POLITICAL THEORY - Marx

Повечето хора са съгласни,
че някак трябва да подобрим икономическата си система.

И все пак, сме много склонни да игнорираме идеите на най-известния и амбициозен критик на капитализма - Карл Маркс.

Това не е прекалено изненадващо.

На практика, неговите политически и икономически идеи,
са били използвани за създаването на катастрофално планирани икономики,
и ужасни диктатури.

Въпреки това не трябва да отхвърляме Маркс прекалено бързо,

а по-скоро да погледнем на него като на навигатор, чийто диагнози за заболяванията на капитализма ще ни насочат към едно по-обещаващо бъдеще.

Капитализма ще трябва да бъде реформиран,
и анализите на Маркс ще са неизбежно част от тази реформа.

Маркс е бил роден през 1818 г. в Триер, Германия.

Не след дълго се присъединил към Комунистическата партия - миниатюрна група от интелектуалци, които поддържали свалянето на класовата система и премахването на частната собственост.

Работил като журналист, но след време, трябвало да напусне Германия,
като впоследствие се установил в Лондон.

Маркс е написал огромно количество книги и статии,
част от тях с помощта на своя приятел - Фридрих Енгелс.

Най-често, Маркс писал за Капитализма,
типът икономика, която доминира западния свят.

По негово време, капитализма все още навлизал,
а Маркс бил един от неговите най-интелигентни и проницателни критици.

Това са някои от проблемите, които идентифицирал:

1) Модерната работа е "отчуждаваща".

Едно от най-великите прозрения на Маркс,
е че работата може да бъде източник на огромна радост за нас.

Но за да се чувстват удовлетворени на работното място,
Маркс настоява, че работниците трябва да могат да видят себе си в обектите,
които са създали.

Представете си човека, които е направил този стол: той е простичък, издръжлив, непретенциозен и елегантен.

Той е пример за това, как труда в най-добрата си форма, ни дава възможността да изразим и пренесем всичко най-хубаво в нас.

Това се среща все по-рядко в модерния свят.

Част от проблема е, че модерната работа и изключително специализирана.

Специализираните дейности правят модерната икономика много по-ефикасна, но също така лишават работника от възможността да получи усещане за истинско и искрено допринасяне към света и неговите нужди.

Маркс твърдял, че модерната работа води до "отчуждаване".

С други думи: усещане за липса на връзка между това, което правиш цял ден, и това, което чувстваш, че си като човек и можеш, при идеални условия, да допринесеш към съществуването на света.

2) Модерната работа е несигурна.

Капитализмът прави човешкото същество крайно заменимо;

просто още един фактор в производствения процес, които може безжалостно да бъде премахнат на секундата, в която разходите се покачат или са възможни спестявания посредством нова технология.

Въпреки това, Маркс знаел, че дълбоко в нас,
не искаме да ни съкратят на случаен принцип,
защото сме ужасени от това да бъдем изоставени.

Комунизмът не е просто икономическа теория.

Тълкуван емоционално, той изразява дълбоко заровената ни нужда - винаги да имаме място в сърцето на света, и никога да не бъдем отвергнати или прокудени.

3) Работницити получават малко пари, докато капиталистите забогатяват.

Това е може би най-очевидния проблем, който Маркс имал с Капитализма.

И по-конкретно, той вярвал, че капиталистити понижавали заплатите на работницте колкото е възможно повече,
за да могат да изцедът по-висок марж на печалба.

Наричал това: "Примитивно акумулиране".

Докато капиталистите виждали печалбата като награда за изобретателност и технологически талант, Маркс имал много по-порицателно виждане за нещата.

Печалбата е просто кражба,
кражба от таланта и усърдния труд на работната сила.

Маркс настоявал, че колкото и да се разкрасяват основите на Капитализмът, в най-грубата си форма, той е това да плащаш една цена на работник за да извърши дадено нещо, като после го продадеш на друга, много по-висока.

"Печалба" е красивата дума за експлоатация.

4) Капитализмът е много нестабилен.

Маркс вярвал, че капиталистическите системи са характеризирани от серии на кризи.

Всяка криза е представяна от капиталистите, като крайно странна и рядка, и най-вероятно последна.

Съвсем не, смятал Маркс,
кризите били ендемични за Капитализмът и били причинявани от нещо много необичайно.

Фактът, че можем да произвеждаме прекалено много,
много повече от колкото някой някога ще има нужда да консумира.

Капиталистическите кризи, са кризи на изобилието,
наместо както са били в миналото, кризи на недостиг.

Заводите и системите ни са толкова ефикасни, че можем да дадем на всеки човек на планетата кола, къща, достъп до хубаво училище и болница.

Това е нещото, което вбесявало Маркс, но същевременно му давало и надежда.

Заради това, че модерната икономика е толкова продуктивна,
само някои от нас, трябвало да работят.

