Да защитим океаните като национални паркове

"Не е необходимо да сте учени, за да помогнете за опазването на океаните" – казва експертът по подводни дронове и TED стипендиант Дейвид Ленг. "Всъщност, много пъти в историята обикновените граждани са обединявали сили, за да опазят природните богатства на планетата." Ленг ни моли да се поучим от историята на Американската служба по националните паркове, като ни предлага план от три стъпки за запазване на подводните чудеса.

От всичките ми детски спомени

има един, който се откроява от останалите.

И това е моментът,
в който моите смели родители

наеха един кемпър,
натовариха на него мен и братята ми

и потеглиха на запад
от къщата ни в Минеаполис

към националния парк "Йелоустоун".

Видяхме всички забележителности
като гейзерите, спряхме на Бедлендс,

но в спомените ми останаха
не толкова местата, колкото приключението.

Това беше моето
запознанство с Дивия Запад.

Но едва когато пораснах

и научих повече за Американската
система на националните паркове,

осъзнах какъв късметлия съм бил.

Първо, затова че имах
такова преживяване,

но също и затова, че преди стотици години

хората са били предвидливи
да отделят най-добрите места,

най-добрите екосистеми
в страната, за всички.

И за бъдещите поколения.

И за да оценим наистина
колко далновидна е била тази идея,

трябва да се върнем назад

и да видим историята на Американската
служба по националните паркове.

Мнозина знаят, че първият национален парк
е "Йелоустоун", през 1872 г.

Много хора свързват това с Джон Мюр,
поетът и натуралист,

който бил такъв визионер

в това, да вдъхновява хората
с идеята за опазването:

че трябва да вземем най-добрите
места и да ги защитим.

Имало кой да го чуе по високите етажи:

има една страхотна история
за Теди Рузвелт и Джон Мюр,

които правят преход в Йосемити
по време на президентския му мандат,

четири дни, напълно откъснати
от света, само те двамата.

Можете ли да си представите президент,

който наистина се откъсва
от света за четири дни?

(Смях)

Без постове в Туитър.

(Смях) (Аплодисменти)

Харесва ми идеята.

(Аплодисменти)

Но той е имал огромно
въздействие над Теодор Рузвелт.

И създал десетки национални паркове,

стотици хиляди квадратни акри национални
убежища за диви животни и растения.

Било е важнo разпореждане, но
не е било финално.

По-малко от дори 10 години, след като
създал всички тези нови места,

бъдещето на тези места
било под голям въпрос.

И едва когато този човек, Стивън Мадър,

бизнесмен от Чикаго,

написал гневно писмо до Вътрешното
Министерство на САЩ, гласящо:

"Не се справяте достатъчно добре със
защитаването и опазването на тези места",

тогава те направили нещо по въпроса.

От Вътрешното Министерство му отговорили:

"Г-н Мадър, ако толкова Ви е грижа,

защо не дойдете до Вашингтон и
не се погрижите сам за това?"

(Смях)

И той го направил.

Приел позиция във Вътрешното Министерство,

но по-важното е, че започнал кампания.

Всъщност имал среща
недалеч оттук, през 1914 г.

в зала "Калифорния",

и събрал на едно място надзиратели
и още няколко души,

които се интересували
от идеята за опазването.

И те съставили план, замислили кампания,

която в крайна сметка довела до Службата
по националните паркове през 1916 г.

И това е наистина важно,

защото се превърнало от идея, че
трябва да опазим тези места,

в действителен план,

начин, по който хората да запишат
и пренесат идеята

към бъдещите поколения,

така че малките деца като мен да имат
такива невероятни преживявания.

Това е историята на
Националните паркове на сушата.

Океанът, за който искам да ви говоря днес,

е съвсем различно нещо.

И ние сме назад с около почти 100 години.

Първото морско убежище беше през 1972 г.,

след нефтения разлив в Санта Барбара

хората се заинтересуваха
от заимстването на тази идея

и прилагането ѝ под вода.

Имаме еквивалент на Джон Мюир –
д-р Силвия Ърл,

която е неуморен застъпник

за създаването на тези
морски защитени зони по света.

