Геният зад Линукс

Линус Торвалдс трансформира технологиите два пъти - веднъж чрез базовата версия на Линукс, която помогна да се задвижи интернет мрежата, и отново чрез Гит, системата за контрол на версиите на софтуерните файлове, използвана от програмисти по целия свят. В интервю с куратора на TED Крис Андерсън, каквито рядко дава, Торвалдс обсъжда със забележителна откровеност чертите от характера си, които са породили неповторимата му философия на работа, инженерство и живот. "Аз не съм визионер, аз съм инженер.", казва Торвалдс. "Напълно приемам всички хора, които се разхождат наоколо с глави в облаците... но аз гледам към земята и искам да запълня онази дупка, която е точно пред мен, преди да съм паднал в нея."

Крис Андерсън: Това е наистина странно.

Твоят софтуер, Линукс,
е в милиони компютри,

най-вероятно задвижва половината интернет.

Също така мисля, че има около

милиард и половина активни
Андроид устройства в момента.

Твоят софтуер е във всяко едно от тях.

Това е удивително.

Сигурно поддържаш изумителен софтуерен
център, от който управляваш всичко това.

Това си помислих и аз - бях шокиран,
когато видях негова снимка.

Искам да кажа, тава е -

това е централното управление на Линукс.

(Смях)

(Ръкопляскане)

Линус Торвалдс: Наистина
не изглежда да е кой знае какво.

И трябва да отбележа,

че най-интригуващото в снимката,

на което хората основно обръщат внимание,

е подвижното бюро.

То е най-интересната част от офиса ми,

а аз всъщност вече не го ползвам.

Мисля, че двете неща са свързани...

Начинът, по който работя, е...

Искам да нямам външни дразнители.

Може да се види,
че стените са светло зелени.

Казвали са ми, че психиатричните
заведения боядисват стените в този цвят.

(Смях)

Може да се каже, че е успокояващ цвят,

не е нещо, което действа стимулиращо.

Това, което не можете да видите
в компютъра тук - вижда се само екрана,

е основното, което ме тревожи в него -

не е нужно да е голям и мощен,
макар че харесвам такива компютри -

но наистина трябва да е напълно безшумен.

Познавам хора, които работят за Гугъл,

и които имат техни собствени
малки дата центрове в домовете си,

но аз не работя така.

Офисът ми е най-скучното нещо,
което някога ще видите.

И си стоя там сам и в пълна тишина.

Ако котката се появи,

сяда в скута ми.

Това, което искам да чувам,
е мъркането на котката,

а не звука от вентилаторите в компютъра.

КА: Това е удивително,

защото работейки по този начин

успяваш да управляваш
тази огромна технологична империя -

това си е една империя -

това е невероятен пример
за силата на отворения код.

Разкажи ни как започна да разбираш
предимствата на отворения код

и как това доведе
до разработването на Линукс.

ЛТ: Ами, аз все още работя сам.

Наистина - работя сам в къщата ми,

често по халат.

Когато се появи фотограф, си слагам дрехи,

за да съм облечен.

(Смях)

И винаги съм работел по този начин.

Искам да кажа, така стартирах и Линукс.

Линукс не стартира
като проект на сътрудничество.

Започнах го като един
от сериите множество проекти,

които тогава разработвах за себе си,

отчасти защото се нуждаех
от крайния продукт,

но още повече просто защото
обичах да програмирам.

Така че целта беше края на пътуването,

който 25 години по-късно
все още не сме достигнали.

Наистина всичко тръгна от факта,
че търсех проект за себе си,

в плановете ми въобще нямаше
отворен код, наистина нямаше.

Това, което се случи, е...

проектът расте и се превръща в нещо,
с което искаш да се похвалиш пред други.

Наистина, това е нещо като:
"Уау, вижте какво направих!"

И повярвайте ми -
тогава не беше кой знае какво.

Направих го публично достъпен -

по онова време не беше дори отворен код.

По онова време беше код,
който бе отворен, но без намерения

да се ползва типа методология, наречен
"отворен код", която познаваме днес,

за подобряването му.

Беше по-скоро нещо като:

"Вижте, работил съм
върху това половин година,

ще се радвам да получа коментари от вас."

И различни хора се свързаха с мен.

