Овладейте информацията, която тялото ви дава

Новото поколение високотехнологични устройства за самонаблюдение (измерващи пулса, съня, броя на стъпките дневно) може да изглеждат предназначени за атлети, които се състезават. Но Талития Уилямс, статистик, привежда убедителни доказателства за това, че всички ние трябва ежедневно да измерваме прости показатели за тялото си – защото собствените ни данни могат да разкрият много повече дори от това, което знаят лекарите.

Като дете обичах информацията,

която мога да извлека от фактите

и историите, които могат
да се разкажат с цифри.

Помня, че докато растях,
се разстройвах от

начина, по който собствените
ми родители ме лъжеха с числата.

"Талития, казах ти веднъж,
казах ти хиляди пъти."

Не, тате, каза ми само 17 пъти

и за два от тях вината не беше моя. (Смях)

Мисля, че това беше една от причините
да взема докторска степен по статистика.

Винаги съм искала да знам

какво се опитват да скрият
хората зад числата.

Като статистик

искам да ми бъдат показани данните,

за да мога да реша за себе си.

Доналд и аз бяхме бременни
с третото си дете,

на около 41 седмици и половина,

което някои от вас биха
сметнали за преносване.

Ние, статистиците, го наричаме

да бъдеш в 95-процентовия
доверителен интервал.

(Смях)

И на този етап

трябваше да ходим на всеки два дни

да правим стрес тест на бебето,

това е просто рутинна процедура –

изследва дали бебето понася
някакъв неоправдан стрес.

И рядко, ако въобще се случи,
ви преглежда вашият лекар,

просто който се случи на работа
в болницата в този ден.

И така, влязохме за стрес
тест и след 20 минути

лекарят излезе и каза:

"Бебето ви е под стрес, трябва
да предизвикаме раждането."

И тогава, като статистик,
какво отговорих аз?

Покажете ми данните!

После той ни каза,

че проследяването на сърдечния
ритъм на бебето показва

18 минути в нормалните граници

и две минути в граници, които приличат

на тези на моя сърдечен
ритъм, тогава казах:

"Възможно ли е това да е
бил моят сърдечен ритъм?

Аз леко помръдвах,

трудно е да лежиш неподвижно по гръб

20 минути, бременна в 42-та седмица.

Може и да съм се изместила."

Той каза: "Е, не искаме да рискуваме."

Съгласих се.

Попитах го: "Ами ако бях на 36 седмици

със същите резултати?

Щяхте ли да решите да
предизвикате раждането?"

"Не, щях да изчакам, докато станете поне

на 38 седмици, но вие сте почти на 42,

няма причина да оставяме бебето вътре,

нека да ви намерим стая."

Аз попитах: "Добре, а защо
не повторим теста?

Ще съберем още данни.

Ще се опитам да бъда съвсем
неподвижна за 20 минути.

Ще изчислим средно аритметичното
на двата резултата

и ще видим какво означава." (Смях)

А той продължи:

"Госпожо, просто не искам
да изгубите бебето."

Значи сме трима.

После каза:

"Вероятността от усложнения се удвоява,

когато терминът е минал.
Нека да ви настаним."

Ауу... И като статистик,
какъв е отговорът ми?

Покажете ми данните!

Човече, говориш за вероятности,

аз по цял ден се занимавам с вероятности,
говори ми за вероятности!

Да поговорим за вероятности. (Смях)

Да поговорим за вероятности.

И така, попитах: "Добре, чудесно.

Отивам от 30-процентовата вероятност
към 60-процентовата, така ли?

Къде точно се намира фаталният
край на бременността?

А той продължи: "Не съвсем
точно, но се удвоява,

а ние наистина искаме
най-доброто за бебето."

Без да се обезкуражавам,
опитах друг подход:

"Добре, колко от 1000 бременни жени,
стигнали до термина си,

ще изгубят бебето

точно преди него?"

Той ме погледна, погледна Доналд,

и каза, че около една на 1000.

