Камерън Херолд: Да отглеждаме децата, за да станат предприемачи

Скучаещо в училище, провалящо се в час, на нож с връстниците: това дете би могло да е предприемач, според Камерън Херолд. На TEDxEdmonton той пледира за родителство и образование, което помага за процъфтяване на бъдещите предприемачи - като деца и като възрастни.

Готов съм да се обзаложа, че съм най-тъпият в залата,

защото не можах да премина през училище. Борех се с училището.

Но онова, което разбрах на много ранна възраст

беше, че обичам парите, обичам бизнеса

и обичам тази работа с предприемачеството.

Бях отгледан да стана предприемач.

А онова, към което имах истинска страст оттогава нататък...

никога не съм говорил за това досега...

така че това е първият път, когато някой чува за това, освен жена ми преди три дни,

защото тя попита: "За какво ще говориш?", а аз й казах...

мисля, че пропускаме една възможност

да открием тези деца,

които притежават чертите за предприемачи,

и да ги подготвим, или да им покажем,

че да си предприемач всъщност е страхотно.

Не е нещо лошо и охулено,

което се случва в голяма част от обществото.

Децата, когато пораснем, имаме мечти.

Имаме страсти и имаме видения.

И някак тези неща се смачкват.

Казват ни, че трябва да учим по-упорито,

да бъдем по-съсредоточени или да си вземем частен учител.

Родителите ми, ми намериха частен учител по френски,

а все още съм зле по френски.

Преди две години бях най-високо оценяваният лектор

в предприемаческата магистърска програма на МТИ.

Беше на едно ораторско събитие пред групи предприемачи от цял свят.

Когато бях във втори клас, спечелих ораторски конкурс за целия град,

но никой никога не е казвал:

"Ей, това дете е добър оратор.

Не може да се съсредоточава, но обича да се разхожда наоколо и да изпълва хората с енергия."

Никой не каза: "Намерете му треньор по ораторство."

Казваха, че ми трябва частен учител по онова, по което съм зле.

Така че децата показват тези черти.

И трябва да започнем да ги търсим.

Мисля, че трябва да отглеждаме децата

да бъдат предприемачи, вместо адвокати.

А за съжаление училищната система

подготвя този свят

да казва: "Ей, да станем адвокати или да станем лекари",

и пропускаме една възможност, защото

никой никога не казва: "Ей, стани предприемач".

Предприемачите са хора... защото в тази зала има много от тях...

които имат идеи, страсти или виждат нужди в света

и решават да тръгнат и да го направят.

Влагаме всичко от себе си, за да се случат нещата.

И имаме способността да накараме групите хора около нас

да искат да изграждат тази мечта с нас.

Мисля, че ако можем да накараме децата

да прегърнат идеята, като малки, да бъдат предприемачи,

бихме могли да променим всичко в света, което е проблем днес.

За всеки съществуващ проблем някой има идея.

А като малко дете никой не може да каже, че не може да се случи,

защото си твърде тъп, за да осъзнаеш,

че не можеш да го проумееш.

Мисля, че имаме задължение като родители и общество

да започнем да обучаваме децата си да ловят риба,

вместо да им даваме рибата.

Старата притча "Ако дадеш на човек една риба, го храниш за ден.

Ако научиш човек да лови риба, го храниш цял живот."

Ако можем да обучим децата си да станат предприемачи,

онези, които показват подходящи черти,

както обучаваме онези, които имат дарба за наука, да се занимават с наука.

Ами ако виждаме онези, които имат предприемачески черти,

и ги обучаваме да станат предприемачи?

Всички тези деца биха могли да разгръщат бизнес,

вместо да чакат правителствени подаяния.

Онова, което правим, е да седим и да учим децата си на всички неща, които не трябва да правят.

Не удряй; не хапи; не ругай.

Сега учим децата си да гонят наистина добри служби,

разбирате ли, а училищната система ги учи да гонят неща

като това да станат лекари и адвокати,

счетоводители, зъболекари,

преподаватели и пилоти.

А медиите казват, че е наистина страхотно,

ако можеш да станеш модел, певец,

или спортен герой като Сидни Кросби.

Нашите магистърски програми по бизнес администрация не учат децата да бъдат предприемачи.

Причината да избегна магистърска програма по бизнес администрация...