В Хелзинския университет

имах приятел, който
се занимаваше с отворен код -

по онова време масово
се наричаше "безплатен софтуер" -

и всъщност ми даде идеята, че, хей,

мога да използвам тези лицензи
за отворен код, които вече съществуват.

Помислих върху това за известно време,

всъщност бях притеснен от всички търговски
интереси, с които ще се сблъскам.

Това е едно от притесненията, които мисля,
че повечето хора, стартиращи нещо, имат:

тревожат се, че някой
ще се възползва от труда им, нали?

Накрая реших: "Какво пък?"

И -

КА: И тогава в един момент

някой написа код, за който си каза:

"Уау, това е наистина интересно,
аз нямаше да се сетя за това.

Това всъщност би могло да е подобрение."

ЛТ: Дори не се започна
с това хората да добавят код,

а с това, че хората
започнаха да дават идеи.

И самият факт, че някой
преглежда проекта ти -

и съм сигурен, че това
важи и за други неща,

но определено е важно
при програмирането -

някой друг да се заинтересува
от това какво си програмирал,

да го прегледа достатъчно обстойно,
за да ти даде обратна връзка,

и да ти даде идеи.

Това беше нещо огромно за мен.

По това време бях на 21, така че бях млад,

но вече бях прекарал на практика
половината си живот в програмиране.

И всеки проект преди този
беше напълно личен

и за мен беше откритие, когато други хора
започнаха да коментират,

започнаха да ми дават отзиви
за това, което бях програмирал.

И дори преди самите те
да започнат да програмират,

това беше, мисля, един от големите
за мен моменти, когато си казах:

"Обичам хората!"

Не ме разбирайте погрешно -

всъщност не съм отворен човек.

(Смях)

Не обичам наистина другите хора -

(Смях)

Но обичам компютрите,

обичам взаимодействията
с други хора по електронна поща,

защото там някак си не общуваш директно.

Но обичам други хора, които коментират
и се включват в проекта ми.

Това го обогати толкова много.

КА: Имаше ли момент, в който видя
какво започва да се изгражда,

изведнъж нещата са потръгнали,

и си помислил: "Чакай малко,
това може да е нещо голямо,

не просто личен проект,
за който получавам отзиви,

но някакъв вид експлозивен пробив
в световната технологията като цяло?"

ЛТ: Всъщност не.

Искам да кажа, за мен големият момент
беше не когато проектът се разрасна,

беше, когато все още беше малък.

За мен голямото откритие
беше, че не работех сам,

а имах 10, може би 100,
души, въвлечени в проекта -

това беше голям момент за мен.

Всичко останало по-натам
се случи постепенно.

Разрастването от 100 души до милион души
не беше кой знае какво - за мен.

Е, може би е важно, когато искаш -

(Смях)

Ако искаш да продадеш крайния продукт,
тогава е огромен успех -

не ме разбирайте погрешно.

Но ако се интересуваш от технологията

и си заинтересуван от проекта,

големият успех е да изградиш общност.

После общността се разрасна постепенно.

И всъщност нямаше нито един момент,
в който да със си казал:

"Уау, това потръгна!", защото -

искам да кажа -
отне много време, относително.

КА: Всички технически специалисти,
с които говоря, ти отдават заслугата

за това, че драстично
си повлиял върху работата им.

И не само с Линукс,

имаш продукт, наречен Гит,

който представлява система за контрол
на версиите на софтуерните файлове.

Разкажи ни накратко
за това и за ролята ти там.

ЛТ: Един от проблемите, които имахме,

всъщност отне доста време,
за да започне да се появява,

е когато...

Когато се разраснеш от 10 или 100 души,
работещи по проекта,

до 10 000 души, които -

имам предвид, в момента сме в ситуация,
при която само по базисните функции

са работили 1000 души за всяка версия,

а такава излиза на всеки два месеца,
грубо на два или три месеца.

Някои от тези хора не правят много.

Има много хора, които правят
малки, миниатюрни промени.

Но за да запазим този начин на работа,

трябва да го управляваме в по-голям мащаб.

Минахме през много страдания.

Има цели проекти, които се занимават само
с поддръжка на работата по отворения код.