Попитах: "Добре, тогава
от тези 1000 жени, колко

ще изгубят бебето си
точно след термина?"

"Около две." (Смях)

"Добре, значи казвате,
че вероятността ми

се променя от 0,1 процент

на 0,2 процента."

Така, данните до този
момент не ни убедиха,

че раждането трябва да се предизвика

и затова продължихме с разговор

за това как предизвикването води до повече

Цезарови сечения, а ако въобще е възможно,
ние бихме искали да избегнем това.

А после казах:

"Освен това, не мисля,
че терминът ми е верен."

(Смях)

Това наистина го шокира

и той изглеждаше някак объркан,

а аз казах: "Може и да не знаете,

но термините при бременността се изчисляват

с допускането, че имате
стандартен 28-дневен цикъл,

а моят цикъл варира –

понякога е 27, друг път до 38 дни

и съм събрала данни, за да го докажа.

(Смях)

И така, този ден напуснахме болницата
без да предизвикат раждането.

Всъщност, трябваше да подпишем отказ,
за да ни пуснат да си идем.

Не ви съветвам да не слушате лекарите си,

защото дори с първото ни дете

раждането беше предизвикано в 38-та седмица - цервикалната слуз беше малко.

Не съм против медицинските интервенции.

Но защо спокойно си тръгнахме в този ден?

Ами, защото имахме информация,
която водеше в друга посока.

От шест години събирахме данни.

Имах данни за температурата

и те говореха друго.

Всъщност, може би бихме могли доста
точно да изчислим зачеването.

Да, това е история, която
ще искате да разкажете

на сватбеното тържество
на детето си. (Смях)

Помня го, сякаш беше вчера.

Температурата ми беше цели
97,8 цвъртящи градуса,

когато сe взрях в очите на баща ти. (Смях)

О, да. След 22 години ще
разказваме тази история.

Но тогава ние си тръгнахме спокойно,
защото бяхме събрали информация.

Как изглежда тази информация?

Ето стандартна графика

на телесната температура
на жената при събуждане

по време на един цикъл,

т.е. от началото на менструалния цикъл

до началото на следващия.

Ще видите, че стойностите не са случайни.

Ясно личи ниска тенденция

в началото на цикъла,

а после виждате този скок и после серия

от по-високи температури в края на цикъла.

И така, какво се случва тук?

Какво ни казват тези данни?

Е, дами, в началото на цикъла ни

хормонът естроген доминира и естрогенът

подтиска телесната ни температура.

При овулацията тялото ни отделя яйцеклетка

и прогестеронът поема командването
в очакване на бременност.

Така тялото ни се загрява в очакване

да приюти новата мъничка
оплодена яйцеклетка.

А защо има такъв скок в температурата?

Е, помислете за птицата,
която седи върху яйцата си.

Защо го прави?

За да ги запази топли,

за да ги защити и да останат топли.

Дами, точно това правят
телата ни всеки месец –

загряват в очакване

да запазят на топло
един нов малък живот.

И ако нищо не се случи,
ако не забременеете,

естрогенът се завръща и
цикълът започва отново.

Но ако забременеете,
понякога всъщност

забелязвате и друга промяна
в температурата си

и тя остава повишена през
всичките девет месеца.

Затова виждате онези бременни жени,
които се потят и им е горещо –

защото температурата им е висока.

Ето една графика, която
направихме преди 3-4 години.

Истински се вълнувахме за нея.

Виждате ниското ниво на температурата

и после промяната за около пет дни –

това приблизително е времето, необходимо на яйцеклетката да се придвижи

надолу по фалопиевата тръба
и да се закрепи,

после виждате как температурата
започва леко да се покачва.

На практика имаме втора
температурна промяна,

потвърдена с тест за бременност –
наистина бяхме бременни

с първото си дете, много вълнуващо!

Докато два дни по-късно

не забелязах някакви петна
и после силно кръвотечение,

всъщност бяхме претърпели
аборт в ранна фаза.