освен факта, че не можех да вляза в нито една,

защото имах 61 процента среден успех от гимназията,

а после - 61 процента среден успех

в единственото учебно заведение в Канада, което ме прие - "Карлтън"...

но нашите магистърски програми по бизнес администрация не учат децата да бъдат предприемачи.

Учат ги да ходят да работят в корпорации.

Тогава кой основава тези компании? Неколцина случайни хора.

Дори в популярната литература, единствената книга, която съм откривал...

и тя трябва да е във всичките ви списъци с четива...

единствената книга, която някога съм откривал,

която прави предприемача герой, е "Атлас сви рамене".

Всичко друго в света е склонно да гледа предприемачите

и да казва, че сме лоши хора.

Гледам дори семейството си.

И двамата ми дядовци бяха предприемачи. Татко ми беше предприемач.

Брат ми, сестра ми и аз - и тримата също притежаваме фирми.

И всички решихме да ги основем,

защото всъщност само там ни е мястото.

Не ни беше мястото в нормалната работа. Не можехме да работим за някой друг,

защото сме твърде упорити и имаме всички тези други черти.

Но децата също биха могли да са предприемачи.

Голяма част съм в две организации глобално,

наречени Организация на предприемачите и Организация на младите президенти (ОМП).

Току-що се върнах от едно участие в Барселона

на глобалната конференция на ОМП

и всички, които срещнах там,

които са предприемачи,

са имали трудности в училище.

Имам 18 от 19 признака на диагностицирано разстройство с недостиг на внимание.

Така че това нещо ей тук ме побърква.

(Смях)

Вероятно затова сега съм леко паникьосан...

освен целия кофеин и цялата захар, която съм погълнал...

но това е наистина зловещо за един предприемач.

Разстройство с дефицит на вниманието, биполярно разстройство.

Знаете ли защо на биполярното разстройство е даден прякорът "директорска болест"?

Тед Търнър го има. Стив Джобс го има.

И тримата основатели на "Нетскейп" са го имали.

Мога да продължавам дълго.

Децата... тези признаци се виждат у децата.

А онова, което правим, е да им даваме риталин и да казваме:

"Не ставай от типа предприемач.

Намери си мястото в тази система и се опитай да станеш студент."

Извинете, предприемачите не са студенти.

Ние сме бързи. Проумяваме играта.

Крадях есета. Преписвах на изпити.

Наемах хлапета да ми изпълняват заданията в университета

за 13 последователни задания.

Но като предприемач не се занимаваш със счетоводство, наемаш счетоводители.

Така че аз просто го проумях по-рано.

(Смях)

(Аплодисменти)

Поне мога да си призная, че съм преписвал в университета; повечето от вас не биха си признали.

Също така съм цитиран... и казах на човека, който е писал учебника...

сега съм цитиран точно в същия университетски учебник

във всеки канадски университет и колеж.

В ръководно счетоводство, аз съм в осма глава.

Започвам осма глава, като говоря за бюджетиране.

И казах на авторката, след като проведоха интервю с мен, че съм преписвал на същия този курс.

А тя реши, че е твърде смешно, за да не го включи, така или иначе.

Но децата, тези признаци се виждат у тях.

Дефиницията за предприемач е "лице, което организира, оперира

и приема риска за бизнес начинание."

Това не значи, че трябва да отидеш в магистърска програма по бизнес администрация.

Не значи, че трябва да завършиш учебно заведение.

Просто значи, трябва да имаш вътрешно усещане за правилност за тези няколко неща.

Чували сме тези неща, за това дали е отглеждане или природа, нали.

Първото ли е, или второто? Кое е?

Е, според мен не е нито едното. Мисля, че може да са и двете.

Подготвян съм за предприемач.

Докато растях като младеж, нямах избор,

защото ме учеха на много, много ранна възраст...

когато баща ми осъзна, че няма да се впиша

във всичко друго, което ми преподаваха в училище...

че може да ме научи да проумявам бизнеса на ранна възраст.

Той ни подготвяше и тримата

да мразим мисълта да имаме работа

и да обичаме да създаваме фирми, в които бихме могли да наемаме други хора.

Първото ми малко бизнес начинание - бях седемгодишен, бях в Уинипег

и лежах в спалнята си с един от онези дълги разклонители.

И се обаждах на всички ателиета за химическо чистене в Уинипег,

за да открия колко биха ми платили те

за закачалки за палта.

