Как помагам на транссексуални тийнеджъри да бъдат каквито искат

Пубертета е странно време за всички, но за транссексуалните деца, може да бъде кошмар - те буквално осъмват в тела, в които те не се чувстват добре. В прочувствен разговор, ендокринологът Норман Спак разказва как той е един от малкото доктори в САЩ, третиращ деца с хормонално заместваща терапия. С отлагането на ефектите на пубертета, Спак дава време на тийнейджърите, времето, от което се нуждаят.

Замислете се,

коя е първата дума,

която са казали за вас.

Или ако вие сте раждали,

първата дума казана за вашето дете.

Помислете си, дори може

да я кажете на глас.

Опитайте .....
(общ отговор - "момче/момиче е")

Сега разбирате,

че аз също се затруднявам,

когато не е сигурен пола на детето,

така че неопределения отговор е подходящ.

Разбира се, сега отговора за пола идва

още при ултразвука, а не при раждането,

освен ако бъдещите родители изберат

да бъдат изненадани при самото раждане.

Но искам да се замислите,

какво е това, което ни води до казването

на тази първа дума,

защото тази дума

е описанието на вашия пол,

имам предвид,

тя идва да опише вашите полови органи /гениталии/.

Като педиатър ендокринолог,

съм имал случаи и донякъде

продължавам да се занимавам с това,

случаи, в които

има несъответствия

във външните

или между външните и вътрешни полови белези

и ние буквално трябва да гадаем

каква трябва да е думата описваща пола ви.

Но няма нищо определящо,

когато се раждате,

което да ви определя какъв сте,

а под "какъв сте",

имам предвид сексуалната ви ориентация.

Не казваме, "Гей момче е."

"Лесбийка момиче е."

Тези наклонности изобщо не се проявяват

преди второто десетилетие на живота.

Нито при раждане може да определят "какъв ще станете",

което може да е различно, от анатомичния пол,

а зависи повече от личното ви усещане.

Дали ще се възприемате

като мъж, или жена

или като нещо средно между тях?

Това понякога се проявява

преди 10-тата година,

и може да е доста объркващо за родителите,

защото е често срещано при децата

да се държат и да играят като деца от другия пол,

всъщност има изследвания,

които твърдят, че 80% от децата,

които се държат така

не продължават да искат

да бъдат от другия пол

в момента на навлизане в пубертета.

Но почне ли пубертета,

това е около 10-12 години за момичетата,

и 12-14 години за момчетата,

с растежа на гърди

или два до три пъти нарастването на

половите жлези при момчетата,

до този момент, дете, което твърди

че е в погрешното тяло

със сигурност ще стане транссексуален

и е ужасно малко вероятно да промени тази си нагласа,

без значение, че някой ще опитва коригиращи терапии

или други безплодни и дори вредни опити.

Това е сравнително рядко явление,

така че аз имах сравнително малък личен опит,

който придобих само защото

имах практика с юноши.

И се срещнах с 24 годишен,

завършил Харвард, генетично роден жена,

преминал Харвард с трима мъже съквартиранти,

които знаели за това,

секретарка, която винаги

слагала името му в списъците като мъжко име,

и той дойде при мен с думите "Помогнете ми!"

"Знам, че разбирате много от еднокринология."

И наистина бях лекувал много пациенти

родени без полови жлези.

Не беше кой знае колко сложно.

Но се уговорихме:

Ще те лекувам, ако ти ме научиш.

И той го направи.

И какво образование си беше това,

да се грижа за всички членове

на неговата група поддръжници.

И тогава започнах да се обърквам,

защото мислех , че е лесно на тази възраст

просто да взимат хормони

на пола, към който се причисляват,

но тогава пациентът ми се ожени,

и се ожени за жена,

родена като мъж,

който е бил женен и има две деца,

след което си сменил пола и станал жена,

и тази прекрасна жена,

се събрала с моя мъж пациент,

всъщност те легално се венчали,
защото се появили там

като мъж и жена, и кой да знае?

Нали? (Смях)

И аз се обърках сериозно за това,

дали тези двамата са гейове в крайна сметка?

Или пък са си нормална двойка?

Обърквах тяхната сексуална ориентация

с тяхната полова принадлежност.

И пациента ми ми обясни,

"Чакай, чакай, чакай.

