Невъзможното съществува само ако го направите възможно | Ален Симак Лежюн | TEDxUSMBAnnecy

Това е историята за едно момче, което никога не е вярвало в пределите на възможностите си... Ален има Докторат по Теоретична информатика (специалност Алгоритмика и Инфография) и е преминал обучение по мениджмънт и иновации. Днес той говори за надминаването на себе си.

Това представяне беше проведено по време на едно местно събитие TEDx като е използван формата на конференциите TED, но е независимо организирано. За да научите повече : http://ted.com/tedx

Добър вечер на всички.

Не се познаваме много добре,

но все пак ще Ви помоля нещо.

Ще помоля всички
да си затворите очите.

Виждам доста, които шмекеруват за сега.

И въпреки светлината все пак Ви виждам,

така че, моля Ви, затворете очи.

Супер.

И сега ще Ви помоля да откриете
момент в живота си,

когато сте имали голямо желание
да направите нещо,

да пробвате нещо

и някой Ви е попречил да го направите,

казвайки Ви, например,
че сте прекалено малки,

или че не можете да го направите.

Открихте ли момента?

Искам да си спомните емоциите,

които сте изпитали тогава,

това, което наистина сте изпитали.

Може би сте били тъжни,

може би разочаровани,

може би дори ядосани.

Можете да отворите очи.

А ако можехте да постъпите
другояче в този момент?

Това е, за което ще говорим.

Това е много важна тема за мен,

която засяга всички Вас.

А именно, самоувереността.

Самоувереността е това вътрешно чувство,
че можем да реализираме желанията си.

Тя ни позволява да действаме.

Да усетим, че сме способни да се изправим
срещу предизвикателството.

Тя ни позволява да научаваме,

да упорстваме,

да правим избори,

да взимаме решения.

Старо проучване от 1967,
на един американец Стенли Купърсмит,

обяснява това, което въвежда
понятието за самооценка у всеки.

То е да бъдеш отгледан
с любов и уважение,

с ясни указания,

без противоречие,

без натиск,

без принуда,

а напротив с известен брой понятия
по отношение на добронамереността,

добрия характер на всеки.

Тъжната истина е, че всеки от нас,

малко или много, е преживял обратното на това,
което поражда понятието за самооценка.

Всички сте чували:
“Прекалено си малък.”

“Не можеш.”

“Нямаш уменията.”

“Прекалено трудно е за теб.”

В моята дейност често ме питат

от къде намирам енергията,

от къде намирам мотивацията да правя това?

Често ми казват:
“На твое място, не бих могъл.”

"Не бих могъл."

Това изречение се чува прекалено често.

Това изречение, вкоренено у Вас,
е преграда, която си поставяте,

малко или много, в различни области,

и която Ви пречи да осъществявате нещата.

Супергероите не съществуват,

обаче някои хора постигат
големи неща в живота, защо?

Просто, защото са осъзнали,

че ограниченията, които си поставят,
не съществуват.

И тъй като всички истории,
които завършват добре,

започват с имало едно време,

ще Ви разкажа една история.

И така, имало едно време едно момче,

което имало два проблема.

Първият бил, че не умеел да плува.

Ще ми кажете, че това не е голям проблем.

Вторият бил, че бил много срамежлив.

Бил неспособен да заговори
когото и да било

до степен, че, когато искал да
попита някого за часа

или продавачка за цена,
било невъзможно за него.

Изпращал сестра си на негово място.

И така, връщам се, едно момче

на 10 години.

Лятната ваканция е

и той има възможността да иде на море,

15 дни на море с родителите си.

Ваканцията е супер.

Обаче проблемът е, че той
не умее да плува.

Първият ден идва.

Баща му и сестра му играят във водата.

А той е на плажа и ги гледа,

и не може да иде при тях.

Въпреки че са само до колене във водата,

прекалено много го е страх от водата.

И ги гледа така цял ден.

Вторият ден отиват пак на плаж.

Проблемът започва отново.

Гледа ги цял ден без да може
да отиде при тях.

Три дни, четири дни, петнайсет дни така.

Представяте си фрустрацията
да живее петнайсет дни така?

На връщане от ваканцията
решението е взето.

Ще убеди родителите си да го запишат
в градския плувен клуб

на курсове по плуване.

Има късмета да е само на 10 години,
на 10 години се учи бързо.

И така, след три, четири месеца
вече може да плува.

След шест - плува добре,
колкото сестра си.

И в края на годината дори влиза
в местния плувен клуб.

И следващото лято, отново на море.

Той влиза във водата.

Година по-късно, като награда,
че е преодолял тази преграда,

постъпва дори в спортната академия

и две години по-късно печели
първата си титла шампион на Франция.

Само четири години след плажа,
който щеше да го възпре.

Детето пораства, става юноша, 17-годишен.

Продължава да просперира в плуването,

но проблемът му със
срамежливостта продължава.

И на 17 години е времето
за матура по френски.

Два изпита, писмен и устен.

Очевидно с тази срамежливост,
която продължава,

устния ще бъде труден.

И стана това, което се очакваше.

Провал.

Било невъзможно да каже и една дума.

Няма да Ви казвам с точност оценката,
но си представяте.

Минава в 12-ти клас на 18 години,
възрастта на зрелостта,

на пълнолетието, извинете,

и на матурата.

С изоставането, което е
натрупал с френския,

с пропуските в някои дисциплини,

се очертава трудно.

Получава първия резултат:
Средно аритметично 9,5.

9,5 предполага часове за наваксване.

Два устни изпита за взимане.