И вместо да видим тази нужда да не работим, като свободата която е, ние се оплакваме мазохистично и я описваме с пренебрежителната дума "безработица".

Трябва да я наричаме "Свобода".

Има толкова безработица по света заради една добра и възхитителна причина: станали сме много добри в ефикасното производство на неща.
Няма нужда всички да сме на поточната линия.

В такъв случай, смята Маркс, трябва да направим незаетостта и отдиха нещо достойно за възхищение.

Трябва да преразпределим богатството на големите корпорации, които създават излишък от пари и да ги дадем на всички.

Това е, по свой собствен начин,
толкова красива мечта, колкото обещанието на Исус за Рая,
но звучаща доста по-реалистично.

5) Капитализмът се отразява лошо на капиталистите.

Маркс не смятал, че капиталистите са зли.

Например,
той бил много наясно с тъгите и скритите агонии,
които стояли зад буржоазните бракове.

Маркс смятал, че бракът бил удължение на бизнеса им, и че буржоазните семейста били изпълнени с напрежение, подтисничество и огорчение, в които хората оставали заедно, не заради любов, а поради финансови причини.

Маркс силно вярвал, че капиталистическата система принуждава всички да поставят икономическите си интереси в центара на своите животи, като така повече не могат да познаят дълбоки и искрени човешки взаимоотношения.

Наричал тази психологическа тенденция "стоков фетишизъм".

Тя ни кара да ценим неща, които нямат обективна стойност.

Искал хората да са свободни от финансовите ограничения,
за да могат, най-накрая,
да започнат да правят разумни и здравословни избори в своито взаимоотношения.

Отговорът, на феминисткото движение през 20ти век, към опресията на жените, бил, че жените просто трябвало да могато да работят, ако решат. Отговорът на Маркс бил много умел:

Исканията на феминистките, просто утвърждавали човешкото робство.
Смисълът не е в това, жените да имитират страданието на колегите им мъже,
а в това и мъже и жени да имат постоянната опция да се наслаждават на незаетост и свободно време.

Защо всички не помислим малко като Маркс?

Важен аспект от работата на Маркс е вярването му, че икономическата система, по таен и коварен начин, оцветява идеите, които от време на време ни хрумват.

Икономиката генерира, както Маркс я кръщава, "идеология".

Капиталистическото общество, е общество в което повечето хора, бедни или богати, вярват в определени неща, които всъщност са просто оценки на стойност обвързани с икономическата система.

Например, че човек, който не работи е безполезен, че незаетостта (повече то 2-3 седмици годишно) e греховна, че повечето принадлежностти ще ни направят по-щастливи и, че стойностните неща и хора ще създадът безусловно пари.

На кратко, една от най-гоемите злини на Капитализмът, не е това че има бездушни хора по-върховетe (важащо за всяка една човешка йерархия),
а това, че идеите му ни учат да бъдем тревожни, конкуриращи се, политичеси незаинтересовани комформисти.

Маркс не е писал само какво не е наред с капитализма.
Позволява ни бегъл поглед в това, коете за него е идеалното утопиино бъдеще.

В неговия Комунистически Манифест, той описва свят без частна собственост и наследени богатства, със стръмен прогресивен данък върху доходите, с централизиран контрол върху банковата, комуникационната и транспортната индустрия, и с безплатно публично образование.

Маркс също така очаквал, че комунистическото общество ще позволи на хората да развият различни свои страни и таланти.

"...в комунистическото общество ...ще ми е възможно да правя едно нещо днес и друго утре, да ловувам сутринта, да риболовствам на обяд, да пася добитък вечерта, и да дебатирам и критикувам след вечеря, без някога да ставам ловец, рибар, пастир или критик."

След като Маркс се преместил в Лондон, той бил издържан от приятеля му и интелектуален партньор - Фридрих Енгелс, богат мъж, чийто баща притежавал памучна плантация в Манчестър.

Енгелс изплатил дълговете на Маркс и се погрижил трудовете му да бъдет публикувани.
Капитализмът платил за Комунизма.

Двамата мъже дори писали един на друг поезия.

Маркс не бил почитан или популярен интелектуалец в своето време.
Уважаемите и конвенционални хора, тогава, биха се смяли на идеята, че неговите идеи могато да променят и пренаправят света.

Въпректи това, само няколко десетилетия по-късно те го направили.

Писанията му станали основният елемент за някои от най-важните идеологически движения на 20ти век.

За съжаление Маркс бил като брилиянтен доктор в ранните дни на медицината.
Можел да разпознае естеството на заболяването, но нямал идея как точно да го излекува.

В този момент на нашата история, всички трябва да сме Марксисти,
в смисъла на съгласие с неговата диагноза за проблемите ни.

Но трябва да излезем и открием лековет, които наистина ще подействат.

Както самият Маркс казва, и ние сме напълно съгласни:
"Философите до сега, само са интерпретирали света по различни начини.
Въпреки това, смисълът е в това да го променим."