Мисли си така и ще се справиш:

Сексуална ориентация е с кой си лягаш.

Полова принадлежност е като какъв си лягаш.

И в последствие научих от многото ми пациенти -

имал съм около 200 възрастни -

От тях научих,

че ако не надникнех в чакалнята,

да видя техния партньор,

никога нямаше да позная,

освен по случайност,

дали са гей, нормални, би,

или асексуални в пола, към който се причисляват.

С други думи,

едното няма нищо общо

с другото.

И данните го показват.

От работата ми с тези 200 пациенти,

установих, че това е ужасно тежко за тях.

Тези хора, голяма част от тях

е трябвало да се откажат от много неща в живота си.

Някои са били отхвърлени от родителите си,

от близките си, от собствените си деца,

или след развода, половинките им

им забраняват да виждат децата си

Било е толкова ужасно, но защо са го правили

на 40 - 50 години?

Защото са чувствали, че ако не се разкрият

ще трябва да се самоубият.

И наистина, процента на самоубийци

сред не лекуваните транссексуални

е измежду най-високите в света.

Та какво да правим?

Бях заинтригуван на една конференция

в Холандия, където са експерти в това,

и видях уникално нещо.

Те помагаха на деца,

като след обстоен психиатричен тест

за установяване на пола,

и им помагаха, като отлагаха

настъпването на пубертета им.

Принципно децата изглеждат сходно,

независимо от пола, преди да преминат през пубертета,

след който, ако чувствате че сте от другия пол,

се чувствате като Пинокио, превърнал се в магаре.

Мечтата, че тялото ви ще се промени

в каквото го искате през пубертета,

е разбита от това, в което той ви е превърнал всъщност.

И това ги разбива пихически.

Ето за това докторите отлагат пубертета -

Защо го отлагат? Не може просто да им дават

хормони за другия пол, докато са толкова малки.

Иначе ще им се спре растежа,

и мислите, че може да имате сериозен разговор

за ефектите върху плодовитостта на подобно лечение

с 10 годишно момиче, или 12 годишно момче?

Така че това им печели време за диагностика

към четири пет години,

за да преценят

и да имат време за много тестове,

за да могат да живеят без да усещат как

телата им се отдалечават от желаното от тях.

В програмата, която наричат 12-16-18,

към 12-тата година им дават блокиращите хормони,

на 16 им правят нови тестове

и нова оценка на пола.

Забележете, блокиращите хормони са с обратим ефект,

но дадете ли хормони на противоположния пол,

веднага ще тръгнат гърди или ще покара брада

и ще мутира гласа, в зависимост какво давате.

И тези ефекти са необратими

или се премахват с операции

или с епилации,

а гласа изобщо не може да се промени.

Та това си е сериозно, и това са 15-16 годишни.

И после на 18, вече подлежат на хирургия,

и докато няма още добри практики за женски към мъжки гениталии,

то мъжки към женски операции са
заблуждавали дори гинеколози.

Толкова добре успяват да ги правят.

Та гледах как се развиват пациентите

и гледах, че са си хора
изглеждащи като всички останали,

освен това, че не са навлезли в пубертет.

Но веднъж като им дадат хормоните

отговарящи на желания от тях пол,

стават прекрасни.

Изглеждат нормално, имат нормален ръст.

Никога няма да може да ги разпознаете

сред другите хора.

И в този момент реших, че ще се занимавам с това.

Това е точно където педиатрията и

ендокринологията се събират,

защото работите с деца

на възраст 10-12 ,10-14 години,

Това е педиатричната ендокринология.

Та събрах екип,

и сега това е стандартна грижа

подкрепена от Детската Болница.

Като им показах деца преди и след терапията,

хора, които не са я преминали

и хора, които са искали да бъдат лекувани

и снимки на холандците,

те дойдоха при мен и казаха,

"Трябва да направиш нещо за тези деца."

И къде са били тези деца до сега?

Били са оставени да страдат, ето къде са били.

И ние започнахме програмата в 2007.

Това стана първата програма от този вид,

по холандски модел,

в Северна Америка.

И от тогава имаме 160 пациента.

Дали са дошли от Афганистан? Не.

Дойдоха, 75% от тях,

от региона на 300 километра около Бостън.

И някои дойдоха от Англия.

Джаки е малтретирана в родната си Англия

Тук е на 12 години,

живяла е като момиче,

но е била бита многократно.