Преподавателите обмислят
кои дисциплини може да избере,

как да навакса

няколкото точки, които му липсват,

0,5-те точки, които му трябват,
за да вземе матурата си.

Но проблемът не са предметите.

Проблемът е, че още веднъж
трябва да говори

пред непознати, да отговаря на въпроси.

И стана това, което се очакваше.

Отново провал,

не взе матурата си.

Сега Ви оставям да си представите
следващото лято

след тези два провала,
без да е взел матурата,

останал в 12-ти клас.

Започва дори да си повтаря
всички моменти от живота си,

когато не е успял да се изкаже,

когато не е могъл да говори.

И защо?

От страх да не обърка нещо,

страх от погледите на другите.

Както осем години по-рано,

решава да намери решение и
да победи срамежливостта си.

Какво прави?

Решава да започне работа
като придружител за деца,

където трябва да говори на микрофон

и да им обяснява неща,
да им дава указания и т.н..

И какво се случва?

Ами, абсолютно нищо.

Всичко се развива добре.

Той говори, те слушат.

Понякога се обърква, поправя се.

И накрая, следващата година,
взима матурата.

Следващите години минава други интервюта

за различни етапи от обучението,

интервюта за работа и всичко върви добре

дотолкова, че днес

изнася лекции в зали с
200 или 300 студенти без проблем.

И в двата случая е бил
изправен до стената.

Провалил се е.

Нямал е избор, трябвало е да се бори,
трябвало е да преодолее нещо.

Не винаги е така, понякога също е
избор да стигнеш по-далеч.

И така, ще Ви разкажа един
последен етап от живота на този човек.

Той е на 30, спрял е да плува
на 18 години, вече 12 години.

Решава да влезе във водата
отново, за удоволствие.

Намира клуб наблизо
и започва отново да плува.

След няколко месеца един плувец
му казва за събитие,

което се нарича 24-те часа
плуване в Лозана.

Това събитие се провежда всяка година

и всички, които имат желание,
могат да идат да плуват

за времето и дистанцията, които желаят.

Не е ясна причината, поради която
му е дошла тази идея,

но безумната идея изплува:

а ако удържи цялото състезание,
24-те часа?

Очевидно, когато говори
за това на обкръжението си,

изреченията, които чува
са все едни и същи:

“Това е невъзможно, не си даваш сметка,
прекалено трудно е.”

“Никой не може да го направи.”

Само, че той си спомня,
че 10 години по-рано,

когато е трябвало
да се научи да плува, е успял.

Когато е трябвало да победи
срамежливостта си, е успял.

Тогава, защо не?

Защо не?

Започва да тренира.
Събитието е след 6 месеца,

това му оставя известно време,
така че се подготвя.

Тренира и накрая вече
плува един час, два часа,

три часа, четири часа.

Идва състезанието.
Събота е, 16 часа.

Влиза във водата.

В крайна сметка състезанието е
по-трудно отколкото е мислел,

много по-трудно, защото има много хора;

трябва да плува в редица
с 20 или 30 души, получава удари,

студено е, след няколко часа
усеща глад, отегчение.

Не е лесно.

Иска да се откаже много пъти.

Всеки път, когато иска да се откаже и
идеята се появява в главата му,

намира енергията да се активизира

дотолкова, че накрая,

на следващата сутрин в
10 часа, след 18 часа плуване,

18 часа във водата,

надминава рекорда на състезанието
от 56 километра,

който е бил поставен 18 години по-рано.

Дори не е знаел.

Имал е желание да излезе,

но организаторите го помолили да продължи.

И накрая плува 21 часа и половина
и изминава 60 километра.

Ще ми кажете:
“Не е плувал 24 часа.”

Не, но може би е могъл.

Във всеки случай, е разбрал,
че е способен на това.

И всъщност, за всяка цел
трябва да се определят етапи.

Така че за него това е бил
първият етап и ще има и други.

В крайна сметка той плува 24 часа.

Дори две години по-късно,

когато някой му казва за
идеята да плува 48 часа,

се впуска в това лудо
предизвикателство да плува 48 часа.

Нещо, което не е осъществявано никога
от нито един плувец в целия свят.

Отделя време 3 месеца по-късно.

Тренировката всъщност
не играе роля в този момент.

Спортният дух взима връх
в този вид усилие.

3 месеца по-късно пристига на място.

Взел е 15 дни отпуск и не докосва водата.

Идва решаващият ден и
той влиза във водата.

Няма да Ви описвам
всички детайли от състезанието,

но знайте, че в онзи ден

той плува, е, не е в онзи ден,

а в онзи момент,
защото продължава два дни,

той плува 48 часа,

102 километра с двоен световен рекорд
в резултат на това.

Така че е било възможно.

Тази история за това момче,
юноша, после възрастен,

е моята,

но и Вашата.

Един ден реших да забравя,
че е невъзможно,

да забравя, че е трудно,

да забравя, че не мога.

И опитах,

тренирах,

отделих време

докато успях.

Нямам абсолютно нищо повече от Вас.

Ако аз съм успял, Вие можете да успеете.

Ако трябва да запомните само едно
изречение от всичко това,

ще е следното,

цитат от Марк Твен:

“Те не знаеха, че е невъзможно
и го направиха.”

Забравете ограниченията си.

Забравете преградите си.

Вярвайте в себе си, борете се
без да спирате

и ще видите, че всичко ще е възможно.

Всичко ще стане възможно.

Невъзможното съществува само
ако го направите възможно,

така че направете го невъзможно,
вярвайте в себе си.

Благодаря.

(Аплодисменти)