-
Title:
Красивият баланс между куража и страха
-
Description:
След като е диагностицирана с рядко генетично заболяване, което стопява мускулите, казват на Кара Е. Яр Хан, че ще трябва да ограничи амбициите си за кариера и да принизи мечтите си. Тя пренебрегва този съвет и вместо това продължава да преследва най-смелите си копнежи. В тази силна, затрогваща лекция, тя споделя възгледите си за действие по проектите с най-голяма стойност за нея - позволявайки на куража и страха да съжителстват. Не пропускайте спиращия дъха, главозамайващ снимков материал от едно пътуване, което показва как на практика тя стопроцентово живее теорията, за която говори.
-
Speaker:
Кара Е. Яр Хан
-
Когато сме млади, ние сме невинно смели
-
и безстрашно мечтаем какъв живот
бихме могли да имаме.
-
Може би сте искали да станете астронавт
или гениален учен-откривател.
-
Може би сте си мечтали да посетите
всеки континет.
-
Още от много малка
-
аз си мечтаех да работя
за Обединените Нации
-
в някои от най-трудните страни по света.
-
И благодарение на голяма доза кураж,
-
тази моя мечта се сбъдна.
-
Но ето какво е характерно за куража:
¶
-
той не се появява просто винаги,
когато ни е необходим.
-
Идва като резултат от сериозно мислене
и истинска работа,
-
включваща баланса между
страх и смелост.
-
Ако нямаме страх, ще вършим глупави неща.
-
Ако нямаме смелост, никога няма да
пристъпим към неизвестното.
-
Балансът между двете е разковничето,
там лежи магията
-
и към баланс се стремим
всички ние всеки ден.
-
Първо, две думи за шикозната ми количка.
¶
-
Невинаги съм използвала инвалиден стол.
-
Израснах като много от вас,
-
бягах, скачах и танцувах.
-
Обичам да танцувам.
-
Но когато станах на около 25 години,
-
започнах често да падам, необяснимо защо.
-
Няколко години по-късно
-
ме диагностицираха с рецесивно
генетично състояние,
-
на име "наследствена телесна миопатия"
-
или НIBM миопатия.
-
Това е заболяване на прогресивно
стопяване на мускулите
-
и засяга всичките ми мускули
от главата до петите.
-
Болестта се среща много рядко.
-
В САЩ има по-малко от 200 души
диагностицирани с тази болест.
-
Към днешна дата няма доказано
ефективно лечение или лек,
-
и в рамките на 10-15 години от началото
на болестта
-
тя води до квадриплегия,
-
затова и сега използвам инвалидна количка.
-
Когато отначало ми поставиха диагнозата,
всичко се промени.
¶
-
Новината ме изплаши,
-
защото нямах никакъв опит
с хронични болести или недъзи.
-
Нямах представа как болестта
би могла да прогресира.
-
Най-обезсърчително, обаче,
-
беше да слушам съветите на хората:
-
да огранича амбициите и мечтите си
-
и да променя очакванията си за това
какво да очаквам от живота.
-
"Трябва да прекратиш
международната си кариера."
-
"Никой няма да се ожени за теб такава."
-
"Ще бъде егоистично да имаш деца."
-
Фактът, че някой друг, а не аз самата,
-
ми налагаше ограничения
на моите мечти и амбиции,
-
беше абсурдно нелепо.
-
И неприемливо.
-
Така че игнорирах всички.
-
(Одобрителни възгласи и аплодисменти)
¶
-
-
И сама взех решението
да нямам деца.
-
Продължих кариерата си в ООН
-
след диагнозата ми,
-
отивайки да работя две години в Ангола,
-
страна, която се съвзема от бруталната
гражданска война, продължила 27 години.
-
Минаха обаче още пет години,
-
преди официално да съобщя диагнозата си
на своя работодател.
-
Страхувах се,
-
че ще се усъмнят дали ще съумея да се
справям и че ще загубя работата си.
-
Работех в страни, където
детският паралич беше често срещан,
-
затова когато дочух някой да казва,
-
че сигурно съм оцеляла след полиомиелит,
-
си помислих, че тайната ми е безопасност.
-
Никой не питаше защо куцам,
-
затова не казвах нищо.
-
Отне ми повече от 10 години
¶
-
да осъзная колко сурова е болестта.
-
Ставаше ми все по-трудно да изпълнявам
основни задачи и функции.
-
Въпреки това продължавах да преследвам
мечтата си да работя по цял свят
-
и дори бях назначена в център
за инвалиди
-
към УНИЦЕФ в Хаити,
-
където служих две години след
опустошителното земетресение през 2010.
-
После работата ми ме доведе
в Съединените Щати.
-
Дори когато болестта значително
взе да прогресира
-
и се нуждаех от шини за краката
и количка, за да се придвижвам,
-
аз продължавах да копнея за приключения.
-
Този път
-
започнах да мечтая за грандиозно
приключение на открито.
-
А какво по-грандиозно може да има
от Гранд Каньон?
-
Знаете ли, че на всеки пет милиона души,
които посещават периферията,
¶
-
само един процент слизат долу,
в основата на каньона?
-
Исках да стана част от този един процент.
-
Само че -
-
-
Само че Гранд Каньон не е точно
достъпен.