Знам, че има много лоши новини за океана,

има замърсяване с пластмаса, избелване
на коралите, прекомерен риболов,

понякога е трудно да
възприемем всичко това.

Но идеята за обособяване
на места за природата работи.

Науката ни показва, че
ако обособим такива места,

природата ще се върне и можем
да запазим океаните ни здрави.

Знаем, че идеята работи.

И д-р Силвия Ърл е била
влиятелна като Джон Мюир,

с правителствата:

Джордж Буш-младши и Обама бяха страхотни
президенти, що се отнася до океаните,

създавайки защитени морски зони
на територията на цялата страна.

Това не е консерваторска
или либералистка идея,

не е дори американска идея,

това е просто добра идея.

(Смях)

(Аплодисменти)

Но...

(Аплодисменти)

Ето ни тук, няколко години по-късно.

Сега правителството предлага
да загърби целия напредък,

който направихме
през последните 20 години.

Затова недейте да скърбите,
а организирайте.

Трябва да направим това, което
Стивън Мадър е направил преди 100 години.

Трябва да започнем кампания, за да
ангажираме хората с тази идея.

И мисля, че имаме нужда от съюз
на гражданите учени за океана.

Виждал съм искрици от това бъдеще
и знам, че е възможно.

С моя приятел Ерик започнахме
създаването на подводни роботи,

малки плуващи камери с фарове,
за да се вижда под водата.

Започнахме да работим по тях
в гаража му преди пет години

и гледахме как проектът се развива

до общност от хиляди хора по света,

които вярват, че всеки трябва
да има достъп до тези места.

Всички заслужаваме средствата,
за да отидем и да изследваме.

Има истории като на Лора Джеймс,

която използва робота си, за да открие,
че морските звезди в района ѝ умират.

Тя даде началото на цялата тази кампания
за наука, създадена от гражданите,

събра данни и ни насочи
към болестта на морските звезди,

за да разбере какво се случва там.

Има истории на рибари в Мексико,

които използваха роботите, за да
създадат морски защитени зони,

където лъчеперките хвърлят хайвера си,
за да защитят бъдещето на този вид.

Това са невероятни неща.

Открихме, че ако дадеш на хората
нужните средства,

те ще направят това, което е правилно.

Но трябва да отидем
една крачка по-напред.

И всъщност, смятам, че можем
да изровим наръчника на Стивън Мадър.

Какво е направил той?

Първото, което той е направил, е
да се концентрира върху инфраструктурата.

През 1914 г. не е било
просто време за паркове,

било е също и времето на автомобила.

"Модел Т" на Форд излизал от фабриката

и Стивън Мадър разбрал,

че това ще бъде важна част
от американската култура.

Затова си партнирал с пътни
асоциации из цялата страна,

за да изгради големи, красиви
магистрали до тези паркове.

И проработило, на практика той
открил къмпингуването с коли.

Знаел, че ако хората
не отидат на тези места,

няма да ги обикнат и няма да ги е грижа.

Така че неговата идея била
наистина проницателна.

Второто, което направили,

било да се съсредоточат върху
визионерската филантропия.

Стивън Мадър бил успешен
бизнесмен от Чикаго,

и всеки път, когато някоя паркова
асоциация се нуждаела от финансиране,

когато някоя пътна асоциация
се нуждаела от финансиране,

те се застъпвали, пишели чекове,
нещата се случвали.

Има една страхотна история
на приятеля му Уилям Кент,

който забелязал, че в подножието на
планината Там са останали малко секвои,

затова бързо купил земята

и я дарил за усилията
на Националните паркове.

Това е днешният Мюр Уудс,

един от най-известните
национални паркове в цялата страна.

Родителите ми дойдоха тук от Минесота

и дори не се трогват
особено от тази лекция,

всичко, за което говорят, е
как ще ходим до Мюр Ууудс.

(Смях)

Но последното е от критична важност:

Стивън Мадър се фокусирал
върху ангажираността.

На една от първите срещи, които се провели
около новата система, той казал:

"Ако си писател, искам да пишеш за това.