Майка ми влезе в стаята и попита:

"Откъде ще вземеш закачалките за палта, които да продаваш на ателиетата за химическо чистене?"

А аз отвърнах: "Да отидем да видим в мазето."

Слязохме долу в мазето. И отворих един шкаф.

А там имаше около хиляда закачалки за палта, които бях събрал.

Защото когато й казвах, че излизам да играя с децата,

обикалях от врата на врата из квартала, за да събирам закачалки за палта

и да ги слагам в мазето за продажба.

Защото бях я видял няколко седмици преди това...

че може да ти се плаща. Плащаха по два цента на закачалка.

И си казах - е, има всякакви видове закачалки за палта.

Така че просто ще отида да ги взема.

Знаех, че тя няма да иска да ги вземам, затова го направих така или иначе.

И научих, че с хората всъщност може да се преговаря.

Един човек ми предложи три цента, а аз качих до три и половина.

Дори знаех на седемгодишна възраст,

че бих могъл да получа частичен процент от един цент

и хората ще го плащат, защото той се умножава.

На седем години го проумях. Получих три и половина цента за хиляда закачалки за палта.

Продавах протектори за регистрационни номера от врата на врата.

Всъщност, баща ми ме накара да отида да намеря някого,

който да ми продава тези неща на едро.

И на деветгодишна възраст обикалях град Съдбъри

и продавах протектори за регистрационни номера по къщите.

Помня един клиент много ярко,

защото правех и някои други неща с тези клиенти.

Продавах вестници.

А той никога не искаше да купува вестник от мен.

Но бях убеден, че ще го убедя да купи протектор за регистрационен номер.

А той отвръща: "Ами, не ни трябва."

А аз казвам: "Но вие имате две коли..." Деветгодишен съм.

Казвам: "Но вие имате две коли, а те нямат протектори за регистрационни номера."

А той: "Знам."

А аз: "Единият номер на тази кола е целият набръчкан."

А той отвръща: "Да, това е колата на жена ми." А аз: "Защо просто не тестваме един

отпред на колата на жена ви и да видим дали ще изтрае по-дълго."

Знаех, че има две коли с по два регистрационни номера на всяка.

Ако не можех да продам и четирите, можех да получа поне един.

Научих това в ранна възраст.

Занимавах се с арбитраж на комикси.

Когато бях около десетгодишен, продавах книжки с комикси

от вилата ни на Джорджиън Бей.

Ходех с колелото до края на плажа

и изкупувах всички комикси от бедните деца.

А после се връщах до другия край на плажа и ги продавах на богатите деца.

Беше очевидно за мен, нали. Купувай ниско, продавай високо.

Имаш това търсене тук, в което има пари.

Не се опитвай да продаваш на бедните хлапета; те нямат пари. Богатите хора имат. Иди да ги вземеш.

Очевидно, нали.

Като рецесия. Значи, има рецесия.

В икономиката на САЩ все още циркулират 13 трилиона долара.

Иди да вземеш малко от тях. Научих това на ранна възраст.

Научих също - не разкривай източника си,

защото ме набиха след около четири седмици,

защото едно от богатите деца откри откъде купувам комиксите си

и не му хареса фактът, че плаща много повече.

Бях принуден да обикалям да продавам вестници на 10-годишна възраст.

Всъщност не исках да продавам вестници,

но като бях 10-годишен, татко ми каза: "Това ще бъде следващия ти бизнес.

И не само ми осигури една обиколка, а трябваше да правя две,

а после той поиска да намеря някого, за да доставя половината вестници,

което и направих, и тогава осъзнах, че от събирането на бакшиши се печелеха всичките пари.

Затова събирах бакшишите и получавах заплащане.

Ходех и събирах за всички вестници.

Той можеше само да ги доставя.

Защото тогава осъзнах, че можех да печеля пари.

на този етап определено нямаше да стана служител.

(Смях)

Татко ми притежаваше сервиз за автомобили и машини.

И навсякъде бяха пръснати стари авточасти.

В тях имаше стар месинг и мед.

Попитах го какво прави с тях. А той каза, че просто ги изхвърля.

Попитах: "Но не би ли платил някой за това?" А той: "Може би.

Спомнете си, на 10-годишна възраст... значи преди 34 години...

виждах възможност в тези неща.

Виждах, че в боклука има пари.

И всъщност ги събирах от всички автосервизи в района на велосипеда ми.