Ако не мерех температурата
си, наистина щях

просто да помисля, че цикълът
ми е закъснял този месец,

но на практика имахме
данни, които показваха,

че сме изгубили това бебе

и въпреки че те разкриваха наистина

злощастно събитие в живота ни,

това бе информация, с която
можем да отидем при лекаря си.

И ако имаше проблем със
забременяването или пък друг,

можех да дам информация:

"Вижте, забременяхме,
температурата ни се промени,

по някаква причина загубихме бебето.

Какво можем да направим,
за да предотвратим проблема?"

И не става въпрос само за температури,

не става въпрос само за забременяване,

информацията за тялото ни
може да ни каже много неща.

Например, знаете ли, че следенето
на температурата може да разкрие много

за състоянието на щитовидната ви жлеза?

Работата на щитовидната жлеза прилича
много на тази на термостата в дома ви.

Има оптимална температура,
която искате вкъщи –

нагласяте термостата.

Когато стане твърде студено,
той се включва

и казва: "Хей, трябва да пръснем
малко топлина наоколо."

Ако стане прекалено горещо, термостатът ви

отбелязва: "Включвам
климатика за охлаждане."

Точно така работи и
щитовидната жлеза в тялото ви.

Тя се опитва да поддържа температурата му

оптимална.

Ако стане прекалено студено, щитовидната
жлеза казва: "Хей, трябва да загреем."

Ако стане твърде горещо, ви охлажда.

Какво става, ако щитовидната ви жлеза
не функционира добре?

Ако не функционира, това проличава

в телесните ви температури,

те клонят към по-ниски от нормалното
или са много непостоянни.

И така, събирайки тези данни,

можете да получите информация
за щитовидната си жлеза.

Ако имате проблем с нея и отидете на лекар,

той всъщност ще провери количеството на

тироид-стимулиращия хормон в кръвта ви.

Чудесно. Но проблемът на тази проверка е,

че не показва колко активен
е хормонът в тялото ви.

Може да имате в наличност много от него,

но той да не работи активно за регулирането

на телесната ви температура.

С просто измерване на
температурата си всеки ден

получавате информация за състоянието
на щитовидната си жлеза.

Ами ако не искате да си мерите
температурата всеки ден?

Препоръчвам ви да го правите,

но има и тонове други неща,
които можете да измервате.

Можете да мерите кръвното си налягане,
можете да мерите теглото си –

да, кой се вълнува от

теглене всеки ден? (Смях)

Скоро след като се оженихме, при Доналд
се появи проблем със запушения му нос

и той взимаше куп лекарства,

за да получи облекчение, но без резултат.

Една нощ той дойде, събуди ме и каза:

"Мила, не мога да дишам през носа си."

Аз се обърнах, погледнах го и казах:
"А можеш ли да дишаш през устата?"

(Смях)

А той продължи: "Да, но не
мога да дишам през носа!"

И така, като една добра
съпруга, аз го замъкнах

в спешното

в 2 часа сутринта.

И през цялото време,
докато карах, си мислех,

че не може да ми умре сега.

Точно се оженихме,

хората ще помислят,
че съм го убила! (Смях)

И така, стигнахме до спешното
отделение, сестрата ни посрещна,

а той не можеше да диша през носа и

тя ни въведе отзад и лекарят каза:

"Какъв е проблемът?", а мъжът ми каза:
"Не мога да дишам през носа."

А лекарят каза: "Не можете
да дишате през носа?"

Да, но може да диша през устата. (Смях)

Той отстъпи крачка назад,
погледна и двама ни

и каза: "Сър, мисля, че
знам какъв е проблемът.

Получавате сърдечен пристъп.

Ще ви назнача ЕКГ и компютърна томография

незабавно."

А ние мислехме –

не, не, не. Не е сърдечен пристъп.
Той може да диша,

но само през устата.
Не, не , не, не, не.

И така, вървяхме
насам-натам с този доктор,

защото мислехме, че диагнозата е грешна,

а той повтаряше: "Всичко ще
бъде наред, само се успокойте."

И аз се чудех, как човек се успокоява? Но
не мислех, че мъжът ми има сърдечен пристъп.

