Ерик Шланген: Самопоправящ се асфалт

Павираните пътища изглеждат добре, но за съжаление те се повреждат бързо и поправките са скъпи. Ерик Шланген демонстрира нов тип порест асфалт, направен от елементарни материали, който има интересно свойство: при повреда, този асфалт може да бъде поправен чрез индукционно нагряване. (Заснето в TEDxDelft.)

(Удар с чук)

(Смях)

(Микровълнова печка издава звуци)(Смях)

Всички вие най-вероятно ще се съгласите с мен,

че това е едно много хубав път.

Направено е от асфалт,

и материалът асфалт е много добър за шофиране,

но не винаги, особено в дни като днес,

когато вали много.

В такова време има много локви на асфалта и по пътищата.

Особено ако карате колело.

и колите ви задминават, се получава доста неприятно.

Също така, асфалтът генерира много шум.

Асфалтът е шумен материал,

и ако създаваме пътища като тези в Холандия,

много близо до градовете, те трябва да са тихи.

Решението на този проблем е да правиме пътища

от порест асфалт.

Порестият асфал е материал, който използваме сега

за повечето магистрали в Холандия,

позволява на водата просто да минава през него,

за да може всичката дъждовна вода да изтича,

създавайки път, който е удобен за каране

без локви и пръски.

Също така, шумът изчезва в тези пори.

Понеже е порест, всичкият шум изчезва,

така, че е много тиха настилка.

Разбира се, всичко това има свойте недостатъци

В случая - настилката се рони.

Какво означава това? Както виждате, на този път

се отчуват камъчета най-отгоре.

Първо пада един камък, после още няколко

и още и още, и още и още

и тогава те ... добре де, няма да направя това. (Смях)

Тези камъни могат да повредят стъклото на колата ви.

Никой не иска това.

В крайна сметка, това ронене ще причини още повече повреди.

Понякога създава дупки по пътищата.

Аха. Готово е .

Дупките, разбира се, прерастват в голям проблем,

но ние имаме решение.

Тук виждате, как материалът се поврежда

Както казах, това е порест асфалт, така, че имате

малко количество от свързващо вещество между камъните.

Заради ефектите на времето, ултравиолетовите лъчи, оксидацията,

това свързващо вещество, този битум (дзифт)

който е лепилото между камъните ще започне да се свива

и когато се свива, се появяват микро-пукнатини

и той се отлепя от камъните.

Тогава, всекъ път когато карате по пътя, пълнежа ще се отлепя --

това точно видяхме сега.

За да решим този проблем, измислихме самопоправящи се материали.

Ако можем да направим тези материали така, че да се поправят сами,

значи имаме решение.

Използваме метална прежда, като тази, която се използва за миене на тигани

и я режем на много малки парченца

Те се смесват с битума.

Получаваме асфалт,

съдържащ много малки парченца стоманена прежда.

След това ни трябва машина, като тази, която виждате тук,

която можете да използвате за готвене - индукционна машина.

Индукцията създава топлина, особено в метали;

След това нагряваме метала,

стопяваме битума

и битума потича в микро-пукнатините,

създавайки ново свързващо вещесто, задържащо камъните.

Днес аз използвам микровълнова фурна, защото не мога

да вкарам голямата индукционна машина тук, на сцената.

Микровълновата печка е подобна система.

Сложих парчето асфалт вътре, сега ще го извадя,

за да видя какво е станало.

Ето това е мострата ми.

Както казах, имаме подобна индустриална машина в лабораторията,

която ни позволява да затопляме обекти.

Правили сме много тестове.

и в един момент правителството забеляза нашите резултати

и си каза: 'Това е доста интересно. Трябва да го пробваме."

Те ни дариха малко магистрала,

400 метра на А58, където ние трябваше да направим

тестов участък с този материал.

Можете да видите как правим тестовата отсечка

и разбира се, този път ще е там няколко години

без никакви повреди. Ние знаем това от практиката.

Взимахме много проби от този път

и им правехме тестове в лабораторията.

Натоварихме настилката много

първо с тежести - излекувахме я с индукционната машина

после ги тествахме отново.

Повторихме го това няколко пъти.

В крайна сметка установихме, че

ако минаваме през пътищата веднъж на всеки 4 години,

нашата лекуваща машина - голямата и версия,

която направихме за големите пътища --

ако минаваме през пътищата веднъж на всеки 4 години,

можем да удвоим живота на настилката,

което разбира се спестява много пари.

На края, мога да кажа,

че направихме материал

изпозвайки стоманени фибри

и с помощта на индукционна енергия

удължихме живота на пътната покривка,

дори двоно.

и това спестява много пари само с няколко елементарни трика.

Разбирам, че сте заинтересувани да разберете дали това проработи.

Ето го примерът. Доста е топъл.

Всъщност, той трябва да се охлади първо,

преди да мога да ви покажа, че лекуването работи.

Но ще се пробвам сега.

Нека видим. Да, работи.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)