Системата за успоредно съгласуване
на версиите CVS бе масово използвана,

а аз ненавиждах CVS
и отказвах да я докосна,

вместо това опитах нещо друго,
което беше радикално и интересно,

и което всички останали ненавиждаха.

КА: (Смях)

ЛТ: И бяхме в лошо положение,

при което имахме хиляди хора,
които искат да участват,

но по много начини,
аз бях спънката за тях,

защото не можех да отворя
мисленето си за по-големи мащаби,

така че да мога да работя с хиляди хора.

Така че Гит беше вторият ми голям проект,

който беше създаден от мен,
за да поддържа първия ми голям проект.

Това буквално е начинът, по който работя.

Не програмирам, защото -

е, програмирам, защото ми харесва -

но искам да програмирам нещо смислено,

така че всичко, което някога съм правил,
е било заради нещо, от което се нуждая,

и -

КА: Значи наистина, и Линукс,
и Гит, са дошли на бял свят

почти като неочаквано последствие

на желанието ти да не се налага
да работиш с твърде много хора.

ЛТ: Абсолютно. Да.

(Смях)

КА: Това е поразително.
ЛТ: Мда.

(Ръкопляскане)

И въпреки това, ти си човекът,
който е трансформирал технологиите,

не само веднъж, а два пъти,

и ние трябва да опитаме
да разберем защо е станало.

Даде ни някои насоки, но...

Това е твоя снимка като дете,
държиш куб на Рубик.

Спомена, че си програмирал от десет-
или единадесетгодишна възраст,

че е било половината ти живот.

Беше ли онзи тип компютърен гений,
знаеш, технически маниак,

беше ли звездата на училището,
който може да прави всичко?

Какъв тип хлапе беше?

ЛТ: Да, мисля, че бях типичният зубър.

Искам да кажа, бях...

Не бях отворен към
общуването с други тогава.

Това е по-малкият ми брат.

Очевидно бях по-заинтересуван
от кубчето на Рубик,

отколкото от по-малкия си брат.

(Смях)

По-малката ми сестра,
която не е на снимката,

когато имахме семейни събирания -

семейството ни не е огромно,
но имам няколко братовчеди -

ме подготвяше предварително.

Например преди да вляза
в стаята ми казваше:

"Добре. Станало е това и това..."

Защото аз не бях -

интересувах се от техника.

Интересувах се от компютри,

интересувах се от математика,

интересувах се от физика.

Бях добър в това.

Не мисля, че съм бил изключителен.

Както се оказа, сестра ми каза,

че най-изключителното ми
качество е, че не се отказвам.

КА: Добре, да продължим
тази мисъл, защото е интересна.

Не се отказваш.

Това няма отношение към факта,
че си бил техничар или умен,

това значи, че си бил... инатлив?

ЛТ: Да, всичко опира до ината.

Това значи, например,

да започнеш нещо

и да не казваш: "Добре, приключих,
хайде да правим нещо друго -

я, виж: нещо лъскаво!"

Забелязвам това и в много
други аспекти от живота си.

Живях в Силициевата долина седем години.

И работех за същата компания,
в Силициевата долина,

през цялото време.

Това е нечувано.

Силициевата долина не функционира така.

Цялата идея на Силициевата долина е,
че хората скачат от една работа на друга,

за да обменят знания и опит.

Но аз не съм такъв тип човек.

КА: Но през реалното развитие на Линукс

този инат понякога те е довеждал
до конфликти с други хора.

Разкажи ни малко за това.

Беше ли това съществено за поддържане
качеството на това, което се е правело?

Как би описал какво се е случило?

ЛТ: Не знам дали е било важно.

Да се върна на това, че "Не съм човек,
отворен към общуване с другите",

понякога съм също и...

нека да кажем,

късоглед по отношение
на чувствата на другите хора,

а това понякога те кара да изречеш нещо,
което наранява другите хора.

И не се гордея с това.

(Ръкопляскане)

Но в същото време -

случва се някои хора да ми казват,
че трябва да съм любезен.

И когато аз опитвам да им обясня,
че "вероятно ти си твърде любезен,

може би ти трябва да станеш по-агресивен",

те ме възприемат като нелюбезен.

(Смях)

Това, което се опитвам да кажа,
е че всички сме различни.

Аз не съм отворен човек,

това не е нещо, с което се гордея,

но то е част от мен.

