на животни.

Във Франция,

Никола Жак Конте открил метод
за стриване на графита,

смесен с глина на прах
и вода на паста.

От там, пастата се изсипвала
в матрица и се печала в пещ,

резултатът бил наистина
здрава графитна сърцевина,

която не се чупела, била гладка и удобна.

Била много по-добра
от всичко по това време

и до ден днешен това е методът,
който се ползва за правене на моливи.

Междувременно, в Америка,
в Конкорд, Масачузетс,

на Хенри Дейвид Тороу
му хрумнала идеята за измерителна скала

на различната твърдост на моливите.

Била от едно до четири,

като две била идеалната твърдост
за обща употреба.

Колкото по-мек е моливът,
толкова повече графит съдържа

и толкова по-тъмна и по-гладка е линията.

Колкото по-твърд е моливът,
толкова повече глина съдържа

и толкова по-светла и фина е линията.

Първоначално, когато моливите
се правели на ръка, били цилиндрични.

Нямало лесен начин да ги правят

и реално американците
механизирали процеса.

Много хора набеждават Джоузеф Диксън

за един от първите хора
започнали да разработват машини

да правят неща като рязане на дървени
летви, изрязване на вдлъбнатини в дървото

слагане на лепило...

И установили, че е по-лесно
и по-икономично

да се правят шестостенни моливи

и това се превърнало в стандарт.

От ранните дни на моливите

хората обичат това, че могат да се трият.

Първоначално, се ползвали трохи

да се изтрият следите от молив,

а по-късно гума и пемза.

Прикрепянето на гумичка станало през 1858,

когато американският книжар
Хаймън Липман патентовал първия молив

с прикрепена гума,

което променило историята на молива.

Първият в света жълт молив
бил Кохинор 1500.

Кохинор направили щуро нещо,

насложили 14 пласта жълта боя на молива

и потопили края му в 14 каратово злато.

Има молив за всеки,

и всеки молив има история.

Блекуинг 602 е известен с това,
че се ползвал от много писатели,

особено Джон Стайнбек и Владимир Набоков.

А имаме и фабрика за моливи Диксън.

Те произвеждат Диксън Тайкондерога.

Това е икона,

това е какво си представят хората,
като чуят молив

и за каквото се сещат като чуят училище.

И аз мисля, че моливът е нещо,

за което обикновения потребител
никога не се е замислял,

как е направен и защо е направен така,

просто защото винаги е било така.

Според мен, няма какво повече
да се направи

за да се подобри молива.

Идеален е.