А после татко ме караше в съботите

до един пункт за вторични суровини, където ми плащаха.

Според мен това беше страхотно.

Странно, но 30 години по-късно изграждаме безплатна телефонна линия за вторични суровини

и печелим пари, и от това.

Правех едни малки игленици, когато бях 11-годишен, като скаут

и правехме тези игленици за майките си за Деня на майката.

Тези игленици се правеха от дървени щипки за пране...

когато закачахме дрехи на простори отвън.

И се правеха едни столове.

Имаше едни малки възглавнички, които пришивах.

И в тях можеше да се забиват карфици.

Защото хората шиеха и им трябваха игленици.

Но осъзнах, че трябва да има варианти.

Така че всъщност боядисах със спрей цял куп от тях кафяви.

А после, като отивах до вратата, не питах: "Искате ли да купите един?"

А: "Какъв цвят бихте искали?"

Десетгодишен съм; няма да ми откажете,

особено ако имате два варианта: кафяв и прозрачен.

Научих този урок в ранна възраст.

Научих, че ръчната работа е много скапана.

Примерно, косенето на ливади е брутално.

Но тъй като трябваше да кося по цяло лято ливадите на всичките ни съседи и да ми плащат за това,

осъзнах, че повтарящият се доход

от един клиент е изумителен.

Че ако спечеля веднъж един клиент

и всяка седмица този човек ми плаща,

това е далеч по-добре, отколкото да се опитваш да продаваш

нещо, изработено от щипки за пране, на едно лице.

Защото те не могат да се продават повече.

Затова обичам този модел за повторяем приход, който започнах да научавам като малък.

Спомнете си, подготвяли са ме да го върша. Не ми разрешаваха да работя за другиго.

Бил съм момче за поръчки, ходех по голф игрищата и изпълнявах поръчките на хората.

Но разбрах, че на нашето голф игрище има един хълм,

на 13-тата дупка имаше един огромен хълм.

И хората никога не можеха да си качат чантите нагоре по него.

Затова седях там с един шезлонг

и просто носех нагоре багажа на всички хора, които нямаха момчета за поръчки.

Носех чантите им за голф догоре, а те ми плащаха по един долар.

Междувременно другите работеха по пет часа,

за да мъкнат нечия чанта наоколо, и им плащаха по 10 кинта:

А аз: "Това е глупаво, защото трябва да работиш пет часа.

Няма никакъв смисъл." Просто измисляш начин да печелиш повече пари по-бързо.

Всяка седмица ходех до магазина на ъгъла и купувах тези пуканки.

После ходех и ги доставях на 70-годишни жени, играещи бридж.

А те ми даваха поръчките си за следващата седмица.

Тогава просто доставях пуканки и вземах двойно по-скъпо.

Имах този уловен пазар. Не ти трябват договори.

Само трябваше да имаш предлагане и търсене

и тази публика, която да купува от теб.

Тези жени нямаше да отидат при никой друг,

защото ме харесваха, и някак го проумях.

Ходех и вземах топки за голф от игрищата за голф.

Но всички други търсеха в храстите

и в канавките топки за голф.

А аз - по дяволите. Всички са в езерцето,

а никой не влиза в езерцето.

Затова влизах в езерцата, пълзях наоколо и ги вдигах с пръстите на краката си.

Просто се вдига и с двете стъпала.

Не може да се направи на сцена.

Вземаш топките за голф и просто ги хвърляш в долнището на банския си,

а щом приключиш, имаш около двеста от тях.

Но проблемът е, че хората не икаха всички топки за голф.

Затова просто ги пакетирах. Някъде към 12-годишен съм, нали така.

Пакетирах ги по три начина.

Имах "Пинакълс", "Ди Би Ейч" и наистина страхотните тогава.

Те се продаваха по два долара всяка.

После имах всички добри, които не изглеждаха зле. Бяха по 50 цента всяка.

А всички скапани продавах по 50 наведнъж.

Можеха да ги използват като топки за упражнение.

Като бях в училище, продавах слънчеви очила

на всички деца в гимназията.

Това някак кара всички да те мразят,

защото постоянно се опитваш да измъкнеш пари от всичките си приятели.

Но плащах сметките.

И така, продавах много слънчеви очила.

А после, щом училището ме спря...

всъщност, извикаха ме в училище и ми казаха, че не може да го правя...

затова ходех в бензиностанциите,

продавах много от тях на бензиностанциите,

а бензиностанциите ги продаваха на клиентите си.

