Какво се случи наистина на Салемските процеси - Брайън А. Павлак

Вижте пълния урок: https://ed.ted.com/lessons/what-really-happened-during-the-salem-witch-trials-brian-a-pavlac

Обвинени сте в престъпление, което не сте извършили. Невъзможно е да докажете невинността си. Ако все пак настоявате, че сте невинни, вероятно ще ви признаят за виновни и ще ви екзекутират. Но ако признаете, покаете се и за разнообразие обвините други, ще бъдете освободени. Пред този избор са били изправени онези, обвинени във вещерство в Салем, щата Масачузетс, през 17 век. Как се е стигнало дотам? Разследва Брайън А. Павлак.

Урок от Брайън А. Павлак, режисирано от Lucy Animation Studio.

Обвинени сте в престъпление,
което не сте извършили.

Невъзможно е да докажете невинността си.

Ако все пак настоявате, че сте невинни,

вероятно ще ви признаят за
виновни и ще ви екзекутират.

Но ако признаете, покаете се
и за разнообразие обвините други,

ще бъдете освободени.

Бихте ли дали фалшиви показания,
или бихте рискували публично обесване?

Пред този избор са били изправени
онези, обвинени във вещерство

в селцето Салем, щата Масачузетс,
между февруари 1692 г. и май 1693 г.

Те станали жертви на една лудост
по свръхестественото,

неправилно насочени религиозни страсти

и правосъдна система, ценяща
покаянието повече от истината.

Салем е заселен през 1626 г. от пуритани,
група английски протестанти.

Жителите на Салем живеели
суров и изолиран живот.

Битки срещу индианските им съседи

и групи френски заселници
били често срещани.

Хората се страхували от глад и болести

и отношенията между селяните
били обтегнати.

Влошавайки нещата още повече, 1692 г.
донесла една от най-студените зими някога.

Тази зима две братовчедки,

9-годишната Бети Парис и
11-годишната Абигейл Уилямс,

започнали да се държат доста странно.

Докторът не открил никакви
физически проблеми...

но постановил, че сякаш момичетата са
„направлявани от зла ръка“.

Пуританите вярвали, че Дяволът сеел
разруха в света чрез човешки посредници

или вещици, които покварявали природата,
причинявали сатанински видения

и изтезавали деца.

Докато новините се разнасяли из селото,
симптомите сякаш се разпространявали.

Отчетите разказват за 12 „засегнати“
момичета с гърчещи се тела,

пристъпи и оплаквания от бодежи по кожата.

Скоро след това четири от момичетата
обвинили три местни жени, че ги измъчвали.

И трите жени били приемани за
аутсайдери по един или друг начин.

На 29 февруари властите
арестували Сара Гууд,

бедна бременна майка с малка дъщеричка,

Сара Озбърн, която от дълго време
не ходела на църква

и била завела дело срещу
семейството на една от обвинилите я,

както и Титуба, робиня в дома
на Бети Парис,

известна само с малкото си име.

Титуба първо отрекла да
е наранила момичетата.

Но след това признала, че практикува
вещерство по заповеди на Дявола

и обвинила Гууд и Озбърн,
че са я принудили.

Озбърн и Гууд отстояли невинността си.

Озбърн умира в затвора, а съпругът
на Гууд се обърнал срещу нея в съда,

свидетелствайки, че тя е „вещица
или лесно би могла да е такава“.

4-годишната дъщеря на Гууд
била хвърлена в затвора

и накрая дала показания срещу майка си.

През това време Гууд родила в затвора.

Бебето ѝ умряло, а тя била осъдена
и обесена скоро след това.

Титуба била държана в ареста до май,
когато я освободили.

Тези три жертви били само началото.

Обвиненията се умножавали
и други, подобно на Титуба,

давали фалшиви показания, за да се спасят.

Говори се, че властите дори казали
на една обвинена вещица,

че ще бъде обесена, ако не признае,
и освободена, ако го стори.

Не се интересували особено от
задълбоченото разследване на обвиненията.

Придържайки се към ученията на Църквата,
предпочитали обвинените да си признаят,

да се покаят и да обещаят да
не се занимават повече с вещерство.

Съдът приемал какви ли не
съмнителни доказателства,

включително така наречените
„призрачни показания“,

при които момичетата започвали да
бълнуват, докоснати от невидими духове.

Усложнявайки нещата още повече,
много от съдиите в процесите

били роднини на обвинителите,
поради което обективността им била спорна.

Онези, посмели да се противопоставят,
подобно на съдия Натаниел Солтънстол,

също бивали заподозрени.

Към пролетта на 1693 г. над сто души
били хвърлени в затвора,

а 14 жени и 6-ма мъже били екзекутирани.

По това време обвиненията започвали
да се разпростират и извън Салем,

към съседните общности, като дори
най-влиятелните фигури били под прицел.

Когато собствената му
жена била обвинена,

губернаторът на колонията Масачузетс
сложил край на процесите.

Присъдите били коригирани, затворниците
били освободени, а арестите престанали.

Някои спекулират, че момичетата
са страдали от халюцинации,

причинени от гъби,

или пък от заболяване,
причиняващо мозъчен оток.

Но в крайна сметка, причината за
поведението им остава неизвестна.

Това, което знаем, е, че възрастни хора
са приемали безумни обвинения от деца

за твърдо доказателство.

Салемските процеси днес
остават едно предупреждение

за опасностите на шаблонното мислене
и излъчването на изкупителна жертва,

а и за силата на страха да влияе
на човешката преценка.