Ако имаш бизнес, искам да кажеш
на клубовете и организациите си.

Ако работиш за правителството,
искам да издадеш указ."

Всеки имал задача.

"Всеки един от вас, всички вие,
имате своята роля

в опазването на тези места
за бъдещите поколения."

Всеки един от вас, всички вие.

Обожавам това.

Това е планът – прост план в три стъпки.

Мисля, че можем да направим същото.

Това беше заглавието, когато Обама създаде

националния морски монумент
Папаханаумокуакеа:

"Има много за гледане,
но успех, докато стигнеш".

Но и ние като Мадър трябва да се насочим
към технологията на нашето време,

цялата тази нова, удивителна
дигитална инфраструктура

може да бъде създадена, за да
ангажира хората с океаните.

Ето защо Националното морско убежище

създаде всички тези чудесни 360-градусови
видеа от виртуалната реалност,

където можеш действително да отидеш
и да видиш как изглеждат тези места.

Екипът ни продължава
да създава нови инструменти,

това е най-новият ни
подводен дрон тризъбец,

той се гмурка, гладък е
и се побира в раница,

може да се спусне до 100 метра дълбочина –
по-дълбоко от повечето гмуркачи.

Може да види среда, до която повечето
хора никога не са имали достъп.

Появяват се нови инструменти и имаме нужда
дори от още по-добри.

Имаме нужда и от повече
филантропи визионери.

Когато с Ерик започнахме
това, ние нямахме пари,

работехме по това в гаража му.

Но отидохме до Кикстартър.

И намерихме над 1800 души,

получихме финансиране от почти
един милион долара от Кикстартър,

като открихме още хора, които си казват:

"Да, това е добра идея.

Искам да бъда част от това."

Трябват ни повече начини, по които
хората да се ангажират

и сами да стават филантропи визионери.

Имахме също и класически филантропи,

които ни подкрепиха с финансиране

през инициативата S.E.E.,
за наука, образование и изследване,

които ще ни помогнат да дарим екземпляри
на хората от първа линия,

хора, които се занимават с научната част,
такива, които разказват историите,

вдъхновявайки останалите.

Можете да отидете на OpenExplorer.com
и да видите какво правят хората,

страшно е вдъхновяващо.

Да се надяваме, че ще вдъхнови
и вас да се включите.

Защото има много възможности за включване.

Искаме да чуем какви идеи имате
за споделянето на тези истории.

Защото това е същината –
всичко опира до ангажираността.

Има всякакви нови и интересни начини,
по които хората могат да участват

в опазването на тези места.

И до разбирането.

Подобно на Рийф Чек,
където гмуркачи се спускат

и събират данни за биоразнообразието
и броя на рибите.

Те ни набавят информацията, от която
имаме нужда, за да защитим тези места.

Ако отивате на плажа,
участвайте в програмата "Ем Пи Ей Уоч".

Заснемете това, което виждате
да се случва в тези различни области.

Тук има възможност да се включи всеки.

И това е всичко,
това е, от което имаме нужда.

Трябва да построим бъдеще
за внуците на внуците ни.

Миналия месец излязох с лодката

и отидохме до остров Фаралон,
на 40 км от Голдън Гейт.

Повечето хора считат това място
за убежище на птици,

но ние взехме робота ни и
го изпратихме навътре.

Хората на лодката бяха възхитени
от живота под повърхността.

Искам да кажа, че това са наистина,
ама наистина важни екосистеми.

Това е цял един свят на дивата природа,
който още не сме изследвали.

И сега имаме такава възможност –

точно както са направили преди 100 години,

да защитим тези места, да съставим план,
да ангажираме хората.

Миналата година, когато
властта излезе с нареждане

и постави всичкия напредък,
който бяхме постигнали,

всички тези нови защитени
територии в морето, за преразглеждане,

над 100 000 души коментираха онлайн.

Почти всички писма казваха:

"Не го правете, защитаването
на тези места е правилното нещо."

Моето послание до тези 100 000 души,
тези 100 000 писма, е:

Не чакайте Вашингтон.

Можем да го направим и сами.

Благодаря.

(Аплодисменти)