Беше страхотно, защото имах места за продажба.

Мисля, че бях на четиринайсет.

А после си платих цялата първа година в университета в "Карлтън",

като продавах мяхове за вино от врата на врата.

Знаете ли, че може да се събере една бутилка ром от 40 унции

и две бутилки кока-кола в един мях? И какво, нали?

Да, но знаете ли какво? Пъхаш това нещо в шортите си,

като ходиш на футболен мач, може да вкараш безплатна пиячка,

всички ги купуваха.

Предлагане, търсене, голяма възможност.

Поставих им и марка, така че ги продавах петкратно по-скъпо от нормалната цена.

На него беше логото на нашия университет.

Знаете ли, учим децата си и им купуваме игри,

но защо не им вземаме игри, ако са деца предприемачи,

от вида, които отглеждат чертите, които са нужни, за да са предприемачи?

Защо не ги учите да не прахосват пари?

Помня как ми казваха да изляза посред една улица в Банф, Албърта,

защото бях хвърлил едно пени на улицата,

и баща ми каза: "Иди да го вдигнеш."

Той каза: "Работя ужасно упорито за парите си. Няма да те гледам как прахосваш и пени."

Помня този урок до ден-днешен.

Джобните пари учат детето на погрешните навици.

Издръжките, по своята природа, учат децата

да мислят за работно място.

Един предприемач не очаква редовна заплата.

Джобните пари възпитават децата в ранна възраст

да очакват редовна заплата.

Това за мен е погрешно, ако искаш да отглеждаш предприемачи.

Онова, което правя с моите деца сега... имам две, на девет и на седем години...

е, че ги уча да обикалят къщата и двора

в търсене на неща, които трябва да се свършат.

Идват при мен и ми казват какви са.

Или аз отивам при тях и казвам: "Ето какво трябва да се свърши."

А после знаете ли какво правим? Преговаряме.

Те обикалят и търсят какво е.

А после преговаряме как ще им се плати.

И тогава нямат редовна заплата, но имат повече възможности да откриват повече неща,

научават изкуството на преговорите,

научават и умението да откриват възможности.

Този тип неща се отглеждат. Всяко от децата ми има по две касички.

50 процента от всички пари, които печелят или им подаряват,

50 процента отиват в домашната им сметка,

50 процента отиват в сметката им за играчки.

Всичко, което отива в сметката им за играчки, могат да харчат за каквото си искат.

50-те процента, които влизат в домашната им сметка, на всеки шест месеца отиват в банката.

Те идват с мен. Всяка година всички пари в банката отиват при техния брокер.

И деветгодишното ми, и седемгодишното ми дете вече си имат борсов посредник.

Но ги уча принудително на спестовен навик.

Подлудява ме, че 30-годишните казват:

"Може би сега ще започна да допринасям към пенсионната си спестовна сметка."

По дяволите, пропуснал си 25 години.

Малки деца могат да се учат на тези навици,

когато те дори още не усещат болката.

Не им четете приказки преди лягане всяка вечер.

Може би четири вечери в седмицата им четете приказки,

а три вечери в седмицата нека те разказват истории.

Защо не седнете с децата и не им дадете четири неща -

червена риза, синя вратовръзка, кенгуру и лаптоп,

и нека да разкажат исторя за тези четири неща.

Моите деца го правят постоянно.

Това ги учи да продават; учи ги на творчество,

учи ги да мислят в движение.

Просто правете такива неща и се забавлявайте с тях.

Нека децата застават пред групи и говорят,

дори ако застават просто пред своите приятели,

играят пиеси и изнасят речи.

Това са предприемачески черти, които трябва да се отглеждат.

Покажете на децата какво представляат лошите клиенти или лошите служители.

Покажете им мърморещите служители.

Като видите мърморещ служител, посочете им го:

Кажете: "Между другото, този човек е скапан служител."

И кажете: "Тези са добри."

(Смях)

Ако отидете в ресторант и ви обслужват зле,

покажете им какво представлява лошото обслужване на клиенти.

(Смях)

Всички имаме тези уроци пред себе си,

но не се възползваме от тези възможности; учим децата да си вземат частен учител.

Представете си, ако всъщност вземете

целия детски боклук, който е в къщата сега,

всички играчки, които са надраснали преди две години,

и кажете: "Защо не започнем да продаваме част от това в "Крейгслист" и "Киджиджи"?

