Да опитаме да сме емоционално коректни

Време е либерали и консерватори да превъзмогнат политическите си различия и наистина да се слушат един в друг, казва политическият специалист Сали Кон. В тази оптимистична реч, Кон разказва какво е научила като лесбийски прогресивен говорител на "Фокс Нюз". Не става дума за политическа коректност, казва тя, а по-скоро за емоционална коректност.

Когато аз си върша работата, хората ме мразят.

Всъщност, колкото по-добре си върша работата,

толкова повече хората ме мразят.

И не, аз не съм катаджийка

и не съм предприемач.

Аз съм лесбийка и прогресивен говорител

на "Фокс Нюз". (Аплодисменти)

Всички чухте това, нали? Само да се уверя.

Аз съм гей говорител на Фокс Нюз.

Ще ви кажа как го правя

и най-важното нещо, което съм научила.

И така, аз съм по телевизията.

И говоря с хора, които буквално искат да заличат

всичко, в което аз вярвам, в някои случаи

хора, които не искат аз и други като мен дори да съществуват.

Нещо като Деня на благодарността с консервативния ти чичо

на стероиди,

на живо, с телевизионна аудитория от милиони.

Напълно почти точно така е.

И това е само на живо.

Заплашителните писма, които получавам са невероятни.

Само миналата седмица получих 238 гадни имейла

и повече туита, отколкото мога да преброя.

Бях наречена идиот, предател, напаст,

гаднярка и грозен мъж

и това е само в един имейл.

(Смях)

Така че какво съм осъзнала,

бъдейки на приемащия край на цялата тази грозота?

Най-голямото ми откритие е, че в продължение на десетилетия,

сме се фокусирали върху политическата коректност,

но по-важното е емоционалната коректност.

Нека ви дам един малък пример.

Не ми пука, ако ме наричате дайк. Наистина.

Интересуват ме две неща.

Едно, да сте го написали правилно.

(Смях) (Аплодисменти)

Само бърз опреснителен, пише се Д-А-Й-К.

Напълно ще се изненадате.

И второ, не ми пука за думата,

Интересува ме как я използвате.

Дали е приятелско? Дали сте просто наивни?

Или наистина искате да ме нараните?

Емоционална коректност е тонът, усещането,

как казваме това, което казваме,

уважението и състраданието, което показваме един към друг.

И това, което разбрах е, че политическата убедителност

не започва с идеи или факти и данни.

Политическата убедителност започва с емоционална коректност.

Така че, когато отидох да работя за Фокс Нюз,

истинско признание,

очаквах там да има отпечатъци по килима

от влаченето на стави.

Това, между другото, в случай, че сте се обръщали внимание, не е емоционално правилно.

Но либералите на моята страна,

ние можем да сме самодоволни, можем да сме надменни,

можем да сме презрителни към всеки, който не е съгласен с нас.

С други думи ние можем да бъдем политически прави,

но емоционално погрешни.

И това означава, че

хората не ни харесват. Нали?

Ето тук е интересното.

Консерваторите са много приятни.

Искам да кажа, не всички от тях,

и не тези, които ми изпращат заплашителни писма,

но ще бъдете изненадани.

Шон Хенити е един от най-милите хора,

които съм срещала.

Той прекарва свободното си време

опитвайки се да уреди екипа си на слепи срещи,

и аз знам, че ако някога имам проблем,

той би направил всичко, за да помогне.

Сега, аз смятам, че Шон Хенити е

99 процента политически некоректен,

но емоционалната му коректност е невероятно впечатляваща,

и затова хората го слушат.

Защото не можете да накарате никого да се съгласи с вас,

ако те не ви изслушат първо.

Ние прекарваме толкова много време, говорейки един през друг

и не достатъчно време, изглаждайки разногласията си,

и ако можем да намерим съчувствие един за друг,

тогава ние имаме възможност да изградим обща основа.

Всъщност звучи много фалшиво

да кажа това, стоейки тук,

но когато се опитате да го направите на практика,

е наистина мощно.

Така че когато някой каже, че мрази имигранти,

аз се опитвам да си представя колко уплашени са те от това,

че тяхната общност се променя от това, което те винаги са познавали.

Или някой, който казва, че не харесва учителските синдикати,

обзалагам се, че те са наистина опустошени да видят

как училището на тяхното дете навлиза в калта,

и просто търсят някого да обвинят.

Нашето предизвикателство е да намерим състраданието към другите,

което ние искаме те да имат за нас.

Това е емоционална коректност.

Не казвам, че е лесно.

Средно около 5,6 пъти на ден

аз трябва да се спра, за да не отговоря

на всичките си писма с вълна от псувни.

Цялото намиране на състрадание

и обща земя с враговете си

е нещо като политическо-духовна тренировка за мен,

и аз не съм Далай Лама.

Аз не съм съвършена, но това, което съм е оптимистична,

защото не получавам само заплашителни писма.

Получавам и много хубави писма, много такива.

И един от най-любимите ми за всички времена започва така,

"Аз не съм голям фен на вашите политически наклонности

или на понякога измъчената ви логика,

но съм голям фен на вас като човек."

Този човек не е съгласен с мен, все още.

(Смях)

Но той се вслушва, не заради това, което казвам,

но заради това как съм го казала,

и някак си, въпреки че ние никога не сме се срещали,

ние сме успели да образуваме връзка.

Това е емоционална коректност,

и това е как ние започваме разговорите,

които наистина водят до промяна.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)