Бренда Братуайт: Игри за разбиране

Не е лесно да преминете през сложни трагедии - когато дъщерята на Бренда Братуайт се върна от училище и попита за робството, тя направи това, от което преживява - направи игра. В TEDхФеникс тя описва изненадващата ефективност на тази игра и на други игри, които те оказват на играча да разбере историята. (Филмирано в TEDхФеникс)

Когато мислим за игри, има всякакви видове неща.

Може би сте измамени, може би очаквате

нова игра. Твърде късно сте готови да играете игра.

Всички тези неща ми се случват.

Но когато мислим за игри, много пъти мислим

за такива неща: стрелци или големите,

това, което ще наречем ААА игри

или дори сте играч на игри по Фейсбук.

Това е дин мой партньор, с когото продължавам да работя.

Може би играете игри по Фейсбук и това

правим сега. Това е по-лека форма на игра.

Може би си мислите за трагично скучните игри на дъска,

които се провеждат в Деня на благодарността.

Това може да бъде една от тези трагично скучни игри на дъска,

която можете да измислите.

Или може би сте в дневната стая,

играейки с Wii с децата или нещо такова

и има много игри

и мисля много за това.

Печеля от игри. Бил съм достатъчно щастлив,

да правя това, откакто станах на 15 години, което също важи,

защото никога не съм имал истинска работа.

Но мислим за игрите като за забавление и това е

разумно, но нека помислим за това.

Това тук са Олимпийските игри през 1980 г.

Не знам къде сте били, но аз бях

в дневната ми. Това беше религиозно събитие.

Това беше, когато американците биха руснаците

и това беше - да, това беше технически игра.

Хокеят е игра. Но беше ли това игра?

Искам да кажа, че хората плачеха. Никога не съм виждал майка ми да плаче

така в края на игра на Монополи.

Това беше удивително преживяване.

Или ако някой от вас е от Бостън -

когато Бостън Ред Сокс спечели Световните серии,

след 351 години,

когато те спечелиха Световните серии, беше удивително.

По това време живеех в Спрингфилд

и най-хубавата част от това беше - е че -

затваряте вратата в женската баня

и си спомняте, че сте видели "Go Sox" и си помислих, наистина ли?

Или къщите, от които излизате, защото всяка игра,

мисля, че почти всяка игра, свършва, нали?

Стоим отвън и всички лампи светят

в целия блок и децата, публиката е на

училище, а децата не са.

Но това е добре, това е Red Sox.

Искам да кажа, че има образование, и след това има Red Sox

и знаем, къде те отиват.

Това беше удивително преживяване и отново, да

това беше игра, но те не написаха статии във вестниците,

хората не казаха: Сега мога да умра,

защото Red Sox спечелиха". Много хора го направиха.

Игрите означават нещо повече за нас.

Те определено означават нещо повече.

Това тук е груб преход.

За три години имах нещо като работа.

Бях ръководител на отдел в колеж

и преподавах игри, отново, това беше нещо като работа

и сега ще говоря за правене вместо за правенето на игри.

Бях на обяд. Част от работата, когато сте

ръководител на отдел, е да ядете и аз ядох много добре

и бях на обяд с това лудо момче, което се казваше Зиг Джексън.

Това на тази снимка е Зиг. Това също е една от снимките

на Зиг. Той е фотограф.

Ходи по страната и снима

себе си и тук можете да видите, че е снимал

индиански резерват. Тази снимка, това е

една от обикновените снимки. Това е танцьор в дъжд.

А това тук е една от любимите ми снимки.

Можете да я разгледате и може би дори сте виждали

такива неща. Това е израз на култура, нали?

А тази снимка е от серия от Деградация.

Това, което ми хареса най-много в тази серия,

е просто, погледнете това малко момче тук.

Можете ли да си представите? Можем да видим, че това е традиционен

американец. Искам да променя расата на това момче.

Представете си, че той е негър.

"Ела тук, нека те снимам с негъра".

Никой не би направил това.

То обърква съзнанието. Зиг, който е индианец,

също обърка съзнанието си. Любимата му снимка -

любимата ми негова снимка, която не нося,

е индианец, който снима бели хора, които снимат

индианци. (Смях)

Бях на обяд с този индианец

и той ми говореше за друг фотограф,

за снимки,

и за индиански резерват. Донесъл беше камерата си

тук, за да я снима, но когато отишъл там

открил, че не може да го направи. Просто не могъл

да хване картината. Те се връщаха отново и отново

към този въпрос. Направи ли снимката или не?

За мен, като игрови дизайнер, това беше удивително,

защото не бях си мислила, дали да направя

игра за тази трудна тема.

Защото правим неща, които ви забавляват,

ще ви накараме да почувствате страх, този експеримент.

Но всяка друга медия го прави.

Това е детето ми. Това е Маеза и когато тя

беше на седем години, един ден дойде от училище

и като всеки ден, я попитах:

"Какво направи днес?"

Тя каза: "Говорихме за Средния пасаж".

Това е голям момент. Бащата на Маеза е черен

и знаех, че този ден ще дойде. Не очаквах, че ще дойде,

когато тя е на седем години. Не знам защо.