Те могат да ги продават

и да се учат как да открият мошеници, когато получат оферти по и-мейла.

Могат да влизат във вашия акаунт, под-акаунт или каквото и да е.

Но ги учете как да поставят цена, да отгатват цена,

да правят снимките.

Учете ги как да правят тези неща и да печелят пари.

После, от парите, които спечелят, 50 процента отиват в домашната им сметка,

50 процента отиват в сметката им за играчки.

На моите деца им е любимо.

Някои от предприемаческите черти, които трябва да се отглеждат в децата:

постижение, издръжливост, лидерство, интроспекция, взаимозависимост, ценности.

Всички тези ценности може да откриете при малките деца и може да помогнете за отглеждането им.

Търсете такива неща.

Ето две черти, които искам също да търсите,

които някак не се поучават от тяхната система.

Не давайте на децата лекарства за разстройство с недостиг на вниманието,

освен ако не е наистина, ужасно зле.

(Аплодисменти)

Същото е с всички мании, стрес и депресии,

освен ако не е толкова клинично брутално, човече.

На биполярното разстройство е лепнат прякор "директорска болест".

Стив Джърветсън, Джим Кларк

и Джим Барксдейл - всички те го имат,

а са изградили Нетскейп.

Представете си, ако им даваха риталин.

Нямаше да имаме всички тези неща, нали така?

Ал Гор всъщност би изобретил Интернет.

(Смях)

Тези умения са уменията, които би трябвало да преподаваме в класната стая

наред с всичко друго.

Не казвам, че децата не трябва да искат да са адвокати.

Но какво ще кажете предприемачеството

да се подреди право там горе, заедно с останалите.

Защото в това има огромни възможности.

Искам да приключа бързо с един кратък видеоклип.

Този видеоклип беше направен от една от компаниите, на които съм ментор.

Тези момчета, "Скакалец".

Става дума за деца. Става дума за предприемачество.

Надявам се това да ви вдъхнови да вземете онова, което чухте от мен,

и да направите с него нещо, което да промени света.

["Дете: "И си мислел, че можеш да постигнеш всичко?"]

[Все още можеш.]

[Защото много от това, което смятаме за невъзможно...]

[...е лесно за преодоляване.]

[Защото, в случай че не си забелязал, живеем на място, където]

[един индивид може да предизвика промяна.]

[Искаш ли доказателство?]

[Просто погледни хората, изградили нашата страна;]

[нашите родители, баби и дядовци, нашите лели, чичовци...]

[Те били имигранти, новодошли, готови да оставят своя отпечатък.]

[Може би са дошли с много малко]

[или може да не са имали нищо освен...]

[една-единствена блестяща идея.]

[Тези хора били мислители, дейци...]

[...иноватори...]

[...докато измислили името...]

[...предприемачи?]

[Те променят начина, по който мислим за това кое е възможно.]

[Те имат ясна визия как животът може да стане по-добър]

[за всички нас, дори в трудни времена.]

[Точно сега е трудно да виждаме...]

[...когато взорът ни е затрупан с пречки.]

[Но бурните времена създават възможности]

[за успех и постижения и ни тласкат...]

[да откриваме нови начини да правим нещата.]

[И така, след кои възможности ще тръгнеш и защо?]

[Ако си предприемач,]

[знаеш, че рискът не е наградата.]

[Не. Наградите са тласкане на иновацията напред...]

[промяна на живота на хората. Създаване на работни места.]

[Подхранване на растежа.]

[И изграждане на един по-добър свят.]

[Предприемачите са навсякъде.]

[Те управляват малки фирми, които подкрепят нашата икономика,]

[проектират инструменти, за да ви помогнат...]

[да останете свързани с приятели, роднини и колеги по цял свят.]

[И откриват нови начини да помогнат за разрешаване на най-старите проблеми на обществото.]

[Познавате ли предприемач?]

[Всеки може да е предприемач...]

[Дори... ти!]

[Затова грабни възможността да създадеш работата, която винаги си искал,]

[Помогни за изцеление на икономиката,]

[Предизвикай промяна.]

[Издигни бизнеса си до нови висини.]

[Но най-важното,]

[спомни си как като дете...]

[всичко е било по силите ти,]

[а после си кажи тихо, но с решимост]

["Все още е така."]

Много благодаря, че ме поканихте.