Какво е Пряко Действие?

Прякото действие е израз, който се използва често,

за да опише тактиките на анархистите...

то е един от основните начини да

приложим нашите ценности на автономия,

самоорганизация и взаимопомощ в действие.

И така... какво точно е прякото действие?

Ами, едно просто определение би било, че

прякото действие е политическо действие

за постигане на определена цел или искане,

изпълнено по пряк начин от индивида

или група от хора, без да се молят

на някакъв авторитет за легитимация.

Тази обща дефиниция обхваща много дейности...

от пускане на банери до бягство от затвора

без да ни казва непременно нещо конкретно

за идеите на самите негови извършители

Преките действия са тактики -

те са специфични видове действие,

използвани в широк набор от стратегии.

И въпреки че не е нужно да си анархист,

за да извършваш или участваш в пряко действие

самата концепция е от специално значение

за анархисти и антиавторитарни радикали.

Защото добре планирани и извършени

преки действия предлагат бягство от

безкрайния цикъл на представителността,

която получава своята форма чрез държавата.

Немският философ Макс Вебер я дефинира

като монополист над легитимната

употреба на физическа сила.

С други думи, държавното насилие, дали от

химикалка на политик или полицейска палка,

е манифестация на легитимна сила, и

жестоко напомня за ролята на държавата

като медиатор на социални конфликти,

чийто мандат включва всичко от

междуличностни караници, разрешавани в съд,

до това да извикаш ченгетата...

стигайки до огромни конфликти, идващи

от систематичното неравенство и структурни

дисбаланси в капитализма, колониализма

расизма, привилегиите и хетеропатриархата.

В най-чистата си форма, прякото действие

не цели търсене на власт, а култивиране

и осигуряване на сила за самите тези,

които извършват действието.

Когато хората извършват пряко действие,

те отхвърлят държавния монопол

и се осланят на собствената си автономия

давайки пример, който други да последват.

Да дадем само един пример, вместо подписки

срещу изграждането на петролопровод

или искания към бюрократичните органи,

тези в услуга на прякото действие

често намират по-ефективно и овластяващо

да отидат и блокират строежа сами... пряко.

Прякото действие може да се използва за

създаване на мрежи за взаимопомощ

Преди 50 години Черните пантери виждат

ширеща се бедност и липса на основни

социални услуги за своите общности.

Вместо искания от правителството или

към съвестта на Бяла Америка,

Пантерите организират

собствени здравни клиники и програми

за изхранване на гладните деца

Тези програми са част от широка стратегия

за създаване на общностна сила и са

заклеймени от шефа на ФБР, Едгар Хувър за

главна заплаха за нац. сигурност, разбирай

заплаха за легитимността на държавата и за

расистката властова структура начело.

Понеже те надхвърлят официалните канали

на политиката, а понякога и закона,

преките действия много често се сблъскват

с цял инструментариум от тактики за връщане

на контрола обратно в ръцете на държавата

Това варира от държавно и корпоративно

платени НПО-та, инфилтриращи местни народни

движения до тактики на екстремни репресии,

които да отклонят курса на преките акции,

в това число затвор и целенасочени убийства,

извършени от държавни и паравоенни сили.

Въпреки че като концепция, прякото действие

съществува поне откакто има йерархии

срещу които да се бунтува, самата тактика

датира от ранните работнически движения,

когато се използва за милитантни практики

като индустриален саботаж и стачки.

Физическо блокиране на продукцията и общо

въставане срещу репресиите,

работниците успяват да наложат отстъпки

от своите капиталистически господари.

Широкото използване на тези тактики

води до легализиране на профсъюзите и

отстъпки, с които да върнат радикалните

работнически движения

под държавен контрол.

В модерната история прякото действие

е в разцвет през 1970-те в Италия.

Когато жилищната криза провокира

капиталистическо преструктуриране

и хиляди мигранти от Южна Италия

окупират жилища и защитават семействата си

от изгонване със сила.

Когато правителството иска да вдигне

цената на тока, десетки хиляди отказват да

плащат таксите в колективни действия,

известни като автонамаления.

По това време Италия е силно религиозна, консервативна

и патриархална страна, в която абортите и

развода са нелегални.

В тази ситуация безстрашно женско движение

организира мрежа от нелегални клиники,

където доктори и сестри осигуряват

стотици доброволци с нужните умения

за безопасни аборти.

Това пряко действие за репродуктивни права

е подкрепено от масивни и чести шествия

искащи легализация на абортите,

което искане постига успех.

В днешния ден на засилваща се поляризация

и несигурност, прякото действие предлага

начин да изградим и запазим колективната

си сила в защита на общността,

борейки се за света, в който искаме да живеем