За наш късмет, този лекар
беше в края на смяната си.

Така че дойде нов лекар,
видя ни очевидно объркани,

със съпруг, който не може да диша

през носа. (Смях)

И започна да ни задава въпроси.

Попита ни: "Вие двамата тренирате ли?"

Ние караме колела, ходим и
на фитнес от време на време.

(Смях)

Движим се.

А той попита: "Какво правехте
точно преди да дойдете тук?"

Помислих си, аз спях, наистина.

Добре, а Доналд какво правеше?

И Доналд изреди целия куп
с лекарства, които взима.

Той описваше: "Взех този деконгестант
и след това онзи назален спрей"

и тогава внезапно на лекаря
му просветна и той каза:

"О! Този деконгестант никога не трябва
да се смесва с този назален спрей.

Винаги запушва носа. Ето, вземете този."

И ни даде рецепта.

Ние се спогледахме, погледнахме доктора

и попитах: "Защо се получи така, че

вие можахте точно да диагностицирате
състоянието му,

а предишният лекар искаше да назначи

ЕКГ и компютърна томография?"

А той ни погледна и отвърна:

"Е, когато един мъж, който тежи 350 паунда,
влезе в спешното и каже, че не може да диша,

човек предполага, че е
получил сърдечен пристъп,

а въпросите се задават после."

Лекарите в спешното отделение
са обучени да вземат бързи решения,

но не винаги правилни.

Ако имахме някаква информация

за сърдечното си здраве, за да му я покажем,

може би щяхме да получим
по-добра диагноза първия път.

Искам да разгледате следващата графика

на измервания на систоличното
кръвно налягане

от октомври 2010 до юли 2012.

Ще видите, че измерванията започват

в пред-хипертоничната/хипертоничната зона,

но за около година и половина

се преместват в нормалната зона.

Това е близо до сърдечния ритъм
на един здрав 16-годишен.

Каква история ви разказват тези данни?

Очевидно това са данните на някой,

който е претърпял драстична трансформация

и за наше щастие, този човек е тук днес.

Този човек с тегло 350 паунда,
който влезе в спешното отделение с мен,

сега е един даже по-секси и по-здрав

мъж, който тежи 225 паунда и това е
кривата на неговото кръвно налягане.

През тази година и половина

храненето на Доналд се промени,

промени се и тренировъчният ни режим

и сърдечният му ритъм реагира,

кръвното му налягане реагира на промяната,

която той направи с тялото си.

И така, какво е посланието, което
искам да ви предам днес,

за да го отнесете със себе си вкъщи?

Като овладеете собствените си данни,
както направихме ние,

просто с ежедневни измервания по себе си,

вие ставате експертът на тялото си.

Вие ставате авторитетът.

Не е трудно.

Не е нужно да имате докторска
степен по статистика,

за да сте експерт по себе си.

Не ви трябва медицинска квалификация,

за да бъдете експертът на тялото си.

Докторите по медицина
са експерти за населението,

но вие сте експертът за себе си.

И когато вие двамата се срещнете,

когато се съберат двама специалисти,

те могат да вземат по-добро решение,

отколкото лекарят сам.

Сега, когато вече разбирате
силата на информацията,

която можете да получите
със събирането на лични данни,

бих искала всички да станете
и да вдигнете дясната си ръка.

(Смях)

Да, вдигнете я.

Предизвиквам ви да влезете
във владение на данните си.

Затова, днес ви удостоявам

със степен по елементарна
статистика за членове на TEDx

с акцент върху анализа на
данни, зависими от времето,

с всички права и привилегии,
които следват от това.

И следващия път, когато сте
в кабинета на лекаря си,

като новоизлюпени статистици,

каква трябва да е реакцията ви винаги?

Публиката: Покажете ми данните!
Талития Уилямс: Не ви чувам!

Публиката: Покажете ми данните!

ТУ: Още веднъж!

Публиката: Покажете ми данните!

ТУ: Покажете ми данните.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)