И едно от нещата, които наистина
харесвам в отворения код,

е че действително позволява
на хората да работят заедно.

Не е необходимо да се харесваме -

и понякога наистина не се харесваме.

Наистина - искам да кажа,
имаме някои много разгорещени спорове.

Но всъщност понякога
можеш да намериш неща, с които -

не се налага дори
да се съгласяваш или не -

просто ти и другият
се интересувате от различни неща.

И връщайки се назад към това,
което споменах по-рано,

страхът от това разни търговци
да не се възползват от труда ти,

се оказа, и то доста бързо се оказа,

че тези търговци
бяха страхотни, мили хора.

И те правеха всичко онова,
което аз нямах интерес да върша,

и имаха съвсем различни цели.

Те използваха отворения код по начини,
които не бяха интересни за мен.

Но понеже лицензът бе отворен код,
можеха да го правят,

и всъщност се сработихме чудесно заедно.

Мисля, че това работи по същия начин.

Имаш нужда от отворени хора,
от комуникаторите,

топлите, приятелски настроени хора,

които сякаш -

(Смях)

наистина искат да те прегърнат
и да те посрещнат в общността.

Но не всички са такива.

Аз не съм такъв.

Аз се интересувам от технологията.

Има хора, които се интересуват
от потребителския интерфейс.

Аз не мога да се занимавам с него,
дори ако от това зависи живота ми.

Имам предвид, ако съм сам на остров

и единственият начин да се измъкна от там
е да създам хубав потребителски интерфейс,

ще си умра там.

(Смях)

Така че има различни типове хора,

не че се оправдавам,
просто се опитвам да обясня.

КА: Когато говорихме миналата седмица,

ми разказа за една друга черта,
която притежаваш,

която намерих за доста интересна.

Говоря за идеята ти, наречена "вкус".

Имам няколко изображения тук,

мисля, че това е пример за не много
добър вкус в програмирането,

а това е за по-добър вкус,

което веднага се забелязва.

В какво се състои разликата?

ЛТ: Това е -

Колко хора тук всъщност са програмирали?

КА: О, боже мой!

ЛТ: Гарантирам ви,

че всички, които вдигнаха ръка,

са писали нещо, което
се нарича единично свързан списък.

Смята се -

Първият подход, който е пример
за не много добър вкус,

е на практика как са ни учили да работим,
когато сме започнали да програмираме.

И не е необходимо да разбираш кода.

Най-интересната част за мен

е последната част.

Защото това, което се случва
при единично свързания списък -

това е опит да се премахне
съществуващ елемент от списъка -

е че има разлика между това
дали е първия елемент

или е елемент от средата.

Защото ако е първият елемент,

трябва да промениш указателя
на първия елемент.

Ако е по средата,

трябва да промениш указателя
на предишен елемент.

Така че те са два напълно различни случая.

КА: А това е по-добър начин.

ЛТ: А това е по-добър начин.

Не съдържа команда "Ако".

И няма никакво значение -

не искам да ви обясня
защо няма команда "Ако",

а искам да разберете,

че понякога може
да преразгледаш даден проблем

и да пренапишеш кода,
така че специален случай

да се превърне в нормален случай.

И това е добро програмиране.

Това е опростен код.

Това са основите на компютърната наука.

Това не е важно -
макар детайлите да са важни.

Това, което ми показва, че дадени хора
са тези, с които искам да работя,

е това, че имат добър вкус,
което е това как...

Изпратих ти този глупав пример,

който е без значение,
защото е твърде малък.

Добрият вкус се отнася
до нещо много по-голямо.

Добрият вкус в действителност
е в това да виждаш цялата картинка,

и някак интуитивно да знаеш
кой е правилния начин да правиш нещата.

КА: Добре, започваме
да нареждаме пъзела тук и сега.

Имаш добър вкус

по начин, който е значим за хората,
занимаващи се със софтуер.

Ти си -

(Смях)

ЛТ: Мисля, че бе значим за някои хора тук.

КА: Ти си изключително умен
компютърен програмист

и си адски упорит.

Но трябва да има и още нещо.

Та ти си променил бъдещето.

Трябва да притежаваш способността
да предвиждаш накъде отива бъдещето.

Ти си визионер, нали?