¶
-
Трябваше ми помощ,
-
за да сляза по вертикалния неравен
терен с дължина над 1500 метра.
-
Когато пред мен има препятствия,
-
страхът невинаги веднага
ме завладява,
-
защото предполагам, че
по един или друг начин
-
ще намеря изходен път.
-
В този случай си казах:
-
"Щом не мога да сляза до долу пеша,
-
бих могла да се науча да яздя кон."
-
Точно това и сторих.
-
Това съдбоносно решение
¶
-
сложи началото на 4 години посвещение,
-
в които се лутах напред-назад
между страха и куража
-
да предприема 12-дневна експедиция.
-
Четири дни на гърба на кон,
за да прекося целия Гранд Каньон по ръба
-
и осем дни рафтинг 240 километра
по реката Колорадо,
-
и то със снимачен екип като допълнение.
-
Ще ви издам края - успяхме.
-
Но не и без да видя явно
как най-дълбокият ми страх
-
може по някакъв начин да породи
огледална реакция на равностоен кураж.
-
На 13 април 2018 година,
-
седнала на 2.5 метра над земята,
-
яздейки мустанг на име Шериф,
-
първото ми впечатление от Гранд Каньон
-
беше шок и ужас.
-
Кой да знае, че имам страх от височини.
-
-
Обаче, нямаше връщане назад.
¶
-
Събрах всяка капчица кураж
вътре в себе си,
-
за да не позволя на страха
да ограби най-доброто от мен.
-
Поемайки по Южния Ръб,
-
всичко, което можех да направя,
за да запазя самообладание
-
беше да дишам дълбоко,
да се взирам в облаците
-
и да се фокусирам върху гласовете
на хората от екипа ми.
-
Но още през първия час
ме сполетя нещастие.
-
Понеже не можех да се държа
изправена на седлото,
-
при една прекалено голяма стъпка
-
полетях напред и си разбих лицето
в задната страна на главата на коня.
-
Настъпи паника,
-
главата ми ме болеше свирепо,
-
но пътечката беше твърде тясна,
за да можем да слезем.
-
Едва когато преполовихме пътя,
на 700 метра,
-
поне още два часа слизане надолу,
-
можахме да спрем, да си махна каската
-
и да видя как цицина, голяма колкото яйце,
се издава от челото ми.
-
При цялата ни подготовка и екипировка,
-
незнайно как се озовахме без нито една
торбичка с лед.
-
-
За наше щастие
отокът излезе навън
¶
-
и изби по лицето ми като
две фантастични насинени очи,
-
което е превъзходен начин да те снимат
в документален филм.
-
-
(Аплодисменти и възгласи)
¶
-
Пътуването не беше лесно, нито гладко,
¶
-
но точно в това беше смисълът.
-
Макар че се страхувах
отново да се кача на седлото,
-
повторно яхнах коня.
-
Само спускането до дъното на каньона
-
отне общо 10 часа
-
и това беше само един от общо четири дни
яздене.
-
После дойдоха мощните бързеи.
¶
-
Реката Колорадо в Гранд Каньон
-
има едни от най-високите бързеи
в страната.
-
За да съм готова,
в случай че се преобърнем,
-
бяхме тренирали да плувам
в по-малък бързей.
-
Меко казано, не беше бляскаво преживяване.
-
-
Поех си въздух от грешната страна
на вълната,
¶
-
задавих се с речна вода
-
и не можех да държа правилна посока.
-
Да, беше плашещо,
-
но същевременно фантастично.
-
Водопади, страхотни каньони
-
и земна маса на няколко милиарда години,
-
която сякаш променяше цвета си
с всеки изминал час.
-
Гранд Каньон е истинска необятност,
-
достойна за всички получени суперлативи.
-
-
-
цялото планиране и самото пътуване
-
ми показа ниво на страх, което
никога досега не бях преживявала.
-
Ала по-важното е,
-
че ми показа колко дръзко
смела мога да бъда.
-
Моето пътуване из Гранд Каньон не бе леко.
-
Не представляваше видение
на жена амазонка,
-
която без усилие си проправя път
през епичния пейзаж.
-
Бях аз, обляна в сълзи,
-
изтощена и смазана с две насинени очи.
-
Беше плашещо,
-
беше стресиращо,
-
беше въодушевяващо.
-
Сега, след края на пътуването
¶
-
е лесно да приемаме постигнатото
с равнодушие.
-
Зная, че отново искам да се спусна
по бързеите.
-
Само че този път, всичките 446 километра.
-
-
Също обаче зная, че няма да повторя
тази част с язденето.
¶
-
-
Просто е твърде опасно.
¶
-
Точно това целя.
-
Не съм тук само за да ви покажа
своя документален филм.
-
Тук съм, за да напомня на всички ни,
-
че животът е просто урок
-
за намиране на баланса между
страха и куража.
-
И за проумяване коя идея е добра
и коя - не.
-
-
Животът си е достатъчно плашещ,
¶
-
така че за да се сбъднат мечтите ни,
трябва да сме смели.
-
Като посрещам страховете си
-
и намирам куража да ги преодолея,
-
кълна се, животът ми е невероятен.
-
Живейте с размах.
-
Опитайте се да позволите на куража
да вземе превес над страха.
-
Кой знае къде може да ви отведе.
-
-
(Аплодисменти и възгласи)
¶