Попитах я: "Как се чувстваш за това"?

Тя ми отговори и всеки,

който е родител, ще разпознае бинго заплетените думи тук.

Корабите отпътуват от Англия, отплават от

Англия, отиват в Африка, преминават през океана -

това е Средния пасаж - отиват в Америка,

където робите се продават, това ми каза тя.

Но Абрахам Линкълн беше избран за Президент и той

въведе прокламацията за еманципация и сега те са свободни.

Пауза за около 10 секунди.

"Мога ли да играя игра, мамо?"

Помислих си: "Това ли е?"

Това е Средния пасаж, това е много важно

събитие и тя се отнася към него, като някои

черни хора, които отиват на круиз, така то

й звучи. (Смях)

За мен, исках това да има повече стойност, затова, когато

тя ме попита, дали може да играе игра, казах:

"Да". (Смях)

Имах всички тези малки парчета.

Игров дизайнер съм и този материал е разхвърлян из къщата ми.

Казах: "Да, можеш да играеш игра" и й дадох

малко от тях и й казах да ги нарисува

в различни семейства. Това са снимки на Маеза,

когато тя беше - Боже, все още ме шокира, когато ги гледам.

Тя нарисува малките семейства.

След това взех малко от тях и ги сложих в лодка.

Това беше лодката. Очевидно, тя беше направена бързо. (Смях)

Взех малко семейства

и тя каза: "Мамо, но ти забрави розовото бебе

и забрави синия баща

и забрави всички други неща".

Тя каза: "Те искат да отидат". Казах:

"Не, те не искат да отидат. Това е Средния пасаж.

Никой не иска да отиде в Средния пасаж".

Тя ме погледна така, както само дъщеря

на игров дизайнер може да гледа майка

и докато преминавахме през океана, следвайки тези правила,

тя разбра, че отива твърде далече и каза:

"Няма да се справим".

Тя разбра, че нямаме достатъчно храна

и ме попита, какво да правим и аз казах:

"Все пак можем" - запомнете, тя е на седем години -

"Можем да пуснем някои от хората във водата

или да се надяваме, че те няма да се разболеят

и да стигнем до другия бряг".

Тя - погледнете лицето й,

тя каза - това е след един месец от

месеца на Черната история.

След месец, тя ми каза:

"Това наистина ли се е случило?"

Казах: "Да". Тя каза: "Ако изляза от

гората" - това са брат й и сестра й -

изляза от гората, Авалон и Донован ще са свършили". "Да".

"Но ще ги видя в Америка". "Не".

"Но какво ще стане, ако ги видя? Не можем ли да бъдем заедно?" "Не".

"Баща ми може да си замине" "Да".

Тя беше толкова развълнувана от това, че започна да плаче

и баща й започна да плаче

и всички плакахме. Той не очакваше

да се върне от работа в Средния пасаж,

но отиде. (Смях)

Направихме тази игра.

Тя я получи, защото прекара известно време с тези хора.

Това не беше абстрактна статия в брошура или във филм.

Това беше много силно преживяване.

Това е играта, която нарекох

Новия свят, защото харесвам фразата.

Не мисля, че Новия свят предостави ново значимо преживяване

на хората, които бяха докарвани с кораби за роби.

Но когато това се случи, видях цялата планета.

Бях толкова въодушевена. Казах, че ще правя игри

за около 20 години и след това реших отново да го правя.

Ирландка съм.

Това е игра, наречена Siochan Leat. Това означава "нека бъдете спокойни".

Това е цялата история на семейството ми в една игра.

Направих друга игра, наречена Train.

Правих серия от шест игри,

които засягаха трудни теми и ако засегнете

трудна тема, тази, която трябва да засегнете

ще ви оставя да разберете какво означава да сте сами.

Направих и игра за Trail of Tears.

Това е игра с 50 000 отделни парчета.

Бях луда, когато реших да я започна,

но сега съм по средата.

Същото е.

Надявам се, че ще преподавам култура чрез тези игри.

Тази игра, по която работя сега, е -

защото съм в средата й и поради някаква причина, тя ме шокира -

игра, наречена Mexican Kitchen Workers.

Първоначално, това беше математически проблем.

Тона е икономиката на нелегалната имиграция.

Колкото повече научавах за мексиканската култура -

партньорът ми е мексиканец - колкото повече научавах за това,

за всички нас, храната е основна нужда, но

очевидно, за мексиканците е същото, но много повече от това.

Тя е израз на любов. Тя е израз на -

Боже, говоря повече, отколкото мислех.

Няма да гледам снимката.

Тя е изражение на красота. Тя е как те казват, че ви обичат.

Тя е как те казват, че ги е грижа и не можете да чуете някой

да говори за мексиканската си баба

без да каже "храна" в първото изречение.

За мен, тази красива култура, това красиво изражение,

е нещо, което изкам да обхвана с игрите.

Игрите, за разлика, променят това, как виждаме темите,

променят как възприемаме тези хора

в темите и как се променяме.

Променяме хората чрез игри,

защото сме въвлечени и играем

и се учим, като играем. Благодаря ви. (Аплодисменти)