Защо приключих с това да бъда "достатъчно мъж"

Джъстин Балдони иска да започне разговор с мъжете за преопределяне на мъжествеността - да открие начини, по които да не бъдеш просто добър мъж, а добър човек. В топъл и личен разговор той споделя своите усилия да помири мъжа, който е, с този, който светът смята, че трябва да бъде. Той отправя предизвикателство към мъжете: "Вижте дали може да използвате същите качества, които смятате, че ви правят мъже, за да стигнете по-дълбоко" - казва Балдони. "Вашата сила, Вашата смелост, Вашата издръжливост: Смели ли сте достатъчно да бъдете уязвими? Силни ли сте достатъчно да бъдете чувствителни? Уверени ли сте достатъчно да слушате жените във Вашия живот?"

Като актьор получавам сценарии

и моята работа е да се придържам към тях,

да си кажа текста,

да дам живот на герой,
който някой друг е създал.

В хода на моята кариера,

имах високата чест

да изиграя някои от най-големите
мъжки модели на подражание,

представяни в телевизията.

Може би ме разпознавате
в "Мъжки ескорт номер едно",

(смях)

"Среща с фотограф-изнасилвач",

"Полугол изнасилвач"

от спечелилия награди
"Атаката на акулата",

(смях)

"Полугол студент-медик",

"Полугол мъж на стероиди"

и най-известната ми
роля като Рафаел.

(ръкопляскане)

Натъжен бивш плейбой,

който за капак си пада по девица

и който само от време на време е полугол.

(смях)

Тези роли не представляват
мъжа, който съм в действителност,

но това обичам в актьорството.

Заживявам в герои
много различни от мен.

Всеки път, когато получавах една от
тези роли, бях изненадан,

защото в повечето от тях
играя потен мъжкар

с харизма и сила,

а когато се погледна в огледалото,
не се виждам така.

Но така ме беше видял Холивуд.

С времето забелязах паралел

между ролите, които бих изиграл като мъж

на екран и извън него.

Преструвах се, че съм мъж какъвто
не съм бил през целия си живот.

Преструвах се, че съм силен, когато
се чувствах слаб.

Уверен, когато се чувствах несигурен.

Твърд, когато бях наистина наранен.

Мисля, че през повечето
време играех,

но се уморих от това.

Мога да Ви кажа тук и сега,

че е изтощително да се опитваш да бъдеш
мъж за всички през цялото време.

Сега, нали?

(смях)

Брат ми, чух те.

Откакто се помня
са ми казвали

какъв мъж
трябва да израсна.

Като момче, най-много исках
да съм приеман и харесван от момчетата.

Това означаваше,
че трябва да придобия

тази почти отвратителна нагласа
към женствеността.

Учеха ни, че женствеността е
обратното на мъжествеността.

Аз трябваше или да отхвърля
приемането на тези качества,

или да бъда отхвърлен.

Това е сценарият, който ми беше даден.

Нали? Момичетата са слаби,
момчетата - силни.

Това е, което
подсъзнателно е обяснявано

на хиляди млади момчета и момичета
по целия свят.

Точно както и на мен.

Днес дойдох, за да заявя като мъж,

че това е погрешно, отровно

и трябва да спре.

(ръкопляскане)

Не съм тук, за да
изнеса урок по история.

Най-вероятно всички знаем как
сме се озовали тук, нали?

Аз съм просто мъж, който се
събуди след 30 години и осъзна,

че е живял в състояние на конфликт.

Конфликт с това, кой съм всъщност

и кой светът ми казва, че трябва да
бъда като мъж.

Аз нямам желание

да се впиша в разбитото
определение за мъжество,

защото не искам да бъда просто
добър мъж.

Искам да бъда добър човек.

Вярвам, че това може
да се случи не само ако

мъжете се научат
да приемат качествата,

които са ни казали, че
са женствени,

но и желаят да се изправят,

преборят и научат от жените, които
ги заобикалят.

Сега, мъже!

(смях)

Не казвам, че всичко
научено е вредно. ОК?

Или има нещо
грешно с Вас, или с мен.

Мъже, аз не казвам, че
трябва да спрем да бъдем мъже.

Но се нуждаем от баланс, нали?

Нуждаем се от баланс

и начинът за промяна
е да погледнем честно

на предавания ни сценарий

от поколение на поколение.

Ролите, които ние като мъже
избираме да примем

във всекидневния ни живот.

Говорейки за сценарии,

първият го получих
от баща ми.

Моят баща е страхотен.

Той е обичащ, мил,
чувствителен, грижовен.

Той е тук.

(ръкопляскане)

Той плаче.

(смях)

Извинявай, тате.
Като дете се карахме,

защото го обвинявах, че ме размеква.

Нещо, което не беше добре
в малкия град в Орегон,

в който трябваше да се преместим.

Защото мек означаваше
да бъда тормозен.

Вижте, моят баща
не беше мачо.

Той не ме научи как да
използвам ръцете си.

Той не ме научи
как да ловувам, как да се бия.

Знаете, мъжките неща.

Вместо това ме научи каквото знаеше -

как да бъдеш мъж е да се жертваш

и да правиш каквото трябва,

да се грижиш и осигуряваш
за семейството.