Живота и е било ужасно преживяване.

Наложило се е да я обучават в къщи.

И причината британци да идват при нас,

е защото те не биха лекували никой,

по-малък от 16 години,

което значи, че ги осъждат

с тялото на възрастен, без значение

резултатите от всякакви тестове.

Джаки, на всичкото отгоре,

по прогнози на база скелетни разчети,

е щяла да стане 195 см.

И точно беше навлязла

в мъжки пубертет.

И аз направих нещо леко иновативно,

защото имам опит с хормоните,

и знам, че естрогена е доста по-активен

в затварянето на епифизата
и спирането на растежа,

от колкото тестостерона.

Така че блокирахме тестостерона ѝ

с блокиращ хормон

Но добавихме и естроген, не на 16, но на 13.

И ето я нея на 16 (от ляво).

И на 16тия ѝ рожден ден, тя отиде в Тайланд,

където правят генитални пластични операции.

Сега вече ги правят на 18.

И тя достигна височина от 180см,

и повече - имаше нормални по размер гърди,

защото с блокирането на тестостерона,

всеки от нашите пациенти

има нормални гърди в последствие.

Само да ни намерят на подходящата възраст, преди да е твърде късно.

И ето я нея - в далечно дясно.

Показа се на света,

стигна до полуфинал на мис Англия.

Съдиите обсъждаха дали, дали да я допуснат?

Дали да я подкрепят

И ми казаха, че един от тях подхвърлил,

"Но тя има повече натурална красота,

от половината от другите претендентки."

(Смях)

И някои от тях леко си променили нагласата,

все пак всичко това си е нейното ДНК.

И тя стана забележителна представителка и говорител.

И ѝ предложиха договори като модел,

заради което ме бъзикаше с думите

"Знаеш ли, май щях да имам по-добри шансове

като модел, ако ме беше направил 185см."

Ходи живей после. (Смях)

Та тази снимка, мисля, че казва всичко.

Наистина казва всичко.

Това са Никол и брат и Джонас,

еднояйчни близнаци момчета,

и доказано еднояйчни,

Никол показала признаци

да стане момиче още от 3 годишна.

На 7 годинки ѝ сменили името,

и дойдоха при мен още в самото начало

на започването на мъжки пубертет.

Като гледате Джонас само на 14

може да прецените, че при тях

мъжкия пубертет настъпва рано,

защото той изглежда повече като 16 годишен,

което отново показва

защо трябва да следите

развитието на пациента.

Никол е с блокиран пубертет тук,

а Джонас е оставен на биологичния си контрол.

Това е как би изглеждала Никол,

ако не бяхме правили, каквото правим.

Той има изпъкнала Адамова ябълка.

Има по резки черти и кости на лицето, мустаци

и може да видите ръстовата разлика,

защото той е минал през

избуяване, което тя не е имала.

Сега Никол е на естроген

и вече налива женски форми.

Това семейство беше в Белия Дом миналата пролет

заради усилията им

да се борят срещу дискриминацията,

имало законопроект забраняващ

правото на достъп на транссексуални в Мейн

да използват публични бани.

Изглеждало, че този законопроект щял да мине,

и това щяло да е проблем,

но Никол отишла лично до всеки
законодател в Мейн

и казала, "Мога да им покажа.

Ако ме видят, ще разберат

защо не съм заплаха в женската съблекалня,

но може да бъда заплашена в мъжката."

И те най-накрая разбрали.

И на къде от тук нататък?

Имаме още доста да извървим

по пътя на анти-дискриминацията.

В момента само 17 щати имат

анти-дискриминационни закони

срещу дискриминация в къщи,

на работа, в публичните пространства,

само 17 щата и пет от тях са в Нова Англия.

Трябват ни по-евтини лекарства.

Те струват сериозни суми.

И трябва да извадим тези състояния

от списъка на Психиатричния регистър.

Те са толкова психиатрични разтройства,

колкото и да си гей или лесбийка,

а това твърдение го изхвърлихме още 1973,

и целия свят се промени.

И това няма да обърка ничий бюджет.

Изобщо не се среща често.

Но рискът да не направим нищо за тях

не само излага тях на опасност

да стигнат до самоубийство,

а и говори за нас -

дали сме наистина толерантно и приобщаващо общество.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)