ЛТ: Всъщност се чувствах леко
неудобно на конференцията TED

през последните два дни,

защото тук се говори много за визия, нали?

А аз не съм визионер.

Нямам петгодишен план за развитие.

Аз съм инженер.

И мисля, че опира до това -

искам да кажа -
напълно приемам всички хора,

които се разхождат наоколо
с глави в облаците

и гледат към звездите, казвайки:
"Искам да отида там."

Но аз гледам към земята,

искам да запълня дупката,
която е точно пред мен,

преди да съм паднал в нея.

Аз съм такъв тип човек.

(Овации)

(Ръкопляскане)

КА: Миналата седмица
говорихме за тези двама мъже.

Кои са те и как ги възприемаш?

ЛТ: Това е някакъв тип клише
в технологичен аспект,

случаят "Тесла срещу Едисън",

при който Тесла е възприеман като
учен визионер и човек с откачени идеи.

И хората обичат Тесла.

Искам да кажа, има хора,
които кръщават компаниите си на него.

(Смях)

Другият е Едисън,

който всъщност често е бивал
приеман като твърде прозаичен

и е -

най-известният му цитат е:

"Геният е един процент вдъхновение
и 99 процента пот."

Аз съм в отбора на Едисън,

въпреки че хората не винаги го харесват.

Защото ако всъщност сравняваш двамата,

Тесла запленява умовете
на хората тези дни,

но кой всъщност е променил света?

Едисън може да не е бил най-милият човек,

но е направил много -

може би не е бил такъв интелектуалец,

не е бил типичния визионер.

Но аз се припознавам в Едисън,
а не толкова в Тесла.

КА: Темата на TED
тази седмица са мечтите -

големи, дръзки, смели мечти.

А ти на практика си обратното на това.

ЛТ: Опитвам се да съм по-скромен, да.

КА: Това е добре.

(Смях)

Приемаме те такъв, приемаме те.

Компании като Гугъл и много други
са направили, макар и спорно,

милиарди долари от твоя софтуер.

Това ядосва ли те?

ЛТ: Не.

Не, не ме ядосва по няколко причини.

И една от тях е, че аз също съм добре.

Наистина съм добре.

Но другата причина е -

ако не бях възприел отворения код
и не бях пуснал проекта на свобода,

Линукс нямаше да е това, което е днес.

Това ми донесе преживявания, които
не са ми приятни, говорене пред публика,

но в същото време това все пак е опит.

Повярвайте ми.

Така че има много случващи се неща,
които ме правят щастлив,

и ме карат да мисля,
че съм взел правилните решения.

КА: Идеята за отворения код -

мисля, че ще приключим с това -

реализирала ли се е напълно в света
идеята за отворения код

или има още какво да се направи,

има ли още места, в които да се приложи?

ЛТ: Аз съм на единия от два полюса тук.

Мисля, че една причина отвореният код
да работи толкова добре в програмирането,

е че в крайна сметка

програмирането обикновено е черно и бяло.

Често има достатъчно добър начин да решиш

дали е направено правилно или не.

Написаният код или работи, или не,

което означава, че има
по-малко място за спорове.

И въпреки това изпадаме в спорове.

В много други области -

напоследък се говори
за отворена политика и такива неща -

и понякога е наистина трудно да кажеш:

"Да, същите принципи могат
да се приложат и в някои други области",

просто защото черното и бялото
там се превръщат не просто в сиво,

а и в различни цветове.

Очевидно отвореният код
се завръща в науката.

Науката бе пионера на отворения код.

Но науката накрая
се оказа доста затворена,

в някои скъпи списания и подобни неща.

А отвореният код се завръща в науката

с неща като arXiv и свободни издания.

Уикипедия също промени света.

Има и други примери,

сигурен съм, че ще видим и още.

КА: Но ти не си визионер

и не е твоя работа да ги назоваваш.

ЛТ: Не е.

(Смях)

От всички вас зависи
да ги направите, нали?

КА: Точно така.

Линус Торвалдс,

благодаря ти за Линукс,
благодаря ти за интернет,

благодаря ти за всички телефони с Андроид.

Благодаря ти, че дойде тук в TED
и ни разкри толкова много от себе си.

ЛТ: Благодаря ти.

(Ръкопляскане)