Има и друга роля,
която научих от него,

която той е научил от
неговия баща,

щатски сенатор,

който по-късно в живота

е работил като портиер
да издържа семейството си.

Той не е казал нито дума.

Тази роля е била да страда тайно.

Три поколения по-късно

аз играя същата тази роля.

Защо просто дядо ми не се
е обърнал към друг мъж

да поиска помощ?

Защо баща ми до днес още смята,
че трябва да се справя сам?

Знам за мъж, който по-скоро би умрял,

отколкото да каже на друг мъж,
че е наранен.

И не защото всички сме
силни тихи характери.

Не е. Много от нас са добри
в другарството и приказките,

за нереални неща.

(смях)

Ако е за работа, спорт,
политика, жени,

нямаме проблем да изразим мнение.

Ако е за нашите притеснения
или трудности,

страх от провал,

тогава все едно сме парализирани.

Поне аз.

Някои от начините, с които
упражнявам да се освободя

от това поведение,

са чрез създаването на изживявания,
които ме откриват.

Ако има нещо,
от което ме е срам,

аз тренирам да се гмурна в него,

без значение колко страшно е.

Понякога дори публично.

Защото когато го правя,

аз му отнемам силата.

Показването на моята уязвимост

може да даде на друг разрешение
да направи същото.

Например не толкова отдавна

се борех с проблем в моя живот,

за който знаех, че трябва
да говоря с приятелите ми,

но бях толкова парализиран от страх,

че биха ме съдили
и видели като слабак,

и бих загубил силата си като лидер,

че знаех, че ще трябва да
излезем сами за 3 дни от града

(смях)

само за да се отворя. И познайте?

Не преди третия ден

най-сетне намерих
силата да говоря с тях

за това през какво минавам.

Когато го направих,
нещо невероятно се случи.

Осъзнах, че не съм сам,

защото моите приятели
също се бореха.

И едва след като намерих сила
и кураж да споделя моя срам,

той си отиде.

Така научих с времето,

че ако искам да
практикувам уязвимост,

трябва да изградя
отговорност към това.

Аз съм благословен като актьор.

Изградил съм наистина чудесна фен база.

Наистина, наистина мила и ангажирана.

Затова реших да я използвам
за моя социална платформа,

нещо като Троянски кон,

в която ежедневно да упражнявам
искреност и уязвимост.

Отговорът бе невероятен.

Той бе подкрепящ.
Той бе стоплящ сърцето.

Получавам тонове любов
и позитивни съобщения дневно.

Всичките с определена демография:

жени.

(смях)

Това е истинско.

Защо само жени ме следват?

Къде са мъжете?

(смях)

Преди година публикувах тази снимка.

След това докато преглеждах
някои от коментарите,

забелязах, че една фенка
е тагнала приятеля си

и той беше отговорил с думите:

"Моля те, престани да ме тагваш
в гей глупости.

Благодаря."

(смях)

Все едно това, че си гей
те прави по-малко мъж?

Поех дълбоко въздух

и отговорих.

Казах

много учтиво, че съм любопитен,

защото изследвам мъжествеността

и поисках да знам защо
любовта към съпругата ми

се квалифицира като гей глупости.

Добавих, че наистина искам да знам.

(смях)

Той веднага ми отговори.

Мислех, че ще ме отпрати,
но вместо това се извини.

Разказа ми как докато е растял,

на публичното показване на обич
се е гледало снизходително.

Разказа ми как се мъчил
и борил с неговото его,

колко обича приятелката си,

колко е благодарен за нейното търпение.

Няколко седмици по-късно,

той ми писа отново.

Този път ми изпрати снимка,

на която е коленичил.

(ръкопляскане)

Всичко, което каза, беше "Благодаря".

Аз бях този мъж.

Разбирам го.

Той си играе
ролята публично,

отхвърляйки женственото.

Тайно обаче чака подкрепа
да изрази себе си,

да бъде видян, да бъде чут.

Всичко, от което имаше нужда,
беше друг мъж

да го подкрепи,
създаде сигурност

и промяната беше моментална.

Обикнах този опит,

защото ми показа,
че промяната е възможна

дори само чрез съобщения.

Поисках да разбера как мога
да достигна до повече мъже,

но такива почти не ме следваха.

(смях)

Направих експеримент.

Започнах да споделям
стереотипни мъжки неща.

(смях)

Например тежки тренировки,
планиране на хранения,

пътят ми към целене на тялото
след контузия.

Познайте какво стана?

Мъже започнаха да ми пишат.

Изневиделица за първи път
в кариерата ми

мъжко фитнес списание ми се обади

и поиска да ме награди
като един от техните будители.

(смях)

Беше ли това наистина пробуждане?

Или потвърждение?

Вижте, това е проблемът.

Напълно наред е мъже да ме следват,

когато говоря за мъжки неща

и потвърждавам съществуващите норми.

Ако говоря обаче
колко обичам съпругата си

или дъщеря си,
или сина си на 10 дни,

колко вярвам, че бракът
е предизвикателство, но красиво,

или как като мъж
се боря с диспропорциите на тялото,

или ако защитавам равенството на половете,
тогава само жени се явяват.

Къде са мъжете?

Затова мъже, мъже, мъже,

мъже!

(ръкопляскане)

Аз разбирам.

Растейки, ние имаме склонност
да се предизвикваме.

Трябва да бъдем най-твърдите,

най-силните, най-смелите,
които може да бъдем.

И за много от нас, аз също,
нашите идентичности се събират

в това дали в края на деня
се чувстваме достатъчно мъже.

Обаче имам предизвикателство
към всички мъже,

защото мъжете обичат предизвикателствата.

(смях)

Предизвиквам Ви да видите
дали може да използвате качествата,

които Ви правят мъже,

за да се обърнете дълбоко към себе си.

Вашата сила, Ваша смелост,
Вашата коравост.

Може ли да преопределим това
и да изследваме сърцата си?

Достатъчно смели ли сте,

за да бъдете уязвими?

Да се обърнете към друг мъж,
когато имате нужда от помощ?

Да се гмурнете в срама си?

Достатъчно силни ли сте, за да бъдете
чувствителни,

за да плачете, когато сте наранени

или сте щастливи,

дори когато това ви кара
да изглеждате слаби?

Достатъчно уверени ли сте,

за да слушате жените си?

Да слушате идеите им и техните решения?

Да понесете страданието им

и в действителност да им повярвате,

дори това, което казват да е
срещу Вас?

И ще бъдете ли достатъчно мъже,

за да се изправите,
когато чуете мръсен разговор,

когато слушате истории за
сексуално насилие?

Когато чуете момчета да
говорят за хващане на дупета и напиване.

Ще се изправите ли
и направите нещо,

така че един ден да не
се налага да живеем в свят,

където една жена трябва
да рискува всичко,

и ще излезете напред с думите
"аз също"?

(ръкопляскане)

Това са сериозни неща.

Аз направих истински, дълбок преглед,

как съм наранявал
жените в живота ми.

Грозно е.

Съпругата ми каза, че съм
действал по обиден начин

и не съм се поправял.

В общи линии, понякога
когато е искала да говори,

вкъщи или пред публика,

съм я прекъсвал по средата
и съм довършвал мислите й.

Ужасно е.

Най-лошото е, че аз изобщо не съзнавах,
когато го правех.

Беше подсъзнателно.

Ето, че аз правя моето,

опитвайки се да бъда феминист,

подсилвайки гласовете на жените
около мен,

а вкъщи

използвах силния си глас,
за да заглуша любимата.

Затова си зададох тежък въпрос:

достатъчно мъж ли съм,

за да замълча по дяволите и да слушам?

(смях)

(ръкопляскане)

Трябва да съм честен.
Иска ми се да не бяхте ръкопляскали.

(смях)

Хора,

това е истина.

Аз само драскам по повърхността,

защото колкото по-дълбоко отиваме,
по-грозно става. Гарантирам Ви.

Нямам време да засегна порното
и насилието срещу жените

или разделянето на домакинството,

или разликата в заплащането.

Вярвам, че като мъже,

е време да погледнем извън
нашите привилегии

и да признаем, че ние не
сме само част от проблема.

Другари, ние сме проблемът.

Стъкленият таван съществува,
защото ние сме го поставили.

Ако искаме да бъдем
част от решението,

тогава само думи не са достатъчни.

Имам един любим цитат, с който
съм израснал от Бахаулла.

Казва, че "Светът на хуманизма
се носи от две крила,

мъжко и женско.

Докато тези две крила
не са равни по сила,

птицата няма да излети."

Затова, жени,

от името на всички мъже
по целия свят,

които ми симпатизират,

моля Ви простете ни

за всичките пъти, в които
не сме се опрели на силата Ви.

И бих искал формално
да помоля да ни помогнете,

защото не можем да се справим сами.

Ние сме мъже. Ще оплескаме нещата.

Ще кажем погрешното нещо.
Ще бъдем глухи.

Повече от вероятно е да Ви обидим.

Не губете надежда.

Ние сме тук само заради Вас.

Ние имаме нужда
да се изправим и да Ви подкрепим,

докато Вие се борите

срещу почти всичко.

Имаме нужда от помощта Ви,
за да отпразнуваме нашата уязвимост

и бъдете търпеливи с нас,

защото предприемаме дълго,
дълго пътуване

от главата до сърцата ни.

И накрая, родители,

вместо да учите децата ни

да са смели момчета
или хубави момичета,

може би просто ги научете,
как да бъдат добри хора?

Обратно към моя баща.

Растейки, като всяко момче,
имах доста проблеми,

но сега осъзнавам,че
заради неговата чувствителност

и емоционална интелигентност,

аз съм способен да се изправя днес тук
и да говоря.

Яростта, която изпитвах,
няма общо с него.

Има общо с мен и моя стремеж
да бъда приеман

и да играя роля,
която не е била за мен.

Баща ми не ме научи да
използвам ръцете си.

Научи ме как да използвам сърцето си.

За мен това го прави
повече мъж от всичко друго.

Благодаря Ви!

(ръкопляскане)